Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Наближават матури, този път наистина. Трябва ли да ги има? Да, щом сега образованието е толкова плачевно на много места, трябва да има стандарт, който да гарантира минимум мисловни умения, връчени заедно с дипломата. Но както в случая с мислоучението, дали е добра една идея зависи от толкова много подробности, включително и изпълнението. Светла е анализирала изпита по философия, а аз хвърлих око на този по български език и литература, cпоред примерния тест от сайта на МОН. Ако матурата ще предполага наизустяване на някакво конкретно съдържание, преподавано в училище, а не на умения за мислене, няма смисъл от нея в този й вид. Ето какво видях в пробните въпроси и какви полезни алтернативи в тази връзка може да се намери в американското образование.

Матурата по български е много лесна – просто неприлично лесна. Но не това е главният проблем. Питам се дали наистина уменията, които се изпитват в нея са преподавани? Изисква ли достатъчно мислене или само владеене на някаква определена информация? С какво намерение са избрани дадени критерии за оценяване? Как са се спрели на определени нива на задълбочаване или опростяване? С какво всъщност тази матура гарантира образователен стандарт?

Първата част ми се струва най-разумна и полезна за реалния живот: кратък нехудожествен текст, към който има въпроси за разбиране. Това не е проста работа, както може би изглежда на пръв поглед. Но дали наистина е включено то в учебната програма? По мои бегли наблюдения върху учебниците, в гимназията четенето и тълкуването на текст се свежда единствено до четене на литературна критика и тълкуване на класически литературен текст, но с определени задължителни разбирания за него. Може би затова и текстът, избран за матурата, е литературно-критически, само че за Крал Артур. Въпросите са прекалено лесни и отговорите на някои от тях се съдържат директно в текста и предполагат само откриването им, а не тълкуване. Следват малко задачки по езикова логика, повечко по граматика и много по правопис и особено пунктуация. Като съдя по обема, отделен на последната, тя като че ли се приема за най-важнен и достатъчен стандарт за доброто писане. Полезна е задачата за структуриране на текст (макар че, разбира се, е отново литературнокритически), но също е прекалено елементарна. Става дума просто за откриване на главна мисъл на всеки отделен параграф в текст от половин страница. Добро е като начало, но ми се струва елементарно.

Когато се премине на литературата, идват повече проблеми. Списъкът със задължителни творби е абсолютно същата усмирителна риза като едновремешния, по който се учеше литература в училище и от която няма отърване. Кой е избрал този канон не знам, но очевидно просто се е хлъзгал по удобния улей на инерцията и невъображението, че еди кои си творби трябва да са задължителни и никои други. Освен това, какво се изпитва за избраните творби? Запаметена информация, определен набор от задължителни наблюдения. Дали Чичовци е повест или стихотворение, откъде е даден цитат и кои поети са следосвобожденски. И естествено, отговорите са избор от четири единствено възможни. Така формулиран, изпитът ще бъде фасулски лесен и папагалски опротивяващ. И какво значение има, какво гарантира тази информация за един млад човек дипломата за средно образование? Все още се счита за неприемливо ученикът сам да реши дали Йордан Йовков си поставя за цел извоюване човека у българина или пък това е Пенчо Славейков. Частта за литературата се увенчава изпитно с коментар на конфликта на ценностите в един откъс от Гераците. Това ме обнадеждава като формат, но отново зависи по какви критерии ще се оценява написаното.

Ясно ми е, че когато изпитните критерии трябва да са максимално ясни и прозрачни, за да може и оценките да са справедливи, най-лесно това се постига като се изпитва фактология, а не мислене. Но подозирам, че причината е друга – причината е, че мисленето не е разпространено умение, търсено в часовете по литература и следователно не може да се изпитва в матурата. А и учителите-проверители не могат да го оценяват. Писането не се състои единствено от правилна граматика и правопис. Да, те са важни, но те би трябвало да са задължителното ниво за осми клас. Къде са разбиране на авторово намерение, сравнение на гледни точки на различни източници, умение за откриване на стратегията на текст и прилагането й към различни ситуации? Ама умение да се открият самостоятелно, а не спуснати от учителя и държавните изисквания. И особено прилагане на такива умения за разбиране на нехудожествени и нелитературни текстове? Дори заявените цели на изпитваното съдържание не са уважени на практика от изпита (например „избор на структура на текста съобразно предмета на общуване“ не е нещо, което се изпитва).

В САЩ няма матури на федерално ниво, но всеки щат изработва собствени стандарти и много от тях имат нещо като матури. Ето какво съдържа изпитът по английски за десети клас за щата Масачусетс, задължителен за диплома. За подготовката няма спуснат списък на задължителна литература, нито как да се разбира тя, макар че има препоръчителен списък с творби.

Състои се от две части. Първата е съчинение с конкретна тема, но за произведение по избор на ученика. Миналата година темата е била следната: „Литературните произведения често представят герои с положителни и отрицателни черти. Изберете персонаж със смесица от такива черти и обяснете по какъв начин те са важни за произведението.“ Може да изглежда просто като въпрос, но е достатъчно отворен, за да бъде приложен към която и да е творба и да дава възможност за свободен изказ на своя гледна точка, както и да покаже познания за фабула, философията на писателя, дори формални елементи. А нали всеки герой е топка от конфликти – чувства, черти и нагласи. И какво би писал един български ученик за „На прощаване“ по тази тема? Бас държа, че една собствена, непреподадена мисъл за това би изглеждала най-малкото непривична, а в най-крайния случай неприемлива. А може би проблемът е, че героите в училище много често се разглеждат само като положителни или отрицателни…

Следва част със серия от непознати текстове от различни жанрове – художествени, документални, вестникарски, технически – и отговори на въпроси (избор от четири възможни), свързани с тълкуването им. Всеки текст е доста по-дълъг – поне 3 страници, а нивото на задълбоченост на тълкуването е по-високо от това в българската матура. Ето един пример на въпрос за текст, откъс от книгата Момичето с перлена обица oт Трейси Шевалие (наскоро издаден бестселър за живота на Вермеер):

Прочетете следното изречение от параграф 24: „Той вдигна вежди, сякаш не бе очаквал такъв отговор.“ Какво говори то за Вермеер?
а. Изненадан е, че Грит може да готви.
б. Признава артистичния инстинкт на Грит.
в. Смята, че Грит е груба.
г. Заинтересуван е от рецептата за супа на Грит.

Информацията за отговора не се съдържа директно в текста, а трябва да се извлече гледната точка на героя.

След всеки текст има и въпроси със свободен отговор, които предполагат въображение, умение за изразяване и прилагане на информацията от текста за нови, собствени цели. Ето въпрос след текст-описание на техническия процес за приготовление на клам чодър:

Като използвате информацията от статията, опишете как бихте приложили разкритото от авторите, за да приготвите клам чодър вкъщи. Подкрепете отговора си със специфични детайли от статията.

Тази втора част няма въпроси по граматика и правопис, но пък има по-задълбочено разбиране на текст, както и предполага по-голяма зрялост на мисленето и боравенето с информация. А нали това е значението на думата „матура“? Какво пречи матурата да НЕ се основава на някакъв задължителен списък творби? Така после ще се изпитва умението за тълкуване на непознат текст, прочетен в момента, а не включването на задължителна запаметена информация за дадени такива.

С една дума… матурите са хубав замисъл, но за да имат наистина смисъл цялата образователна система трябва да се промени.

Всъщност като говоря за алтернатива на матурата имах предвид нещо различно, което едва ли би могло да се приложи като стандарт. То не е прието за стандарт и тук, но се практикува в някои училища, смятани за елитни, точно тези, които нямат и стандартни матури. Наричат ги „дипломни проекти“ и на тях сe посвещават последните два месеца от учебната година. Темата се избира от ученика според интересите, всеки трябва да има учител, който да „спонсорира“ проекта (като научен ръководител), а накрая той се представя и „защитава“ пред публика. Темите са най-различни по обхват и насоченост. Има изследователски и по-академични, които предполагат ровене в библиотеката и консултация на допълнителни материали, а крайният резултат е самата разработка. Има и практически: например един, събрана устна история – спомените на хора, участвали в движението за граждански права от 60те години. Но дори и практическите проекти се изисква да бъдат придружени от разработка, която да ги тълкува и представи изводите, до които е стигнал ученикът благодарение на тях. Тези проекти са прекрасни… и неподлежими на стандартизация, следователно невъзможни за целите на матурите.


Източник

Ели Иванова
Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Освен в книги, хора и техните светове, тя се задълбава и във фотографията, човешките права и дребните незабележими неща.

Посетители

9
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 7 часа
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 10 часа
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 2 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 2 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 3 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 1 седмица
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 1 седмица
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 1 седмица
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 1 седмица
  • Петър Пейчев писа Още
    Хубаво! 
    преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Малко хора си дават... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Здравейте, Лин, ще ви... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Оригинално заглавие... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още
    Г-н Дуранкев,... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още

    Здравко поздравявам... преди 2 седмици
  • Лин писа Още
    Много познато и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    "Опитът прави хората... преди 2 седмици
  • Ema Veneva писа Още
    Не мога да повярвам,... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Надявам се повече... преди 3 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 седмици
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 седмици
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 4 седмици
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 седмици