И тогава чухме нещо! Уинстън Чърчил, министър председателят, който беше извел Великобритания през войната до победа, изнесе реч в Швейцария, в Цюрих, на 19 септември 1946 година, през първата година след голямата война, когато половин Европа все още беше в развалини. Речта на Чърчил вече е историческа. Тогава я прочетох във вестника и ми замря дъхът. Всъщност исках да изляза на улицата и да я прочета високо на всички хора. И днес все още искам да направя това. Именно днес!

Автор: Хуго Портиш

Основната политическа разделителна линия из цяла днешна Европа протича не между ляво и дясно, между социална демокрация и консерватизъм, а между хората, които се чувстват у дома си в – или поне са склонни да се приспособяват към – новия глобализиран, технократски свят, и онези които се чувстват изоставени, изхвърлени и лишени от право на глас. Тези видове разделения са съществували винаги, разбира се. В миналото обаче това усещане за обезправеност и лишеност от глас е можело да се изрази политически, особено чрез организациите на левицата и на работническото движение. Но не и сега. Именно ерозията на тези механизми е нещото, което води до преоформянето на европейския политически ландшафт.

Автор: Кенан Малик

Руските либерали намират прехода от Елцин към Путин също толкова труден за приемане, колкото и руските болшевики са намирали еволюцията от Ленин към Сталин. Но Путин не е създателят на руската система на имитационна демокрация; той просто я довежда до край. Вторият мандат от президентството му е Златната ера на системата: Чечения е подчинена, парламентът опитомен, олигарсите стават зависими от държавата, медиите са поставени под контрол, няма сериозни опозиционни партии, икономическият растеж е бърз, страната става член на G8. Никой цар или генерален секретар не се е наслаждавал на толкова много власт, основаваща се на толкова малко страх. Но този апогей не е функция на каквито и да е личностни качества на Путин, който е отговорен за руския икономически растеж от този период не повече, отколкото Алиев и Назарбаев са отговорни за още по-бързия икономически растеж на азерската и казахска икономики. Нито пък всичко това има някакви шансове за дългосрочност. Още към 2008 системата вече започва да дразни хората и да изглежда по-малко функционална. Централноазиатските управници са в състояние да увековечават президентствата си, като се позовават на заплахата от ислямския фундаментализъм, изтъкват като собствена заслуга новопридобитата независимост на страните си и игнорират западните обществени мнения. Но за да може да направи същото, на Путин е необходима конституционна промяна, чрез която се рискува да се премахне демократичната фасада на системата и отказ от претенцията за принадлежност към цивилизацията на Европа. Ето защо Медведев е поставен като пазител на мястото в Кремъл. Но неговите либерални жестове са слаби и непоследователни, с което само се потвърждава впечатлението, че системата е достигнала лимитите си и започва да се самоподкопава.

Автор: Пери Андерсън

Едно от първите шокиращи неща, които Тръмп каза по време на кампанията си беше, че в деня на атаката от 11 септември „хиляди“ мюсюлмани стояли от другата страна на реката, в Ню Джърси, и ликували, докато Световният търговски център горял. Това не е вярно, то просто не се е случвало. Но ако отидете по някои места в мрежата, то лесно ще намерите статии, в които се говори за мюсюлманските тълпи, ликуващи след 11 септември. А след това можете да станете част от разговор в Туитър, страница във Фейсбук или имейл-група, където хората повтарят това послание. Можете да живеете в свят, в който всички около вас се съгласяват, че [в Америка] е имало хиляди хора, които са ликували по улиците в този ден, и няма начин да го опровергаете. Това е изключително важно при разбирането на сегашния възход на популизма.

Автори: Ан Епълбаум, Лукаш Павловски

По отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза евроатлантическа интеграция. Само когато и Македония е член на ЕС и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. И го направихме, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения. Това бяха нашите идеи тогава и нашето решение бе посрещнато много добре от македонската общественост. В подкрепа на евроатлантическата интеграция на Македония бе и цялостната ни българска политика през последните 25 години.

Автор: Аспарух Панов

Понятието „балканизация“ предизвиква у мен позитивна конотация и често се дразня, когато този термин се използва едва ли не като надпис върху опаковката на странен предмет или казано иначе, като оскърбление. Европа стои някак си „там горе“ и май се интересува от Балканите едва когато тук възникне някакъв конфликт. Това е най-късият път към неразбирането на проблемите в региона. Всеки път, когато чуя, че на Балканите трябва да се помага, да бъдат интегрирани с останалата част на континента, да бъдат омиротворени, за да може най-сетне в този „болен кът на Европа“ да се възцари разбирателството, се замислям каква е истинската причина за тези и подобни усилия? Защо все искат да спасят Балканите? Дали защото искат в Европа да е мирно и подредено? Или защото трябва да се унифицираме в европейското пространство и когато се появяват странни и необикновени неща, които не се вписват във възпитанието на класическия европеец, трябва да се приложи някакво лечение, за да се възстанови нормалния „Божи“ ред?

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Трудно е да се избегне усещането, че Централна Европа изживява 1989 в обратен ход. През онези години мирните революции в името на либералната демокрация се разпространяваха от една комунистическа страна към друга. Днес сме свидетели на появата в региона на един нов Авторитарен Интернационал – с потенциални членове Словакия, Чехия и може би Хърватска, заедно с Унгария и Полша. Удобна илюзия е, че либералните демокрации вършат множество грешки, но в края на краищата винаги успяват да се самокоригират, докато авторитарните режими не са в състояние да признаят грешките си и евентуално биват поваляни от собственото упорито преследване на злополучни политики. Както Орбан, така и Качински извлякоха поуки от предишните си периоди на управление (съответно 1998-2002 и 2005-2007), през които бяха съумели да отчуждят дълбоко големи части от обществата си и да осъзнаят, че някои независими институции, като върховните съдилища, са сериозна пречка пред осъществяването на програмите им.

Автор: Ян Вернер Мюлер

 

Канцлерът Меркел на няколко пъти вече обяви, че мултикултурализмът е мъртъв, което с радост беше подето от голям оплаквачески хор, прострял се от левицата (у нас) до национал-популистиката десница (навсякъде). Слуховете за тази смърт са преувеличени обаче. Те се дължат както на широко-разпространено концептуално объркване, така и на съзнателна политическа манипулация. Объркването свежда мултикултурализма до идеята за изолирани и социално маргинализирани гета от имигранти или други малцинства, идея, която както ще видим, е по-скоро точно обратното на обявения за покойник.

Манипулацията пък е най-разнообразна. Тя започва с глуповато-наивни шеги от рода на „големия разлом между консерватори и либерали“ у нас, според който дясното е „Бог, цар и отечество“, а лявото е – каквото друго е останало. По тази „логика“ мултикултурализмът се пада отляво (макар че вече стана дума, че нашите леви не го искат), а пък ГЕРБ (според защитниците на „разлома“) се пада чудно защо отдясно. Докато тези каламбури засега у нас са невинни, в Полша и Унгария те се реализираха в доста проблематични и направо шовинистични режими, които разделят собствените им общества и антагонизират съседите и ЕС.

Автор: Даниел Смилов

Защо хиляди млади европейци се увличат по джихадизма и насилието? Какво накара 4000 да заминат за Сирия, за да се сражават за така наречената Ислямска държава, известна още като ИДИЛ? Какво кара европейски граждани да извършват зверства като онези, на които станахме свидетели в Париж през ноември миналата година?

Автор: Кенан Малик

Германия трябва да продължи да отстоява своите ценности на толерантност, независимо от случаите като този в Кьолн, смята публицистът и издател Златко Енев, който живее в Берлин. В интервю за еМисия България той посочи, че се наслагва изкуствено напрежение, което води дори до автоцензура в германските медии.

Автори: Ралица Ковачева

Почти невъзможно е да говоря за сексуалното насилие като мъж. Жертвите са предимно жени, а извършителите са почти винаги мъже. Събитията около Нова година в Кьолн и други немски градове обаче повдигнаха отново въпроса за измеренията на този проблем в Европа. Медиите гръмнаха как стотици бежанци мародерстват и изнасилват жени по улиците, как властите и медиите мълчали 3-4 дни в опит да прикрият нещата и как бежанците са докарали епидемия от насилие в Европа.

Автор: Боян Юруков

Понеже различни български „наблюдатели“ ме питат за коментар по повод нещата, които се случиха около Нова година в няколко големи немски града (Кьолн, Щутгарт, Хамбург) – сексуални нападения срещу млади жени, провеждани от големи групи мъже, очевидно от чужд произход (най-вероятно северноафриканци или араби) – да отговоря пък.

Автор: Златко Енев

Безсрамните твърдения, че нито един етнически поляк не е бил замесен в клането от Йедвабне също идват в най-различни и конфликтни форми. Имало е многократни лъжесвидетелствания, някои от тях от особено мъчителен вид: когато се провежда процеса от 1949, една [еврейска] жена, която се е спасила, като е приела католицизма, е свидетелствала в защита на най-добре известните в градчето убийци, в мълчалива замяна срещу правото да продължи да живее там. Кшищоф Годлевски, кмет на Йедвабне когато Биконт е започвала разследването си, почтен човек, който постоянно се е опитвал да помири непримирими едни с други фракции, ѝ казва: „Естествено е да се избере по-лесната истина“. Той смята – по-скоро се надява – че „по-трудната истина постепенно си проправя път“.

Автор: Джулиан Барнс

Измина почти месец от церемонията в Страсбург, на която официално бе даден стартът на българското шестмесечно ротационно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. За България това е второто председателство след 1994 г. Между най-важните приоритети, представени от външния ни министър Даниел Митов, са защитата на европейските ценности за обединение и сътрудничество, демокрация и върховенство на закона. Като основни задачи се открояват укрепването на защитата на правата на децата, достъпа на младите до изкуството, свободата на медиите и защитата им от външни влияния. България си поставя за цел приемането на допълнителния протокол към конвенцията за предотвратяване на тероризма. Българското председателство се провежда под девиза: „Съединението прави силата“.

Автор: Аспарух Панов

Много обичаме тази опростена версия: на тези проклети араби с безумната им религия просто не може да се помогне. Но ислямският свят е такъв и заради арогантните вмешателства на Запада – най-вече на САЩ, пише заместник-главният редактор на „Ди Цайт“ Бернд Улрих.

Автори: Бернд Улрих, Александър Андреев

Чувствайки се дискриминирани от европейските общества, включително по отношение на заетостта, образованието, социалните помощи, както и в религиозната сфера, много млади мюсюлмани от второ и трето поколение се обръщат към Исляма като единствена възможност да съхранят идентичността си. Фактите сочат, че процентът на безработицата сред мюсюлманите е почти два пъти по-висок, отколкото сред немюсюлманското население и значително надминава този сред имигрантите-немюсюлмани. Постиженията и уменията, усвоени от младите мюсюлмани в училищата са сравнително слаби, броят на работещите жени-мюсюлманки е нищожен, възможностите за просперитет и кариера са ограничени, а предубежденията на обществото, като цяло, към мюсюлманите остават силни. Всички тези фактори несъмнено съдействат за изолацията (и самокапсулирането) на мюсюлманските общности в Европа.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Преди петнайсет години чешкият държавник и драматург Вацлав Хавел писа, че някои чешки политици „признават два вида насилие, геноцид, терор и мафии: единият е по-добър, другият по-лош. По-добрият е пан-славянски, по-лошият ислямски.“ Реакцията срещу сегашната вълна от предимно неевропейски бежанци и мигранти подсказва, че това виждане – основаващо се на страха от непознатото – е все така широко разпространено в Централна Европа днес.

Омразата, откровеният расизъм и едва прикритият копнеж за бежански лагери, оградени с бодлива тел, които изплуваха на повърхността, са, между другото, резултат от дългогодишната толерантност към нетолерантността в Централна Европа. Тази нетолерантност не е сляпа; тя е насочена към хората от други раси, вероизповедания или с други убеждения, които олицетворяват в най-добрия случай някаква абстрактна категория, или, в най-лошия, заплаха.

Автор: Михаел Жантовски

През цялото време Виктор Орбан продава на външните наблюдатели версията, че става дума за избор между него и неонацистите – партията Йобик. Едно от следствията от агресивното му поведение по време на кризата с бежанците може да се окаже това, че в края на краищата други европейски лидери започват да не намират особено голяма разлика между Фидес и Йобик (оградата по границата например беше първоначално идея на един от кметовете с тесни връзки към Йобик). ЕС, който Орбан последователно обвинява в колониализъм или осмива като „богат, но слаб“ разполага със средствата да остракизира всяка страна, която е престанала да зачита ценностите му: останалите страни-членки могат да отнемат правото на глас на даденото правителство, а Брюксел може да съкрати фондовете, които в момента по перверзен начин облагодетелстват Фидес, една антиевропейска партия (по закон никоя страна не може да бъде изхвърлена от Съюза, но членовете могат да напускат доброволно). Ако съюзът не успее да се задейства сега, то репутацията му за действеност може да се окаже перманентно увредена. Предизвикателството на Орбан касае самото ядро на Европейския проект.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

Един от основните мотиви в развитието на настоящия европейски разговор се върти около въпроса дали не сме прекалено европоцентристки настроени, така че не успяваме да обясним себе си на другите. Украинският конфликт е перфектна илюстрация в това отношение, както се вижда от напълно различните начини на разглеждането му вътре и вън от Европа. Очевидно е, че настоящата криза в Европа, която продължава вече седем години, е много различна от други кризи, които са се случвали по света. Спомням си времето, когато кризата започна през 2008. В един разговор от онова време Хозе Мануел Барозо, тогавашният президент на Европейската комисия, зададе на нас, аналитиците и експертите, директен въпрос: „Какво можете да направите за нас?“ Моят отговор също беше директен. „Не особено много“, отговорих откровено.

Автор: Иван Кръстев

Кризата в Европа е криза на доверието в политиката – убедеността, че чрез колективни действия животът на всички може да се подобри. А политиката умира без идея за общото благо, без вяра от страна на хората, че управлението работи не само в свой собствен интерес. Още Аристотел е дал тази дефиниция за политическото и тя е все още валидна: ако дадено управление не обслужва общия интерес, то е фундаментално сбъркано, порочно. Днес бихме казали корумпирано.

Автор: Даниел Смилов

Германският финансов министър Волфганг Шойбле в разговор с журналисти от Frankfurter Allgemeine Zeitung: за промяната на времената, за шансовете и границите на миграцията, водещата роля на Германия в Европа, Путин, Ципрас – и липсата на ниво в политическия дискурс…

Автори: Гюнтер Банас, Клаус-Дитер Франкенбергер, Волфганг Шойбле

И така, първият парадокс е, че източноевропейските страни, които, след половин век на живот в заграждения, винаги са считали свободата на придвижване за най-голямо постижение на революциите от 1989, днес отказват да прилагат този принцип към не-европейците. Вторият парадокс е свързан с факта, че преди много време продемократичните въстания в Централна и Източна Европа, които бяха смазани от Москва, от своя страна създадоха големи вълни от бежанци. Повече от 200,000 унгарци бягаха от съветските танкове през 1956 и намериха убежище в Австрия, а по-късно и в други части от Европа – нещо, срещу което никой не е възразявал. Същото се случи с чехите и словаците след инвазията от 1968, както и с поляците след 1981, когато потисническият режим се опитваше да смаже движението Солидарност. И какво сега? Загуба на памет ли е това, което се случва днес, или солидарността е нещо, което трябва да си остане вътрешно-европейска работа?

Автор: Жак Рупник

Много пъти е повтаряно, че пристигането на Европейското възраждане на османските Балкани се е получило в резултат на доста бавна процедура. Но да се описват пред-освободителните националистически чувства на балканските народи, а особено ситуацията в хинтерланда на полуострова (включително и Македония), е доста взискателно занятие, което надминава далеч целите на тази статия. Накратко, модерният гръцки национализъм възниква през 18 век, под влиянието на западни идеи, но реалните му корени се намират в протонационалистическите феномени, забелязвани още във Византия от 13 век. Под османско владичество тези чувства са запазени само отчасти чрез институциите на системата на милета. Народът на Вселенската Патриаршия е рум-милетът, с население, което включва, освен гръкоезичните населения, още голям брой славяни, власи и други не-гръкоезични православни поданици на султана. През 18 век гръкоезичният търговски елит започва да се отцепва от политическото и религиозно ръководство на константинополската Патриаршия и да развива секуларни елински националистически позиции.

Автор: Василис Гунарис

Ние знаем, че, за да може Европа да съществува, тя трябва да съществува в по-мащабни институции. Много украинци разбират това, което е и причината да проведат революцията си в името на самата Европа. Но тези институции трябва да бъдат подобрени, което е причината, поради която говорим за Гърция. Европа може да се провали както в Гърция, така и в Украйна, което пък е причината, поради която през тези седмици из руските медии изобилстват най-различни празнични визии за очаквания скоро колапс на Европейския съюз. Посланието, намиращо се под повърхността на руската пропаганда е, че да се работи за Европа, независимо дали вътре в Европейския съюз или отвъд него, няма смисъл, тъй като демокрацията и свободата не са нищо повече от лицемерието на един осъден на провал порядък, а историята не притежава други уроци освен онези на силата и властта. Руският нихилизъм се подхранва от европейския нарцисизъм.

Автор: Тимъти Снайдър

– Веднъж писах статия, в която разгледах всички некролози на съветски ръководители, публикувани в американската преса. Всеки път, когато някой от тях е умирал или – като например Хрушчов – е бил заместван от друг, американската преса е правела спекулации относно ястребите, които само са дебнели да вземат властта и голямата криза, която евентуално щяла да последва. Дори и когато е умрял Сталин, лондонският Таймс е публикувал дълга статия, в която е предупреждавал за радикалните му последователи, които само дебнели да грабнат властта. Можете ли да си представите? Сталин – един от най-големите убийци в историята – умира, а те се тревожат от това кой ще дойде след него!

– И коя е била причината за тези страхове?

– Русия не разполага с институционален механизъм за промяна. Когато си отива някой лидер, ние не само не знаем кой ще го замести, но си нямаме представа и за начина, по който той ще бъде избран.

Автори: Ан Епълбаум, Лукас Павловски

Гръцката драма съживи дебатите по темата за „федерализма“ в Европа и даде шанс на Юрген Хабермас – най-авторитетният защитник на наднационалната интеграция – да влезе в остър спор с канцлера Меркел. Неговото обвинение бе, че тя рискува да разруши проекта за обединена Европа, който е резултат от усилията на следвоенните поколения. Да сложи край на една мечта за свят, в който национализмът е заменен със сътрудничество и солидарност.

Автор: Даниел Смилов

Според един от широко разпространените днешни вицове, миналото на Русия е непредсказуемо. Понякога човек придобива чувството, че за руснаците то е по-важно от настоящето. Наскоро Централният държавен архив на Русия публикува документи, които разобличават като свободно изобретение един от най-основополагащите митове за съветския героизъм от времената на Втората световна война. Публикацията доведе до вълна от всеобщо възмущение в цялата страна. Гневът на обществеността и консервативните интелектуалци обаче е насочен не против отдавна починалите фалшификатори, а против държавния архив и неговия шеф Сергей Мироненко, които с подобни публикации разклащали опорите на националната идентичност.

Автор: Николай Клименюк

Първо мнение: Несправедливо е от страна на критиците да искат от Германия да поема още по-голям риск. Ако стане така, че Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания фалират и не платят нищо обратно, Германия би изгубила 899 милиарда. Ако пък се срине еврото, Германия би изгубила повече от 1,35 билиона, повече от 40 процента от Брутния ѝ вътрешен продукт. Поемали ли са Съединените щати някога подобен риск, за да помагат на други страни?

Второ мнение: Европа трябва да се учи от историята си. И трябва да го прави бързо. Може и вече да няма друга възможност за възстановяване, освен ако дълговете бъдат намалени до управляеми нива. Именно това е, което слага край на Голямата депресия в Европа през 1930-те години, и по всяка вероятност това е, от което имаме нужда отново. Професор Зин има право, когато настоява за решителни действия, макар че начина, по който представя плана Маршал, е погрешен.

Автори: Ханс-Вернер Зин, Албрехт Ричл

Сега, като човек, който живее в Германия и е бил възпитаван от същата тази Германия (когато преди четири години останах без работа и поисках социални помощи, немските служби прегледаха документите ми, прецениха, а после ми показаха вратата: „Момче, а тия тук спестявания, дето са ти останали от тлъстите години, тях не ги ли броиш, като ни искаш така помощи?“ „Ама аз тях не мога да ги пипна, банките жив ще ме одерат“ „Ееее, това вече си е твоя работа. Не си чак толкова беден, има хора къде-къде по-нуждаещи се от тебе. Намирай начин, оправяй се“. И да видиш как бързо-бързо намерих и начин, и всичко; не случайно казват хората, че кучето скачало според тоягата)… Та, като човек, който е бил възпитаван от тази страна, то си е ясно, че моето мнение няма как да бъде много неутрално. И все пак…

Автор: Златко Енев

Беларус и Украйна са окупирани през по-голямата част от войната, при което както германските, така и съветските армии преминават през територията им по на два пъти, при атака и оттегляне. Германските армии никога не са окупирали повече от една малка част от същинска Русия, и то само за кратко време. Дори и ако се вземат пред вид обсадата на Ленинград и разрушението на Сталинград, жертвите сред руското гражданско население са много по-малко от онези сред белоруси, украинци и евреи. Преувеличените руски твърдения за броя на жертвите третират Беларус и Украйна като Русия, а евреите, белорусите и украинците като руснаци. В крайна сметка това означава империализъм на мъченичеството, мълчаливо предявяващ искания за територия чрез открити претенции към броя на жертвите.

Автор: Тимъти Снайдър

Историята не е просто хранилище за данни от миналото. Освен това тя предлага интерпретации и легитимира груповата идентичност като памет или споделен опит, като кодекси на поведение и етически системи. Европейската история е конструирана по такъв начин, че нашето историческо усещане е изградено преди всичко върху съзнанието за противопоставяне на една страна срещу друга. Това, заедно с демографските предизвикателства, пред които е изправен континентът, прави проблема за изграждане на колективна европейска идентичност още по-сложен и деликатен.

Автор: Данута Глондис

Забележително в „битката за историята“, подета днес от Путин, е, че Русия търси да си възвърне някогашното величие не през настоящето, а тъкмо през употребите на миналото, използвайки „Победата“ на СССР във Втората световна война като златно ключе към нова световна политическа роля.

Автор: Тони Николов

Моят приятел и голям преводач от английски Алфред Криспин ме превърна в поклонник на Зигмунд Бауман с уникалния анализ в книгата „Модерност и Холокост“. Холокост, казва Бауман, може да се разглежда като „социологическа лаборатория“. Третият германски Райх /1933-1945/ постигна тотален политически контрол над данъкоплатците през перфектните методи на управление на ресурсите и прецизните счетоводни баланси, като унищожи 6 милиона евреи. Не случайно „Модерност и Холокост“ атакува ленивия читател от 21 век с убедителни причини за колосалната загуба на човечността в нацистка Германия. Реперите са желязната дисциплина на тевтонеца, сухата ефикасност на прусите, усмихнатата фантазия на тиролците, селският здрав смисъл на силезийците. И разбира се, постигането на расова, обществена и културна чистота. Милитаризъм и яростен антикомунизъм.

Автор: Юлиана Методиева

В продължение на последния четвърт век във френското обществено пространство къкри политическа и интелектуална културна война, свързана с мястото на исляма във френското общество. На всеки няколко години се появява поредно събитие, което подновява враждебността – някоя ученичка носи бурка в училище, в някое бедно предградие избухват бунтове, атакувана е някоя джамия, Националният фронт печели някои местни избори. Но сега вече има данни, че почти хиляда френски граждани са пътували да Сирия, за да се присъединят към тамошните ислямистки бойци,а тежко въоръжени джихадисти, прокламиращи верността си към Ислямска държава и Алкайда, убиха седемнадесет души в Париж. Като се има пред вид чудовищността на престъпленията, трудно е да се избегне усещането, че започва решителна битка и че тя ще засенчи икономическите и други въпроси тук в течение на идещите месеци и години. А бойното поле, както е обичайно за Франция, ще бъдат училищата.

Автор: Марк Лайла

Защо изобщо се е стигало до смени на вярата? Ислямът, също като християнството, притежава силна мисионерска тенденция във верската си структура, така че ислямските традиции на османската династия диктуват активното прокарване на смяна на вярата сред поданиците на Империята. И докато преминаването на мюсюлманите към други религии е забранено, то преминаването към исляма е било насърчавано. Но Империята е изправена и пред сериозна икономическа дилема, тъй като високите данъци, събирани от немюсюлманските поданици, допринасят в огромна степен за нормалното функциониране на държавата: „На смяната на религията се е гледало като на крайна цел на една добра мюсюлманска държава, но масовата смяна би довела до икономически хаос и разорение“. Ето защо Османската империя никога не се е опитвала да смени вярата на поданиците си със същата ревност, с която го правят някои други ислямски империи.

Автор: Флориан Бибер

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 3 дни
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 1 седмица
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 3 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 3 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 4 седмици
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... Неделя, 19 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... Събота, 18 Септември 2021
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... Събота, 18 Септември 2021
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... Събота, 18 Септември 2021