Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Полша, противоречивата

Поредица на „Либерален преглед“, посветена на най-голямата посткомунистическа демокрация в Европа...

Катин от Ан Епълбаум

Ние бяхме народът от Адам Михник

Полският антисемитизъм – една нова страница от Якоб Клок-Конколович

В търсене на изгубения смисъл от Адам Михник

Как паметта на социализма работи в Полша? от Павел Шпевак

Полският лов на вещици от Адам Михник

Съседи от Ян Грос

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста от Джон Конъли

Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история от Тимъти Снайдър

Противоречивият полски Оскар от Филип Мазурчак

Еврейската история не е само Холокост от Джеймс Маколи

Кръстовете на Аушвиц от Женевиев Зубржицки

Наследството на „юдео-болшевизма“ от Марси Шор

Дори още по-лошо, отколкото си мислехме от Джулиан Барнс

Проблемът с Полша от Ян Вернер Мюлер

Почетният орден на Ян Грос от Ана Биконт

ПиС и полската история от Матеуш Мацини

Крайнодясното полско правителство и положението на жените в Полша от Алекс Кокотас

Полша копае дупка в паметта си от Марси Шор

Пренаписването на историята в Източна Европа от Волха Чарниш и Евгений Финкел

Прочистването на сложното полско минало от Алиса Валес

Представянето на Полша и нейното минало от Константи Геберт

Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история. Поляците са луди по номерация – те говорят за първа Полша, втора и трета Полша: от 1989 г. – досега. Периодът след 1944 г. не се смята за част от полската история, той е нещо като дупка в историята на полската държавност.


Паметта от онова време се отдалечава поради три причини:

Идва ново поколение с нови проблеми.

Епохата на социализма отстъпва, отдалечава се, промениха се правилата в икономиката и политиката.

Няма доказателства за носталгия по социализма в Полша. Може да има носталгия на всеки за неговата младост и сигурността на живота тогава, но не и носталгия по плановото управление и партийната диктатура.

Можем да говорим за окончателен крах на комунистическите политически формации след рухване на Берлинската стена – партиите променят ролята си. В Полша самата социалдемократическа партия се променя – от нея е имало президент, тя е била мощна политическа и икономическа сила. Сега обаче подкрепата на тази партия все повече намалява, в момента е едва 12% и тя ще продължава да намалява – това са закони на биологията. Така че може да се твърди: поляците излязоха от комунизма, споменът за комунизма вече не е нещо, което ги ядосва. Но това не означава, че за комунизма в Полша не се водят дискусии.

Ще ги поделим на няколко групи:

Дискусии около лустрациите. Те се въртят около това кои от настоящите политици, политици, актьори, свещеници и пр. са били тайни сътрудници – водят се от 20 години и още не са приключили. На всеки няколко месеца се появява ново име, нов човек, който е имал нещо общо с тайните служби. Най-драматична беше дискусията около Лех Валенса. Той беше представен в лоша светлина от историците, които, въз основа на откъслечни материали, го обвиниха, че е бил в продължение на години таен сътрудник, че е взимал пари и е получил апартамент – сериозно обвинение, което предизвика буря. Валенса се защитаваше и отричаше. Поляците приеха, че той е невинен, че всъщност е жертва, но въпросът предизвика много енергия, цяла буря.

Вероятно след време страстите около лустрацията ще утихнат. Но междувременно беше създаден Институт за националната памет в Полша, фокусиран върху паметта за престъпленията на комунизма. Той публикува годишно около 150 заглавия, издава списание, предоставя важна информация за това какви са били поляците в онова време. Броят на историците, които са ангажирани с изследвания в архивите, възлиза на около няколко хиляди.

Друга линия на дискусиите в Полша е свързана с проблем от сферата на теорията на политика. Тази дискусия не е така яростна, но е много важна: с какъв вид строй сме се имали работа тогава, какъв вид държава сме имали? В Полша по този въпрос функционират три различни разказа. На първия от тях – социализмът е тоталитаризъм – няма да посвещавам много време. Той е много пресилен. Този строй не е 100% тоталитаризъм, в подобни квалификации има много емоция, този разказ не посвещава особено внимание какво е представлявал реалният социализъм. Другите два разказа са по-сериозни и аналитични. Вторият разказ, предложен първоначално от Анджей Валицки, полски историк на идеите, е приет от голяма част от интелигенцията, най-вече от посткомунистическата левица. Според този разказ до прелома през 1956 г. можем да говорим за тоталитарен строй /или той е бил поне замислен като такъв/. Целта му е била да индоктринира и наложи с терор на всички граждани определен начин на мислене и възприемане на света. Но от 1956 г. насам в Полша настъпва прелом – начало на демократизиране на системата. Тя се либерализира постепенно и накрая се стига до това, че социалистическата номенклатура постепенно се отказва от властта си, предоставя я на обществото, Полша се отваря към света и Европа, активират се университетите, настъпва икономически възход, репресиите стават все по-слаби. Това е разказ за това как се преминава от тоталитарната фаза през мек авторитаризъм, за да се стигне до демокрация.

Третият разказ също признава, че 1956 година е много важен момент на прелом и че тоталитарната власт в класическия й вид е била блокирана тогава. Но той твърди, че до 1989 г. комунизмът е останал по принцип непроменен – не са се променили важни негови черти като пълният монопол на партията, контролът, упражняван от ЦК във всички области – наука, политика, икономика, номенклатуризацията на живота, репресивните сили, запазени до последния момент – комунистическите управници не са се замисляли да употребяват сила, когато това е било нужно, за да се контролира ситуацията. Парадоксално броят на служителите на сигурността не е намалявал след 1956 г.

Така че спорът се върти около това разполагал ли е този строй със средства да се дистанцира от своите корени или той е бил един и същ, неспособен за реформиране – и истинската реформа е била винаги възможна само отвън. Това е изключително важна дискусионна точка – от гледна точка на историческата оценка. Въпросът все още стои: възможна ли е била реформа отвътре или става дума само за паразитиране върху структурите на насилието?

Третата линия на дискусиите в Полша е свързана с проблема на независимостта и суверенитета. Определени лица, оправдавайки участието си в комунизма, казват, че Полша е била в сферата на СССР и влиянието му – и поради факта, че сме били част от съветския ред, истинска суверенност не е била възможна; съответно, ролята на управлението е била да се постигнат максимално количество добри цели. Това е свеждане на проблема за независимостта до прилагане на тактики в определени рамки. Аргументите на тази позиция са известни: социализмът даде на Полша модернизация, позиция в света, икономика, която осигуряваше някакви работни места в разрушената страна след войната и й позволяваше да се възстанови.

Противниците на тази позиция твърдят обратното – всеки, който е действал в рамките на този строй, е работил не за Полша, а в полза на СССР и Русия. Това в Полша също е жив морален и политически спор – и до ден днешен.

Така или иначе, има много хора, които смятат, че силата на поляците и на Полша е в убедеността, че не всичко, което се е случвало, е било действително – „Полска народна република“, комунизъм. Съпротивата срещу комунизма се основава на съзнанието, че това е била държава, създадена от комунисти. Но бидейки гражданин на тази страна, ти си можел да работиш за истинска Полша. Така са мислели много писатели, актьори, професори, работници – те са имали усещането, че техен основен патриотичен дълг е, живеейки в ПНР, да могат да запазят тази сфера на интимност, ръководени от два принципа. Първият се нарича „автентичност“ – винаги да говориш нещо, в което си убеден; вторият се нарича „етос на професионализма“ – дори при социализма трябва да си добър професор, актьор и пр. Това е давало на Полша хора със силно чувство за дълг. Това е давало сила за преживяване на социализма и възможност по-късно да се излезе от него с по-малко болка от него – за разлика от други постсоциалистически страни.
 
Текстът е част от програмата на фестивала „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, проведен през юни 2009 в София и посветен на социализма, неговото наследство и тяхното съвременно осмисляне.
Пре-публикува се от онлайн списание „Пирон“.
 

 

Павел Шпевак
Проф. Павел Шпевак преподава социология във Варшавския университет, член е на редколегията на авторитетните списания „Рес публика нова“ и „Пжеглад политични“. Публикува в сп. „Знак“, вестниците „Тигодник повшехни“ и „Жечпосполита“.
Посетители: 76

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018