От редакцията: За кризата в Украйна тук, както и почти навсякъде по света, се говори най-вече емоционално – и това е неизбежно, защото е най-човешката реакция срещу нещо толкова ужасяващо. Но какво всъщност представляват „хладните разчети“, които вероятно стоят зад решението на Владимир Путин и руските елити да започнат една толкова безразсъдна акция?
Предлагаме ви тук един възможен вариант, почерпен от руския Интернет. Авторът не е случаен човек, а високопоставен руски външнополитически експерт.
Една от най-важните аналитични заблуди, доскоро споделяна от автора на този текст и много негови колеги, беше тезата, че САЩ не желаят ескалация на конфликта с Русия, тъй като това ще попречи на най-сериозната им борба – конфронтацията с Китай. Смяташе се, че една стратегическа конфронтация с Пекин много скоро ще наложи на Вашингтон да натовари ресурсите си до такава степен, че няма да може да си позволи да разпилее енергията си в конфликт с Москва. Тази илюзия се основаваше на две хипотези. Първо, че в случай на война в Украйна Америка ще трябва да увеличи разходите си в Европа. Второ, че европейците имат някаква (малка) степен на автономност, ако не в световните дела, то поне в определянето на собствената си съдба.
Всъщност Байдън, както и Тръмп, не остави съмнение, че възнамерява да се противопостави сериозно на Китай и дори може да започне диалог с Москва за тази цел. Сега обаче виждаме, че животът е по-сложен от линейната логика и че същата тази логика може да се окаже път, водещ към аналитична бездна. Събитията от последните дни показаха, че едно е американците да хвърлят Европа в пещта на нова Студена война, а съвсем друго е да се включат сами. Европейските страни, включително бившите неутрални, сега прекъсват всякакви връзки с Русия, изпълнени са с истерия по отношение на всичко, свързано с нас, и се превръщат в основните доставчици на оръжие за Киев. В същото време Европейският съюз разглежда молбата на Украйна за членство, което напълно променя смисъла му.
В резултат на това Съединените щати имат свободна ръка, която много внимателно пазеха и през двете световни войни през ХХ век. Сега американците не могат да направят почти нищо в Европа, ограничавайки се до доставки на малки оръжия, по-голямата част от които отиват към източните граници на Полша, дори от такива на пръв поглед невинни страни като Испания. Европа страстно унищожава остатъците от това, което можеше да ѝ осигури елементи на стратегическа автономия. С други думи, новата война отново се оказва европейска война, водена от граждани предимно на Стария свят.
Американците няма да се включат сериозно в борбата в Украйна и около нея – всичко, което трябва да направят, е да създадат патова ситуация за европейците и да ги накарат да прекъснат всички връзки с Русия. От гледна точка на Вашингтон идеалната ситуация би била въоръжен сблъсък между Русия и някоя европейска държава. Още повече, че дори тогава участието на тази европейска държава в НАТО не би било абсолютна гаранция, че САЩ ще се застъпят за нея и ще рискуват оцеляването ѝ в пряк конфликт с втората ядрена суперсила. С други думи – Америка може да допусне конфликт с Русия, при условие че той се води от европейци.
Ако приемем тази хипотеза за емпирично доказана, а предходните разсъждения – за погрешни, възниква въпросът какъв би бил оптималният отговор от страна на Русия. Този отговор изглежда зависи от това доколко Москва вярва във вероятността за помирение с европейците, ако САЩ прекратят моралната си подкрепа за киевския режим. Можем да предположим, че Америка теоретично ще позволи на европейците да се стабилизират и след това да поправят разрушените си отношения с Русия. Към това явно се стреми Франция, особено докато Германия е загубила всякаква ориентация в пространството.
Ако изхождаме от това предположение, действията на Русия вероятно ще бъдат най-сериозните и ще поставят Вашингтон пред най-трудния избор, подобен на този, пред който беше изправен по време на Кубинската криза. Ако обаче разберем, че Вашингтон няма да допусне това да се случи в Европа, тогава няма смисъл да оказваме натиск върху САЩ – по-лесно е да оставим кървяща рана на границата на съюзната държава с ЕС, чието появяване всъщност е целта на САЩ в цялата комбинация да отклонят руските и европейските сили да се бият помежду си. И след като признаем това, ще трябва внимателно да разгледаме как тази борба ще се отрази на вътрешното развитие на Русия, тъй като тя ще бъде дългосрочна. Междувременно самите САЩ ще започнат офанзива в азиатската част на света. Те не се нуждаят от помощта на европейците там, защото те не са им от полза.
