Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми, непретенциозно и непрофесионално наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен базар на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

Като никога този път мнението ми не е крайно и не съм категорично към едната страна. Напротив, доста съм раздвоен, защото останах с твърде смесени впечатления от панаира. Както и съм с твърде противоречиво мнение за съвременното ни книгоиздаване. Защото и двете неща, за които ще си говорим в този материал, имат много положителни, приятни страни. Личи си, че се развиват с годините. Но в същото време и панаирът, и българските издателства и закони в някои аспекти са толкова пародийни, колкото са и повечето неща в тази държава...

Панаирът на книгата – хубава работа, ама българска 

Като читател и ценител на хубави книги, обожавам такива мероприятия. Не съм пропускал нито едно, откакто съм в София. Хубаво е да видиш как на едно място са се събрали толкова много четящи, а по щандовете има по-голямо разнообразие на книги от това, в която и да е книжарница в страната. Много положителна черта на ежегодните панаири е, че на всеки щанд седи представител на различните издателства, който, обикновено, е доста разговорлив. По този начин можеш директно да се срещнеш, очи в очи, с любимите издатели, да обсъдите някоя книга и най-вече – да си поприказвате за бъдещите планове на конкретното издателство. Обикновено хората са дружелюбно настроени и отговарят на всички въпроси, чиито отговори знаят и могат да си позволят да кажат. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че можеш да си купиш книга на една идея по-достъпна цена. Наистина няма друго място, където човек може да получи такива намаления.

Освен запален читател обаче, аз съм и запален колекционер. За мен няма нищо по-хубаво от това, след като съм прочел една наистина добра книга, да си я сложа на някоя от лавиците вкъщи и да й се радвамкато част от колекцията ми. Както сами можете да се досетите, един студент да събира книги в България не е

никак, ама никак евтино хоби.

Затова изключително рядко си купувам на прима виста книга от книжарницата - когато пазарувам, или е втора ръка, или поръчвам голямо количество книги онлайн, или си взимам това, което съм си набелязал именно от разни базари. Точно в това си предназначение Панаирът на книгата идва на мен и на останалите хора като манна небесна. Защото съвсем откровено казано, масовата публика не вижда никаква друга полза да отиде два пъти в годината до НДК, освен, за да спести някой и друг лев.

Което е много тъжно, но факт. Само се замислете – имаше ли с какво реално да ни привлече Пролетният панаир на книгата? Тясно, затворено пространство, соцобстановка и пълен гъч. Къде е книжната атмосфера, къде са организираните мероприятия, къде са новите книги, издадени специално за панаира, къде са чуждестранните автори, раздаващи автографи? Ами няма ги. И аз много се радвам, че хората вече започнаха да наричат това

събитие с правилното му име – базар.

Базар, а не панаир. Защото панаирите навсякъде по света нямат нищо общо с това, което се случва у нас. Истинските панаири не са безцелни, не са събитие, в което издателите да си направят малко реклама и да си продадат непотребната стока. Те са културно мероприятие. Мероприятие с дух, с атмосфера. Събитие, което издателствата използват, за да изкарат важни и нови книги. Да ги представят на масовата публика. С организирани игри, дискусии, срещи с популярни и обичани автори. Обикновено някъде навън, в приятна обстановка и страхотна изработки на детайлите.

А какво става тук, в България? „Панаирът“ е заврян на третия етаж на НДК, разпънати са безразборно щандове от всякаква големина и вид и хората са седнали да си продават старите книги. Защото, както казва един мой преподавател,

българският панаир на книгата е един книжен Outlet.

Мероприятие, което родните издателства използват, за да пробутат неактуалните си и зле продавани книги на ниски цени, които поне донякъде да покрият загубите. Защото това да слагаш един куп книги в някакви кашони за по 5 лева е едно тотално неуважние към литературата. Сякаш си изхвърляш боклука. Сякаш даваш вестникарска хартия на вторични суровини, че да вземеш някой и друг лев. А знаете ли кое беше най-тъжното в цялата работа? Че масово хората се тълпят да разглеждат именно тези кошове за по 5 лева. За да видят дали няма да намерят нещо хубаво в тях, което могат да си позволят.

Точно това е нашенският „панаир“. Един масов базар, където издателствата да си пробутат стоката. Защото книги за много от родните издатели са именно и единствено това – стока. Бизнес. И това си пролича адски много в тазгодишния „Пролетен базар“. Исках това да бъде репортаж, но не виждам какво толкова мога да ви разкажа. Наредени щандове. Много издателства. Много книги. Кошове с намаления. Сцена, на която няма нищо интересно. Напълно идентично с миналите пъти на събитието.

Манталитетът на българския книгоиздател

В тази част ще си поговорим за българските издателства и държавната ни политика за книгите. Не съм завършил българска филология, нито пък книгоиздаване. Също така не съм написал и една книга през живота си, нито пък съм ерудиран литературовед. Но съм читател. Наблюдател.

И едно нещо ми прави огромно впечатление. Българският пазар е залят. Буквално наспамен от глупави, безсмислени, евтини, жълти, вампирски и какви ли още не книги, които просто не би трябвало да съществуват. Не е въпрос на това какво аз харесвам. Много от нещата, които никога няма да седна да чета, са качествени, достойни за уважение и хубави, но просто не са мой тип. Но не за тези книги говоря. Говоря за онези най-откровени боклуци, които просто не заслужават да бъдат издадени. А те са огромна част от книгите, които могат да се намерят на пазара.

Българските издатели буквално ни зариват с десетки книги, които никой никога няма да прочете. При голяма част от издателствата няма никаква сеитба. Издава се де що има. Независимо от това колко е качествено и колко ще продаде. А това е една много губеща и неправилна политика. Когато вляза в една книжарница, виждам толкова различни книги и издания, че просто си нямам никаква представа коя от тези книги си заслужава да бъде купена и прочетена. А какво остава за обикновения човек, който не следи редовно книжния пазар? Ужасно грозно е, че много качествени, хубави заглавия буквално се губят из целия този цирк. И е тъжно, защото българският пазар не е толкова голям, че да си позволи подобно нещо. Ето затова ежегодно панаирите се пълнят с колички за книги по 5 лева... Българските издателства трябва да се

научат какво, кога, как и защо трябва да издават.

Да разчитат на качеството, а не на количеството.

Чета и колекционирам книги от години. И мога да кажа със сигурност – нещата определено вървят на добре... донякъде. В българското книгоиздаване има голямо развитие през последните няколко години. Все повече и повече издателства разбраха, че в ерата на електронните четци читателите могат да бъдат накарани да си купят книжен формат само по един начин – с качество.

Голяма част от новите издания се правят по европейски и западен стил – с качествена хартия, прекрасно оформление, красива корица и неразпадащи се коли. Свършва (поне така се надявам) времето на грозните, нарисувани за 5 лева български корици, разпадащите се книги и покъртителното офромление. И то не за друго, ами защото вече никой не би си купил подобен книжен (не като съдържание) боклук. Защото читателите се разглезиха.

Разбира се, с голямото качество идват и големите цени.

Абсурдните цени. Недопустимите цени.

По никакъв начин не мога да приема, че средната цена на една книга днес е 20 лева. С минимална работна заплата под 300 лева това са едни безобразно надути цени. И после се чудим защо в България много малко хора купуват книги. Аз пък ще кажа точно обратното – като се има предвид колосалните за нашето общество цени на книгите, това, че толкова хора все още влизат в книжарниците, е нещо, с което трябва да се гордеем.

За съжаление цените са нещо, което рядко зависи от издателството. Разбира се, има уникални случаи като едно от най-дразнещите издателства, чиито книги обаче преливат в колекцията ми – ИнфоДар. Често се случват най-различни, типично балакански абсурди, от типа на това да разделим една книга на две, за да вземем два пъти повече парички. „Вещерът“, „Спектър“, „Станция Пертидо“ са много малка част от примерите, които се сещам в момента. Не може една книга в оригинал да бъде 500 страници и да струва 14 лева, а тук да ми я продават 800 страници за 28 лева.Това са все прекрасни книги, които това издателство положително издава с добър превод. Но чисто като продукт се предлагат ужасно.

И най-фрапантният случай, за който се сещам - „Под купола“ на Стивън Кинг.

Една книга. Разделена на две.

За обща цена от ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА. Ей на такива издатели им пожелавам да фалират и да ровят по кофите, за да продават хартия на килограм. Извинявам се за силните думи, но не може да правиш такава свинщина в държава като България, при това – без да предлагаш нищо, което да оправдае цената.

Заслужава си да спомена, че както някои издателства като Колибри и Изток-Запада, примерно (има много други прекрасни издателства в България, въобще не отричам), се стараят да издадат прекрасни, добре оформени, качествени като съдържание, книги, така и други си карат сякаш сме във времето, когато върхна на книгоиздаването е била поредица „Галактика“.

Ще дам пример с едно от най-големите издателства у нас – Бард. Издателство, което като цяло обичам, което непрекъснато пуска промоции и всеки месец издава много хубави книги. И в същото време го прави по един невероятно странен начин. Няма друго издателство в България, което да има толкова много пари и средства и да прави толкова лоши, некачествени изработки на книгите си. Сякаш се връщам в миналия век. С ужасна

вестникарска хартия, която е под абсолютно всякакаква критика,

не може! Просто не може да си най-голямото издателство в една държава, да издаваш наистина прекрасни и супер продавани книги и да го правиш с такъв манталитет. Не може да издаваш мега бестселър като 5-тата „Песен за огън и лед“, пускайки я на пазара с покъртителна зелена, като изкарана от MicroSoft Paint, корица и с най-евтината възможна хартия.

Изказвам възмущението си защото точно на този панаир си купих именно от Бард една книга, която вече почти прочетох – „Момиче на пружина“. Страхотен роман, но тотално осакатен от издателството. 500 страници, грозно офромление, гадна хартия и всичко това на „страхотната“ цена от 17 лева. Пълен абсурд.

Истината е, че наистина много харесвам Бард. Чувал съм за ужасното им отношение към преводачите, но спрямо клиентите си изглеждат коретни – в сайта им има всеки месец много изгодни отстъпки и се издават много хубави книги. Обаче някак си е гадно да се правят с това качество.

Няма да подхващам темата за това как

някои издателства мачкат преводачите,

защото не съм лично запознат. От достоверни източници и познати съм чувал обаче, че българските издателства буквално се гаврят с родните преводачи – ниски хонорари, пришпорвания, лоши условия, кратки крайни срокове. И после се чудим защо някои от преводите ни са на такова ниво.

Като изключим подобни действия, които за съжаление никак не са малко, издателствата наистина не са виновни за цените на книгите. За да предлагаш качествено офромление, хартия и корица ти трябват повече пари. Да не говорим за разходите по превода. Нито пък за това колко малко печелят от една издадена книга самите издатели, защото да продадеш 1000 бройки от един роман се смята за истинско постижение у нас. За безумните цени на книгите е виновна глупавата държавна политика.

Политика, която от години не е направила нищичко, за да насърчи младите хора да четат. Политика, която не само, че не прави нищо добро, ами и напротив – облага книгите с данък добавена стойност 20%. Едно от най-абсурдните и пародийни неща в нашата мизерна държавица. Единствена страна в Европа, освен Дания, която има такова ДДС на книгите - Франция – 5%; Чехия – 9%. В Полша ДДС-то е нулево, както в Англия, Ирландия и къде ли още не. Сравнете книгоиздаването на всяка една от тези страни с родното и ще разберете за какво става въпрос.

Във всички гореспоменати причини (и още доста, които не съм обхванал) се крие опасността след време в България книги просто да спрат да се издават. Кажете ми, сериозно, какво би накарало един редовен читател да влезе в книжарницата и да си купи книга за 20+ лева? При положение, че в момента можеш да си вземеш от Amazon прекрасен четец за около 200 лева, да отвориш Читанка или, ако знаеш английски, някой чуждестранен сайт и да имаш безплатен, макар и пиратски, достъп до повече книги, от колкото можеш да прочетеш за 10 живота напред.

Ето един проблем, който тепърва ще се задълбочава –

масовото пиратство на книги у нас,

заради все по-развиващите се електронни технологии. И, казано честно, не виждам и една основателна причина, освен някои морални задръжки, която да спре масовия читател да започне с тази пагубна практика.

За Бога, родни книгоиздатели и политици, моля ви – дайте ни тази причина!

Източник

Димитър Панайотов

Димитър Панайотов, на 23, е възпитаник на СУ „Климент Охридски“, завършил специалност „журналистика“ и е основател на Под моста. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, международна политика и какво ли още не. Никога не знае кога да млъкне, ако се чудите защо е избрал да навлезе в зоната на четвъртата власт. Чувства се най-добре, когато му се случват нови неща. Ентусиазира се ежедневно, като с това понякога досажда, а най-вече зарежда околните. Ако говорите с него на по чашка, вечерта ще мине в монолог за жени, театър, извънземни, произхода на човека и атакуват ли ни хлебарките нощем, но в последните две година повече от всичко е главен редактор на Под Моста.

Други статии от този автор
Посетители: 105

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 7 часа
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 7 часа
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 7 часа
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 8 часа
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 20 часа
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 3 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 5 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 5 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 2 седмици
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици