Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Интервю на Павел Лешкович, куратор на изложбата Ars Homo Erotica, която се провежда в Националния музей във Варшава от 11 юни до 5 септември 2010 г.


taz: Господин Лешкович, може ли да се излага в Полша хомоеротично изкуство, без да се стигне до скандал? Или вие целенасочено търсите провокацията?

Павел Лешкович: Не. В Полша се промениха много неща от 2000 г. насам. Когато по онова време 30 хомо- и лесбийски двойки, между тях моят партньор и аз, си направиха колективна снимка, държейки се за ръце, върху нас се изля вълна от омраза. Тогава ние се страхувахме. По парадите ни замеряха с камъни. В Краков участниците в парада дори бяха полети с киселина. Но днес – десет години по-късно – ситуацията е много по-различна. Не желая да провокирам никого с тази изложба. Пък и не вярвам, че днешното полско общество ще я възприеме като провокация.

Дали това не се дължи на мястото? Националният музей на Полша е уважаван, но и малко остарял, не е ли така?

Уважаван музеят трябва и да си остане. Но мирисът на мухъл трябва да изчезне. Тук става дума за един нов поглед. Освен модерно хомосексуално и лесбийско изкуство аз бих искал да представя преди всичко хомоеротичното изкуство на античността. А националният музей е идеалната институция за такава нещо. Тук хомоеротичната традиция на античността може да бъде представена в нейната нормалност, от гледна точка на тогавашното ежедневие. А освен това става възможна и конфронтацията с днешното, с дебатите за видимостта на хомосексуалните и лесбийките в обществения живот.

Защо заглавието на изложбата е на латински език?

Имах големи проблеми със заглавието. Не исках да употребявам думи от езика на хомосексуалните. Исках също да избегна думата „хомосексуализъм“. Всички тези думи са свързани с асоциации, които искам да избегна. През 1994 във Варшавския национален музей се проведе изложбата Ars Erotica. Тя представяше еротично изкуство вътре в соцреализма, което разбира се беше цензурирано в Народна Република Полша. С моята изложба аз съзнателно се облегнах на традицията на този дом: през 1994 Ars Erotica, а през 2010 – Ars Homo Erotica.

Какво показвате от античността?

Ще ми се да направя популярен хомоеротичния класицизъм. Върхът на хомоеротичното изкуство на античността представлява груповата статуя на тираноубийците Хармодиос и Аристогейтон. Някога тя е стояла на агората в Атина. Аз представям едно копие на тази статуя от пети век преди нашата ера. Хармодиос и Аристогейтон се считат за предшественици и борци за атинската демокрация. Но те са били и любовна двойка. Освен това представям няколко бюста на Антиной, любовникът на император Адриан от втори век от нашата ера.

Има ли такива произведения на изкуството и от времената на средновековието?

Хомоеротичните статуи изчезват когато императорите приемат християнството в трети и четвърти век от нашата ера. През 392 г. християнството става държавна религия на Римската империя. От този момент нататък мъжките слабини вече биват представяни само забулени.

Значи още ранното християнство е било толкова пуританско?

В античността, по времето на хомоеротичния класицизъм, мъжката актова скулптура е била представяна изцяло. На гениталиите на мъжа се е гледало като на нещо красиво и те са били разглеждани без чувство за срам. Също като главата, гърдите, ръцете или краката. Култът на плодовитостта е бил свързан с гениталиите, но също и култа на красивото тяло. Това показват и голите спортни сцени от гръцките вази. С навлизането на християнството всичко това се променя драматично. Оттук нататък на мъжките гениталии започва да се гледа като на нещо нехубаво и нечисто. Мъжете започват да се срамуват от собствената си телесност. С това започва и криминализацията на хомосексуалността.

Но възможно ли е хомоеротичното изкуство, когато на самата хомосексуалност се гледа като на престъпление?

Тук сравнението между Запад и Изток е много интересно. В Съветския съюз на хомосексуалността се гледаше като на престъпление, но в комунистическа Полша – не. Полша е една от първите страни, които са декриминализирали хомосексуалността. Още през 1932! Много по-разно значи, отколкото в Германия, където това се случва едва през късните 1960 и 1970 години. Във всеки случай това обаче не променя нищо във факта, че хомосексуалността беше огромно табу в Народна Република Полша. Тук комунистическата лицемерна добродетел и християнската традиция се срещнаха и взаимно подсилиха. На хомосексуалните мъже и лесбийките в Полша в продължение на десетилетия се гледаше като на обществен измет. Хората се срамуваха от това, че са такива, каквито са. С този срам ние се борим и до днес в тази част на Европа. Изложбата освен всичко друго е и пореден опит да се освободим от този срам.

Изложбата се открива днес. Какви реакции очаквате?

Преди всичко лоши. На първо място ще ме обвинят в това, че показвам лошо изкуство. Защото аз представям творби, които обикновено не висят по стените на Националния музей, а лежат из килерите. И до днес човек напразно търси хомоеротично изкуство из полските музеи. А освен това се страхувам, че така наречените полски патриоти ще нападнат директора на музея, задето го е опошлил чрез изложбата Ars Homo Erotica. На трето място обаче може да се окаже, че и привържениците на проекта са разочаровани. Те може би очакват великолепни ексцесии, които обаче липсват почти напълно в изложбата. Това също може да ми навлече критика като неин куратор.

Безпокоите ли се и от мисълта за действителни физически нападения срещу експонати от изложбата?

Това не мога да си го представя. През последните десет години Полша се промени много. Ще има отделни протести, може би и демонстрации, но една изложба в Националния музей е много по-трудна за атакуване от някоя, която се провежда в нечия галерия. По-скоро се страхувам от десни журналисти, които работят за разпространени вестници и списания като Rzeczpospolita, Wprost или Newsweek. Те могат да настояват за цензура или дори за закриването на изложбата. Ако към тези протести се присъединят и политици, за изложбата може да стане и опасно.

Има ли особено противоречиви експонати?

Против античните мъжки актове няма да има никакви протести. Но още в първата зала се намира един елемент от инсталацията „Ентропа“ на чешкия артист Давид Черни. Той беше представил пред една от сградите на ЕС всички европейски държави така, както те изглеждат през стереотипите на останалите. Полша беше представена като група свещеници, които развяват знамето с дъгата. Ние показваме тази творба за пръв път в Полша. Проблематична може да се окаже и залата, в която въз основа на творби, представящи Свети Себастиан, показваме навлизането на хомоеротичното изкуство в католическата иконография.

Един от народните представители от национално-консервативната партия „Ред и справедливост“ вече протестира. Имаше ли това някакви последствия?

Получих множество писма, изпълнени с омраза, тъй като медиите, в това число и католическото радио Мария, публикуваха адреса на моя работодател. Там се изпращат и писмата. Най-често хомоеротичното изкуство се напада като мръсотия и боклук, самият аз бях наречен в едно писмо „национален представител на педерастите“. Това е много неприятно и потискащо за мен.

Какво направихте с тези писма? Отидохте ли в полицията?

Не, изхвърлих ги всички. Изхвърлих ги, за да ги забравя. Тези писма ме потискат, те упражняват върху мен много отрицателно влияние. Така че – марш на боклука! Това е много освобождаващо. Директорът на Националния музей също е получил някои подобни писма. Но ние не говорим за тези неща.
Интервю: Габриеле Лесер
 
Тази изложба е модерна и историческа, еротична и политическа. Заглавието означава хомоеротично изкуство, отнасящо се до желания и любов към хора от собствения пол. Ars Homo Erotica е свързана с традициите, но същевременно се отнася и до съвременните дебати за правата на малцинствата. Тя комбинира митове и история на изкуството със съвременността и дебатите за състоянието на демокрацията. Тя се гради върху философията на еротицизма като преживяване, формиращо за хуманистичните идеи и тяхното утвърждаване на радостта от живота и секса, дори и пред лицето на репресии.

Изложбата предлага една различна перспектива към историята на културата, колекцията на музея и изкуството на централна и източна Европа. Творби от колекцията на националния музей във Варшава, както и такива на специално поканени съвременни творци, представят историята на културата, от античността до съвременността, от гледна точка на хомосексуалното въображение. Тази перспектива ни насочва към един по-различен артистичен канон, както и към любовта в западната цивилизация, освобождавайки ни от хетеронормативния филтър и свързаните с него табута.

Изложбата започва в лобито на музея. Отделът Време на борба е посветен на изкуството, ангажирано с политиката на сексуалността и човешките права. Посетителят бива въведен в историята на културата чрез настоящата политическа ситуация в централна и източна Европа. Този социален контекст винаги е бил противоречив и изкуството винаги е трябвало да се изправя пред норми, наложени върху изразяването на сексуална различност.

Хомоеротичен класицизъм е галерия на класически и класицистични голи мъжки тела и портрети, напомнящи за античните богове и герои на хомосексуални митове и истории. Класицизмът е естетика, повлияна от древна Гърция и Рим. Това са местата, на които е започнало да се развива хомоеротичното въображение на европейската култура. Хомоертоичният класицизъм ни води до корените на западната цивилизация, изкуство, еротика и демокрация.

Мъжка голота представя различни форми на чувствената мъжка голота, от академичните студии от 19 век и реалистичната живопис, до съвременното гей-изкуство.

Мъжки двойки
и Ганимед поставят акцент върху романтичната и еротична иконография на мъжки двойки в директни съвременни творби и в метафоричното, митологично и религиозно изкуство на миналото. Ние ставаме свидетели на една хомо-митология на любовните връзки: Хиацинт и Аполон, Ахил и Патрокъл, Давид и Голиат, Зевс и Ганимед.

Свети Себастиан
е раздел, посветен на най-голямата хомоеротична фигура в християнството и неговите превъплъщения, от ренесансовата живопис до наши дни.

Lesbian Imaginarium е колекция от живопис, представяща една различна женственост през цялата история на изкуството. Тя представя континуума на женския хомоеротизъм във визуалната култура от Сафо, представена върху антични вази, до съвременни портрети на лесбийски двойки.

Transgender е разделът, отнасящ се до разбирания и представяния на идентичности, намиращи се между половете, надминаващи нормалната, двойна полова система. Творбите на изкуството ни водят от митичната андрогинност до съвременния маскарад и политиката на подкопаване на половите ограничения.

Архив представя полски плакати на творби от известни хомосексуални филмови и театрални режисьори, драматурзи и актьори.
Павел Лешкович

 

Pin It
Павел Лешкович
Павел Лешкович е полски есеист, изкуствовед и преподавател в университета Познан. Той се занимава най-вече с изразяването на сексуалност в модерното изкуство. През 2005 година се появи книгата му „Любов и демокрация. Към въпроса за хомосексуалността в Полша“, която той е написал в съавторство с житейския си партньор Томек Китлински.

Посетители

64
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 1 ден
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 2 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 2 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 6 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 1 седмица
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 1 седмица
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 1 седмица