Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Къщата музей „Яворов“: ипотекирана за над 1 милион еврo

2009 09 iavorovВ самия център на София, на „Раковски“ 136, от повече от година се е възцарила една тъжна гледка. Става дума за изоставената къща музей на Яворов, със запустял двор и почернял паметник на големия ни поет. Това е твърде арогантна гледка за един паметник на културата в центъра на една европейска столица. Това е безспорно безобразие, допуснато от тези, които управляват столицата ни и са длъжни да я поддържат, и шумен шамар за министъра-строител Стефан Данаилов, който преряза много ленти за ремонтирани културни обекти, но сякаш подмина да погледне към паметниците на културата. Защото в подобно състояние е и къщата на Христо Смирненски, и да не изреждам целия списък от безобразия... Казвам това, защото от 10 март е в сила Закона за паметниците на културата, според който в подобна ситуация Министерството на културата, в лицето на министъра, има възможност да защити унищожаването на една национална светиня – като предупредят веднъж, втори път собственика, след това ремонтират паметника на културата и така върнат собствеността върху къщата музей на държавата. Но явно Министерството и министърът не познават Закона или не желаят да го спазват. Странно?!

Оглушително е мълчанието и на политиците от СДС, населяващи съседната сграда и всеки ден паркиращи черните си джипове пред съборетината и паметника на Яворов. Дали технократи като Мартин Димитров поглеждат към паметника на Яворов и дали нещо им трепва или са в света на собствените си амбиции. Давам идея на 34-те интелектуалци, подкрепящи Синята коалиция, да застанат в защита на запазването на този уникален паметник на културата и да напомнят на политиците, в които се кълнат, че има една конкретна кауза, която може да бъде защитена.

Как така се събраха приятели на Докторската градинка или фирми благодетели на множество градинки в София, а при съществуващи толкова неправителствени организации, свързани с Яворов, никоя не си постави за цел да спре унищожаването на паметта на стара София и на големия ни поет. Всички явно са заети с други дела или са замесени доста едри риби и големи интереси. И затова по-добре да го подминем! Тук говоря за примиреността пред търгашкия дух, възцарил се у нас, който наложи максимата: „Всичко за продан!“ Ще се изчака къщата да се срути, мястото да стане абсолютно отблъскващо и тогава всички ще вдигнат рамене. Това е един вече банален план, по който се оказа, че безпрепятствено се усвояват от частни интереси и за грозни бизнес сгради централни места в София. Усвояват се и големи комисиони...

Ако погледнем историята на този казус, който си е за доклад на ЮНЕСКО, с няколко щриха ще маркирам показните сцени, които публично бяха анонсирани. За истинския сюжет по унищожаване на къщата музей „Яворов“ ще трябва да има истинско разследване! И така, преди година, когато подготвях за печат книгата си за „Културната мисия на кръга „Мисъл“, получих по имейл покана за брифинг по повод предстоящата реконструкция на музейната сграда на къщата на Яворов и възстановяването й като пълноценна културна институция. Както се вижда от самата покана, тази среща с медиите е организирана от фирма „EQUEST“, Националният литературен музей и Министерството на културата. Като виждаме всички генералното бездействие след повече от година, е ясно, че това е била явна PR акция за замазване очите на медиите и обществеността. Единственото име, което е останало в паметта ми от тази безвкусна картина на богат кетъринг за журналисти, които си знаят после какво да напишат, е, че се спомена името на бизнесмена Георги Крумов. Попитах къде е той, този българин, който с частни средства иска да възроди къщата музей на Яворов, но ми отговориха, че той е много зает и тази среща е под неговото ниво. Ясно!

Работим с подставени лица! Но не успя да се скрие този Георги Крумов нито от мен, нито от софиянци. А пък и медиите поставиха фирмата „EQUEST“ във фокуса на вниманието си: веднъж по повод непочистените улици на столицата ни през зимата, втори път, когато тя се нае да почиства боклука на София срещу заплашителната сума, осигурена от правителството на Станишев, и наскоро, когато се разбра, че фирмата е фалирала и не може да плати дори на служителите си, почиствали града ни. Може би сега е моментът да се разнищи този казус с къщата музей „Яворов“. Сега, когато го няма чадъра на бившето правителство и нехайството на Министерството на културата.

Не е без значение и кои други спечелиха на гърба на този културен паметник. Например фондация „Отворено общество“, която купи част от къщата и после я препродаде на много по-висока цена! След това къщата „Яворов“ е била препродавана още няколко пъти, а също ипотекирана за над 1 милион евро. Въпросът е защо тези паметници на културата от национално значение не са приоритет и не са под закрилата на държавата?! Иначе те зависят от волята на чиновници като бившата зам.-министърка на културата Бисера Йосифова, която не пожела да изкупи къщата в полза на държавата...

Може да има и други невидими за публичността нишки, преплетени около злощастната съдба на къщата музей на Яворов. Дано да му е на нивото на градския прокурор това сложно престъпление, че иначе ще трябва да се ходи в Европа. Но освен че ще ни съжаляват, ще ни погледнат презрително – за кой ли път! Да защитаваме национални ценности в европейски съд, да гледаме на национални ценности като на квадратури за продан!

Но ако поставим въпроса по друг начин: В какво се превръща София? В отблъскващ продукт на лошото въображение на дебели портфейли, строящи стандартни бизнес сгради. Само дето не виждам бизнеса, който развиват тези, които ги населяват. В смисъл имаме ли нужда и архитектурно целесъобразни ли са никнещите в центъра на София сгради, които никой никъде в Европа не би построил в началото на 21. век. Въпросът е да се усвои централният терен, да изместим ценностите на София, вкуса в нашата столица. Каквото и да кажа, ще бъде меко, но и твърде тъжно, защото е факт, че вече продаваме историята си, паметниците си, духовността си. Трябва да се стреснем, нали! Може би само заради това, че след тези продажби нищо друго не остава за залагане!

P.S. Докато пиша тези редове, гледам, че големи ежедневници се занимават с Берлускони, с Дарина Павлова...

Докато търся телефона на Михаил Неделчев, един от познавачите на Яворов, се сещам, че той пък бе редовен гост на рождените дни на Илия Павлов във Варна, и спирам да ровя, отказвам се да говоря с него...

Минавам за пореден път през изоставената къща музей и поглеждам паметника на Яворов. Машинално се обръщам надясно, където е къщата на друг голям българин от легендарния кръг „Мисъл“ – д-р Кръстев. Оттам се чува чалга. Тази къща пък е превърната в ресторант – „Манастирска магерница“...

 
Източник

 

Първия Български Бутон за споделяне