Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Съзнавам, че с решението да представя просто един англоезичен видеоклип, аз донякъде ограничавам читателския кръг. Но темата ми се струва прекалено важна ...

Опитвам се да започна тук нещо като дискусия, защото ми се струва, че – за кой ли път – ние отново вървим към място, от което другите вече се завръщат. Имам пред вид настоящото „политически-коректно“ разбиране за състоянието на авторските права в България, което намирам безнадеждно остаряло, дори ретроградно. Очевидно е, че в едно обкръжение, където кражбата на всичко, включително и авторските права, е ежедневен факт, хората виждат надежда единствено в някакъв опит за придържане – поне на ниво убеждения – към идещото от Запад и прието като канон състояние на нещата: „авторските права трябва да се защищават със зъби и нокти“. Но това е нещо, от което Западът вече започва да се разделя, макар и нелесно, макар и в един процес на остра борба между етаблирани, утвърдени интереси и нови, напиращи изотдолу разбирания за естеството на интелектуалните постижения в новото време. Защото – и това е неоспорим факт – дигиталната епоха прави напразни усилията да се защищава нещо, което до голяма степен вече е изгубило, или тепърва ще изгуби, материалната си форма. И защото – отново факт, макар и може би не толкова очевиден – единственото нещо, което може да ни осигури успех във времената, които идват, е не вкопчването в и агресивната защита на нещата, които сме направили, а само и единствено постоянната иновация, постоянното измисляне на все нови и нови такива неща – винаги на едни гърди пред конкуренцията.

Така е – и така ще става, все повече и повече ...