Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2018 07 two Fathers

 

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

22. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

23. „Сексуалните промени в Турция“ – Кая Гендж

24. „Двама бащи и бебето, което никога не са очаквали“ – Дениз Грейди

Петин, палаво момиченце на една година, има двама бащи. Единият от тях я е родил.

Докато традиционните разбирания за пола се изместват и размиват, родители и деца като тези предефинират понятието за семейство.

25-годишният баща на Петин е транс-мъж: роден е като жена, но е започнал да се възприема и променя като мъж в юношеските си години, и взема мъжкия хормон тестостерон.

„Роден съм мъж в женско тяло“, казва той.

Негов партньор – и биологичен баща на Петин – е 35-годишният Дейвид, гей мъж.

Дъщеря им, съгласяват се и двамата, е най-хубавото нещо, което някога им се е случвало.

„Тя ще израсне в много разнообразен дом“, казва Дейвид. „Обграждаме я с хора, които са различни“.

В допълнение към ежедневната си работа – Дейвид работи на застрахователна борса, а Тейнър в магазин за авточасти, във фирма за почистване и бар – бащите на Петин са драг-изпълнители[1] в местен нощен клуб близо до дома им в щата Ню Йорк. За да защитим личната им сфера, тук използваме само първите им имена.

[Вече има случаи, при които] транс-мъже са зачевали по собствено желание, но Тейнър не е един от тях. При него забременяването се получило случайно, след като пропуснал няколко дози тестостерон и не подозирал, че е бременен, докато не го застигнало сутрешното неразположение. Това било шок, но той и Дейвид казват, че още от самото начало не са имали съмнения, че искат бебето.

„Ние имаме дете, което е биологично наше – възможност, която много хора от нашата общност нямат“, казва Дейвид.

Първият път, когато видели сърцебиенето на плода при ултразвук, те се разплакали.

„Все още го виждам ясно като бял ден в главата си“, казва Дейвид. „Беше момент, променящ живота.“

Тейнър казва: „На първата [сонография], тя изглеждаше като малко фъстъче. А следващия път, бум! Вече беше бебе. Можеше да се види гръбнака и всичко. Беше толкова готино. Видях ръцете ѝ, и това беше като: ‚Ще бъдеш барабанист или ще научиш езика на жестовете.‘ Това ме порази“.

Тейнър е трябвало да спре тестостерона до раждането, но инак няма интерес да се идентифицира отново като жена или да се облича като жена.

„Да, аз съм бременен мъж“, казва той на приятели и познати. „Какво? Бременен съм. И все още съм мъж. Имате ли въпроси? Елате да поговорите с мен. Имате ли проблем с всичко това? Изчезвайте от живота ми.

Започвайки в тийнейджърските си години, преходът на Тейнър от жена към мъж е представлявал поредица от стъпки в продължение на няколко години. Като дете той бил мъжкарана, която предпочитала момчета за приятели и играела футбол. „Винаги съм се чувствал различен“, казва той.

Пубертетът и свързаните с него промени – особено развиващите се гърди – били мъчение. Изведнъж вече не му било позволено да играе навън без риза. Първият сутиен, щастлив обред за съзряване при повечето момичета, го довел до сълзи.

Започнал да се бори с безпокойството и депресията, свързани с „дисфорната полова принадлежност“ – чувството, че тялото и външният му пол не съвпадат с идентичността му.

„Това е постоянна битка“, казва той. „Да се чувстваш неприятно в собствената си кожа прави живота ти силно негативен. Задушаваш се в собственото си тяло“.

Чувствал се привлечен от момичета, но бил възпитан да вярва, че да си гей е грешно. Въпреки това се разкрил като бисексуален по време на първата си година в гимназията, а след това като онова, което сам нарича мъжка лесбийка.

По време на първата си година в колежа за пръв път видял драг-представление – жени, изпълняващи ролята на мъже – и си помислил: „Трябва и аз да го направя“.

Опитал – и почувствал, че най-сетне е намерил идентичността си. За да крие гърдите си по време на изпълненията, той ги увивал с болезнено стегната скоч-лента.

Започнал да се променя и социално – да живее като мъж, като помолил приятелите и семейството да се отнасят към него като мъж, и да използват мъжки форми при обръщенията си. След една година започнал да взема тестостерон. Постепенно гласът му спаднал, лицето му се окосмило, менструалните му периоди спрели, вратът и челюстта му се удебелили, а телесните му мазнини се изместили, като му придали по-мъжествен образ. Чувствал се добре.

„Когато извършите промяната, вие сте свободни“, казва той. „Това беше най-доброто решение в живота ми“.

Не очаквал да се влюби в мъж, но точно това му се случило с Дейвид, дългогодишен приятел, който от своя страна никога не си представял живот с транс-мъж като партньор.

„Дейвид се пръкна отникъде“, казва Тейнър.

Проследявайки собствения си път – от бисексуална към лесбийка, драг-изпълнител, транс-мъж, гей-мъж, бременен мъж – Тейнър се разсмива и казва: „Аз съм буквално всяка буква от LGBTQ“.

Дейвид и Тейнър имат широка мрежа от приятели и семейства – хетеро, гей, транс и всяка друга възможна вариация – но и двамата са срещали враждебност достатъчно често в родния си град, за да станат доста предпазливи.

Докато коремът му се разширявал в очевидната си форма, Тейнър прекарвал все повече време у дома, страхувайки се, че на улицата гледката на бременна жена ще му навлече неприятности. И казва: „Просто не исках да бъда гледан накриво.“

Когато все пак излизал, той носел огромното черно яке с качулка на Дейвид. „Това прикриваше всичко добре“, казва той.

Винаги е мразел гърдите си, дори преди да извърши промяната, и когато те се раздули от бременността, носел здрав спортен сутиен, за да се опитва да ги крие.

„Гърдите, това наистина ме побъркваше“, казва той.

Като бъдещи бащи, те получили някои от най-ентусиазираните поздравления откъм света на драг-а – редовните посетители на клуба, където и двамата имат изпълнения, свързани с танц и буфо-синхронно пеене, Тейнър като драг-крал, а Дейвид като нахална, висока 1,85 драг-кралица в тясна пола и високи токчета номер 45.

Тейнър, който владее знаковия език, също подписва и текстовете – Бруно Марс, Майкъл Джексън и Пентатоникс са сред любимците му – и има голяма група фенове сред глухите почитатели на драг-а.

Освен вкъщи, единствената му истинска зона на комфорт, докато бил бременен, бил барът, където той и Дейвид правят изпълненията си.

В началото Тейнър се надявал, че бебето ще бъде момче.

„Мислех, че ще бъде по-лесно за мен“, казва той. „Вече не съм ОК с това да съм жена. Ще трябва да ѝ обяснявам прехода. Не искам тя да чувства, че да бъдеш жена е нещо лошо. ‚Някога татко беше момиче. Сега вече не е‘. Не искам тя да се чувства като момиче, което е сбъркано и трябва да се промени, за да намери мястото си“.

Имали един бебешки душ в малкия апартамент, който държат под наем, и друг в клуба с повече от 150 гости, които им подарили толкова много пелени, че не им се налагало да купуват с месеци. Помолили също и за детски книжки – и получили достатъчно, за да запълнят малка библиотека.

Бременността била трудна. „Не ми хареса“, казва Тейнър. „Предпочитах да бъда сам“.

В чакалнята на акушера, други пациенти, особено по-възрастните жени, го оглеждали със странни погледи.

Той прекарвал по-голямата част от бременността, борейки се с гадене и киселини, а през последното тримесечие бил поставен на задължителна почивка в леглото. Към края на бременността развил пред-еклампсия – опасно усложнение, което го вкарало в болницата – един мъж на етажа за майки.

Имал пулсиращи главоболия и виждал пред очите си петна; кръвното му налягане достигнало 187/111. И единственото лечение за това състояние било да се изроди бебето.

Раждането не било лесно. Лекарите започнали да предизвикват изкуствени родилни болки в петък, а Тейнър се борил през целия уикенд с родилните мъки. Приложили му епидурална анестезия, докато гледал Супербоул-а [финалния мач за първенството по американски футбол]. Не проработила.

В понеделник мониторите изведнъж показали, че сърдечният ритъм на бебето се забавя и лекарите го пренесли в операционната зала за спешно цезарово сечение.

„Искаш ли да прережеш пъпната връв?“, попитала една сестра Дейвид.

„Подадоха ми ножици и усещането беше, все едно прерязвам гумена лента“, казва той. „А след това подадоха бебето на Тейнър и двамата се разплакахме“.

Тейнър си спомня, че мислел: „Това не е реалният живот, а някаква откачена сапунена опера“. Чувствал се близо до припадък, но се мъчел да остане в съзнание. „Беше страхотно. Щастливо страхотно“.

На свидетелството за раждане Тейнър е указан като майка на Петин – нещо, което той и Дейвид се надяват в крайна сметка да променят, така че и двамата да са посочени като бащи.

Тейнър не можел да понася да кърми Петин: за него гърдите олицетворяват пола, който от се е отказал. Няколко месеца по-късно той се подложил на операция, за да ги отстрани.

След раждането на Петин той отново се върнал към тестостерона.

„Щом само отново започнах да вземам моя Т, след раждането на бебето, това беше нещо като облекчение, защото ме кара да се чувствам като на нивото, на което трябва да бъда психически и емоционално“, казва той. „Това ми помага да бъда по-спокоен. Все още имам усещания за тревожност и депресия, но не чак толкова“.

Те биха искали още едно дете. Дейвид се надява, че Тейнър отново ще забременее. В някои от дните Тейнър харесва идеята, а в други не – в зависимост от телесното му състояние. Понякога си мисли, че трябва да изберат осиновяване.

„Това е нещото, което правят гейовете и транс-хората“, казва Тейнър. „Има деца, които водят ужасен живот, и ние можем да им помогнем.“ Но чувствата му са объркани: той познава двойки, които са започнали процеса на осиновяване, а след това биологическата майка си е взела детето обратно.

„Родителите ми, семейството и приятелите ми трябваше да минат през целия процес на прехода заедно с мен“, казва Тейнър.

Баща му е барабанист, но освен това се е научил да свири на пиано, китара, бийтбокс, френски рог, туба и саксофон. Той свири по слух. Музиката е всичко за него, а Петин изглежда родена за рока.

Още при първия звук тя се засмива, клати бедра и размахва ръчички. Успява да танцува дори и когато седи.

Тя е усмихнато, любопитно и безгрижно бебе. Бащите ѝ я обожават, даже и когато приготвят бъркани яйца или варят тестени храни, които смесват с кисело мляко за закуската ѝ. Тя опустошава безброй много бутилки с бебешко млечице. Когато Дейвид се прибира вкъщи след края на работния ден, той я грабва и започва да я гушка. Тя се смее на целувките му.

„Тя е толкова страхотна“, казва той.

Животите им приличат на онези на повечето семейства с малки деца: изтощителна работа, готвене, сменяне на пелени, безкрайни купища пране и препирни с детегледачки.

Около 65 души им дошли на гости, за да отпразнуват първия рожден ден на Петин. Любимият ѝ подарък бил набора от музикални инструменти-играчки „Групата на тигърчето Даниел“, от сестрата на Тейнър. Но един голям празен кашон също бил много любим.

Как си представят бъдещето на Петин?

„Надявам се, че ще бъде независима, ще има успешна кариера и страхотно семейство. Надявам се също, че в един момент ще води някакво движение за равенство“, казва Дейвид. „Мисля, че ще го прави, защото има двама гей-родители и баща, който я е родил“.

Освен това той ѝ желае да има по-добро детство, отколкото е имал сам.

„Надявам се да е лесбийка“, продължава Дейвид. Тогава няма да има безброй момчета, които непрекъснато да идват в къщата, а и няма да се притесняваме, че ще забременее“.

„Аз пък се надявам да е хетеро“, казва Тейнър. „Инак е много трудно е да се бориш с разкриването, да не се чувстваш в безопасност. Всички хора от тази общност се оглеждат непрекъснато през рамо, докато ходят наоколо. Има хора, които ще ви наранят само защото сте гей или транс. А това е плашещо. Ако сте хетеро и бели в това общество, вие сте доста по-добре. Аз съм наполовина чернокож. Хората ме подхващат просто заради цвета на кожата ми. Не се вписвам в нормалността. Бях прекалено тъмен за белите и прекалено светъл, за да играя с чернокожите деца. Така че просто се сприятелявах с всички“.

И добавя: „Надеждата ми за нея е да се научи да се изправя пред страховете си, да гледа омразата в лицето и да не се плаши от нея. Искам да преодолява тези неща и да не позволява на хората да я тормозят. Искам тя да се издигне над всичко това и да докаже, че всички [които не вярват в нея], грешат. Надявам се да направи нещо от себе си.

„Ще се чувства така, както ще се чувства“, казва Дейвид.

 

Източник

 

[1] Гей- или транс-жени и мъже, които танцуват в костюми на противоположния пол. Бел. пр.

 

Дениз Грейди

Дениз Грейди е американска журналистка и дъглгогдишна сътрудничка на вестник Ню Йор Таймс. Работи предимно по теми, свързани със здравеопазването и проблемите на пола и семейството в съвременното американско общество.

Посетители: 69

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Радомир Парпулов писа Още
    Уважаема г-жо Иванова,... преди 10 часа
  • Антон Миленков писа Още
    Ха дано да е така само... преди 13 часа
  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 5 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 3 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 4 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици