Дискусии – Европа

Правенето и развалянето на революциите

Революцията от 1917-21 играе важна роля в най-новата глава от историята на украинските политики на паметта, започнали през 1991. Официалните възпоменателни политики на украинското правителство и Украинския институт за национално припомняне (УИНП) интегрират Майданската революция и продължаващата борба срещу агресията на изток в един широко приет разказ на борба за национално освобождение. От тази гледна точка Майданът е продължение на Украинската революция от 1917-21, която е била победена от болшевишка Русия. Това гледище съвпада безпроблемно с официалната политика на декомунизация, започната през 2015 и целяща да отстрани съветските символи, както и да забрани комунистическата идеология, като по този начин изглежда се превръща в последния акт на деколонизация за онези хора в Украйна, които вярват, че сто години по-късно историята е дала на украинската нация втори шанс.

Автор(и): Татяна Журженко

Прочети още...

От нацизъм към „никога повече“

Следвоенните германски опити за изграждане на нова идентичност не могат просто да прескочат Третия райх, сякаш той изобщо не е съществувал. В края на краищата германците трябва да се изправят лице в лице с нещата, които хитлеровият режим е извършил в тяхно име. Този процес е несигурен и колеблив в началото, а освен това и силно усложнен от разделението на страната по време на Студената война. През последните десетилетия обаче Германия постигна нещо безспорно впечатляващо: едно колективно приемане на моралната отговорност за ужасяващите престъпления от близкото си минало. Страната дава видим израз на това приемане чрез запазването на материалните следи от нацистката епоха и изграждането на нови мемориали на неговите жертви. Тези мемориали имат нещо повече от просто символична функция: пред лицето на заплахата, идеща от все по-влиятелните крайнодесни групи и партии (които отхвърлят настоящите германски норми на толерантност и призовават към край на онова, което смятат за „осрамване“ на германците и насърчават към заплашителни форми на исторически ревизионизъм), тези паметници на миналото служат като постоянни, неизбежни и интуитивни напомняния за истината.

Автор(и): Ричард Дж. Еванс

Прочети още...

Какво означава „да зачеркваш миналото“ в Германия?

Наказание по германски: Бьорн Хьоке, печално-известен крайнодесен германски политически активист, трябва сега да изпитва на собствения си гръб какво означава да се опиташ да зачеркнеш миналото в модерна Германия. След като миналата година на политически митинг в Дрезден беше заявил, че Германия е единствената страна в света, където хората издигат паметници на собствения си позор (нещо, което е фактически невярно), той се превърна в една от най-ненавижданите фигури сред германските политически среди. Но това едва ли го е обезпокоило особено много – нещо, което пък едва ли може да се каже за изненадата, която го очаква тия дни, когато ... погледне от прозорците на собствената си къща (Хьоке живее на село). Колектив от германски артисти е издигнал малко копие на Мемориала на убитите Евреи от Берлин директно пред къщата на Хьоке, на специално нает за целта парцел земя…

Автор(и): Катрин Бенхолд

Прочети още...

Сталин, Путин и Западът

Историята на Русия е белязана от страдание, бедност и насилие. До ден-днешен страната тегне под бремето на своето минало. С какво е по-различна Русия? И как трябва да се отнася Западът към нея? Интервю на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ с германския професор Йорг Баберовски, специалист по източноевропейска история:

Автор: Йорг Баберовски

Прочети още...

Германци, повече или по-малко

Двадесетата годишнина на германското обединение беше белязана от обичайния рунд на недоволна интроспекция относно това дали Оситата (източногерманците) и веситата (западногерманците) наистина стават един народ, но дори и на германците изглежда вече започва да им писва от това. Така че, вместо това и оситата, и веситата изглежда са хванали книгата на Тило Сарацин и са започнали заедно да реват срещу тези проклети мюсюлмански имигранти. За разнообразие те реваха също и против разпуснатите гърци, ирландци, португалци, италианци и т. н., които искали от пестеливите, здраво работещи германци, да платят за спасяването на Еврозоната. Ако бихме били нелюбезни, то сигурно бихме могли да кажем, че вътрешното обединение на германците върви добре, благодарение на тези два набора от козли на отпущението. Няма нищо по-добро от общите врагове, когато става дума за обединяване на хората.

Автор: Тимъти Гартън Аш

Прочети още...

Мемориалът на Холокоста в Берлин: монументална или критична памет?

Полемиката, заобикаляща Мемориала на Холокоста е насочена не само към артистичното оформление на самия мемориал; както и при по-ранните дебати около Бухенвалд и Новия караул, тя се върти около въпроса за най-подходящото припомняне на националсоциализма. Докато в началото критиката се съсредоточава върху грандиозните размери на предложения мемориал и проблематичното изписване на имена, по-късно се появяват и по-големи въпроси, свързани със самата (липса на) необходимост от подобен мемориал в Берлин. Мемориалът на Холокоста повдига трудния въпрос за това дали мемориалите и паметниците изобщо се издигат като алиби, което прави удобно влагането на паметта в камък, а след това оправдава забравянето ѝ, а също дали паметниците могат да подхранват каквато и да е критична памет.

Автор(и): Шаван Катàго

Прочети още...

Преодоляване вируса на национализма

Писателката Славенка Дракулич е прекарала голяма част от кариерата си в опити да отразява случилото се в Югославия през 90-те години. Колко трудна борбата с „националистическия вирус“ тя показва в книги като „Балкан експрес“ (1993), „Както ако не съм там“ (1999) и „Те не биха наранили една муха“ (2004). В светлината на политическото развитие в Испания, тя разговаря с испанския онлайн вестник „El Confidencial“ за потенциалните опасности в каталунската криза.

Автор(и): Славенка Дракулич

Прочети още...

Германия и уроците по историческа отговорност

Съжденията по повод Украйна, където тя се подлага на други стандарти – не че страната е някакво красиво, чудесно във всяко отношение място; такова тя не е – но използването на език, според който няма такова нещо като украинска нация или дори украинска държава; ако всички тези неща бъдат казвани без директна конфронтация с германския опит за поробване на украинците, то тези думи не могат да бъдат невинни, тези думи трябва да бъдат премислени исторически в Германия.

А в тази връзка има и още един проблем, който ще спомена на последно място. Изкушението за германците да бягат от отговорност, което винаги е много голямо, се насърчава именно от руската външна политика. Руската външна политика в момента се състои в разделяне историята на Съветския съюз на две части. Едната от тях е добрата, която е руската част, а другата, лошата, е украинската.

Мога да обобщя това за вас по-бързо, отколкото го правят официалните декларации на руската външна политика: освобождение – руско; колаборация – украинска.

Това е линията, която те следват много последователно – и, в тази страна [Германия], с голям успех.

Автор: Тимъти Снайдър

Прочети още...

Не без нацията ми

Нациите и техните държави, твърдят, са „социални конструкти“. Ала това не означава, че могат по всяко време да бъдат деконструирани. Семейства, бюрокрации, акционерни дружества също са социални конструкти; въпреки това те не могат да бъдат премахнати. Ако ще градим общ европейски дом, в него трябва да има място за европейските нации. Без тях, европейски политически ред няма да има; такъв ред е възможен само с тях, чрез тях и на тяхната основа.

Автор: Волфганг Щреек

Прочети още...

Иван Кръстев: Източноевропейците тълкуват събитията с безпокойство, дори с ужас

Новата революция през XXI в. е миграцията – не революция на масите от ХХ в., а разрушаващата граници революция на индивиди и семейства. Тя не е вдъхновена от идеологически описания на светлото бъдеще, а от снимките в интернет на живота отвъд границата. За да успее, тази нова революция няма нужда от идеология, политически движения или водачи. За мнозина злочести хора прекосяването на границите на Европейския съюз е много повече човешка необходимост, отколкото въпрос на утопично бъдеще. Все повече хора възприемат промяната като смяна на страната, в която живеят, а не като смяна на нейното правителство. Проблемът с революцията на миграцията, както и с всяка друга революция, е способността ѝ да вдъхновява контрареволюция. В този случай тя вдъхнови надигането на застрашените мнозинства като водеща сила на европейската политика. Тези разтревожени мнозинства се опасяват, че чужденците превземат страните им и заплашват начина им на живот. Те са убедени, че настоящата криза е предизвикана от конспирация между космополитно мислещите елити и имигрантите с племенен манталитет.

Автор(и): Юлиана Методиева, Иван Кръстев

Прочети още...

„Да се остави историята на историците!“ Но на кои?

„Аз нямам обща история с България!“, „Имаме обща история и с други държави!“, „Може да го честваме Илинден като общ религиозен празник!“, „Всеки си има национална история!“, „Нямаме обща, а сходна история!“, „Илинден е македонски!“. Това бяха само част от многото коментари и отзиви на македонски „историчари“ преди и след публичното огласяване на проектодоговора за добросъседство между Република България и Република Македония. Срещу тях не закъсняваха да се обадят и българските им колеги: „Да се спре с кражбата на история!“, „Македонизмът е изкуствена идеология, създадена от Коминтерна!“, „Този, който твърди, че македонците са отделен народ, просто не е учен!“. От студиото на БНТ Наум Кайчев обяви залегналото и в проектодоговора, че „Ние имаме обща история, единна история!“, – но без да уточни коя е тя и през кои точно периоди, – видимо имайки предвид всичко, без югославското и пост-югославско време на днешната Република Македония.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Странната смърт на либералния консенсус

Има и друга аналогия, която обяснява настоящите събития в Централна Европа по-добре от онази с междувоенните европейски демокрации. Тя е за Западна Германия от 1968, а не за Ваймарска Германия от 1933 – и в нея се открива по-добър ключ към разбирането на настоящата криза. Днес, също както и през 1968, кризата идва след две десетилетия на успешно икономическо възстановяване и период на амнезия към миналото. Преломът е неочакван и плашещ. Кризата на демокрацията от 1968 има корените си не в провала на демократичните институции, а в успеха на следвоенния западногермански проект за модернизация и демократизация. Тогава, както и днес, се е говорело за кухостта на демократичните институции и необходимостта от морална революция. В Германия тогава, както и в Полша днес, е имало призиви за „нова република“ и отхвърляне политиките на бездушния прагматизъм. Тогава, както и сега, е имало масивна трансформация на културния и геополитически контекст. Думата „популизъм“ е витаела във въздуха, а хората са изисквали повече демокрация.

Автор: Иван Кръстев

Прочети още...

Френската забрана на „буркините“ и защо тя касае не само религията или облеклото

Има нещо силно объркващо в така наречените „забрани на буркини“, които се налагат в някои от крайбрежните градове във Франция, Очевидността на противоречието – да се налагат правила върху онова, което жените могат да носят, поради това, че е погрешно да се налагат на жените правила какво да носят – прави ясно, че под повърхността със сигурност има някаква друга причина.

„Буркините“ са, по същество, бански костюми, покриващи цялото тяло, които са в съгласие с мюсюлманските разбирания за благоприличие, а преди няколко години тогавашният френски премиер-министър Мануел Валс се впусна в яростен дебат около забраната им в някои от крайморските градове на страната, обявявайки рядко срещаното облекло за част от „поробването на жените“.

Разбира се, тук не става дума просто за бански костюми. Социалните учени твърдят, че не става дума и за това да се защитават жените от патриархата, а за защита на немюсюлманското френско мнозинство от конфронтация с един променящ се свят: такъв, който изисква от тях да разширят разбиранията си за собствената идентичност, когато мнозина от тях предпочитат да ги запазят такива, каквито са.

Автор(и): Аманда Тауб

Прочети още...

Ще изгуби ли Европа Балканите?

Балканите отново са се превърнали в арена за онзи вид дипломатически маневри, които заплашват някой ден да получат военна форма. Именно тук на Балканите руснаците – след четвъртвековно отсъствие – се завръщат на европейската сцена. И тук на Балканите турците отново установяват присъствие точно в областите, от които бяха изтласкани преди малко повече от 100 години.

И така, пожертвала ли е вече Европа Балканите? Преди избухването на Първата световна война е изглеждало така, сякаш европейските сили са успели да умиротворят региона. През 1878 Австро-Унгарската империя си е осигурила международно споразумение за установяване на собствен протекторат върху Босна/Херцеговина, а през 1908 вече директно е анексирала страната – ход, на който тогава не се е противопоставил сериозно никой (с изключение на Сърбия). В хода на Балканските войни от 1912 и 1913 Турция е била отблъсната назад чак до Босфора. Руските опити за увеличаване на собственото влияние в Балканите, чрез Сърбия и южните славяни от Австро-Унгарската империя, са сериозна неприятност, но не и масивна заплаха за мира. А след това Гаврило Принцип застрелва наследника на хабсбургския трон в Сараево и, както всички знаем, само месец след това цяла Европа е във война; една война, причинена от дребни южнославянски съперничества, за които Виена, Берлин, Париж, Москва и Лондон дотогава не са знаели почти нищо.

Автор(и): Миленко Йергович

Прочети още...

Великобритания: краят на една фантазия

Действителният резултат от миналогодишния референдум беше тесен и двусмислен. Петдесет и два процента от избирателите подкрепиха Брекзита, но ние знаем, че много от тях бяха подмамени от обещанието на Борис Джонсън, че Британия „може да изяде зелника, който ще плати някой друг“. Тя можела хем да напусне ЕС, хем да продължи да ползва всички привилегии на членството. Британците щели да могат да търгуват свободно с ЕС, както и да живеят, работят и учат във всяка страна-членка на Съюза, също като преди. Това, разбира се, е детинска фантазия и е много слабо вероятно, че самият Джонсън е вярвал и една дума от нея. Това беше просто част от играта, хитър лозунг, с който би могъл да се спечели някой дебат в Оксфорд.

Автор: Финтан Отул

Прочети още...

Защо немските турци са по-добре интегрирани, отколкото изглежда?

Дали голямото одобрение за турския президент Ердоган и неговата нова конституция е доказателство за неуспешната интеграция на немските турци? В никакъв случай, казва Дъг Сондърс, канадски журналист и изследовател, който в продължение на дълги години се е занимавал по много континенти с въпроса как големите емигрантски потоци променят облика и общностите на големите градове по света. От всичко това е възникнала книгата „Градът на пристигането“ [Arrival City], която междувременно се превърна в международен бестселър.

Автор: Райнер Херман

Прочети още...

Великобритания: икономика на ръба на пропастта

Евентуалните опити на Обединеното кралство да ползва предимствата на членството в общия пазар, но без неговите задължения, ще се срещнат с решителна съпротива. Но именно тази стратегия е в центъра на собствената реторика на британското правителство преди преговорите, както най-ясно личи от изказванията на карикатурния британски външен министър, Борис Джонсън: „Нашата политика е: и вълкът сит, и агнето цяло“. Джонсън е само един сред какофонията от гласове в кабинета на Мей, но тази представа изглежда се споделя от всички тях. И на първо място е гласът на самата премиер-министърка.

Мей се представя като строга, високо принципна възпитателка, нещо като съвременна версия на префинената, но страховита училищна директорка от вида, който някога властваше в класните стаи на следвоенна Великобритания. Тяхна крепост бяха the Home Counties, районите от предградията и близките околности на Лондон, където Мей има корените си и където сложностите на британската класова система са най-заплетени. Но действията ѝ във връзка с Брекзита демонстрират най-вече висока степен на опортюнизъм, определена способност за разчитане на вътрешно-политическите шансове и готовност да се рискува икономическото благосъстояние на британския народ в името на краткосрочните интереси на самата нея и партията ѝ.

Автор: Саймън Хед

Прочети още...

Кончината на анадолския тигър

Турската икономика страда тежко сред политическата несигурност, която цари в страната. Инвеститорите са изгубили доверие, туристите не идват, а лирата бързо губи стойност. Президентът Ердоган едва ли оценява правилно сериозността на ситуацията.

В Левант, истанбулския банков квартал, анти-терористични полицейски патрули обикалят улиците, а сградите са окичени с про-референдум портрети на Ердоган. Толга Игит, турски мениджър на американска инвестиционна банка, минава през строго охранявания вход на местното Старбакс-кафе, в сянката на околните небостъргачи. За да даде това интервю той е представил две условия: първо, да не се използва реалното му име и, второ, да не се разкрива кой е реалният му работодател. В противен случай, безпокои се той, би могъл да се превърне в цел на правителствено преследване. „Никой, който критикува Ердоган, не може да се чувства сигурен в днешна Турция“, казва той.

Автор: Максимилиан Поп

Прочети още...

Възходът на популисткия екстремизъм в Европа: теоретични инструменти за сравнение – част 2

Целта на това изследване бе да направи обзор на литературата въз основа на теоретичните и емпирични анализи, свързани с въпросите за причината и следствието: какви фактори са причина все повече граждани да подкрепят популистките партии от дясно или от ляво? Често се предполага, че привържениците на такива популистки партии се набират сред ангажираните с политически протести, сред онези, които се вълнуват от решаването на един определен проблем, сред „губещите от глобализацията“, или сред етнонационалистите. Въпреки това, картината изглежда е по-сложна. Избирателите на популистките партии са недоволни, и недоверчиви към традиционните елити, и преди всичко, са враждебно настроени към имиграцията и нарастването на етнокултурното и религиозното многообразие. Макар че тези граждани се чувстват икономически несигурни, тяхната враждебност произлиза основно от убеждението им, че имигрантите и малцинствените групи заплашват националната им култура, социалната им сигурност, общността им, и начина им на живот. Те се възприемат от последователите на популистките партии като предизвикателство към сигурността, заплашващо социалното, политическо, културно и икономическо единство и хомогенност на нацията им.

Автор: Айхан Кая

Прочети още...

Възходът на популисткия екстремизъм в Европа: теоретични инструменти за сравнение – част 1

Замисълът на това есе е да опише теоретичните спорове с цел по-добро разбиране на сегашното състояние на популистките движения и политически партии в Европейския Съюз, засегнат от различни социално-икономически и финансови трудности, водещи до ескалация на страховете и предразсъдъците по отношение на „другите“, на етнокултурно и религиозно различните. Основната предпоставка на есето е, че, както изглежда, текущата социално-политическа, икономическа и финансова промяна в ЕС, предизвикала страх от непознатото (ислямът, мюсюлманите, бежанците и мигрантите), се трансформира от различни агенти в културно/ религиозно/ цивилизационна псевдо-действителност и политически се радикализира с цел превъзмогване на страха. Съобразно с това, есето е първа част от по-голямо изследване, целящо да предложи подборка от теоретични инструменти за сравнение на надигането на популизма в пет страни от ЕС (Германия, Франция, Гърция, Италия и Холандия), както и в Турция.

Автор: Айхан Кайя

Прочети още...

Децата на жертвите говорят често с езика на Щази

Последна част от своеобразната трилогия на Диана Иванова, посветена на един от най-важните аспекти от тоталитарното наследство: травмите, свързани с дейността на тайните комунистически служби (в случая онези, които продължават да носят децата им). Сравнението между начините, по които се преживяват те в Германия и България, ни дава възможност да получим допълнителен поглед върху самите себе си като част от една Европа, която често се опитваме да забравим...

Автори: Щефан Тробиш-Лютге, Диана Иванова

Прочети още...

Децата на Щази по особен начин също са жертви

Журналистката Рут Хофман, авторка на първото в Германия изследване за децата на хората, работили за тайните служби на ГДР, разговаря с Диана Иванова за тежкото наследство, което те носят и до днес..

Автор(и): Рут Хофман, Диана Иванова

Прочети още...

Може ли Европейският съюз да надживее популизма?

В последно време Европейският съюз се превърна в основна мишена на популистите. Феноменът се появи за пръв път в Гърция, когато левичарската партия Сириза дойде на власт през 2015. Но Сириза не се опитваше да изтегли Гърция от ЕС; вместо това тя желаеше да сключи по-добри сделки с кредиторите на страната, които бяха наложили на гръцките граждани опустошителни мерки на остеритет. Разбира се, не всички са убедени, че членството в ЕС си струва подобни жертви. Но при все това в досегашните популярни критики срещу Съюза имаше известен тон на практичност, доколкото те се концентрираха най-вече върху онова, което ЕС е направил, особено в икономическата сфера. Ето защо този вид критики бяха най-шумни в страните, които бяха ударени най-тежко от еврокризата – тоест такива, които бяха изправени пред изгледи за тежък остеритет или, в по-скорошно време, се чувстваха онеправдани от определени търговски споразумения.

Но това вече не е така. В настоящия момент популистките критики са насочени не срещу онова, което ЕС е направил, а срещу онова, което той представлява. Вместо да задават въпроса дали ЕС прави хората по-бедни или по-богати, популистите днес се концентрират върху един по-фундаментален и по-мощен въпрос: „Кои сме ние?“

Автор: Даниел Грос

Прочети още...

Коледа не се отменя

Коледа не се отменя. Но е напълно възможно думите „O du fröhliche, o du selige, gnadenbringende Weihnachtszeit“ [О, ти радостна, благословена, носеща милост Коледа] тази година да не се отронят от устните на мнозина. Защото точно за милост сегашното време изглежда не дава много поводи.

Човекът, който в понеделник вечер поведе тежкотоварен камион срещу хората на един коледен пазар в Берлин, успя да убие поне дванадесет и да рани десетки. Колко точно ще е успял да постави в състояние на дългосрочен страх и ужас, зависи в крайна сметка и от самите нас.

Автор: Маргарете Стоковски

Прочети още...

Да поемеш отговорност

Не е съвпадение, че по време на перестройката понятията за обща, неопределена вина и желателно покаяние бяха по-широко разпространени от понятията за престъпления и отговорност за тях. Идеята за покаяние, пренесена от религиозната в секуларната сфера, отрича до известна степен отговорността, като прави възможно да се заменят конкретните правни и политически практики с някакво псевдо-теологическо морализиране. Щом само личният акт на разкаянието, наситен със стриктно вътрешно, индивидуално значение, бъде приложен „масово“, той се превръща в духовна симулация, която отклонява обществения дебат встрани от престъпниците и техните престъпления, встрани от юридическата вина (която може да бъде установена единствено чрез законови средства, а следователно предвижда конкретна правна отговорност) – и по посока на някаква неопределена, абстрактна вина, която изглежда се отнася до всички в една и съща степен. А това води до предсказуемо отхвърляне на самата идея, че миналото може да бъде подложено на преоценка.

Автор: Сергей Лебедев

Прочети още...

Пардон, грешка!

С въвеждането на еврото, ЕС се постави в много трудно положение и сега – ни напред, ни назад. Еврозоната е разделена на печеливши и губещи. Северът, на първо място Германия, има сметка от еврото, докато южняците започват да се бунтуват, четем в рецензия на седмичника „Ди Цайт“ за „Европа в капан“, новата книга на германския политолог Клаус Офе. Според Офе беше „дръзка спекулация“ да се вярва, че еврото може да бъде спойката на Европа. Отделните икономически структури в еврозоната са твърде разнородни, а чистата пазарна интеграция доведе дотам, че държавите-членки се превърнаха в конкуренти, които „в условията на конкурентен натиск реагират типично с намаляване на данъците и съкращаване на социалните разходи“. В атмосферата на перманентна криза десните партии „реставрират икономическите, политическите и културните защитни функции на териториалните граници“. Колкото по-дълго продължава кризата и колкото по-голямо става несъответствието между икономическа необходимост и политически резон, толкова по-изкусително изглежда оттеглянето на национален терен, подчертава Офе.

Автори: Стоян Гяуров, Клаус Офе

Прочети още...

Източноевропейската криза на срама

Преди не чак толкова дълго време, в годините непосредствено след войната, оцелелите от източноевропейския еврейски Холокост хора бягаха от смъртоносния антисемитизъм на своите полски, унгарски, словашки или румънски съседи, към сигурността на лагерите за бегълци, намиращи се в… Германия. „В сигурност сред германците“, гласи заглавието на една важна книга от историчката Рут Гей, в която се разказва за тези 250,000 оцелели. Днес мюсюлманските бегълци и хора, оцелели от други войни, след като не са намерили убежище в Източна Европа, отново търсят сигурност сред германците.

Автор: Ян Т. Грос

Прочети още...

Конвергенцията и интеграцията – повеля на времето

Една нова епоха е на път да замени предишната и положи своето стъпало в световната история. Тя все още е с неясни контури, но усещаме нейните предизвикателства в качеството на човешките отношения, в изискванията към политическата и интелектуалната съвест на човечеството. Би могло да се каже, че като реплика на неудовлетворението от постигнатите реалности в рамките на този процес отново намира място идеята за свят на благоразумието, справедливостта, толерантността… Пробуждат се реални очаквания за нов, позитивен световен ред, за установяването на общество, изградено върху справедливостта и преодолените контрасти, за модел на хуманистична цивилизация, която се разпростира по цялата земя. Тези идеи завладяват все повече хора от целия свят. Движения и организации със социална, политическа, конфесионална, културна, екологическа, професионална и духовна насоченост не само изповядват и проповядват тази идея, но и се включват в мащабни акции за нейното осъществяване…

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

От триумфа към травмата

Признавам, че тези разговори са опит да се справя със собствената си безпомощност – убедеността ми през годините, че отварянето на досиетата на ДС ще придвижи нашето общество към справедливост и истина, постепенно се изпари. Провела съм десетки разговори, индивидуални и групови, които и в момента на писане на тези редове ме изпълват с болка и гняв – свидетел съм на повторна травматизация на жертви, на оскърбени и затворени в себе си хора, на мълчание. Или, казано по друг начин – вече не вярвам, че която и да било комисия и който и да било архив може да е място на истината. Мисля, че си струва да търсим истината там, където сме забравили, че тя е – в разговора помежду ни.

Автори: Диана Иванова, Тамара Трампе

Прочети още...

Стандарти на изврътливостта: Хърватска и „Европеизацията на паметта“

По време на войните от 1990-те, последвали разпадането на Югославия, разказите за колективната жертвеност служеха като основания за насилствени етнонационалистически планове. В Хърватска на Франьо Туджман един ревизионистки подход към историята оправдаваше националното негодувание и предотвратяваше всякаква самокритична преоценка на хърватското участие в конфликта, като заедно с това усилваше международната изолация на страната. Но след смъртта на Туджман през 1999 настъпи период на постепенна „европеизация“ на паметта. Днес правителството декларативно обляга историческата си политика на „европейските стандарти на паметта“. Но дали то успява да постигне тези стандарти и, което е още по-важно, равносилна ли е европеизацията на паметта на някакъв обективен и самокритичен подход към историческите престъпления – както понесените, така и извършените такива?

Автор: Лиляна Радонич

Прочети още...

Пазете се от разрушаване на държавата!

В началото на книгата си вие представяте Хитлер като наследник на „Балканския модел“. Можете ли да обясните какво имате предвид с това и защо наричате Хитлер „милитарист от балкански вид“?

По две причини. Първо, самият Хитлер е изпитвал потайно възхищение пред Балканите, особено пред Сърбия. Въпреки дълбоките си резерви – защото, разбира се, той не обича славяните и смята тази част от света за изостанала – той хвали сърбите за това, че са показали как, просто чрез милитаризъм и силна воля, можете да разрушите даден политически ред. От този анекдот аз се опитвам да извлека една по-голяма и по-системна поука, която също е свързана с националните държави и техните ограничения. Онова, което имам предвид под „Балкански модел“ е разрушаването на империите от стария вид чрез [създаването на] национални държави. Мисълта ми е, че политиките на европейската национална държава възникват не от Франция, чието наследство е много объркващо, защото е едновременно и универсално – либерално и просветено – но също и национално. Според мен наследството на държавния национализъм в действителност идва от Балканите, където, за разлика от Френската революция, въстанията са повдигнати не в името на универсални принципи, а в името единствено на нацията. Представата за национални държави, както ги разбираме днес, се поражда от тези борби срещу Османската империя през и след деветнадесети век. Гърция, Сърбия, а по-късно Румъния и България, са много по-важни предвестници на по-късната европейска история, отколкото е Франция. Обикновено не обичаме да мислим по този начин, защото почти всички предпочитат Париж пред Белград.

Автори: Тимъти Снайдър, Лука Лисяк Габриелчич

Прочети още...

Австрия – уроците на крайната десница

Президентската изборна ситуация, която възникна в Австрия през май и ще бъде повторена през октомври – неясна надпревара между Зелените и крайната десница – не се е случвала никога преди това в Европа. Но тя разкрива ясно един фундаментален политически конфликт, който може да бъде открит в много западни демокрации днес. И този конфликт не може да бъде описан смислено като просто „конфликт между обикновените хора и утвърдените елити“. В Австрия както Партията на свободата, така и Зелената партия са здраво утвърдени още от средата на 1980-те; във Великобритания Борис Джонсън, едно от основните лица на Брекзит-кампанията, е толкова утвърден, колкото е възможно. По-смислено е може би да се каже, че от едната страна на конфликта се намират онези, които подкрепят идеята за повече отвореност: отвореност към малцинствата у дома и към по-голяма обвързаност със света навън. От другата страна се намират хора като льо Пеновците и Тръмповците: хора, които биха желали да затворят националните граници и по този начин – или поне това е, на което те се надяват – да получат отново „контрол“ (но заедно с това и да запазят традиционните йерархии, които днес са заплашени от натиск отвътре). „Да направим Америка отново велика“ означава преди всичко „Да направим отново така, че да управляват белите мъже“.

Автор: Ян Вернер Мюлер

Прочети още...

Другата емигрантска криза на Европа

Ако днес Германия се опитва реално да скъса с дългата си националистическа история, то това се дължи най-вече на Аушвиц и всичко свързано с него. От друга страна това, че източноевропейските страни продължават да се придържат към доминантната форма на национализъм, се дължи на дългата им история на външни потисничества и всички свързани с нея исторически спомени. И в двата случая представите се въртят около геноцида – в първия случай физически, във втория – културен. За Германия бъдещето е свързано със специални задължения към етническите други, защото една друга германска държава се е опитала някога да ги унищожи. За източноевропейците бъдещето изглежда като един вид непрестанна бдителност срещу етническите други, за да бъдат сигурни, че държавите им няма да се изправят пред [културно] разрушение, изцяло или отчасти. Парадоксално е, че именно страхът от разрушение накара някои от тези държави да се присъединят към Европейския съюз след колапса на Съветската империя.

Автор: Джон Конъли

Прочети още...

Кризата на неолиберализма в Европа

Човек би могъл да предположи, че каноничните принципи, формулирани по време на Френската революция (Свобода, Равенство и Братство), би трябвало да играят централна роля при управлението на днешните европейски общества, и че за поддържането на приемливи баланси между тях би трябвало да се полагат постоянни усилия. Реалността обаче е, че всеки от тези принципи има определени импликации, които ограничават и противоречат на останалите два. При повечето практически обстоятелства нещата стоят така: колкото по-голяма е индивидуалната свобода – в среда на икономическа конкуренция – толкова по-малко е равенството. Налагането на равенство между гражданите пък води до неизбежни ограничения върху свободата, например що се касае до придобиването и разполагането с богатство. С колкото повече свобода да преследват собствените си интереси разполагат хората, толкова по-слаби стават връзките на братството (или социалната солидарност). И колкото по-силно се налага от държавите тази абсолютна икономическа свобода, или равенството на условията за всички, толкова по-малко пространство остава за гражданското общество да създава свои собствени форми на асоциация, както и разнообразието, което следва от тях.

Автор: Майкъл Ръстин

Прочети още...

Симптомът Брекзит

Въпреки че е насочен срещу Европейския съюз, симптомът Брекзит всъщност е по-обширен и е част от същия синдром, които излиза наяве в Шотландия и нейните надежди за независимост, само че там врагът е Лондонският парламентарен елит, а не Брюксел. Тонът срещу Уестминстър в Шотландия е същият като онзи срещу Брюксел в Англия. Не случайно Шотландия и Северна Ирландия гласуваха да останат и сега мислят за независимост от Лондон. Това е тяхна политическа възможност, докато за Англия, за отчаяните и разгневените граждани там, единствената опция бе да изразят недоволството си чрез разклащане на установения ред, като гласуват за напускане на ЕС.

Автор: Богдан Маринов

Прочети още...

Посетители: 187

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • х. писа Още
    Никъде до сега не съм... преди 12 часа
  • Златко писа Още
    За архива: коментар, с... преди 2 дни
  • Пламен писа Още
    Никита Михалков, творец... преди 2 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Когато избухва... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Съществува като идея със... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Добре е, че четеш... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Чета снощи... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Нареченото "народно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Не знам дали в България... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Сега, правя малко... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    След като не си... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Опитвам се с всички сили... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    И каква точно е връзката... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Златко, моето изложение... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ок, ще се опитам да... преди 5 дни
  • Малинов, Будапеща писа Още
    Г-н Енев е седнал върху... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    Путин не е по-лош нито от...
    преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Има един единствен... преди 6 дни
  • Йордан Антонов писа Още
    Силициевата долина.... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не се тръшкай толкова, не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    От това, че дишаме...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    В текста има ДЕВЕТ тези,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    Случайно ли е, че всички...
    преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Тук не пишат с приоритет... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Уважаеми предишни... преди 1 седмица