1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

01

 

На снимка от киевското предградие Буча, Украйна, жена стои в двора на къща, покрила с ръка устата си от ужас, а пред нея са разпръснати телата на трима мъртви цивилни. Когато Асет Чад вижда тази снимка, тя започва да трепери и се връща с 22 години назад във времето.

През февруари 2000 г. тя влиза в двора на съседа си в Чечения и зърва телата на трима мъже и една жена, които са били застреляни многократно пред очите на 8-годишната ѝ дъщеря. Руски войници са претърсили селото им и са убили най-малко 60 души, изнасилили са най-малко шест жени и са задигнали златните зъби на жертвите, установяват наблюдатели на човешките права.

„Имам най-тежки спомени“, казва Чад, която сега живее в Ню Йорк, в интервю по телефона. „Виждам точно какво се случва: Виждам същите военни, същите руски тактики, които използват, как обезчовечават хората.“

Руската военна бруталност в Украйна има две различни форми, познати на тези, които са виждали руските военни в действие на други места.

Първо – това е програмното насилие срещу цивилни граждани и военни цели, извършвано с руските бомби и ракети, което има за цел да деморализира и да нанася поражения. Тези атаки напомнят за разрушаването през 1999 г. и 2000 г. на чеченската столица Грозни, а през 2016 г. – на крепостта на сирийските бунтовници Алепо.

На второ място идва жестокостта на отделни войници и части, като ужасите в Буча изглежда са произлезли директно от клането в селото на Чад, Нове Алди, преди едно поколение.

 

02
Чеченци се събират след като предишния ден в столицата Грозни руска ракета удря пазар през 1999 г. Подобно на Украйна, убийствата на цивилни граждани и нападенията над цивилни райони са често срещана тактика на Русия по време на втората чеченска война.
Antoine Gyori/Sygma via Getty Images

 

Смъртта на цивилни граждани и престъпленията, извършени от войници, са част от всяка война, не на последно място и от тези, които Съединените щати водят през последните десетилетия във Виетнам, Афганистан и Ирак. Винаги е било трудно да се обясни защо войниците извършват зверства или да се опише как заповедите на командирите, военната култура, националната пропаганда, разочарованието на бойното поле и индивидуалната злоба могат да се обединят, за да предизвикат такива ужаси.

В Русия обаче подобни деяния рядко се разследват или дори признават, камо ли да се наказват. Поради това не е ясно доколко бруталността на ниско ниво се дължи на намеренията на отговорните лица или командирите не са успели да контролират войниците си. В съчетание с очевидната стратегия за бомбардиране на цивилни цели много наблюдатели стигат до заключението, че руското правителство – а може би и част от руското общество – всъщност одобрява насилието срещу цивилни граждани.

Някои анализатори виждат проблема като структурен и политически, при което липсата на отчетност на руските въоръжени сили се засилва от липсата на независими институции в авторитарната система на Владимир Путин или в Съветския съюз преди това. В сравнение със Запада, по-малко хора хранят илюзии за индивидуални права, които биха могли да надделеят над суровата сила.

„Мисля, че има такъв вид култура на насилието“, казва Володимир Ермоленко, украински философ. „Или доминираш, или си доминиран.“

По всичко личи, че в Украйна руските войници могат да продължат да убиват цивилни безнаказано, което се подчертава от факта, че почти никой от извършителите на военни престъпления в Чечения, където Кремъл смаза движението за независимост с цената на десетки хиляди цивилни жертви, никога не е бил преследван в Русия.

Тогава руски следователи казали на Чад, че убийствата в Новие Алди може да са извършени от чеченци, преоблечени като руски войници, спомня си тя. Сега Кремъл твърди, че всички зверства в Украйна са или инсценирани, или извършени от украинците и техните западни „покровители“, като същевременно заклеймява като „нацист“ всеки, който се противопоставя на руското настъпление.

Много руснаци вярват на тези лъжи, а тези, които не им вярват, се чудят как е възможно такива престъпления да се извършват от тяхно име.

 

03
Руски войници преминават през бомбардирания град Грозни след интензивни боеве по време на втората чеченска война през 2000 г. В Русия престъпленията, извършени от войници, рядко се разследват или дори признават.

Antoine Gyori/Sygma via Getty Images

 

Насилието продължава да бъде обичайно явление в руската армия, където по-старшите войници редовно малтретират по-младите. Въпреки опитите от две десетилетия армията да се превърне в по-професионална сила, тя така и не е изградила силен среден ешелон, подобен на сержантите, които преодоляват пропастта между командирите и войниците с по-нисък ранг в американската армия. През 2019 г. новобранец в Сибир откри огън и уби осем души във военната си база, като по-късно заяви, че е извършил стрелбата, защото други войници са превърнали живота му в „ад“.

Експертите твърдят, че тежестта на „действането“ [малтретирането на по-млади войници от старите] в руската армия е намаляла в сравнение с началото на 2000-те години, когато то убиваше десетки наборни войници годишно. Но те казват, че редът в много части все още се поддържа чрез неформални системи, подобни на унизителните йерархии в руските затвори.

За Сергей Кривенко, който ръководи правозащитна група, предоставяща правна помощ на руски войници, това насилие, съчетано с липсата на независим надзор, прави военните престъпления по-възможни. Той казва, че руските войници са също толкова способни да проявят жестокост към колегите си руснаци, колкото и към украинците.

„Именно състоянието на руската армия, тази безнаказаност, агресия и вътрешно насилие, получават израз в тези условия“, казва Кривенко в телефонно интервю. „Ако във Воронеж“ – град в Западна Русия – „се вдигне въстание и се извика армията, войниците ще се държат по същия начин“.

Но престъпленията в Украйна може да произтичат и от дългогодишната дехуманизираща пропаганда на Кремъл срещу украинците, която войниците консумират в задължителни прожекции. Руските срочнослужещи, както показва примерен график, достъпен на уебсайта на руското министерство на отбраната, трябва да седят пред „информационни телевизионни програми“ от 9 до 21:40 ч. всеки ден освен в неделя. Посланието, че те се борят срещу „нацистите“ – както техните предци през Втората световна война – сега се разпространява в армията, сочат руските новинарски доклади.

В един от видеоклиповете, разпространени от Министерството на отбраната, командирът на морската пехота майор Алексей Шабулин казва, че неговият дядо „е гонил фашистката измет по горите“ по време и след Втората световна война, визирайки украинските националистически съпротивителни сили, които в един момент са сътрудничили на нацистка Германия.

„Сега аз славно продължавам тази традиция; сега дойде моето време“, казва майор Шабулин. „Няма да опозоря прадядо си и ще стигна докрай.“

 

04
Патриотичен стенопис на сграда в Москва, показващ съветски пилоти от Втората световна война. Надписът на руски език гласи: „Спасеният свят ви помни!“, което е ехо на опитите на Кремъл да представи „Майка Русия“ като спасителка.

Сергей Пономарев за The New York Times

 

Тази пропаганда подтиква руските войници да не очакват голяма съпротива срещу инвазията – в края на краищата, гласи разказът на Кремъл, хората в Украйна са били покорени от Запада и очакват освобождение от своите руски братя. Кривенко, защитник на правата на войниците, заяви, че е разговарял директно с руски войник, който се е обадил на горещата линия на неговата група и е разказал, че дори когато на неговата част е било наредено да влезе в Украйна от Беларус, не е било ясно, че войниците ще навлязат във военна зона.

„Отношението на военните командири към армията е като към добитък“, казва Кривенко. Путин заяви, че в Украйна ще се бият само войници на договор, но миналия месец неговото министерство на отбраната беше принудено да признае, че на фронта са изпратени и наборни войници, които изкарват едногодишния срок в армията, изискван от руските мъже от 18 до 27 години.

А украинците се сражават, въпреки че Путин ги нарече част от „една нация“ с руснаците в есе, публикувано миналата година, което Министерството на отбраната превърна в задължително четиво за своите войници. Ожесточената съпротива на народ, смятан за част от собствения, допринася за усещането, че украинците са по-лоши от типичния противник на бойното поле, казва Марк Галеоти, който изучава руските въпроси на сигурността.

„Фактът, че обикновените украинци сега вдигат оръжие срещу теб – има това усещане, че това не са просто врагове, това са предатели“, казва той.

А предателството, както многократно е казвал Путин, „е най-тежкото възможно престъпление“.

До известна степен насилието на руските военни срещу цивилни граждани е характеристика, а не грешка. В Сирия Русия се насочи към болници, за да смаже последните огнища на съпротива срещу президента Башар Асад – „брутално прагматичен подход към войната“, който има „своя собствена, ужасна“ логика, казва Галеоти. Това е ехо от въздушното унищожаване на Грозни от Русия през 1999 г. и 2000 г. и прелюдия към ожесточената обсада на украинския пристанищен град Мариупол при сегашната инвазия.

Убийствата на цивилни граждани от близко разстояние и сексуалното насилие от страна на отделни войници са отделен въпрос. В Буча цивилни граждани разказват пред „Ню Йорк Таймс“, че настроенията и поведението на руските войски стават все по-зловещи с напредването на войната и че първите пристигнали войници са били сравнително мирни.

„Имате група недоспали млади мъже с оръжия, за които, според тях, не важат никакви правила“, казва Галеоти.

Насилието накара учените да преразгледат разбирането си за руската армия. Във военна операция, която поне в началото изглеждаше насочена към спечелване на лоялността на украинците към Москва, жестокостите срещу цивилни граждани изглеждат гротескно контрапродуктивни. Русия вече изпита това в Чечения, където руското насилие срещу цивилни подхрани чеченската съпротива.

„Всеки мъртъв цивилен означаваше куршум в руски войник“, казва Кирил Шамиев, който изучава руските гражданско-военни отношения в Централноевропейския университет във Виена. „Мислех, че те са научили някои уроци.“

 

05
Хирургическа болница „Кафр Набл“ в Идлиб, Сирия, след руски удар през май 2019 г. Болницата е многократно бомбардирана по време на войната.

Омар Хадж Кадур/Agence France-Presse – Getty Images

 

Но Станислав Гущенко, журналист, който е служил като психолог в руската армия в началото на 2000-те години, заяви, че не е изненадан от съобщенията за руските зверства в Украйна. Той си спомня за ежедневното насилие в неговото подразделение и за баналното лошо отношение към руските цивилни граждани, като например случая, когато група войници, с които пътувал с влак на дълги разстояния, откраднали варено пиле, което възрастна жена във вагона си била донесла.

В телефонно интервю от южния руски град Ростов на Дон Гушченко се учудва на руснаците, които сега изразяват шок.

„Казвам: ‚Хора, нещата бяха същите и преди 20 години‘,“ казва той. „Вие живеехте в свой собствен, затворен свят, в някакъв балон, или както казват психолозите, в зона на комфорт, и не искахте да забележите това или наистина не го забелязвахте.“

 

Източник

 

Pin It
Антон Трояновски
Антон Трояновски е ръководител на московското бюро на The New York Times. Пристига в Москва през януари 2018 г. като ръководител на бюрото на The Washington Post. Пътувал е до три контролирани от Русия спорни територии – от Крим до Курилските острови, с цел да освети по-добре геополитическите игри на Кремъл.
Други статии от този автор

Посетители

186

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    А Кнаусгор отлагах... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Кога ще ни зарадваш с... преди 2 дни
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Още по-големият... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Как да няма? Има!! Ето... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Който е гарантирал... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Смущаващото е, че... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Ау, хайде да пратим... преди 2 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Броя на Азовците не е... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    А защо няма снимки на... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Значи, ако има избори... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Украйна за Русия е... преди 3 дни
  • bozo писа Още
    Война между САЩ и... преди 3 дни
  • Format Z писа Още
    Моето впечатление е,... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Неграмотността на... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Абсолютно точно и... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Като  шоп ще спомена... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Звучи ми много... преди 1 седмица
  • Ясен писа Още
    Съвсем естествено се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И още: приемам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз отдавна съм се... преди 1 седмица
  • Антон Миленков писа Още
    Що ли досега си... преди 1 седмица
  • Камен Вълчинов писа Още
    Много хубава статия... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Златко писа:
    Хората, които...
    преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Искам да се извиня, че... преди 2 седмици