Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

(Препоръката на Европейския Съюз да се използва думата „рома“ вместо циганин не е широко приета в Румъния. Тъй като Мирча Картареску не използва думата в един отрицателен смисъл, ние също я запазваме в превода).

Хората търсят лесни обяснения, обвинявайки циганите за лошия имидж на Румъния по света. И оплаквайки се вечно, че не се прави разлика между румънците (всички те – достойни за уважение граждани, мирни, усърдни, благословени с всички добродетели на предците си) и циганите, този „Ерзац-народ“, както го намират нашите глупави и расистки вицове. Всъщност проблема с циганите в Румъния се дължи на румънската политика по отношение на тях, а не на „малоценността на тяхната раса“.

Може би от време на време човек трябва да си припомня историческите корени на проблема. Румънците във Влашко и Молдова единствени в Европа направиха от циганите роби, обвързвайки ги със земята. Така циганите – откъснати от естествения си номадски начин на живот – бяха принудени да се установят по чифлиците на своите стопани. От свободни хора и тук, както при американските черни роби, бяха направени говорещи работни добичета.

Продавани и изнасилвани

В продължение на няколко столетия те можеха да бъдат купувани и продавани, семейства бяха разделяни, деца от майки, жени от мъжете им, младите момичета бяха по правило изнасилвани от собствениците, „гарвановата измет“ беше обект на всеобщо презрение и дискриминация. (Един от войводите ги заставил да се катерят по дърветата, откъдето те били сваляни със стрели: той нарекъл това „лов на гарвани“). Обвързани с отделните места и държани като животни, циганите се размножиха в румънските княжества по-силно, отколкото където и да било другаде в Европа. С това ние самите сме онези, които са създали циганския проблем.

Това е наша историческа вина. Нещо повече: принудени да обработват земята, циганите забравиха традиционните си занаяти. Сега вече те не бяха калайджии, златари, музиканти, мечкари, майстори на лъжици и т. н. Вместо това те се превърнаха в мързеливи и бездейни земеделци, както често е ставало с робите по всички времена. Как би могъл някой, който не работи за себе си, да работи усърдно? При това щом, независимо от това дали работи усърдно или не, той винаги получава същите удари с тояга?

С времето циганите се превърнаха в аморфна, развратна маса, която почти не си спомняше за някогашната си свобода. Те станаха страхливи, бъбриви, опиянчени, свадливи, изпълнени с пороци и недъзи. Това се случваше с всички роби, навсякъде по света. По-пламенните момчета не преставаха да недоволстват срещу това, по техния си начин: те крадяха коне, ограбваха хората, фалшифицираха пари, изнасилваха, убиваха. „Чистите“ румънци от онова време не правеха нещо по-различно: те отиваха при хайдутите, ставаха горски разбойници.

Последният удар, който ние самите нанесохме на този прастар народ, беше по един парадоксален начин тяхното освобождение от робство през 1848, когато новият прозападен румънски елит беше обхванат от един наивен ентусиазъм. Не за пръв път се случваше човеколюбието да води до ужасни катастрофи. Циганите бяха извикани пред чифлиците на по-просветените боляри, за да им се каже: „Братя, отсега нататък вие сте свободни! Отивайте където ви видят очите“.

Едва ли можем да си представи каква човешка катастрофа е породило това „освобождаване от робство“, проведено без каквато и да било логистична и психологическа подготовка. Стотици хиляди цигани бяха внезапно свободни да умрат от глад. Без пари, без дрехи, без средства за живот, без вяра или култура – само с голата човешкост в себе си, скоро те масово започнаха да населяват затворите. Никой не знае колко от тях са загинали тогава като резултат от това освобождение. И колко животи то е струвало и до ден-днешен.

Ние постоянно ругаем циганите – но какво бихме направили самите ние в тяхната ситуация? Какво означава да бъдеш роден циганин, да живееш като циганин сред един народ, който те посреща единствено с омраза и презрение. Нека да приемем, че ти би могъл да се издигнеш над културните ограничения (че си бил роден в една мизерна, низка среда; че баща ти чисти тоалетни, а майка ти мие стълбища, докато братята ти лежат в затвора; че по главата ти намират въшки и те изолират от останалите деца, които ти се надсмиват, защото никое от нарисуваните в буквара деца не е толкова тъмнокожо като теб). Нека да приемем, че като зрял човек ти ставаш също толкова честен работник колкото всички останали.

Ще те заговори ли някой на улицата с думи, по-различни от „Ей ти, циганина“? Няма ли постоянно, при най-дребния повод, да ти повтарят „циганинът си остава циганин“? Ще те назначават ли на работа като всеки друг румънец? Ще ти се доверяват ли? Ти успяваш, чрез свръхчовешко усилие, да се измъкнеш от блатото, да станеш интелектуалка. Ще те възприема ли някой другояче освен като „миризлива циганка“? Ти си инженер, певец, лекар: няма ли министърът на външните работи (едва не написах „на най-външните“) да те изпрати в египетската пустиня? И тогава: как да не побеснее човек, как да разчупи дяволския кръг, в който е хванат: аз се ненавиждам, защото съм зъл, а съм зъл, защото се ненавиждам?

Пасивност

Ние се възмущаваме, когато в чужбина ни възприемат като народ от престъпници. Самите ние обаче гледаме на циганите точно по същия начин. И с това ги принуждаваме да се държат по съответния начин. С расисткото отношение към тях и тоталното бездействие на държавата, църквата и другите институции по този въпрос, който – бих искал да подчертая това – е румънски, а не цигански, ние само удължаваме драмата на срещата на двата етноса. Ние продължаваме мизерията и престъпността от тяхна страна, както и омразата и презрението – от наша, в продължение на векове. И в края на краищата всичко изисква цената си – както показва това нещастният епизод в Рим.

Източник

 

Мирча Картареску
Мирча Картареску е един от най-известните съвременни румънски писатели. Неговият роман Orbitor (преведен на български език под заглавие Ослепително) току-що се появи на немски език под заглавие Die Wissenden (Знаещите).
Други статии от този автор
Посетители: 64

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 2 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 2 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици