Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

На 20 ноември т. г. швейцарците с референдум забраниха строежа на минарета към джамиите в конфедерацията. Това стана 190 години след като на българите в Отоманската империя бе разрешено да строят камбанарии към църквите си. И 247 години след като Жан Жак Русо, гордият гражданин на Женева, написа своя Обществен договор. Там той, наивният просвещенец, беше казал: „понеже няма и не може да има изключителна национална религия, всички религии, които толерират другите, трябва да бъдат толерирани“…

Как е възможно два века и половина след Просвещението, което създаде идейната основа за разделение на религията от държавата, за правов ред и демокрация, религиозната нетолерантност да се възражда с нова сила, както в арабския свят, така и в стара Европа?

Повечето от просвещенците – от Волтер до Томас Джеферсън – не бяха атеисти. Но те бяха деисти. Вярваха, че има един Бог, който е отвъд всички вероизповедания, деноминации и религиозни митологии: един Архитект на една рационално конструирана Вселена. Бог за тях беше Разумът зад материалното мироздание. Просвещенците вярваха в разделението на религията от държавата. Те вярваха във възможността обществото, също като вселената, да се основава на разум и правов ред. И нещо повече – просвещенците вярваха във възможността за интеркултурен и дори интеррелигиозен диалог в света: защото Аллах, Юдейският Бог и християнският Бог Отец са Един Висш Разум, или Едно Начало. Това не е атеистичен възглед, разбира се, но е обратното на религиозния фундаментализъм. Просвещенците положиха основите на модерната демокрация – обществото на толерантност към другите и равнопоставеност пред закона.

Но дали и демокрацията, като революцията, не изяжда децата си – днес, двеста и петдесет години след Просвещението?

Демокрацията е възможна само ако имаме идеята за обективно добро и зло. Без правов ред, без равенство пред закона и ефективното прилагане на закона, демокрацията се изражда в анархия, във война на всеки срещу всеки, в джунгла, където уж всеки е свободен, обаче на практика силните са по-свободни от слабите, защото единственото право е правото на по-силния.

В този смисъл Цветан Тодоров забелязва в „На предела“, че концентрационният лагер – мястото на абсолютната несвобода, парадоксално прилича на джунглата – мястото на абсолютна свобода: и на двете места съществува само правото на силния и се води безмилостна борба за оцеляване. Демократичната държава трябва да е точно обратното и на джунглата и на лагера – разумно и хармонично място, където се спазва трудното равновесие между индивидуална Свобода и Равенство пред закона.

Демокрацията е общество на толерантност. Но както е казал и Русо в Обществения договор, не може да се направи ясна разлика между религиозна и светска толерантност. Ако сме убедени, че нашият съсед от друга вяра – или атеист – е лош човек, човек прокълнат от Нашия Бог, рано или късно тази религиозна нетолерантност ще се превърне в социална нетолерантност и преследване на инакомислещия или инаковярващия под една или друга форма. Затова религията трябва да се отдели от държавата.

Деизмът на просвещенците, тяхната вяра в един Бог на разума, в един основополагащ разумен Принцип на света, както и в една рационално организирана държава, където различните религиозни вярвания и светската власт са разделени, днес е само в историята. Колко хора са деисти днес? Колко хора вярват в разумния Принцип и единството на света? Днес мнозинството хора в демократичните общества разбират разделението между черква (или синагога, джамия и т.н.) и държава просто като атеизъм. И мултикултурността – като съжителство на затворени общности, съжителство без общуване. Светьт няма център и се е атомизирал на милиарди центрове. Има милиарди субективни истини без да има една обективна Истина. И буквално – в модерния мегаполис хората живеят в самота или на малки етно-расови или културно-религиозни групи, без общуване между тях.

Постмодерните релативисти обявяват за фундаменталист всеки, който не харесва релативизма. Глобалният свят е атомизиран. Това е свят на мултикултурност, в който всеки „голям наратив“ за света – освен парите! – се отхвърля като фундаментализъм. Ако вярваш, че има една обективна истина и един разумен Принцип си фундаменталист. Само парите ли обединяват днешния свят? Бог е мъртъв – да живеят парите? Само парите ли поддържат целостта на постмодерния колаж от „малки наративи“?

Лиотар в Постмодерното състояние развенчава „големите наративи“. И наистина – няма вече голяма Истина за света. Има малки частни истини, които воюват една с друга в постмодерната джунгла. Това е джунглата на световния пазар.

Но моралният и естетическия релативизъм на практика оправдават всички престъпления (освен бедността.) Печеленето на пари е единствената възможна житейска цел, щом няма безсмъртие на душата или обективно Добро и Зло.

И мутрите, и новите търговци на хора, дори и човекоядците си имат свой „малък наратив“ – те са си прави за себе си – не можем ние с европейския си колониален „голям наратив“ да се бъркаме в частния им свят! Всеки отделен атом е добър за себе си! А ако не признаваме абсолютната автономност и равноправие на всички „малки наративи“, значи сме фундаменталисти. Само парите, чистата математика на световния пазар, освободен от всякакъв морал, са един вездесъщ наратив.

Безспорно всяка институционализирана религия, и особено християнската Черква, както и индивидуалният човешки фанатизъм, носят вината за огромни престъпления в течение на цялата човешка история! Но да се превръща постмодерния морален релативизъм в нова религия е друга форма на същото. Ако отречем съществуването на обективна истина, съществуването на обективно Добро и Зло, тогава на практика оневиняваме всички престъпления: те могат да се обяснят с някаква частна представа за добро, някакъв „малък наратив“, в който ние нямаме право да се бъркаме. Но тогава и фундаменталистите, и религиозните фанатици също са си прави за себе си…

А крайният морален релативизъм неизбежно поражда своята противоположност – религиозния фанатизъм. Изплашените хора в аморалната пазарна джунгла се вкопчват инстинктивно в „здравите“ традиции. Просвоещенците със своя наивен деизъм вярваха в интеркултурния диалог. Постмодерният човек като че ли не вярва вече в интеркултурността – освен на принципа на глобалния пазар и парите. В глобалния пазар, в този постмодерен колаж от лични истини и амбиции, атеистът, ислямския фундаменталист, християнският и еврейският фундаменталист са равнопоставени играчи. Но както религиозният фундаменталист, така и заклетият атеист отрича на практика възможността другият също да е прав. И това рано или късно води до ново преследване на инакомислещия, до нова война на цивилизациите в джунглата на разглобения глобален безцентърен свят. . .

Така демокрацията изяжда децата си. Ако отречем просвещенската вяра в обективното добро и зло, отричаме възможността за правов ред, а без правов ред не е възможна никаква демокрация. И рано или късно християните ще започнат пак да рушат минарета, мюсюлманите – камбанарии. Терористите ще убиват невинни деца на друговерци. А радикалните постмодерни релативисти ще продължават да рушат самата основа на обществото – идеята за обективно добро и зло, за общовалиден морал.

Владимир Левчев
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).
Други статии от този автор

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 12 часа
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 1 ден
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 2 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 6 дни
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 1 седмица
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 1 седмица
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 1 седмица
  • Петър Пейчев писа Още
    Хубаво! 
    преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Малко хора си дават... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Здравейте, Лин, ще ви... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Оригинално заглавие... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още
    Г-н Дуранкев,... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още

    Здравко поздравявам... преди 2 седмици
  • Лин писа Още
    Много познато и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    "Опитът прави хората... преди 2 седмици
  • Ema Veneva писа Още
    Не мога да повярвам,... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Надявам се повече... преди 3 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 седмици
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 3 седмици
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 4 седмици
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 седмици
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 седмици
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 седмици