Дискусии – Европа

Странната смърт на либералния консенсус

Има и друга аналогия, която обяснява настоящите събития в Централна Европа по-добре от онази с междувоенните европейски демокрации. Тя е за Западна Германия от 1968, а не за Ваймарска Германия от 1933 – и в нея се открива по-добър ключ към разбирането на настоящата криза. Днес, също както и през 1968, кризата идва след две десетилетия на успешно икономическо възстановяване и период на амнезия към миналото. Преломът е неочакван и плашещ. Кризата на демокрацията от 1968 има корените си не в провала на демократичните институции, а в успеха на следвоенния западногермански проект за модернизация и демократизация. Тогава, както и днес, се е говорело за кухостта на демократичните институции и необходимостта от морална революция. В Германия тогава, както и в Полша днес, е имало призиви за „нова република“ и отхвърляне политиките на бездушния прагматизъм. Тогава, както и сега, е имало масивна трансформация на културния и геополитически контекст. Думата „популизъм“ е витаела във въздуха, а хората са изисквали повече демокрация.

Автор: Иван Кръстев

Прочети още...

Френската забрана на „буркините“ и защо тя касае не само религията или облеклото

Има нещо силно объркващо в така наречените „забрани на буркини“, които се налагат в някои от крайбрежните градове във Франция, Очевидността на противоречието – да се налагат правила върху онова, което жените могат да носят, поради това, че е погрешно да се налагат на жените правила какво да носят – прави ясно, че под повърхността със сигурност има някаква друга причина.

„Буркините“ са, по същество, бански костюми, покриващи цялото тяло, които са в съгласие с мюсюлманските разбирания за благоприличие, а преди няколко години тогавашният френски премиер-министър Мануел Валс се впусна в яростен дебат около забраната им в някои от крайморските градове на страната, обявявайки рядко срещаното облекло за част от „поробването на жените“.

Разбира се, тук не става дума просто за бански костюми. Социалните учени твърдят, че не става дума и за това да се защитават жените от патриархата, а за защита на немюсюлманското френско мнозинство от конфронтация с един променящ се свят: такъв, който изисква от тях да разширят разбиранията си за собствената идентичност, когато мнозина от тях предпочитат да ги запазят такива, каквито са.

Автор(и): Аманда Тауб

Прочети още...

Ще изгуби ли Европа Балканите?

Балканите отново са се превърнали в арена за онзи вид дипломатически маневри, които заплашват някой ден да получат военна форма. Именно тук на Балканите руснаците – след четвъртвековно отсъствие – се завръщат на европейската сцена. И тук на Балканите турците отново установяват присъствие точно в областите, от които бяха изтласкани преди малко повече от 100 години.

И така, пожертвала ли е вече Европа Балканите? Преди избухването на Първата световна война е изглеждало така, сякаш европейските сили са успели да умиротворят региона. През 1878 Австро-Унгарската империя си е осигурила международно споразумение за установяване на собствен протекторат върху Босна/Херцеговина, а през 1908 вече директно е анексирала страната – ход, на който тогава не се е противопоставил сериозно никой (с изключение на Сърбия). В хода на Балканските войни от 1912 и 1913 Турция е била отблъсната назад чак до Босфора. Руските опити за увеличаване на собственото влияние в Балканите, чрез Сърбия и южните славяни от Австро-Унгарската империя, са сериозна неприятност, но не и масивна заплаха за мира. А след това Гаврило Принцип застрелва наследника на хабсбургския трон в Сараево и, както всички знаем, само месец след това цяла Европа е във война; една война, причинена от дребни южнославянски съперничества, за които Виена, Берлин, Париж, Москва и Лондон дотогава не са знаели почти нищо.

Автор(и): Миленко Йергович

Прочети още...

Великобритания: краят на една фантазия

Действителният резултат от миналогодишния референдум беше тесен и двусмислен. Петдесет и два процента от избирателите подкрепиха Брекзита, но ние знаем, че много от тях бяха подмамени от обещанието на Борис Джонсън, че Британия „може да изяде зелника, който ще плати някой друг“. Тя можела хем да напусне ЕС, хем да продължи да ползва всички привилегии на членството. Британците щели да могат да търгуват свободно с ЕС, както и да живеят, работят и учат във всяка страна-членка на Съюза, също като преди. Това, разбира се, е детинска фантазия и е много слабо вероятно, че самият Джонсън е вярвал и една дума от нея. Това беше просто част от играта, хитър лозунг, с който би могъл да се спечели някой дебат в Оксфорд.

Автор: Финтан Отул

Прочети още...

Защо немските турци са по-добре интегрирани, отколкото изглежда?

Дали голямото одобрение за турския президент Ердоган и неговата нова конституция е доказателство за неуспешната интеграция на немските турци? В никакъв случай, казва Дъг Сондърс, канадски журналист и изследовател, който в продължение на дълги години се е занимавал по много континенти с въпроса как големите емигрантски потоци променят облика и общностите на големите градове по света. От всичко това е възникнала книгата „Градът на пристигането“ [Arrival City], която междувременно се превърна в международен бестселър.

Автор: Райнер Херман

Прочети още...

Великобритания: икономика на ръба на пропастта

Евентуалните опити на Обединеното кралство да ползва предимствата на членството в общия пазар, но без неговите задължения, ще се срещнат с решителна съпротива. Но именно тази стратегия е в центъра на собствената реторика на британското правителство преди преговорите, както най-ясно личи от изказванията на карикатурния британски външен министър, Борис Джонсън: „Нашата политика е: и вълкът сит, и агнето цяло“. Джонсън е само един сред какофонията от гласове в кабинета на Мей, но тази представа изглежда се споделя от всички тях. И на първо място е гласът на самата премиер-министърка.

Мей се представя като строга, високо принципна възпитателка, нещо като съвременна версия на префинената, но страховита училищна директорка от вида, който някога властваше в класните стаи на следвоенна Великобритания. Тяхна крепост бяха the Home Counties, районите от предградията и близките околности на Лондон, където Мей има корените си и където сложностите на британската класова система са най-заплетени. Но действията ѝ във връзка с Брекзита демонстрират най-вече висока степен на опортюнизъм, определена способност за разчитане на вътрешно-политическите шансове и готовност да се рискува икономическото благосъстояние на британския народ в името на краткосрочните интереси на самата нея и партията ѝ.

Автор: Саймън Хед

Прочети още...

Кончината на анадолския тигър

Турската икономика страда тежко сред политическата несигурност, която цари в страната. Инвеститорите са изгубили доверие, туристите не идват, а лирата бързо губи стойност. Президентът Ердоган едва ли оценява правилно сериозността на ситуацията.

В Левант, истанбулския банков квартал, анти-терористични полицейски патрули обикалят улиците, а сградите са окичени с про-референдум портрети на Ердоган. Толга Игит, турски мениджър на американска инвестиционна банка, минава през строго охранявания вход на местното Старбакс-кафе, в сянката на околните небостъргачи. За да даде това интервю той е представил две условия: първо, да не се използва реалното му име и, второ, да не се разкрива кой е реалният му работодател. В противен случай, безпокои се той, би могъл да се превърне в цел на правителствено преследване. „Никой, който критикува Ердоган, не може да се чувства сигурен в днешна Турция“, казва той.

Автор: Максимилиан Поп

Прочети още...

Възходът на популисткия екстремизъм в Европа: теоретични инструменти за сравнение – част 2

Целта на това изследване бе да направи обзор на литературата въз основа на теоретичните и емпирични анализи, свързани с въпросите за причината и следствието: какви фактори са причина все повече граждани да подкрепят популистките партии от дясно или от ляво? Често се предполага, че привържениците на такива популистки партии се набират сред ангажираните с политически протести, сред онези, които се вълнуват от решаването на един определен проблем, сред „губещите от глобализацията“, или сред етнонационалистите. Въпреки това, картината изглежда е по-сложна. Избирателите на популистките партии са недоволни, и недоверчиви към традиционните елити, и преди всичко, са враждебно настроени към имиграцията и нарастването на етнокултурното и религиозното многообразие. Макар че тези граждани се чувстват икономически несигурни, тяхната враждебност произлиза основно от убеждението им, че имигрантите и малцинствените групи заплашват националната им култура, социалната им сигурност, общността им, и начина им на живот. Те се възприемат от последователите на популистките партии като предизвикателство към сигурността, заплашващо социалното, политическо, културно и икономическо единство и хомогенност на нацията им.

Автор: Айхан Кая

Прочети още...

Възходът на популисткия екстремизъм в Европа: теоретични инструменти за сравнение – част 1

Замисълът на това есе е да опише теоретичните спорове с цел по-добро разбиране на сегашното състояние на популистките движения и политически партии в Европейския Съюз, засегнат от различни социално-икономически и финансови трудности, водещи до ескалация на страховете и предразсъдъците по отношение на „другите“, на етнокултурно и религиозно различните. Основната предпоставка на есето е, че, както изглежда, текущата социално-политическа, икономическа и финансова промяна в ЕС, предизвикала страх от непознатото (ислямът, мюсюлманите, бежанците и мигрантите), се трансформира от различни агенти в културно/ религиозно/ цивилизационна псевдо-действителност и политически се радикализира с цел превъзмогване на страха. Съобразно с това, есето е първа част от по-голямо изследване, целящо да предложи подборка от теоретични инструменти за сравнение на надигането на популизма в пет страни от ЕС (Германия, Франция, Гърция, Италия и Холандия), както и в Турция.

Автор: Айхан Кайя

Прочети още...

Децата на жертвите говорят често с езика на Щази

Последна част от своеобразната трилогия на Диана Иванова, посветена на един от най-важните аспекти от тоталитарното наследство: травмите, свързани с дейността на тайните комунистически служби (в случая онези, които продължават да носят децата им). Сравнението между начините, по които се преживяват те в Германия и България, ни дава възможност да получим допълнителен поглед върху самите себе си като част от една Европа, която често се опитваме да забравим...

Автори: Щефан Тробиш-Лютге, Диана Иванова

Прочети още...

Децата на Щази по особен начин също са жертви

Журналистката Рут Хофман, авторка на първото в Германия изследване за децата на хората, работили за тайните служби на ГДР, разговаря с Диана Иванова за тежкото наследство, което те носят и до днес..

Автор(и): Рут Хофман, Диана Иванова

Прочети още...

Може ли Европейският съюз да надживее популизма?

В последно време Европейският съюз се превърна в основна мишена на популистите. Феноменът се появи за пръв път в Гърция, когато левичарската партия Сириза дойде на власт през 2015. Но Сириза не се опитваше да изтегли Гърция от ЕС; вместо това тя желаеше да сключи по-добри сделки с кредиторите на страната, които бяха наложили на гръцките граждани опустошителни мерки на остеритет. Разбира се, не всички са убедени, че членството в ЕС си струва подобни жертви. Но при все това в досегашните популярни критики срещу Съюза имаше известен тон на практичност, доколкото те се концентрираха най-вече върху онова, което ЕС е направил, особено в икономическата сфера. Ето защо този вид критики бяха най-шумни в страните, които бяха ударени най-тежко от еврокризата – тоест такива, които бяха изправени пред изгледи за тежък остеритет или, в по-скорошно време, се чувстваха онеправдани от определени търговски споразумения.

Но това вече не е така. В настоящия момент популистките критики са насочени не срещу онова, което ЕС е направил, а срещу онова, което той представлява. Вместо да задават въпроса дали ЕС прави хората по-бедни или по-богати, популистите днес се концентрират върху един по-фундаментален и по-мощен въпрос: „Кои сме ние?“

Автор: Даниел Грос

Прочети още...

Коледа не се отменя

Коледа не се отменя. Но е напълно възможно думите „O du fröhliche, o du selige, gnadenbringende Weihnachtszeit“ [О, ти радостна, благословена, носеща милост Коледа] тази година да не се отронят от устните на мнозина. Защото точно за милост сегашното време изглежда не дава много поводи.

Човекът, който в понеделник вечер поведе тежкотоварен камион срещу хората на един коледен пазар в Берлин, успя да убие поне дванадесет и да рани десетки. Колко точно ще е успял да постави в състояние на дългосрочен страх и ужас, зависи в крайна сметка и от самите нас.

Автор: Маргарете Стоковски

Прочети още...

Да поемеш отговорност

Не е съвпадение, че по време на перестройката понятията за обща, неопределена вина и желателно покаяние бяха по-широко разпространени от понятията за престъпления и отговорност за тях. Идеята за покаяние, пренесена от религиозната в секуларната сфера, отрича до известна степен отговорността, като прави възможно да се заменят конкретните правни и политически практики с някакво псевдо-теологическо морализиране. Щом само личният акт на разкаянието, наситен със стриктно вътрешно, индивидуално значение, бъде приложен „масово“, той се превръща в духовна симулация, която отклонява обществения дебат встрани от престъпниците и техните престъпления, встрани от юридическата вина (която може да бъде установена единствено чрез законови средства, а следователно предвижда конкретна правна отговорност) – и по посока на някаква неопределена, абстрактна вина, която изглежда се отнася до всички в една и съща степен. А това води до предсказуемо отхвърляне на самата идея, че миналото може да бъде подложено на преоценка.

Автор: Сергей Лебедев

Прочети още...

Пардон, грешка!

С въвеждането на еврото, ЕС се постави в много трудно положение и сега – ни напред, ни назад. Еврозоната е разделена на печеливши и губещи. Северът, на първо място Германия, има сметка от еврото, докато южняците започват да се бунтуват, четем в рецензия на седмичника „Ди Цайт“ за „Европа в капан“, новата книга на германския политолог Клаус Офе. Според Офе беше „дръзка спекулация“ да се вярва, че еврото може да бъде спойката на Европа. Отделните икономически структури в еврозоната са твърде разнородни, а чистата пазарна интеграция доведе дотам, че държавите-членки се превърнаха в конкуренти, които „в условията на конкурентен натиск реагират типично с намаляване на данъците и съкращаване на социалните разходи“. В атмосферата на перманентна криза десните партии „реставрират икономическите, политическите и културните защитни функции на териториалните граници“. Колкото по-дълго продължава кризата и колкото по-голямо става несъответствието между икономическа необходимост и политически резон, толкова по-изкусително изглежда оттеглянето на национален терен, подчертава Офе.

Автори: Стоян Гяуров, Клаус Офе

Прочети още...

Източноевропейската криза на срама

Преди не чак толкова дълго време, в годините непосредствено след войната, оцелелите от източноевропейския еврейски Холокост хора бягаха от смъртоносния антисемитизъм на своите полски, унгарски, словашки или румънски съседи, към сигурността на лагерите за бегълци, намиращи се в… Германия. „В сигурност сред германците“, гласи заглавието на една важна книга от историчката Рут Гей, в която се разказва за тези 250,000 оцелели. Днес мюсюлманските бегълци и хора, оцелели от други войни, след като не са намерили убежище в Източна Европа, отново търсят сигурност сред германците.

Автор: Ян Т. Грос

Прочети още...

Конвергенцията и интеграцията – повеля на времето

Една нова епоха е на път да замени предишната и положи своето стъпало в световната история. Тя все още е с неясни контури, но усещаме нейните предизвикателства в качеството на човешките отношения, в изискванията към политическата и интелектуалната съвест на човечеството. Би могло да се каже, че като реплика на неудовлетворението от постигнатите реалности в рамките на този процес отново намира място идеята за свят на благоразумието, справедливостта, толерантността… Пробуждат се реални очаквания за нов, позитивен световен ред, за установяването на общество, изградено върху справедливостта и преодолените контрасти, за модел на хуманистична цивилизация, която се разпростира по цялата земя. Тези идеи завладяват все повече хора от целия свят. Движения и организации със социална, политическа, конфесионална, културна, екологическа, професионална и духовна насоченост не само изповядват и проповядват тази идея, но и се включват в мащабни акции за нейното осъществяване…

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

От триумфа към травмата

Признавам, че тези разговори са опит да се справя със собствената си безпомощност – убедеността ми през годините, че отварянето на досиетата на ДС ще придвижи нашето общество към справедливост и истина, постепенно се изпари. Провела съм десетки разговори, индивидуални и групови, които и в момента на писане на тези редове ме изпълват с болка и гняв – свидетел съм на повторна травматизация на жертви, на оскърбени и затворени в себе си хора, на мълчание. Или, казано по друг начин – вече не вярвам, че която и да било комисия и който и да било архив може да е място на истината. Мисля, че си струва да търсим истината там, където сме забравили, че тя е – в разговора помежду ни.

Автори: Диана Иванова, Тамара Трампе

Прочети още...

Стандарти на изврътливостта: Хърватска и „Европеизацията на паметта“

По време на войните от 1990-те, последвали разпадането на Югославия, разказите за колективната жертвеност служеха като основания за насилствени етнонационалистически планове. В Хърватска на Франьо Туджман един ревизионистки подход към историята оправдаваше националното негодувание и предотвратяваше всякаква самокритична преоценка на хърватското участие в конфликта, като заедно с това усилваше международната изолация на страната. Но след смъртта на Туджман през 1999 настъпи период на постепенна „европеизация“ на паметта. Днес правителството декларативно обляга историческата си политика на „европейските стандарти на паметта“. Но дали то успява да постигне тези стандарти и, което е още по-важно, равносилна ли е европеизацията на паметта на някакъв обективен и самокритичен подход към историческите престъпления – както понесените, така и извършените такива?

Автор: Лиляна Радонич

Прочети още...

Пазете се от разрушаване на държавата!

В началото на книгата си вие представяте Хитлер като наследник на „Балканския модел“. Можете ли да обясните какво имате предвид с това и защо наричате Хитлер „милитарист от балкански вид“?

По две причини. Първо, самият Хитлер е изпитвал потайно възхищение пред Балканите, особено пред Сърбия. Въпреки дълбоките си резерви – защото, разбира се, той не обича славяните и смята тази част от света за изостанала – той хвали сърбите за това, че са показали как, просто чрез милитаризъм и силна воля, можете да разрушите даден политически ред. От този анекдот аз се опитвам да извлека една по-голяма и по-системна поука, която също е свързана с националните държави и техните ограничения. Онова, което имам предвид под „Балкански модел“ е разрушаването на империите от стария вид чрез [създаването на] национални държави. Мисълта ми е, че политиките на европейската национална държава възникват не от Франция, чието наследство е много объркващо, защото е едновременно и универсално – либерално и просветено – но също и национално. Според мен наследството на държавния национализъм в действителност идва от Балканите, където, за разлика от Френската революция, въстанията са повдигнати не в името на универсални принципи, а в името единствено на нацията. Представата за национални държави, както ги разбираме днес, се поражда от тези борби срещу Османската империя през и след деветнадесети век. Гърция, Сърбия, а по-късно Румъния и България, са много по-важни предвестници на по-късната европейска история, отколкото е Франция. Обикновено не обичаме да мислим по този начин, защото почти всички предпочитат Париж пред Белград.

Автори: Тимъти Снайдър, Лука Лисяк Габриелчич

Прочети още...

Австрия – уроците на крайната десница

Президентската изборна ситуация, която възникна в Австрия през май и ще бъде повторена през октомври – неясна надпревара между Зелените и крайната десница – не се е случвала никога преди това в Европа. Но тя разкрива ясно един фундаментален политически конфликт, който може да бъде открит в много западни демокрации днес. И този конфликт не може да бъде описан смислено като просто „конфликт между обикновените хора и утвърдените елити“. В Австрия както Партията на свободата, така и Зелената партия са здраво утвърдени още от средата на 1980-те; във Великобритания Борис Джонсън, едно от основните лица на Брекзит-кампанията, е толкова утвърден, колкото е възможно. По-смислено е може би да се каже, че от едната страна на конфликта се намират онези, които подкрепят идеята за повече отвореност: отвореност към малцинствата у дома и към по-голяма обвързаност със света навън. От другата страна се намират хора като льо Пеновците и Тръмповците: хора, които биха желали да затворят националните граници и по този начин – или поне това е, на което те се надяват – да получат отново „контрол“ (но заедно с това и да запазят традиционните йерархии, които днес са заплашени от натиск отвътре). „Да направим Америка отново велика“ означава преди всичко „Да направим отново така, че да управляват белите мъже“.

Автор: Ян Вернер Мюлер

Прочети още...

Другата емигрантска криза на Европа

Ако днес Германия се опитва реално да скъса с дългата си националистическа история, то това се дължи най-вече на Аушвиц и всичко свързано с него. От друга страна това, че източноевропейските страни продължават да се придържат към доминантната форма на национализъм, се дължи на дългата им история на външни потисничества и всички свързани с нея исторически спомени. И в двата случая представите се въртят около геноцида – в първия случай физически, във втория – културен. За Германия бъдещето е свързано със специални задължения към етническите други, защото една друга германска държава се е опитала някога да ги унищожи. За източноевропейците бъдещето изглежда като един вид непрестанна бдителност срещу етническите други, за да бъдат сигурни, че държавите им няма да се изправят пред [културно] разрушение, изцяло или отчасти. Парадоксално е, че именно страхът от разрушение накара някои от тези държави да се присъединят към Европейския съюз след колапса на Съветската империя.

Автор: Джон Конъли

Прочети още...

Кризата на неолиберализма в Европа

Човек би могъл да предположи, че каноничните принципи, формулирани по време на Френската революция (Свобода, Равенство и Братство), би трябвало да играят централна роля при управлението на днешните европейски общества, и че за поддържането на приемливи баланси между тях би трябвало да се полагат постоянни усилия. Реалността обаче е, че всеки от тези принципи има определени импликации, които ограничават и противоречат на останалите два. При повечето практически обстоятелства нещата стоят така: колкото по-голяма е индивидуалната свобода – в среда на икономическа конкуренция – толкова по-малко е равенството. Налагането на равенство между гражданите пък води до неизбежни ограничения върху свободата, например що се касае до придобиването и разполагането с богатство. С колкото повече свобода да преследват собствените си интереси разполагат хората, толкова по-слаби стават връзките на братството (или социалната солидарност). И колкото по-силно се налага от държавите тази абсолютна икономическа свобода, или равенството на условията за всички, толкова по-малко пространство остава за гражданското общество да създава свои собствени форми на асоциация, както и разнообразието, което следва от тях.

Автор: Майкъл Ръстин

Прочети още...

Симптомът Брекзит

Въпреки че е насочен срещу Европейския съюз, симптомът Брекзит всъщност е по-обширен и е част от същия синдром, които излиза наяве в Шотландия и нейните надежди за независимост, само че там врагът е Лондонският парламентарен елит, а не Брюксел. Тонът срещу Уестминстър в Шотландия е същият като онзи срещу Брюксел в Англия. Не случайно Шотландия и Северна Ирландия гласуваха да останат и сега мислят за независимост от Лондон. Това е тяхна политическа възможност, докато за Англия, за отчаяните и разгневените граждани там, единствената опция бе да изразят недоволството си чрез разклащане на установения ред, като гласуват за напускане на ЕС.

Автор: Богдан Маринов

Прочети още...

Уинстън Чърчил, един от най-малко очакваните противници на Брекзита…

И тогава чухме нещо! Уинстън Чърчил, министър председателят, който беше извел Великобритания през войната до победа, изнесе реч в Швейцария, в Цюрих, на 19 септември 1946 година, през първата година след голямата война, когато половин Европа все още беше в развалини. Речта на Чърчил вече е историческа. Тогава я прочетох във вестника и ми замря дъхът. Всъщност исках да изляза на улицата и да я прочета високо на всички хора. И днес все още искам да направя това. Именно днес!

Автор: Хуго Портиш

Прочети още...

Отвъд дебата около Брекзита

Основната политическа разделителна линия из цяла днешна Европа протича не между ляво и дясно, между социална демокрация и консерватизъм, а между хората, които се чувстват у дома си в – или поне са склонни да се приспособяват към – новия глобализиран, технократски свят, и онези които се чувстват изоставени, изхвърлени и лишени от право на глас. Тези видове разделения са съществували винаги, разбира се. В миналото обаче това усещане за обезправеност и лишеност от глас е можело да се изрази политически, особено чрез организациите на левицата и на работническото движение. Но не и сега. Именно ерозията на тези механизми е нещото, което води до преоформянето на европейския политически ландшафт.

Автор: Кенан Малик

Прочети още...

Имитационна демокрация

Руските либерали намират прехода от Елцин към Путин също толкова труден за приемане, колкото и руските болшевики са намирали еволюцията от Ленин към Сталин. Но Путин не е създателят на руската система на имитационна демокрация; той просто я довежда до край. Вторият мандат от президентството му е Златната ера на системата: Чечения е подчинена, парламентът опитомен, олигарсите стават зависими от държавата, медиите са поставени под контрол, няма сериозни опозиционни партии, икономическият растеж е бърз, страната става член на G8. Никой цар или генерален секретар не се е наслаждавал на толкова много власт, основаваща се на толкова малко страх. Но този апогей не е функция на каквито и да е личностни качества на Путин, който е отговорен за руския икономически растеж от този период не повече, отколкото Алиев и Назарбаев са отговорни за още по-бързия икономически растеж на азерската и казахска икономики. Нито пък всичко това има някакви шансове за дългосрочност. Още към 2008 системата вече започва да дразни хората и да изглежда по-малко функционална. Централноазиатските управници са в състояние да увековечават президентствата си, като се позовават на заплахата от ислямския фундаментализъм, изтъкват като собствена заслуга новопридобитата независимост на страните си и игнорират западните обществени мнения. Но за да може да направи същото, на Путин е необходима конституционна промяна, чрез която се рискува да се премахне демократичната фасада на системата и отказ от претенцията за принадлежност към цивилизацията на Европа. Ето защо Медведев е поставен като пазител на мястото в Кремъл. Но неговите либерални жестове са слаби и непоследователни, с което само се потвърждава впечатлението, че системата е достигнала лимитите си и започва да се самоподкопава.

Автор: Пери Андерсън

Прочети още...

Популисткото изкушение

Едно от първите шокиращи неща, които Тръмп каза по време на кампанията си беше, че в деня на атаката от 11 септември „хиляди“ мюсюлмани стояли от другата страна на реката, в Ню Джърси, и ликували, докато Световният търговски център горял. Това не е вярно, то просто не се е случвало. Но ако отидете по някои места в мрежата, то лесно ще намерите статии, в които се говори за мюсюлманските тълпи, ликуващи след 11 септември. А след това можете да станете част от разговор в Туитър, страница във Фейсбук или имейл-група, където хората повтарят това послание. Можете да живеете в свят, в който всички около вас се съгласяват, че [в Америка] е имало хиляди хора, които са ликували по улиците в този ден, и няма начин да го опровергаете. Това е изключително важно при разбирането на сегашния възход на популизма.

Автори: Ан Епълбаум, Лукаш Павловски

Прочети още...

За Македония с нарастваща тревога

По отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза евроатлантическа интеграция. Само когато и Македония е член на ЕС и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. И го направихме, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения. Това бяха нашите идеи тогава и нашето решение бе посрещнато много добре от македонската общественост. В подкрепа на евроатлантическата интеграция на Македония бе и цялостната ни българска политика през последните 25 години.

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Аз съм балканец

Понятието „балканизация“ предизвиква у мен позитивна конотация и често се дразня, когато този термин се използва едва ли не като надпис върху опаковката на странен предмет или казано иначе, като оскърбление. Европа стои някак си „там горе“ и май се интересува от Балканите едва когато тук възникне някакъв конфликт. Това е най-късият път към неразбирането на проблемите в региона. Всеки път, когато чуя, че на Балканите трябва да се помага, да бъдат интегрирани с останалата част на континента, да бъдат омиротворени, за да може най-сетне в този „болен кът на Европа“ да се възцари разбирателството, се замислям каква е истинската причина за тези и подобни усилия? Защо все искат да спасят Балканите? Дали защото искат в Европа да е мирно и подредено? Или защото трябва да се унифицираме в европейското пространство и когато се появяват странни и необикновени неща, които не се вписват във възпитанието на класическия европеец, трябва да се приложи някакво лечение, за да се възстанови нормалния „Божи“ ред?

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Проблемът с Полша

Трудно е да се избегне усещането, че Централна Европа изживява 1989 в обратен ход. През онези години мирните революции в името на либералната демокрация се разпространяваха от една комунистическа страна към друга. Днес сме свидетели на появата в региона на един нов Авторитарен Интернационал – с потенциални членове Словакия, Чехия и може би Хърватска, заедно с Унгария и Полша. Удобна илюзия е, че либералните демокрации вършат множество грешки, но в края на краищата винаги успяват да се самокоригират, докато авторитарните режими не са в състояние да признаят грешките си и евентуално биват поваляни от собственото упорито преследване на злополучни политики. Както Орбан, така и Качински извлякоха поуки от предишните си периоди на управление (съответно 1998-2002 и 2005-2007), през които бяха съумели да отчуждят дълбоко големи части от обществата си и да осъзнаят, че някои независими институции, като върховните съдилища, са сериозна пречка пред осъществяването на програмите им.

Автор: Ян Вернер Мюлер

Прочети още...

Мъртъв ли е мултикултурализмът в Европа?

 

Канцлерът Меркел на няколко пъти вече обяви, че мултикултурализмът е мъртъв, което с радост беше подето от голям оплаквачески хор, прострял се от левицата (у нас) до национал-популистиката десница (навсякъде). Слуховете за тази смърт са преувеличени обаче. Те се дължат както на широко-разпространено концептуално объркване, така и на съзнателна политическа манипулация. Объркването свежда мултикултурализма до идеята за изолирани и социално маргинализирани гета от имигранти или други малцинства, идея, която както ще видим, е по-скоро точно обратното на обявения за покойник.

Манипулацията пък е най-разнообразна. Тя започва с глуповато-наивни шеги от рода на „големия разлом между консерватори и либерали“ у нас, според който дясното е „Бог, цар и отечество“, а лявото е – каквото друго е останало. По тази „логика“ мултикултурализмът се пада отляво (макар че вече стана дума, че нашите леви не го искат), а пък ГЕРБ (според защитниците на „разлома“) се пада чудно защо отдясно. Докато тези каламбури засега у нас са невинни, в Полша и Унгария те се реализираха в доста проблематични и направо шовинистични режими, които разделят собствените им общества и антагонизират съседите и ЕС.

Автор: Даниел Смилов

Прочети още...

Опасният европейски мултикултурализъм

Защо хиляди млади европейци се увличат по джихадизма и насилието? Какво накара 4000 да заминат за Сирия, за да се сражават за така наречената Ислямска държава, известна още като ИДИЛ? Какво кара европейски граждани да извършват зверства като онези, на които станахме свидетели в Париж през ноември миналата година?

Автор: Кенан Малик

Прочети още...

Златко Енев: Германия трябва да остане толерантна

Германия трябва да продължи да отстоява своите ценности на толерантност, независимо от случаите като този в Кьолн, смята публицистът и издател Златко Енев, който живее в Берлин. В интервю за еМисия България той посочи, че се наслагва изкуствено напрежение, което води дори до автоцензура в германските медии.

Автори: Ралица Ковачева

Прочети още...

Сексуалното насилие в Германия, емигрантите и бежанците

Почти невъзможно е да говоря за сексуалното насилие като мъж. Жертвите са предимно жени, а извършителите са почти винаги мъже. Събитията около Нова година в Кьолн и други немски градове обаче повдигнаха отново въпроса за измеренията на този проблем в Европа. Медиите гръмнаха как стотици бежанци мародерстват и изнасилват жени по улиците, как властите и медиите мълчали 3-4 дни в опит да прикрият нещата и как бежанците са докарали епидемия от насилие в Европа.

Автор: Боян Юруков

Прочети още...

Посетители: 132

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Откъм фейсбук:

    Angela Georgieva...
    преди 39 минути
  • Златко писа Още
    Прозорливостта на този... преди 41 минути
  • Гост писа Още
    Как си личи, че това не е... преди 23 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 2 дни
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 4 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 1 седмица
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици
  • Ставро писа Още
    Органически устав на... преди 2 седмици