Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Между възмущението от картината на Густав Курбе „Произходът на света“ от 1866 – едно натуралистично представяне на женското лоно – и гледката на някоя напълно обръсната дама в обществените къпални или на плажа край местното езеро лежат по-малко от 150 години. Как изглеждат нещата днес? Всичко между табу и ексхибиционизъм изглежда напълно възможно. След като миналата година Кейт Уинслет успя да се сдобие с Оскар за филма Четецът, тя сподели за протокола, че при голите сцени във филма се е нуждаела от перука за съответното място: поради строгото обезкосмяване там вече не растяло достатъчно. Също и за това днес вече може да се говори във всяко токшоу. Картината на Курбе с буйното окосмяване около лоното на една жена без лице пък принадлежала за известно време на Жак Лакан, известният психоаналитик. Той предпочитал да я крие, вместо да я показва.

А междувременно в обществените къпални човек се среща с най-разнообразни възможности и най-различни оформления на мъжа и жената. В огледалото на плочките или водата човек отново и отново се среща със самия себе си. Някак много лесно е да се чувстваш като нецивилизована дивачка под душа в което и да е фитнес-студио, сред по-младите, и бързо да развиеш комплекси поради странното усещане, че принадлежиш към малцинство. Защото колкото по-млада е публиката, толкова по-оскъдно става това инак естествено останало по тялото окосмяване. Ирокезка ивица, подобна на нежна пътечка, водеща към чатала или направо нещо по-строго: пълна плешивост. Така вие можете, доколкото сте жена, да направите веднъж и невидимото видимо. Може би чрез допълнително подчертаване под формата на пиърсинг на срамните устни, за да ошашашавим останалите окончателно. Фризури под формата на сърце изглежда вече са станали малко демоде. Съответните шаблони за по-малко осведомените, предназначени за домашно самообслужване, във всеки случай могат да се намерят навсякъде в Интернет. Също и под формата на стрелки, сочещи надолу или нагоре, по избор – тривиално по посока към лицето или напротив, директно към целта. И ако посещавате обществени сауни, сигурно ще ви направи впечатление, че носителят или носителката на модно вееща се фризура обикновено едва ли е в състояние да се противопостави там долу на конфликта с бързо разпространяващия се нов порядък. Буйна или с труд вкарана в ред чорлавост днес се счита за признак на опърничавост.

А всъщност всичко това не е никак ново и отдавна е част от множество култури. Подготовката на традиционната сватба на една мюсюлманска булка включва и обезкосмяването й в предния ден, за да й се помогне да навлезе колкото се може по-чиста в свещеното състояние на брака. В някои части от Латинска Америка женският полов орган бива наричан вертикална усмивка на жената. Разбираемо е тогава, че човек иска да направи това толкова по-видимо с помощта на Brazilian Waxing. А колко много народи, живеещи в естествено състояние[1], се освобождават от телесното окосмяване преди важни ритуали; пепелта намалява до известна степен болката при изтръгването. В Япония е позволено, поне под формата на изображения с художествена ориентация, да се показва всичко – но само, моля, нито един-единствен косъм от половата област.

През 1968 с удоволствие се демонстрираха гърди и косми; днес – по-скоро обърканост, нарцисизъм и многообразие. На нас, свръзхцивилизование, се предлагат множество специални спрейове, лейкопласти и мехлеми. Козметичните концерни са създали дезодоранти, които забавят гъделичкащото поникване на космите под мишниците. Дори и най-обикновените нудисти вече се представят в напълно обезкосмена форма. Хигиенична мярка, или – в очите на другите – още по-засилен ексхибиционизъм? Все пак бръсненето и епилирането на интимната област все още не е навлязло в общоприетата част от общественото съзнание. Най-вече по-младите са онези, които чрез обезкосмяването изглежда искат да продължават до безкрайност – поне оптически – внушаващата невинност предпубертетна възраст. И докато продажбите на продукти, насърчаващи растежа на косата, изглежда отново нарастват, и буйните фризури отново разкрасяват главите и кориците на списанията около нас, времето на окосмяването под мишниците и в интимната област започва да изглежда все по-отминаващо.

В състояние ли е телесното окосмяване да направи някого да изглежда по-възрастен в едно общество, намиращо се в състояние на колективна лудост по младостта? Козината по тялото във всеки случай изглежда все по-малко желана. Затова пък животинско поведение – толкова повече, понякога. И все пак почти половината от младите самоуверено се представя като безкосмена, ранима и невинна.

Още преди години в Америка небръснатите женски прасци водеха със себе си риск от значителни социални наранявания, подобно на окосмяването на горната устна тук в Германия. Дори само незначително окосмяване под мишниците дава поводи за колективно презрение. Кастинг-агенциите днес са изправени пред интересния проблем да намерят подходящи изпълнителки за представянето на сцени, съдържащи женски трупове с реално окосмяване. Все пак – приятно разнообразяване на работата на традиционните гримьори и изготвители на перуки. През 2001 в Плейбой беше представена първата фотомоделка с напълно обезкосмена интимна област. Днес вече напразно се търсят мъжки модели с естествено окосмяване на гърдите. Всяка дама, която иска да изглежда млада или поне спортна, епилира и бръсне дръзко отвъд зоната на бикините. Не само професионалните плувци обезкосмяват цялото си тяло, за да спечелят части от секундата. Вашият съсед сигурно го прави също, при това отдавна. Може би при някои обезкосмени хора страстта наистина се разпалва някак по-добре, след като не могат да притежават елегантните телесни форми на ренесансовите красавици от картините?

Но обезкосмяването може да се превърне и в сизифовски труд, или в занимание на чиста проба невротик. Повечето косми израстват най-безсрамно отново, освен ако не са отстранени с помощта на лазер или премахване на корените. А пренасянето на домашните интимности в ръцете на специалисти може да се превърне в един вид псевдорелигиозен катарзис: един солиден ритуал на болка и доверие като лечителна сила, една лична прочистваща акция, насочена против неправдите на времето и икономиката. А съответното парично обезщетение – като един вид финансова жертва – завършва цялото с благословия. Да се отдават най-ранимите, най-интимните части от тялото в ръцете на обслужващ персонал: за някои хора това може би е нещо толкова ефективно и обновяващо, колкото и глътка осветена вода.

Ако този нов обичай продължи да се разпространява, оредяващото окосмяване на по-възрастните хора сигурно скоро ще започне да изглежда като доказателство за борческо самоутвърждаване – нещо, противопоставящо се на модите и диктатурата на заплашително размахвания бръснач или лейди-шейв.

А на по-щастливите сред нас това вероятно е напълно безразлично. Или може би лудостта по бръсненето е по-силна дори и от това?

 

Източник


[1] Обичайното название на тези хора и народи в официалния български език е „примитивни“ или „първобитни“. След като вече започнахме дискусията за езиковата дискриминация срещу жените, може би е време да разширим малко темата и в други посоки. Този вид езикови употреби отдавна вече са премахнати от големите езици, където се използват лишени от дискриминационно съдържание обозначения: „Naturvölker“ в немския и native people – в английския език. Нещо по тази тема, дами и господа езиковеди? Бел. пр.