Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 46% (7 гласувания)

2015 02 je-ne-suis-pas-manipulableТекстът на плаката гласи:

„Аз не съм манипулируем(а). Поддържам семействата на жертвите от Шарли Ебдо, но въпреки това емоцията не засяга способността ми за мислене“

След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на интуитивното си усещане, че не съм Шарли.

Докато търсех, изчетох множество текстове, посветени на трагедията, изгледах филма, разказващ за процеса срещу издателите, дори успях да се докопам до сюблимния брой на самото списание с многомилионното „всичко е простено“. Изобщо – внимателно проследих случващото се „след Шарли“.

Усещането оставаше. А обясненията, които сама си давах, ми изглеждаха недостатъчни.

Твърде лесен ми се струваше отговорът, че не съм Шарли, защото подигравката с нечий бог преминава границите на свободата. Защото не съм сигурна къде точно са границите на свободата и не знаех кое да мисля като тяхно преминаване. Пък и изпитвам неясно вътрешно съмнение към категоричността в очертаването на граници – особено в областта на сакралното.

Имах и други отговори: „не съм Шарли“ – заради пристрастието му към мракобесните текстове на Ориана Фалачи, обясняващи всички световни нещастия с настъплението на исляма. Или – „не съм Шарли“ – заради уволнението (през 2009) на един от авторите, заподозрян в антисемитизъм, съпътстващо изобилното публикуване на статии и карикатури, громящи исляма. (Бих искала да вметна, че между ислям, ислямизъм и тероризъм също би трябвало да се поставят някакви граници, колкото и несигурни да изглеждат.) Или – „не съм Шарли“ – заради проповядването (с плам, достоен за Савонарола), че най-великото завоевание на Революцията е лаицизмът.

Тези отговори също ми изглеждаха недостатъчни.

Като недостатъчен отговор сметнах и натрапчивото усещане за лош вкус, предизвикано от някои карикатури – не само сред посветените на исляма.

Точно това усещане ме подсети за собствените ми реакции срещу твърденията, че забраненият от комунистическата власт роман на Блага Димитрова „Лице“ е художествено слаб. Същите твърдения чувах и за спрения (от друга комунистическа власт – макар и по времето на посткомунизма) филм „Гори, гори огънче“. А заклеймения от всички власти и от цялото общество проект „Митът Батак“ аз самата смятах за неособено интересен. И тогава бях (и сега съм) убедена, че дебатът за художествената или научната значимост на едно произведение се обезсмисля, ако то е санкционирано политически.

Казах си, че не е редно, дори за миг, да дискутирам лошия вкус на разстреляни карикатуристи.

Тогава се сетих каква е разликата.

„Лице“, „Гори, гори огънче“ и „Митът Батак“ бяха „разстреляни“ от властта. В последния случай – и от цялото (с малки изключения) проникнато от предразсъдъци общество. „Шарли ебдо“ беше разстреляно от двама маргинални, вероятно – и с психически отклонения – фанатици, а властта и цялото (с малки изключения) глобално общество замаршируваха в негова подкрепа. Тоталният свят стана Шарли.

Бих подкрепила убеждението на Огнян Минчев, че ислямизмът е „новият тоталитаризъм“, ако живеехме в халифат и ни управляваха законите на Шариата. Ако Шариатът беше властта. И – ако цялото общество с доброволна убеденост следваше неговите закони. Нищо такова, слава богу, не се е случило и няма как да се случи.

Може да се случи друго: цялото общество на Франция с доброволна убеденост да доведе на власт Марин льо Пен. И жертвите от „Шарли ебдо“ да се окажат мъченици за нейната тоталитарна кауза.

Биха могли да ми възразят с аргумента, че ислямизмът като тоталитаризъм е възможно да се прояви и чрез вменяването на глобален страх. А страхът да доведе до глобално подчинение (буквалистичния превод на понятието „ислям“). Не съм сигурна обаче дали най-ефикасната съпротива срещу този страх е тотализирането на плашилата, или гъделичкането им, пък било то и с молив.

Сетих се и за друго: разстрелът на руската журналистка Политковская от една, граничеща (пак тези пропускливи граници!) с тоталитарната власт, не предизвика глобален марш. Никой не си окачи табелка „Аз съм Политковская“. Рехавите демонстрации изглеждаха повече като легитимация на самите протестиращи, отколкото като съпротива срещу накърнената свобода. Политковская беше наказана не заради подигравката си към нечий бог, привиждащ се като източник на тоталитарна власт някъде другаде, а заради несъгласието си със сегашната, тукашната власт – властта, под чието управление преминава животът ѝ. Тази тукашна власт, изглежда, се мисли като заплаха от твърде малко хора. Дали – защото нейният „стар тоталитаризъм“ ни е познат и вече сме свикнали с него?

Напълно подготвена съм – понеже „не съм Шарли“ – да бъда обвинена в съпричастност към нео-либерализма, към мултикултурализма и към политическата коректност – политики, все по-настоятелно отхвърляни от лидерите на парижкия марш и обявявани за злокачествени образувания както отдясно, така и отляво. Заплахата „ислямизъм“ (съзнателно или несъзнателно уголемена до „ислям изобщо“) постигна трогателно единодушие между най-разнообразни сегменти от политическия спектър – ситуация, твърде сходна с младенческата възраст на „старите тоталитаризми“…

Искрено се надявам, все пак, да не ме обвинят в съпричастност към убийците.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 184

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Велика е омразата на... преди 11 часа
  • Гост писа Още
    Не бих го нарекъл... преди 14 часа
  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 5 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 6 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 6 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 6 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 2 седмици
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 2 седмици