Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2017 12 putin stalin

 

Историята на Русия е белязана от страдание, бедност и насилие. До ден-днешен страната тегне под бремето на своето минало. С какво е по-различна Русия? И как трябва да се отнася Западът към нея? Интервю на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ с германския професор Йорг Баберовски, специалист по източноевропейска история:

Който надзърне в историята на СССР и Русия, вижда сякаш цяла вечност от страдания и насилие. Какво е сторила историята с хората в тази страна?

Онези, които живеят продължително в условията на насилие, стават недоверчиви. Такива хора смятат сигурността и реда за по-важни от свободата. Времето от 1953 до 1985 беше епоха на стабилността и мира, това беше най-доброто време в живота на повечето съветски граждани. Затова може би не е толкова непонятно защо СССР предизвиква носталгия у мнозина руснаци. Сталинизмът бе последван от мир.

В една ваша публикация вие обяснявате победата на болшевиките с непоклатимата им готовност за насилие. Защо насилието играе такава голяма роля в руската история?

Насилието винаги е било привлекателна опция, когато човек няма друга възможност да упражнява властта. Би могло да се каже дори, че колкото по-слаб е един политически ред, толкова по-големи усилия са необходими, за да бъдат принудени хората на подчинение. След края на Първата световна война младата съветска държава е слаба. В гражданската война, едно бездържавно пространство, победа не може да бъде постигната само с определена политическа програма, а с видимото упражняване на насилие. Врязаните с насилие в плътта послания са онова, което прави слабите държави привидно силни. Ние винаги сме смятали болшевиките за силни, защото са били насилствени. Истината обаче е, че насилието не е признак на сила, а на слабост.

Може ли да се каже, че сталинизмът е логично продължение на ленинизма?

В историята логични продължения няма. Но винаги има алтернативи. През 1920-те в СССР съществуват различни възможности, които биха могли да тласнат страната в някаква друга посока. Ако Сталин беше умрял през 1928, вероятно нямаше да се стигне до бруталната колективизация на селското стопанство, която бе началото на деспотичното, насилствено господство. Повечето болшевики са били за колективизация, но не и за депортирането на два милиона селяни, каквато е била волята най-вече на Сталин. Няма неизбежност в историята. Всичко, което се случва, се разиграва в едно отворено поле, защото хората може да поемат в различни посоки.

Сталин е бил престъпник. Как е било възможно толерирането на една чудовищна система като Гулага, жертва на която стават милиони хора?

Преди няколко години на семинар в Тюбинген един американски студент най-чистосърдечно ме попита защо всъщност руснаците не са се отървали от Сталин, гласувайки против него? Който познава само демокрацията, никога няма да разбере как реагират хората в една диктатура. Факт е, че болшевиките доброволно се подчиняват на Сталин. Защо? Защото ръката му никога не трепва, защото взима най-безпощадни решения. Както например не е имал никакъв проблем да депортира два милиона селяни – и после да види какво ще стане.

Той екзекутира и 40 000 офицери от Червената армия почти в навечерието на Втората световна война.

Системата на Сталин се състои в това да създава ситуации на хаос, анархия и гражданска война, и по този начин перманентно да укрепва властта си. А след това винаги може да каже: успяхме, прекършихме съпротивата на селяните. Е, вярно е, че четири до пет милиона души умряха от глад, два милиона бяха депортирани, 60 000 селяни бяха разстреляни, но ето сега имаме една непоклатима, силна държава. Така е разсъждавал той; така са разсъждавали и другите за него. Единственият момент на съмнение настъпва на 22 юни 1941, когато Хитлер напада СССР. За пръв път Сталин е неуверен, защото не може да си представи, че някой може да бъде толкова глупав да води война на два фронта, а той е смятал Хитлер за рационален политик. Тази краткотрайна неувереност е била идеална възможност да се отърват от диктатора, но е била пропусната.

След тираничния режим на Сталин идва Хрушчов. Настъпва едно мирно време. Как изведнъж става възможна тази рязка промяна?

Тъкмо заради преживяната тирания. Никой не иска повече връщане на старото време. Хрушчов извършва нещо прекрасно, което в условията на Студената война никой на Запад не забелязва. Той не само премахва тази чудовищна система, но преобразява диктатурата в авторитарен режим, така че онези, които не критикуват системата, получават в замяна сигурност и спокойствие. За пръв път става възможно да се говори за кошмара на близкото минало. Който прочете днес тайната реч, произнесена от него през февруари 1956 пред 20-я партиен конгрес, ще остане изненадан. Той говори за изтезанията, за ужасните ексцеси и лагерите – и заявява без увъртания, че това са престъпления. За пръв път партията открито признава, че може да бърка и дори да лъже. Хрушчов е човек, на когото можеш да се присмиваш. Членовете на управляващия режим спират да се избиват взаимно, а биват пенсионирани.

Въпреки всичко не може да се каже, че СССР е преосмислил сталинизма.

Не може, наистина. Преосмислянето е протестантска концепция. Ние смятаме, че преосмислянето е единствената възможност за всяко общество да разбере миналото си. В Германия поне беше така. Но забравяме, че при нас този процес протече под надзора на съюзниците, а не в една суверенна държава. Трудно е да си представим какво би станало, ако жертви и палачи се бяха изправили очи в очи, без присъствието на арбитър. Освен това нацистите изнесоха своето насилие навън, което улесняваше преосмислянето. В СССР обаче насилието бе насочено навътре. Как може да се подходи към една такава трагедия, ако не с мълчание? В повечето средно,- и западноевропейски страни имаше поне спомен за едно по-добро време преди диктатурата; съветските граждани нямаха такава утеха.

В предговора на вашата монография „Пространства на насилието“ пишете, че насилието ви е променило: „Авторът става песимист и започва да се пази от злото, което вижда навсякъде. Един ден той трябва да престане да се занимава с насилието, защото то отравя живота му“. Защо въпреки това все още не сте го сторили?

Не, вече приключих с тази тема, защото тя те съсипва. На никой нормален човек не му е приятно да става сутрин и да започва да чете свидетелски показания за Аушвиц. Прекарах две години от живота си, заровен в архивите на Сталин. Стига ми толкова.

В продължение на страници и страници описвате сцени на насилие. Вярвате ли в пречистващото въздействие на историческата точност?

Някой все пак трябва да върши това. Първият, който се зае с тази работа, бе Кристофър Браунинг със своята великолепна книга „Съвсем нормални хора“ (1992), в която описва изтребленията, извършени от нацистите в Беларус и Украйна. Преди това историците се отнасяха към убийството като нещо абстрактно. Човек може да реши, че концентрационният лагер Аушвиц е бил машина за масово изтребление, само ако не се вгледа внимателно. Треблинка и Аушвиц са били тъкмо обратното на масово изтребление: организираното избиване е било „ръчна работа“. Тази „работа“ трябва да бъде подробно описана, за да се разбере какво означава насилие и че то е било вършено от хора, а не от някаква абстрактна машинария.

Защо бившият кагебеец Путин и неговият авторитарен режим се радват на такова одобрение в руското общество?

Първо, повечето хора помнят КГБ не като инструмент на терор, а като служба за надзор и контрол. Второ, опитът на Горбачов да демократизира съветското общество доведе до огромен спад в материалното благосъстояние и неописуема бедност. В тези условия благата вест, че сега гражданите могат да гласуват свободно всеки четири години, звучеше като подигравка. На трето място, започна разпад на държавните институции. Само през 1993 вследствие на войните между различни банди бяха убити 30 000 души, все едно, че става дума за гражданска война. На четвърто място, империята рухна и изведнъж милиони хора се оказаха чужденци в собствената си страна.

И затова Путин е популярен?

Не че го обичат, но той възстанови реда и сигурността. Мой познат в Москва, който има неголям ресторант, ми беше казал веднъж: „При Елцин всяка седмица бях ограбван от петима бандити. Сега само веднъж годишно – от държавата. Това вече е напредък“. Ние на Запад често забравяме, че в условия на несигурност авторитарните режими могат да разширят пространството на мира и свободата. Животът в Русия се подобри.

На Запад обаче май са единодушни в отхвърлянето на Путин. Как можем да се отнасяме по-интелигентно към Путин и изобщо към руското ръководство?

Като се съобразяваме с действителността. Като не забравяме, че историята на СССР е различна от тази на Германия. Трябва да бъдем наясно, че в Русия няма да има демократичен ред нито след пет, нито след десет години. Такава е действителността и ние трябва да отчитаме този факт. Руската опозиция не се състои от либерали, а главно от комунисти и неофашисти. Тъй че трябва много добре да си помислим доколко разумна е идеята да бъде свален Путин. И аз не съм привърженик на авторитарната система, но прагматичната политика не бива да изпуска от поглед тези дадености. Както процедира например германското правителство по отношение на Саудитска Арабия.

Превод от немски Стоян Гяуров

Neue Zürcher Zeitung, „Man sollte sich gut überlegen, ob es eine gute Idee ist, Putin zu stürzen“ (2.12.2017).

Източник: „Императорът на сладоледа. Блог на Стоян Гяуров“ – www.icecreamst.com

 

Йорг Баберовски
Йорг Баберовски е немски историк, специалист по историята на Източна Европа и сталинизма. Професор по източноевропейска история в Хумболтовия университет, Берлин.
Посетители: 121

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Вярно, вярно. От едната... преди 4 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Браво на Valet! Излизам с... преди 6 часа
  • Valpet писа Още
    “Щото то не е само да се... преди 9 часа
  • Цончо писа Още
    Абе бай Златьо, аз не съм... преди 20 часа
  • Цончо писа Още
    ...това изглежда пример... преди 21 часа
  • Цончо писа Още
    Преди месец канадския... преди 21 часа
  • Цончо писа Още
    Какво се случва със... преди 21 часа
  • Цончо писа Още
    Внимавай с използването... преди 22 часа
  • Цончо писа Още
    Златьо, я обясни как... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Social and economic success

    On the other...
    преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Орбан, Качински и...
    преди 23 часа
  • Златко писа Още
    „Май че някои...
    преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Впрочем, добра статия (за... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Златко, ти не въобще не... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    Ами хубаво. Питам се... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Тук съм, защото, както... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    От което следва, че...
    преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    "Това е предупредителен... преди 2 дни
  • капка касабова писа Още
    Златко, искрени... преди 2 дни