1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Европейският Съюз наскоро отпразнува петдесетата си годишнина, датирайки я според подписването на договорите от Рим на 25 март 1957. Само един от участниците в процедурата от онова време, Морис Форе от Франция, е все още жив – и той звучеше доста обезсърчен относно състоянието на Европа. Заглавието по този повод в Le Monde говореше за „мрачно настроение“ в Европа относно самата нея, а заглавието в International Herald-Tribune говореше за „неспокойствие“. Непосредствената причина за този не съвсем празничен юбилей бяха отхвърлянията на предложената нова Европейска конституция чрез референдуми във Франция и Холандия.

Канцлерката Ангела Меркел, която е настоящ президент на ЕС, се опита да постави едно по-празнично лице на нещата, свика страните-членки в Берлин за годишнината и успя да ги съблазни да приемат едно малко неясно предложение за подновяване на преговорите за по-нататъшни политически стъпки напред. Въпросът сега е как би могла да изглежда Европа след още петдесет години – през 2057.

Сред мрачното настроение на медиите и политиците, Harris Interactive публикува резултатите от едно допитване до общественото мнение за Европа от 2057, което е било проведено в пет западноевропейски нации (Франция, Великобритания, Германия, Италия и Испания), а също и в Съединените щати. Допитването представи някои изненади. Почти всички анкетирани бяха сигурни, че ЕС все още ще функционира през 2057, и че еврото ще е станало стандартна валута. Само една трета от допитваните смятаха, че отношенията между Европа и САЩ ще са се подобрили.

Но най-удивителните резултати се появиха когато анкетираните бяха запитани за разширението на съюза. Една трета до половината от тях (в зависимост от страната) смятаха, че Русия ще бъде част от Европейския Съюз, а още повече от тях очакваха Турция да стане член (нещо, което е много спорно днес). Като се има пред вид сегашното шумно политическо кудкудякане относно това колко лоша била тази идея, то изглежда че европейците, в ролята на предсказатели на бъдещето, не са съгласни с него, или поне очакват някакви по-различни развития.

Онова, което това противоречие в позициите разкрива, е разликата между политика и геополитика. Политиката е в основата си незабавното взаимодействие между множество агенти на политическата арена, отразяващо техните краткосрочни интереси. От тази гледна точка Европа може да бъде видяна като намираща се в несигурно състояние. Но геополитиката се отнася до средносрочните тенденции, които ограничават краткосрочните агенти и които отразяват дългосрочни интереси. Много малко хора, и със сигурност много малко политици, имат геополитически разбирания/предпочитания/мнения. Повечето хора биват носени от геополитическите тенденции, без да ги осъзнават прекомерно ясно.

Групата, която се срещна през март 1957 в Рим, представляваше изключение, тъй като тя притежаваше една определена геополитическа визия и поне досега тази визия до голяма степен бива потвърдена от реалността на историческите тенденции. Канцлерката Меркел се опитва да убеди колегите си държавни ръководители да гледат на Европа в една геополитическа рамка, която е по-близо до очакванията на западноевропейците, отразени от резултатите от споменатото проучване.

Какъв вид Европа можем да очакваме през 2057? Всеки възможен отговор на този въпрос съдържа три главни елемента. Първо, като се има пред вид ускореното геополитическо западане на Съединените Щати, ние живеем в процес на създаване на една наистина многополярна световна система. Въпросът за Европа е дали тя ще може да се състезава – икономически, политически и културно – не със САЩ, а с източна Азия. Това зависи отчасти от способността или неспособността на източна Азия (Китай, Япония и Корея) да се обединят по някакъв смислен начин. Но то също зависи и от това дали Европа ще успее да изгради една политически по-сплотена структура и, освен това, способността й да приеме Русия и Турция.

Второто съображение е дали Европа ще бъде способна да се трансформира от християнски в многорелигиозен континент. Папата Бенедикт XV поставя като приоритет номер едно за католическата църква „прехристиянизирането“ на Европа. Той приписва „опасния европейски индивидуализъм“ на нейната историческа „секуларизация“. Европа, казва той, се „изплъзва във вероотстъпничество“ и „губи вярата в собственото си бъдеще“. Той определя това като истински „културен колапс“.

Геополитическите тенденции обаче изглежда не потвърждават желанията на папата. Процентът на мюсюлманите в Европа се увеличава непрекъснато, а броят на християнските посетители на църкви се намалява ежедневно. И така, прав ли е папата, когато твърди, че това води до „културен колапс“ в Европа? Или може би Европа ще успее да се развие като една нова, мощна култура, която се основава на нейния реален демографски синтез? Въпросът си остава открит.

И накрая, ще бъде ли Европа от 2057 един остров на сравнителна стабилност или зона на остър вътрешен конфликт? Това е социалният въпрос – степента, до която Европа ще бъде способна да се противопостави на повишената вътрешна поляризация, причинена от неолибералния натиск. Досега тя сравнително успешно се противопоставя на призивите да демонтира своите социално ориентирани държавни политики. Но натискът се увеличава, а не намалява. За една неолиберална Европа е сравнително малко вероятно тя да бъде и една спокойна Европа. В една световна система, намираща се в структурна криза, ще може ли Европа да играе ролята на една положителна преобразяваща сила? Този въпрос също си остава открит.

Източник
 

Pin It
Имануел Уолърстайн
Имануел Уолърстайн (род. 1930) е един от най-известните американски изследователи на социалните системи и тяхното историческо развитие. Той е автор на множество влиятелни и популярни книги, между които: Decline of American Power: The U.S. in a Chaotic World. New York: New Press (2003), Alternatives: The U.S. Confronts the World. Boulder, Colorado: Paradigm Press (2004) и European Universalism: The Rhetoric of Power. New York: New Press (2006)
Други статии от този автор

Посетители

69

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Joan Porras писа Още
    ЧУДОТО: Казвам се... преди 12 минути
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 24 минути
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 26 минути
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 1 час
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 1 час
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 1 час
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 7 часа
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 10 часа
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 15 часа
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 1 ден
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 1 ден
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 3 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 6 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 1 седмица
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 1 седмица
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 1 седмица