1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 02 Manol

 

Началото

Manol Peykov

Надежда Цекулова. Няма дори да правя опит да я представям, защото тя го е сторила по съвършен начин в отзива си:

„От няколко дни Манол Пейков пуска отзиви за новата книга на „Жанет 45“ и аз сега се чувствам малко неудобно. Налага се да споделя усещането си за книгата след хора, чието професионално перо ме кара да се чувствам недодялана и твърде улична в изказа, асоциациите и мислите си. Но пък, Лив Стрьомквист е за всички, и се надявам този текст да има своята публика и своя смисъл.

Седнах да чета „Плодът на познанието“ в деня след една дискусия за нуждата от сексуално образование в училище. Събрахме се със съмишленици, поговорихме как трябва да бъде, и че липсата на здравна и сексуална грамотност – като при всяка грамотност – ограбва целия живот на човека и може да бъде причина да го съсипе напълно и да го обрамчи с ненужни страхове, скованост и травми. Като че ли не формулирахме достатъчно ясно целта да се изостри общото ни внимание, да ни насърчи да споделяме убежденията си на глас – не само за здравното и сексуалното образование, но и за правата на децата, правата на жените, правата на уязвимите и на хората изобщо, необходимостта от публични политики, базирани на наука и доказателства, необходимостта от защита на това, което някак бяхме свикнали да наричаме „нормално“.

В същия този ден научих, че някакви хора се интересуват какъв секс предлагам (защото защитавам нуждата от сексуална грамотност), и че заради това си убеждение следва да бъда класифицирана като сатанистка и изпратена на о. Персин.

Та в този контекст разтворих „Плодът на познанието“.

Няма да се спирам върху конкретни аспекти от съдържанието, защото аз не съм литературен критик, и не искам да се преструвам на такъв. За мен, като човек, който се занимава с журналистика, активизъм и човешки права, „Плодът на познанието“ е невероятна сатира, изключителен учебник и ефективно оръжие.

Първият ми неподправен възторг изригна от черното и скандално за настоящия публичен наратив чувство за хумор. „Ако разгледаме миналото и настоящето, много жени бихме искали отношението към така наречения „женски полов орган“ да е било малко по-ларж.“ Ами, така де. Просто вулва – малко под 50% от човечеството (3 млрд 853 млн души) си има по една между краката – no big deal…

И като споменах „вулва“ – следващият повод за еуфория от изследването на Лив Стрьомквист е в стотиците пъти повторение на думичките, с които назоваваме женския полов орган, женската сексуалност и естествените ѝ ритми – вулва, вагина, клитор. И пак – вулва, вагина, клитор, мензис. Оргазъм. В десетки изречения, с десетки различни шрифтове. В най-разнообразен контекст – биологичен, медицински, лексикален, исторически. Повторени толкова много пъти, че накрая не можеш да си спомниш защо всъщност тези думи масово не се употребяват.

Изглеждат ти НОРМАЛНИ. Можеш да подвикнеш да дъщеря си след вечеря „И като влезеш в банята, да не забравиш да си измиеш вулвата“. Или да кажеш на сина си „Изчакай да мина през банята, защото съм в мензис“. Толкова нормални. Дори само този ефект да постигаше, книгата щеше да бъде безценна.

Имам една единствена забележка в този контекст (и към книгата изобщо). За мен остана непонятен изборът на български да се използва понятието „срамни устни“ вместо „лабии“. Намирам го за непростим, предвид цялостния облик, цел, дух и език на „Плодът на познанието“.*

Но да се върна на хубавините на тая книга. Написах някъде по-горе, че тя е оръжие. Не знам дали си представяте усещането, когато те заплашват, защото можеш да си позволиш да напишеш думичката „секс“.

Но това събитие, макар и незначително, идва да ни напомни, че мракът е тръгнал на война. Агресивната безпросветност е тук, и иска да размаже всички, които отказват да са като нея, защото – оставени на тъмно и уплашени добре – хората са много по-лесни за управляване, манипулиране и терор.

А с „Плодът на познанието“ Лив Стрьомквист нахлува с весел смях, светкайки в разноцветни светлини, отправяйки най-простичкото и разбираемо предизвикателство на тоя свят – fuck off завинаги. ?“

*Отговор от преводачката Aneliya Petrunova в коментар под текста:

„Изборът на „срамни устни“ дойде от една страна от това, че и на шведски го има разграничението blygdläppar/labia, както има и slida/vagina (влагалище/вагина), и на второ място защото ми се струва (може да не съм права), че „лабии“ все още звучи прекалено медицински и затова нямаше да е най-удачният избор. Но освен това ми се струва уместно да присъства и „срамни устни“, отново за да се покаже, че езикът е сложил точно такова наименование и това не е случайно.“

#плодътнапознанието #ливстрьомквист

#жанет45

Zlatko Enev Цитирам само едно изречение от горния текст, в което според мен се отразява цялата огромна нужда от именно онзи вид просвещение, който насърчава книгата на Стрьомквист. Защото тук става дума далеч не само и единствено за секс. Самият аз бих казал, че сексът дори не стои на първо място. Тук става дума за културни модели и начини на мислене, говорене и поведение, утвърждавани в хода на много векове. Начини, които самите жени са интернализирали (възприели като нормални) до такава степен, че дори не ги осъзнават. В ни най-малка степен.

Та, за какво говоря? На едно място в рецензията си Надежда пише:

„…защото аз не съм литературен критик, и не искам да се преструвам на такъв“

Забелязвате ли ДРЕБНИЯ детайл, че дори една жена, която очевидно възприема тази книга и нейните послания като нужни, полезни, важни, изобщо не си дава сметка за това, че говори за себе си в МЪЖКИ род, когато стане дума за неща, които звучат „неавторитетно“, ако бъдат произнесени в женски? Разбира се, ЕДИНСТВЕНО правилното говорене – и мислене – в случая, би било

…защото аз не съм литературнА критичКА, и не искам да се преструвам на такАВА“.

Всичко останало е мълчаливо признание, че, „Абе, можем да си приказваме и бърборкаме каквото си поискаме, но си е друго нещо да си мъж. Еееех, ако можеше и аз така…“

Моля, ви, не ме разбирайте погрешно. Това е упрек или критика НЕ КЪМ самата Надежда, а към властващите в българския език граматически и мисловни форми, които очевидно поставят мъжкото далеч над женското във всички сфери на живота, свързани с някакъв вид авторитетност и власт. Помислете само, колко хиляди пъти сте чували фразата „българинът това, българинът онова“. А къде остава българката? И защо никой, ама абсолютно никой, не е в състояние да отбележи това чудовищно потискане на всички женски форми на словесността както в официалния, така и в ежедневния език на тази страна?

Защо? Колко време трябва да мине, преди САМИТЕ ЖЕНИ в България най-после да осъзнаят, че доброволно поддържат – и дори се борят за – собственото си потискане? Колко още време ще върви тази поредна борба за робство?

 

Надежда Цекулова Напълно сте прав. Аз харесвам женските форми, макар и все още нелегитимирани от академичната наука за българския език. Ползвам ги често и целенасочено, но инерцията ме влече точно в тази форма, за която говорите.

Защото така сме научени, и да преобърнеш себе си с хастара навън не е работа за ден, дори когато си много мотивиран.

Vesselina Georgieva Аз също харесвам женските форми, но не винаги и не на всяка цена. А мъжките пък рядко ми изглеждат полово маркирани по начина, който се има предвид.

Има страни и езици (Швеция и шведския), в които точно женската форма се смята за ненужно подчертаваща пола на лицето и с това обидна, там се върви към смяна на всички женски и мъжки форми с полово неутрални.

Aneliya Petrunova Аз за себе си все още възприемам като леко пренебрежителна думата „преводачка“, макар че и „преводач“ не ми върви… Затова обикновено предпочитам глагола – „превеждам от…“.

Aneliya Petrunova А и като се има предвид, че на Google Translate често му казват „преводачка“, съвсем непривлекателно ми звучи женският род.

Manol Peykov Aneliya Petrunova: Това пък за първи път го чувам.: o

Emilia Slavova хайде да се намеся и аз тук, защото точно темата за джендъра в езика ми е много на сърцето и я следя. Не е проблемът в това, че пишем за себе си в мъжки род. Аз също го правя, и то съзнателно: социологвист съм, не социолингвистка. Защото феминизираните производни още повече добавят нюанс на женска некомпетентност. Самата нужда да се маркира -ка е проблематична и на английски също отпада напоследък в полза на неутреални съществителни (author, не authoress; actor, не actress). Просто нашият език е родово маркиран и няма как да избегнем това. На човек как му казваме в женски род, човечка?

Aneliya Petrunova О, аз съм го чувала. Аз лично казвам или просто Гугъл Транслейт, или Гугъл преводача (сега се замислих какво всъщност казвам).

Manol Peykov …а какво ще кажете за [налагащото се напоследък] съгласуване от типа: „Колегата тази и тази, която…“; „преводачът тази и тази, която…“; „съдията / министърът / преподавателят / пилотът / диригентът тази и тази, която…“:(

Vassilena Dotkova Vesselina Georgieva Това не е ли защото няма женски граматически род в шведския? Затова тези думи, когато им се сложи специално окончание за женски род, звучат свръхмаркирани за род. На български не е така според мен.

Emilia Slavova Manol Peykov всъщност ще кажа, че това пък е съвсем отделна тема и може би да не намесваме сексизма в езика, което е безкрайна тема, точно в дискусия по тази книга, която дава толкова много ДРУГИ поводи за смислена дискусия.

Zlatko Enev Аз живея в страна, където просто е невъобразимо една женска професия да бъде наречена в мъжки род. Може би това обяснява изключителната ми чувствителност именно към този вид „себе-поробване“ на жените. В родово-неутралните езици като английския това не е толкова голяма тема, но там пък има съвсем други пластове на потисничество, които са обект на изследване на феминистката семиотика вече в продължение на около петдесет години. И, уважаеми дами, знам, че подобни думички „бодат“ слуха и карат човек неволно да ги избягва, но това е същото като да си самотен нудист/самотна нудистка (забелязвате ли как го/я изписвам?:)) на стандартен смесен плаж.

Neva Mï (Аз пък се изприщвам, като ме нарекат „преводач“, много ми е странно. Намирам за объркващи някои женски родове главно за по-корави за огъване съществителни, вкарани от чужди езици – докторка, омбудсменка, но програмистка и архитектка са ми супер. Тук тъжното е, че нямаме авторитетен орган, който да излезе с препоръки, доводи и подобни и да посочи разумен път – езикът е съглашение между ползващите го, – към който да се придържаме с нужните компромиси и жертви.)

Надежда Цекулова Vesselina Georgieva вероятно зависи най-вече от контекста. Не виждам как на български можеш да кажеш полово неутрално директор/ка, журналист/ка, you name it… Съответно, липсата на форма в женски род наистина оставя усещането, че има нещо нередно във феминизирането на даденото съществително. Защо иначе, например, никой не казва „учителят на детето ми“, когато става дума за жена? Но казваме директор на отдела, журналист от БНР…

Zlatko Enev Е, няма как „авторитетните органи“ сами да стигнат до подобни идеи, ако не ги подбутва изотзад едно будно, активно, борческо тяло от жени-активистКИ

Vesselina Georgieva Vassilena Dotkova Няма като системно явление, но за хора все пак имаме местоимения за мъжки и женски род с цялата им парадигма. Мисля, че в случая става дума не толкова за (силна) маркираност, колкото за процеси от друг характер, просто шведите са крачка пред нас. Те са минали етапа на налагане на женски форми в наименованията на професиите и сега вече се оттеглят.

Zlatko Enev By all due respect, Това тук ми звучи трудно за вярване:

„Те са минали етапа на налагане на женски форми в наименованията на професиите и сега вече се оттеглят.“

Оттеглят от какво? От борбата за равенство на половете на всички нива, включително и езиковото (което е и най-дълбинното, най-формиращото и мислене, и поведение, такова)? Ееее, много моля!

Vesselina Georgieva Manol Peykov Масово е, вероятно защото професията преводач някога е била доста феминизирана, не знам.

Manol Peykov Zlatko Enev: „…а защо не и мъже активистИ?“ ?

Zlatko Enev А, хвана ме в крачка! Mea culpa! ? ☹

Neva Mï Zlatko Enev И мъже активисти. Личностите се борят за разумни и по-добри решения за всички, не само за себе си:)

Vesselina Georgieva Zlatko Enev Не, те почти са постигнали равенство на половете, принципно се смята, че равенството се изразява в това да не те интересува дали човекът е мъж или жена. И ако се подчертава, че жена, то е с някаква (неясна) цел.

Manol Peykov Vesselina Georgieva: Някога ли? Ами че на мен към момента ми се види по-феминизирана отвсякога! Лично аз работя с над 50 преводачКИ и едва двама или трима преводачИ.“:)

Vesselina Georgieva Manol Peykov Аз работя също с над 50 души, процентът е почти 50/50, но явно зависи от сферата.

Zlatko Enev Vesselina Georgieva Извинете несъгласието ми, но историята на идеите (и всичко) показва възможно най-ясно, че идеите (и техните реализации) започват да загниват и умират ИМЕННО когато някой започне да твърди, че са били „постигнати“, че са „победили“. Да ви говоря ли нещо за развития социализъм?

Zlatko Enev В моите текстове (и преводи) гъмжи от думички като „министърка“, „канцлерка“, „професорка“ и пр. Не че някой/някоя:) обръща внимание (освен да бърчи нос при четенето), но все някой и някога трябва да започне.

Vesselina Georgieva Zlatko Enev Имам претенцията да познавам Швеция и тенденциите в езика доста добре и да знам как вървят нещата. Думата „постигнато“ е моя и няма нищо общо със социализма.

Замислете се защо в Швеция повторно (този път успешно) навлиза полово неутралното местоимение, в което враговете на ИК провидяха най-злото нещо на света. При положение, че местоименията са сред т.нар. затворени класове от думи, където новообразувания на практика няма.

Manol Peykov Мно-ого интересна дискусия!

Zlatko Enev Vesselina Georgieva Няма да споря за неща, които не познавам. В момента по света вървят минимум няколко десетки „нови“ идейни течения, в които всевъзможни първооткриватели връщат назад историята и всичко – кеф ти Тръмп, кеф ти Брекзит, кеф то Орбан (кеф ти и шведски „аман от феминизъм“, ако питате мен). Както казах, не мога да разбирам от всичко, но не мога и да приемам неща, които изглеждат като очевидно връщане назад.

Vesselina Georgieva Надежда Цекулова Да, права си, екстралингвистичният контекст е много важен. При положение, че учителите масово са жени, някакси се подразбира, че учителят най-често е учителка, но пък когато говорим в множествено число, формата винаги е в мъжки род. Както и обратното. Мен не ме притеснява липсата на женска форма. може би защото мъжката не ми изглежда непременно и само мъжка.

Nadya Radulova Aneliya Petrunova, в действителност това усещане за пренебрежителност се насложи през последните 20-30 години. Българският (през всичките периоди на развитието си), като изключим съвременността, всякак толерира формите на женския род, и то в различни части на речта. И ако през целия двайсети век е напълно нормално да се наречеш „учителка“, сега имаме г-жа еди коя си – учител, директор на училище и пр… Това би означавало, че за да изразим уважение, ретроактивно трябва да пренаречем Райна Попгеоргиева „панагюрски учител“ (и дори може би „княз“:))… Затова пък за всяка професия, за която „женствеността“ е стеретотипно важна и която подлежи на „обективиране“ (в традиционен патриархален ключ), женският род е неизбежен – една балерина никога не може да е балетист, актрисата – актьор, танцьорката – танцьор… Според мен думи в женски род като преводачка, писателка, учителка, журналистка, адвокатка, лекарка по никакъв начин не накърняват авторитета на упражняващата тези професии, която е определна или се самоопределя по този начин.

Aneliya Petrunova Zlatko Enev В университета професорките ще нададат вой до бога, ако някой ги нарече така.:)

Nadya Radulova Aneliya Petrunova, професор е титла, малко по-различно е.

Zlatko Enev Nadya Radulova За мен върхОт е масовият отказ от „колежка“ и повсеместното настояване върху „колега“. Борба за робство, par exceleence!

Manol Peykov Nadya Radulova: Подкрепям безусловно по-горното ти мнение.

Neva Mï Emilia, мисля, че проблемът не е в добавянето на -ка, а в доста широко споделената идея, че това добавя „некомпетентност“. Защо?? Добавя евентуално „народност“ в по-учените думи от романски езици, на първо гледане, но откъде накъде женският род ще се свързва с некомпетентност? Преводачка, читателка, любителка туристка, ентусиастка – ей така мисля аз за себе си:) (Иначе английският и други езици, в които няма три рода или поне два, както на български, трудно могат да се сравняват – както каза Василена по-горе, там да уточняваш род е по-скоро да насилваш, а тук е по-скоро да нормализираш.)

Zlatko Enev Nadya Radulova И защо е различно? Какво пречи титлата да бъде в женски род? В Германия Professorin или Frau-Doktor са абсолютно задължителни неща.

Nadya Radulova Zlatko Enev, аз не казвам, че не може, а че не същото като с професиите. И че по отношение на женския род в звания и титли българският е малко по-ригиден.

Aneliya Petrunova Да, професор е титла и е немислимо да се използва в женски род. Но можем да кажем, че еди-коя си е професорка по скандинавска литература, примерно – тогава въпросната професорка ще подскочи.:)

Vesselina Georgieva Zlatko Enev Там е работата, че не е връщане назад, не е връщане към мъжките форми, а крачка напред към полово немаркирани. Това е.

Zlatko Enev Българският – това сме ние. Той не е някаква абстракция, а живо тяло, което ние с вас оформяме всеки ден, докато го ползваме. (Съжалявам, ако звуча като човек, дет' му е широко около врата).

Zlatko Enev Vesselina Georgieva Трябва да мисля върху това. Ново ми е, признавам.

Vesselina Georgieva Nadya Radulova Цитираните примери са така или иначе общоприети и неподлежащи на критика форми. Но има други, за които това не важи, нямам обяснение защо.

Nadya Radulova Neva Mï, мисля, че част от проблема с пейоративното конотиране на формите за женски род дойде (отново) от чалгализрането на медиите и медийната среда през последните дестилетия, което обективира жената и женското по несравним с нищо друго (до този момент) начин. Оттук и спонтанното ни скриване в мъжкия род. Тоест – нужно е да си върнем от всички там пик, блиц, млиц и пр. дебилни медии достойнстовото и свободата в ползването на женския род:) …

Neva Mï Nadya, съгласна! И от нашата увереност (от чиста неувереност!), че ако не си сложим фалшив мустак, няма да ни пуснат в кръчмата:)

Neva Mï Manolо, ти ли каза нещо за колежка по-горе? Значи, това точно не е ново и всеки романист го помни от ранните си дни, хах, на латински „колега“ е нетипично съществително от м.р., което завършва на „а“. Преди 25 години в университета професорът по езикознание ни наричаше всички „колега“ не защото ни приравняваше към някаква утешителна мъжкост, а защото за него да криви корена на думата, за да я преиначи по ненужен начин на български, беше белег на непознаване на произхода ѝ (или нещо такова). В тези романски езици, за които се сещам сега, колега е все дума и за мъжки, и за женски род, като прилагателните към нея се нагаждат според рода на човека, за който се говори – новият колега, новата колега.

Zlatko Enev Но, откровено казано, да се борим за родово-неутрални форми в ДНЕШНА България ми изглежда като бая голямшък leap of fate.

Тъй де.

Aneliya Petrunova Neva Mï Така и не можах да свикна с това академично „колега“. Затова и в упражнение по езикознание, първия семестър на първи курс, когато един път асистентката каза да отговори колегата до прозореца, аз погледнах, че отпред до прозореца седи Гелето и се успокоих. Докато не стана ясно, че имала предвид мен.

Ева С. За мен донякъде проблемът е, че е естествено да е 'министър-председателят Инджова', но не и 'чистачът леля Пенка'. Не твърдя, че е всеобхватно явление, но тенденцията е такава: длъжностите от висок ред са в неутрална форма (при нас равна на мъжката), тези от нисък са полово маркирани.

Zlatko Enev Neva Mï Не и в Германия, абсолютно не! Kollegin и Kollege са задължителни форми тук.

Fanny Horn Преподавателят ми по Езикова култура в магистърската ми програма в СУ ни каза, че указанията на ИБЕ към БАН са винаги, когато е удачно, да се използват феминативите.

Fanny Horn Vesselina Georgieva да, обаче не са полово немаркирани – мъжки са.

Zlatko Enev Освен това, „колежка“ си е толкова хубава дума. Вижте как хем се търкулва по езика, хем гъделичка небцето. ? Ми хубава си е, какво да си кривим душите?

Neva Mï Ева С. Учителка или философка не са от нисък ред, а и не виждам защо председателка да се извращава, за да добие някакво „по-така“ звучене. Няма нужда от йерархия на професиите, свързана с рода, нея си я измислихме през последните години. „Министър“ е чуждица и създава проблеми при адаптирането, но въпросът е чисто лингвистичен, не на престиж.

Nadya Radulova Ева С., точно така е. Ако професията е престижна, мъжки род, ако е в сферата на услугите, много често е женски род. Фризьорки и козметички се опитват също да минат в мъжкия род, за да избегнат реда на „чистачки“, „хигиенистки“ и пр. и да повдигнат статуса на професията си. Най-клети си остават балерини, танцьорки, актриси, певици – за тях мъжкият род е табу. Просто тези професии са свързани със сцена, с гледане, с възприемане… „Окото“ все още принадлежи на „мъжа“ явно…

Vesselina Georgieva Fanny Horn Кое имате предвид?

Ако съм разбрала правилно, ето пример -

riksdagsman – riksdagskvinna – riksdagsledamot.

Депутат – депутатка – третото няма полово означение. Но пак означава член на парламента.

Neva Mï Nadya, но това за кълченето на езика според „престижа“ е ново, то не е „насъщно“ или нужно.

Fanny Horn Vesselina Georgieva говоря за българския език. За мен е безсмислено да се правят междуезикови сравнения, всеки език си има не само собствена история и граматически правила, но и специфична културна среда, в която се развива. В шведски може и да е такъв импулсът за променя, в българския обаче не мисля, че е така – аз лично не виждам достатъчно основания да вярвам, че причината за преминаване към учител и лекар вместо учителка и лекарка е стремеж към равенство. Напротив, както каза някой по-горе, това е „скриване“ в мъжкомаркираните форми с цел осигуряване на по-голям престиж. Т.е. точно обратното. Тези форми не са неутрални, те са мъжки. И това не е случайно!

Vesselina Georgieva Fanny Horn Аз не споря, нито налагам шведския модел, само споделям как е по-света и каква логиката, която стои зад една или друга промяна.

Neva Mï Искам да подчертая какво казва Fanny Horn по-горе: „Преподавателят ми по Езикова култура в магистърската ми програма в СУ ни каза, че указанията на ИБЕ към БАН са винаги, когато е удачно, да се използват феминативите.“ Значи не съм права, че няма орган, който да даде указания. Ще се придържам към това, нищо че „удачно“ (е русизъм! ?) и не е безкрайно ясно:)

Nadya Radulova Neva Mï, разбира се! Просто се опитвам да опиша феномена:) … Засега не съм видяла обява за „квалифициран детегледач“.

Neva Mï Nadya, впрочем казваме ли вече на български „медицински брат“? Ще ми се да казвахме.

Aneliya Petrunova Официално май са „специалист по здравни грижи“, но не съм 100% сигурна.

Nadya Radulova Vesselina Georgieva, предполагам, че тук ще се създаде неутрална форма, когато се узакони възможността да се избира neutral gender. Но в случая, ако неутралната форма в Швеция дава още една възможност да се разгъне ветрилото от идентичностни избори, заличаването на женския род в България е знак за точно обратното.

Nadya Radulova Aneliya Petrunova, ма ние с Нева не щем специалисти, а братя и сестри, please!

Vesselina Georgieva Aneliya Petrunova „Медицинска сестра“ се води професията, питах неотдавна в МЗ.

Aneliya Petrunova Неутралната форма в шведския, която Веси има предвид, е hen – компромисен вариант, за да не се казва han (той) или hon (тя).

Aneliya Petrunova Искам да кажа, че в българския май няма как да стане същото.

Zlatko Enev Nadya Radulova „Ако професията е престижна, мъжки род, ако е в сферата на услугите, много често е женски род. Фризьорки и козметички се опитват също да минат в мъжкия род, за да избегнат реда на „чистачки“, „хигиенистки“ и пр. и да повдигнат статуса на професията си.“

Анджък! ?

Vesselina Georgieva Aneliya Petrunova Е, няма как, но аз давам този пример, за да илюстрирам тенденцията, не с идеята да заимстваме някакъв модел.

Zlatko Enev Като цяло българският език страда от толкова много страхове и боязни, че е просто трудно да се определи каквато и да е дребна областчица, в която да няма опасения, че „някой нещо ще ни отнеме“, ако го пуснем в езика си. То не бяха кампании за прочистване, не беше борба за „българщина“, не беше чудо. Да няма русизми, да няма турцизми, да няма англиканизми. Сакън, ний сми си ний.

Същата работа и с „оженствяването“. Страх ни гони, та пушек се вдига, ако питате мен.

Е, докога все така?

За езика свещен на моите деди

Ева С. Neva Mï (не мога да ви таг-на, съжалявам), възможно е. Но аз лично не казвам 'философка' (и още много 'компетентшпрехери' също не го правят, а към учителската професия, боя се, отношението на обществото (което отношение определя до немалка степен и езиковата употреба) не е както към, хм, държавен глава (за да не е чужда дума).

Всъщност бих приела историческо/фактологично, а не дискриминативно тълкуване (учителките и медицинските сестри са (били) по-често жени, министър-председателите предимно мъже), но съм предубедена: наскоро правих проучване на пряко изведени от пола (предимно) разговорни думи (пич, мацка; ей, мъжки, една жен(с)ка; курвар, курва; мъжество, женственост -- и още няколко десетки различни и различно съотнасящи се) и съм вече доста дълбоко убедена, че генерално 'мъжките' думи съдържат неутрална или положителна (макар понякога подигравателна) конотация, а 'женските' -- неутрална и по-скоро отрицателна.

Nadya Radulova Aneliya Petrunova, в език с толкова развити граматически родове, които засягат цялата именна система (дори частично числителните!), няма как да се случи въвеждането на единна форма, защото ще започне да разприда езика чрез нелепи несъгласувания, ненужни уточняващи повторения и пр. По-скоро може да се върви към нюансираща фрагментация, а не към универсализиране и неутрализиране.

Manol Peykov Ева С.: …като стана дума за това, някой замислял ли се е защо се казва „държавЕН глава“, а не „държавНА глава“?:)

Zlatko Enev Manol Peykov ? ? ?

Страхотно попадение! Уби ме!

Ева С. Manol Peykov: Аз ?

Vesselina Georgieva Manol Peykov Знаеш ли отговора?

Zlatko Enev Във връзка с „държавния глава“ се сетих за една от любимите приказки на баща ми: „Абе то вярно, че аз съм главата на семейството, ама майка ти шията, пусто“ ?

Nadya Radulova Manol Peykov, защото, защото… главата на държавния глава е в мъжки род. Не се лъжи по това подвеждащо окончание „-а“… ама ха!

Neva Mï Защото „добър вечер“, затова „държавен глава“. Стават такива работи ?

Emilia Slavova то изобщо защо глава е в женски род е под въпрос. Мисля, че българските мъже спокойно могат да заведат дело за дискриминация и да поискат този най-важен орган на човешкото тяло, който отговаря на тяхната роля в семейството и обществото, да бъде преименуван на „глав.“

Зоре Христозова Neva, същото си мислех. ?

Zlatko Enev

Emilia Slavova: хайде да се намеся и аз тук, защото точно темата за джендъра в езика ми е много на сърцето и я следя. Не е проблемът в това, че пишем за себе си в мъжки род. Аз също го правя, и то съзнателно: социологвист съм, не социолингвистка. Защото феминизираните производни още повече добавят нюанс на женска некомпетентност. Самата нужда да се маркира -ка е проблематична и на английски също отпада напоследък в полза на неутреални съществителни (author, не authoress; actor, не actress). Просто нашият език е родово маркиран и няма как да избегнем това. На човек как му казваме в женски род, човечка?

Едва сега виждам това принципно възражение. Абсолютно възможна позиция, Емилия, защо не? Само че, не е ли още по-лесно и още по-авторитетно, ако човек просто смени името си и пише под (мъжки) псевдоним? Жорж Санд, Джордж Елиът, колко му е?

Въпросът е по-сериозен, отколкото звучи на пръв поглед. Всяка жена, разбира се, е напълно свободна да избере дали ще предпочете да се бори против това езиково потисничество или да го приеме като неизбежно (както, струва ми се, чета във вашия горен коментар). Но разлика между двете позиции има, не е като да е все едно. И това е така просто защото историята на по-развитите нации показва, че алтернатива на борбата няма. You either do history or history does you. Jedem das Seine.

Emilia Slavova Zlatko Enev благодаря. Аз малко изгубих нишката, защото стана твърде дълга дискусията, а нямах време да я проследя. Но цитирам тук една статия на една от големите социолингвист(к)и, Дебора Камерън, която много харесвам. Тук тя обяснява сложния избор между това дали да се нарече Заха Хадид architect или female architect. И става ясно, че няма еднозначно решение: и двете опции имат предимства и недостатъци. Същото е мнението ми и за българския език. Когато Светла Енчева се пише журналистка, знам, че това е осъзнат феминистки избор и го уважавам. Моят избор да съм социолингвист е също осъзнат и също изхождам от феминистка позиция, но с различна логика. Светът не предлага лесни решения на сложните проблеми. https://debuk.wordpress.com/…/to-gender-or-not-to…/

To gender or not to gender? (Thoughts prompted by the death…

To gender or not to gender? (Thoughts prompted by the death of Zaha Hadid)

Emilia Slavova а тук ще се самоцитирам с една статия по темата, която съм писала за Маргиналия през 2015 след подобна Фейсбук дискусия и мисля, че беше препечатана и в Либерален преглед. https://www.marginalia.bg/…/kakvo-tryabva-na-chovek…/

MARGINALIA.BG

Какво ѝ трябва на човек? Езикова промяна и равни права |…

Какво ѝ трябва на човек? Езикова промяна и равни права|Акцент, Анализ, Анализи|Marginalia

Emilia Slavova Zlatko Enev а по повод писането под мъжко име – да, през 19 век почти не е имало друга опция жена да бъде прочетена. Но за съжаление на прага на 21 век все още има предразсъдъци към жените писатели. Добре известен е примерът с Дж. К. Роулинг, която е получила 12 отказа за книгата си, а когато са я приели най-накрая, са я посъветвали да си смени малкото име с инициали:

„Known worldwide as J.K. Rowling, the author’s middle initial is non-existent in her legal name. She was told by publishers that young boys might be less likely to read a book penned by a woman and that she should use initials instead. With a lonely „J“ at her disposal, Rowling created a middle name for herself, Kathleen, after her grandmother.“ https://riseupeight.org/jk-rowling-harry-potter-books/

За The Wife да не отварям дума – брилянтно беше показано какво е да си писателКА.

JK Rowling Turned Down By 12 Publishers Before Finding…

JK Rowling Turned Down By 12 Publishers Before Finding Success With Harry Potter Books

Zlatko Enev Emilia Slavova Е, на Бекет са му отказали, цифром и словом, 143, преди най-после един театрален режисьор да приеме „Годо“. Самият аз също мога да се похваля с откази от приблизително стотина издателства по цял свят. Но това, разбира се, вече отива в сферата на шеговитостта, щото ако човек не намира сили да се шегува с неуспехите си, те със сигурност ще му изядат главата. Лека нощ на всички!

Emilia Slavova Zlatko Enev но пък не са му предложили [на Самюел Бекет] да смени мъжкото си име с женско или неутрално, за да го четат момиченцата, нали?;)

Zlatko Enev А, това е идея! Може би трябва да предлагам детските си книги (в които главната героиня е момиче) под името „Златка Енева“.

Баба ми, Бог да я прости, сигурно ще се преобърне в гроба!


Източник

 

Pin It
Манол Пейков
Манол Пейков издава книгите, които харесва и от които има нужда. Той и майка му Божана Апостолова стоят зад едно от най-успешните издателства у нас, „Жанет 45", което през годините се утвърди като най-силно подкрепящо съвременната българска литература. Манол се е съсредоточил върху чуждестранните автори. Завършил е Пловдивската езикова гимназия, а после Американския университет в България. Превежда поезия, а понякога и пее.
Други статии от този автор

Посетители

111

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 48 минути
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 2 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 5 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 5 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 5 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 6 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 6 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 2 седмици