Историята на следвоенната източно-централно-европейска колективна памет, в този вариант, е история на потискане на паметта от комунистическата държава и опозиция срещу нея, чрез дисидентска стратегия на съпротива („парадигмата Кундера“), самата тя по-късно наследена от една по-нюансирана, но също интелигентска, визия за сътрудничество и вина („парадигмата Конрад“). В края на краищата се стига до подновено потискане на паметта, извършвано в името на собственото й запазване от един националистически проект, целящ да потисне всички спомени за живота при социализма.

Автор: Рихард С. Есбеншаде

Главоблъсканиците на източно-централно-европейската памет изглеждат силно заплетени, дори и в глобалния контекст на борбата около паметите на Втората световна война, Холокоста, колониализма и Студената война. На Запад съществува изкушението да се гледа на историята и паметта в Източна Европа като намираща се „извън контрол“, с племенни страсти, кървави вражди и „примитивни“ етнически кавги, „заплашващи стабилността в Европа“. Но това гледище отрича собствените борби на Запада и привилегирова една специфично западна версия на стабилността.

Автор: Рихард С. Есбеншаде

Сръбският Голям национален разказ е изграден върху поражението и травматизма.

Български Голям национален разказ по-скоро липсва. Ако непременно трябва да се очертаят някакви сюжети, напомнящи или претендиращи да бъдат обединявани в Голям разказ, то – безспорно – „турското робство“ е най-предпочитаният ресурс. В българските разкази обаче „турското робство“ присъства в по-малка степен като трагедия и травма само по себе си, а повече като фон, върху който се разгръща мащабната съпротива на хайдути, четници, въстаници, въобще – юнаци.

Автор: Евгения Иванова

Като невярващ човек, аз желая каузата на атеизма да се насърчава. Желая също религиозната вяра да бъде поставяна на разглеждане и предизвикателства. Желая Великобритания  да бъде истински светска нация, в която религиозните вярвания да са гарантирани и защитени като въпрос на лична съвест. Но се чувствам възпрепятстван в усилията си, тъй като атеизмът в публичния живот е до такава степен доминиран от една много специфична форма, която представя нетолерантността като нерелигиозност. Това е трагедия. Ето защо е толкова важно атеистите да се дистанцират от онези, които подкопават собствената ни позиция. Ричард Докинс може да се пени колкото си иска срещу мюсюлманите. Но, уважаеми атеисти: нека не му позволяваме да върши това от наше име.

Автор: Оуен Джоунс

Ако проблемът на Западна Европа е недостиг на памет, то в другата половина на континента проблемът е обратния. Тук паметта е прекалено много – твърде много видове минало, от което хората могат да извличат заключения, обикновено като оръжие срещу миналото на някой друг…

Автор: Тони Джуд

Някои размисли върху цената, която е заплатена поради преднамерения и внезапен отказ да се обърне внимание на най-близкото европейско минало и заместването му с „европейска неискреност“ в най-различни форми.

Автор: Тони Джуд

Историческите митове представляват своеобразен мост между миналото и настоящето, те са много повече въплътени в настоящето, отколкото в миналото и са преди всичко документ на времето и мястото, където се използват. Изключителен интерес представлява проучването на пътищата, по които един мит започва да функционира в дадено време и място, а друг не успява...

Автор: Атилa Пок

Отказът на Франция да отпразнува през 2005 двестагодишнината от голямата победа на Наполеон при Аустерлиц беше признак за националната несигурност относно ролята на историята и нейното отношение към държавата.

Автор: Кристофър Байкъртън

Психоанализата, твърди Душан Биелич, може да ни обясни много неща около конструкциите на посткомунистическите идентичности на Балканите. Авторът показва как Юлия Кръстева, известната френска интелектуалка от български произход, е развила една специфична картина на „балканската идентичност“, асоциирана с всичко мръсно, нечисто и нецивилизовано.

Автор: Душан Биелич

Очевидно е, че демонстрациите на национализъм в днешна източна Европа са различни от онези, видими в края на Втората световна война, и се различават дори по-значително от още по-ранните версии. Национализмът в източна Европа си има своя собствена история, която трябва да бъде разбрана когато се анализират днешните му вариации.

Автор: Питър Шугър

Вярно е, че образът на Турция в европейското съзнание не винаги се покрива с действителността. Но също така вярно е, че новата и дори най-новата турска история продължават да добавят щрихи към този образ – от геноцида срещу арменците до убийството на журналиста Хрант Динк.

Автор: Стоян Гяуров

Няма съмнение: той е бил член на Waffen-SS. И все пак, представете си за миг, че това признание не беше засенчило публикувания преди няколко години мемоар на Гюнтер Грас, като облак във формата на гъба? Как тогава би трябвало да възприемаме „Да люспиш лука“?

Автор: Тимъти Гартън Аш

Манипулации върху темата за Холокоста са честа практика, включително в България, която представлява по-сложен случай, тъй като в границите на българското царство от 40-те години евреи са били спасявани, преследвани и унищожавани по едно и също време.

Автор: Леа Коен

На 8 януари 1949, в малкото градче Йедвабне, на около 19 километра от Ломз, в историческата полска провинция Мазовше, специалната полиция задържа петнадесет човека. Откриваме имената им в един меморандум, зловещо наречен Raport likwidacyjny (Доклад за ликвидация)…

Автор: Ян Томаш Грос

Налагането на официално гледище върху историята, тоест смесването на държавния монопол върху насилието с един монопол върху историята, е отличителна черта на тоталитарните общества.

Автори: Клаус Легеви, Хорст Майер

Демократичен дефицит, умора от разширението и все повече спасителни фондове: има ли някакво бъдеще за обединена Европа? В дискусия за серията на списание Юрозайн „Европа разговаря с Европа“, известни интелектуалци от западна и източна Европа диагностицират причините за сегашната болест на ЕС.

Автори: Терезе Кауфман (модератор), Иван Кръстев, Клаус Офе, Соня Пунчер-Рийкман, Мартин Симечка

Често се сърдя на моите босненци, че нищо, ама като че ли нищо не са научили от войната. Най-очевидният пример е, че за цяло десетилетие от началото на мира и след четири или пет тура на общи избори на власт в държавата им бе все същата коалиция от трите основни националистически партии, управлявали и в навечерието на конфликта и повели народите си един срещу друг.

Автор: Велко Милоев

Германският поет-дисидент Волф Биерман беше писал преди много години: „Мога да обичам само онова, което съм свободен да напусна“. Днешните европейски политици изглежда са забравили тази истина.

Автор: Иван Кръстев

В издателството на Международно дружество Елиас Канети излезе книгата на Хуго Портиш „Сега накъде“.

Автори: Хуго Портиш, Пенка Ангелова

Немският професор Клаус-Михаел Богдал изследва фикцията „цигани“ на границата между литературата и историята.

Автори: Клаус-Михаел Богдал, Радмила Младенова

Ако през идещите години ние ще трябва да си припомняме защо е изглеждало важно да се изгради един определен вид Европа от крематориумите на Аушвиц, то само историята може да ни помогне. Новата Европа, споена чрез знаците и символите на ужасното си минало, е забележително постижение; но тя завинаги си остава заложник на това минало.

Автор: Тони Джуд

Интелектуалците са обвинявани в неспособност да възстановят доверието към подкопаната от криза Европа. Но призивите за легитимиране на европейските повествования – комбинирани с носталгия по златното време на европеизма – си остават верни на логиката на националното изграждане, характерна за 19 век.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

„Един призрак се носи над източна Европа“, пише чешкият драматург Вацлав Хавел през 1978, „призракът на онова, което на Запад се нарича ‚несъгласие‘“. Перифразирайки началната фраза от Комунистическия манифест, Хавел се плези на режима, под който живее, но думите му имат и по-сериозна цел, отколкото подсказва сатиричният тон. Подобно на Маркс и Енгелс той се опитва да призове на борба една интелектуална сила.

Автор: Калеб Крейн

Едно стратегическо разбиране за неоосманизма, подчинено на мислене, изковано в течение на векове.

Автор: проф. Дарко Танаскович

Херта Мюлер публично критикува румънските интелектуалци за пасивността им по време на режима на Чаушеску. Разговаряйки с издателя и философ Габриел Личеану в Букурещ, тя защищава непопулярното си гледище, че запазването на личната интелектуална цялостност не е било достатъчно като форма на политическа съпротива.

Автори: Херта Мюлер и Габриел Личеану

Трябва да разберем, че използването на историческите травми за целта на изграждането на колективна идентичност е опасно нещо. То със сигурност не насърчава диалога.

Автори: Угур Юмит Юнгьор, Виолета Даволиуте

Обособената група, наричана от авторите „македонци мюсюлмани“ има сходна съдба с българските мюсюлмани. За разлика от тях обаче, македонските са принудени да живеят в една постоянно променяща се политическа обстановка...

Автор: W. M.

Да се обвинява мултикултурализма може и да е нещо политически полезно, поради неговата популистка привлекателност, но в същото време то е и политически опасно, защото атакува един „вътрешен враг“: исляма и мюсюлманите.

Автор: Джон Р. Бауън

Трябва да се прави разлика между национализма на Запад и Изток по още един признак: докато западният национализъм е свързан с държавата и се отнася враждебно към емигрантите, то източният национализъм в повечето случаи е свързан с етноса и е насочен срещу съответните, специфични за страната малцинства.

Автор: проф. Пенка Ангелова

Колкото повече научаваме за двадесетия век, толкова по-трудно ще става да се правят лесни заключения и поучения относно хората, живели по онова време…

Автор: Ан Епълбаум

В много европейски страни следвоенния живот на нациите е определян от митове за всеобща съпротива срещу фашизма, често комбинирани с един национално рамкиран подход към историята, който е в противоречие с онзи на съседните страни.

Автори: Данута Глондис, Арне Рут

Орхан Памук и настроенията на турската интелигенция. Какво се случва с турската европейска мечта?

Автор: Орхан Памук

Литва и България: две нации по перифериите на централна Европа, и двете носещи видимите следи от бивши империи. Подложени на неолиберални сили на разпад, историческите идентичности се преоформят около нови линии на конфликт.

Автори: Ивайло Дичев, Томас Каваляускас

Нито едно чувство не е така всеобхватно и изпълващо, както омразата, и нищо освен омразата не може от лична да се превърне в публична и обществена емоция…

Автор: Миленко Йергович

Нашите трудности, както и решенията, са европейски, но нашият демократичен театър все още е национален. Демокрацията все още има за гражданите чисто национални измерения. Тя все още не е намерила път към европейското ниво.

Автор: Геерт Мак

 

Посетители

101

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Кунев писа Още
    Четох едни "писания"... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 3 дни
  • Български офицер писа Още
    " TIMEO DANAOS et  DONA  FERENTES ! " преди 4 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много ценно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Първи впечатления от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Завиждам на страната... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Коментарът Ви какво... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Казвате, че западната... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Западът 5 века е... преди 2 седмици
  • АННА писа Още
    Върнах се в детството... преди 3 седмици
  • Гео Милев писа Още
    След всяка карикатура... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    "Казване на истината":... преди 3 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Да уточмним все пак -... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    През м.октомври т.г. в... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Беше лятото на 1984... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Благодарности към г-н... преди 4 седмици
  • Благо писа Още
    Освен "Адът - това са... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Практиката в това... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Просто щракнете върху... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    PS: Намерих я:... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    Бихте ли публикували... Петък, 23 Октомври 2020
  • mboru_uombe@abv.bg писа Още
    Особено ми липса... Сряда, 21 Октомври 2020
  • Кунев писа Още
    Бях в Германия 2... Вторник, 20 Октомври 2020
  • пантелей пътник писа Още
    за бедния и петмеза е... Понеделник, 19 Октомври 2020
  • Бате Любо писа Още
    Не сте информирана... Неделя, 18 Октомври 2020