Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)

 Брой думи: 3800

2018 03 Harari

 

Книгата на младия израелски историк „Homo sapiens – кратка история на човечеството“ (2011) завладя списъците на бестселърите по цял свят. Втората му книга, „Homo Deus – кратка история на бъдещето“ (2016), повтори същия трик, буквално за броени месеци. В нея се доразвиват много от темите, подхванати в Sapiens, като особено се акцентира върху евентуалното въздействие на нововъведенията в областите на биотехнологиите и изкуствения интелект върху развитието на Homo sapiens, което може би ще доведе до началото на някаква нова, био-механична или полу-компютризирана форма на човека.

Днес на 41, Харари е израснал в секуларно еврейско семейство в Хайфа, Израел. Следвал е история в Ерусалимския университет, а доктората си е завършил в Оксфорд. Той е веган и медитира по два часа дневно, като често се оттегля в изолация за дълго време. Според него това му помага да се фокусира върху истински важните въпроси. Живее заедно със съпруга си в един мошав, селскостопански кооператив близо до Ерусалим. Това че е гей, казва той, му е помогнало да поставя под въпрос множество утвърдени възгледи и мнения. „Нищо не трябва да се приема като даденост“, твърди той, „дори и ако всички вярват в него“.

В това интервю историкът-визионер, автор на два поразяващи бестселъра за историята и бъдещето на човечеството, отговаря на въпроси, зададени от различни автори, журналисти, философи, както и обикновени читатели на вестник „Гардиън“…

Живеем във времена на фантастично ускоряваща се глобализация. Ще има ли някаква единна глобална култура или ще запазим някакви видове съзнателни и изкуствени племенни [етнически] групировки?
Хелън Черски, физичка

Не съм сигурен дали ще бъде съзнателно, но действително мисля, че най-вероятно ще имаме една система – и в този смисъл само една цивилизация. По някакъв начин това вече се случва. По целия свят политическото устройство на държавата е приблизително едно и също. Навсякъде по света капитализмът е доминиращата икономическа система и навсякъде по света научният метод или светоглед е базата, чрез която хората разбират природата, болестите, биологията, физиката и т. н. Вече няма фундаментални цивилизационни различия.

Ендрю Ентъни (водещ интервюто): Тоест вие смятате, че много критикуваният Франсис Фукуяма е прав в анализа си за края на историята?

Зависи от това как разбирате края на историята. Ако го възприемате като край на идеологическите сблъсъци, тогава не, но ако имате предвид създаването на единна цивилизация, която обхваща целия свят, то според мен той е до голяма степен прав.

Кое е най-голямото недоразумение, което човечеството поддържа относно самото себе си?
Люси Пребл, драматуржка

Може би това, че, добивайки все повече власт над света, над околната среда, ние ще направим себе си по-щастливи и по-задоволени от животите си. Гледайки на всичко това от перспективата на хилядолетията, ние сме постигнали огромна власт над света, но това изглежда не прави хората по-щастливи, отколкото са били през каменната ера.

Има ли реална възможност влошаването на околната среда да възпре технологическия прогрес?
TheWatchingPlace, (въпрос, зададен онлайн)

Според мен ще бъде точно обратно – тоест екологическата криза усилва натиска за технологическо развитие, вместо да го намалява. Мисля, че екологическата криза от 21 век ще бъде аналогична на двете световни войни от 20 век в смисъл, че тя ще ускори технологическия прогрес.

Докато нещата са ОК, хората ще бъдат много предпазливи при въвеждането или експериментирането с неща като генно инженерство при хора или даване контрол върху оръжията на системи с изкуствен интелект. Но ако има сериозна криза, причинена например от екологическа деградация, хората ще бъдат изкушени да опитват всякакви видове технологии с голям риск, но и потенциални големи завоевания, в надеждата да решат проблема – и така ще се получи нещо като проекта „Манхатън“ от Втората световна война.

Каква роля играе фактът на смъртта в един бъдещ свят на изкуствен интелект, изкуствен живот и безсмъртие? Дали стремежът към постигане на неща като Добро и Правилно все още ще мотивира голяма част от човечеството?
Ендрю Соломон, писател

Според мен фактът на смъртта е по-важен от когато и да било. В хода на придобиване на все по-голяма мощ, въпросът за това какво да правим с нея става все по-решаващ и ние се намираме много близо до момента, в който наистина ще имаме божествени възможности за създаване и разрушаване. Бъдещето на цялата екологическа система, на живота изобщо, сега действително е в наши ръце. И какво ще правим с него е етически въпрос, а също и научен въпрос.

За да дам само един пример: какво се случва, ако няколко пешеходци изскочат пред самостоятелно движеща се кола и тя трябва да избере между убиване на, да речем, пет пешеходци, или рязък завой, при който ще убие притежателя си? Днес имаме инженери, които произвеждат такива автомобили и те трябва да получат отговор на този въпрос. Така че според мен биотехнологиите или изкуственият интелект няма да направят смъртта по-маловажна отпреди, в какъвто и да е смисъл.

След като прочетох Homo Deus започнах да се питам защо с такава готовност навлизаме в едно бъдеще, което малко по малко ще ни направи ненужни. Ние сме единственото животно, което е обсебено от идеята за прогрес. Дали не трябва да се опитваме да се противопоставяме на представата за бъдещето като неизбежен технологически напредък и да създадем някакъв друг вид футуризъм?
Мат Хейг, автор

Не може просто да се спре технологическия прогрес. Дори и ако една страна прекрати изследванията на изкуствения интелект, други ще ги продължат. Реалният въпрос е какво да правим с технологиите. Една и съща технология може да се използва за много различни социални и политически цели. Ако погледнем към 20 век, ние виждаме, че с едни и същи технологии – например електричеството и железопътния транспорт – може да се създаде както комунистическа диктатура, така и либерална демокрация. Същото важи и за изкуствения интелект и биотехнологиите. Така че според мен хората не трябва да се фокусират върху въпроса как да се спре технологическия прогрес, тъй като това е невъзможно. Вместо това въпросът трябва да бъде как да се използват новите технологии. И тук ние все още разполагаме с доста власт, чрез която да повлияем направленията, в които те ще се развиват.

Дали хората винаги ще могат да си измислят начини, по които да се мразят взаимно, или вие сте по-склонен да вярвате на Стивън Пинкър, според когото днешните общества са много по-малко насилнически, отколкото когато и да било преди в историята, и че тази тенденция ще продължава?
Сара Шубински, читателка на „Гардиън“

Склонен съм да се съгласявам с Пинкър. Днес живеем в най-мирната епоха от човешката история. Разбира се, все още има насилие – аз живея в Близкия Изток, така че това ми е пределно ясно. Но в сравнителен план днес по света има по-малко насилие отколкото в която и да е предишна историческа епоха. Днес повече хора умират от прекалено много ядене, отколкото от човешко насилие, което е наистина удивително постижение. Не можем да бъдем сигурни за бъдещето, но някои промени дават основания да се смята, че тази тенденция е стабилна. На първо място, налице е заплахата от ядрена война, която е може би най-важната причина за западането на войната от 1945 насам. Второ, има промяна в естеството на икономиката – днес тя се преоформила от материално-базирана на такава, която се базира на знания.

В миналото основните икономически активи са били материални – неща като житни полета, златни мини и роби. Така че войната е имала доста голям смисъл, тъй като сте били в състояние да се обогатите чрез водене на война срещу съседите си. Но сега вече основният икономически актив е знанието, а да се завоюва знание чрез насилие е изключително трудно. Повечето от големите конфликти по света все още се случват в региони като Близкия Изток, където основният източник на богатство е материален – петрол и газ.

Казвате, че склонността ни да създаваме абстрактни концепции като религия, националност и т. н., е качеството, което разграничава sapiens от останалите човекоподобни същества. Имайки предвид, че заедно с това тя е и вдъхновението за войни, които могат да доведат до унищожението ни, това сила ли е или слабост?
Естер Ранцен, журналистка

От гледна точка на силата е очевидно, че тази способност е направила от Homo sapiens най-силното животно на света и днес ни дава контрол над цялата планета. От етична гледна точка, дали това е нещо добро или лошо, това е далеч по-сложен въпрос. Ключовият проблем е, че понеже силата ни зависи от колективни фикции, ние не сме особено добри при разграничаването на фикция от реалност. За хората е много трудно да знаят кое е реално и кое е просто фиктивна история, намираща се единствено в умовете им – и това причинява множество катастрофи, войни и изобщо проблеми.

Най-добрият начин за проверяване дали даден обект е реален или фиктивен е онзи на страданието. Една нация не може да страда, тя не може да изпитва болка, не може да изпитва страх, тя няма съзнание. Дори и ако тя изгуби някоя война, онези които страдат, са войниците, гражданите, но не и самата нация. По същия начин не може да страда и някоя корпорация или лирата-стерлинга, когато изгуби част от ценността си. Всички тези неща са фикции. Ако хората имат по-често пред очи това различие, това би могло да подобри начините, по които се третираме взаимно или се отнасяме към други животни. Не е особено добра идея да се причинява страдание на реални неща и същества, в служба на фиктивни истории.

ЕЕ: Но тези фикции често ни вдъхновяват да вършим и велики неща. Дали един немигащ поглед към реалността би могъл да създаде същата мотивация?

Със сигурност се нуждаем от определени фикции, за да можем да изграждаме голямомащабни общества. Това е вярно. Но трябва да използваме тези фикции така, че те да служат на нас, вместо сами да бъдем поробвани от тях. Една добра аналогия може би е футболният мач. Правилата на играта са фиктивни, те са създадени от хора. В природата няма нищо, което да узаконява правилата на футбола. Докато човек помни, че това са просто „закони“, изобретени от хората за обслужване на определена цел, то може да се играе и играта. Но ако напълно се откажете от тези закони, понеже са фиктивни, то не можете да играете футбол.

Така че аз със сигурност не препоръчвам хората да престанат да използват всички тези фиктивни единици. Не можете да имате голямомащабна икономика ако не използвате пари. Но пък можете да използвате парите по съшия начин, по който ползвате правилата на футбола, тоест като постоянно си давате сметка, че това е просто наше собствено изобретение. Същото важи и за нацията. Няма нищо погрешно в това да се изпитват чувства на лоялност към собствената група. Но когато забравите, че тя е нещо, създадено от хора, то може да стигнете дотам да пожертвате милиони човешки животи в интерес на нацията, забравяйки, че тя е нещо, изобретено от хора.

Дали състраданието и емпатията са основна слабост на човешката еволюция? И дали психопатията не е бъдещето на нашия вид?
Доминик Кюри, читателка

Не, не мисля така. Първо, ако това е така, то това би било едно доста ужасно бъдеще. Но дори и ако оставим настрана моралния аспект и просто погледнем на нещата от практическа гледна точка, то човешката сила идва от сътрудничеството, а психопатите не са особено добри в него. Имаме нужда от емпатия и състрадание, имаме нужда от способността да разбираме и да симпатизираме на други хора, за да можем да си сътрудничим ефективно с тях. Така че, дори и ако оставим настрана всички морални въпроси, аз все още не мисля, че емпатията е нещо лошо за нас или че психопатите са бъдещето на човечеството.

ЕЕ: Твърдите, че хуманизмът е продукт на капитализма. Неразделен ли е той от капитализма?

Между тях има тесни връзки, но не мисля, че са неразделни. Те със сигурност могат да поемат по различни пътища през 21 век. Една от големите опасности, пред които сме изправени, е именно отделянето на капитализма от хуманизма, особено от либералния хуманизъм. През последните десетилетия основната причина за това, че правителствата по целия свят либерализират политиките и икономиките си е не това, че са убедени от аргументите на хуманизма, а по-скоро защото смятат, че това е нещо добро за капиталистическата икономика.

Сега страховете са, че през 21 век капитализмът и хуманизмът ще бъдат отделени едни от други и ще можем да имаме много сложни и високоразвити икономики без никаква нужда от либерализиране на политическата система или даване на свобода за инвестиране в образованието и социалното положение на масите.

Бил ли е преходът от номадство [hunter-gathering] към селско стопанство грешка? И ако да, то как можем да извлечем най-доброто от нея днес[1]?
Филипа Пери, писателка и психотерапевтка

Зависи от гледната ви точка. Ако говорите от гледната точка на някой фараон или древен китайски император, то идеята за организирано селско стопанство е много добра. Но ако гледате на нея от позицията на някоя обикновена селянка в древен Египет, тя изглежда доста зле. Ако гледате на нея от позициите на средните класи в днешните богати общества, то отново тя изглежда много добре. Но ако я разгледате от позициите на някой човек в Бангладеш, който работи по 12 час на ден в някоя малка фабричка, тя отново изглежда зле.

Няма абсолютно никакъв начин за връщане на часовниците обратно, тоест да се върнат към номадски живот осем милиарда хора на планетата. Така че реалният въпрос е как да се извлече най-доброто от настоящата ни ситуация и как да не повторим грешките на селскостопанската революция. При новата революция в областите на изкуствения интелект и биотехнологиите е налице опасността, че отново цялата власт и ползите от тях ще бъдат монополизирани от един много малък елит, а повечето хора ще живеят по-зле, отколкото преди това.

Казвате, че отглеждането на животни е „най-тежкото престъпление в историята“. Какъв съвет бихте дали, за да може обществото да му сложи край?
Джейси Рийз, читател

Най-добрите ни шансове са в областта на онова, което е известно като клетъчно селско стопанство или чисто месо, тоест идеята за добиване на месо от клетки, а не от животни. Ако искате стек, то просто го изграждате от клетки – няма нужда за това да отглеждате крава, а след това да я колите, за да получите стек. Това може и да звучи като научна фантастика, но то вече е реалност. Преди три години вече беше направен първият хамбургер, въз основа на клетъчен растеж. Вярно е, че е струвал 300,000 долара, но с новите технологии винаги е така. Днес, през 2017, цената вече е спаднала до 11 долара на хамбургер, доколкото ми е известно. А учените смятат, че при достатъчно инвестиции и съответни изследвания, биха могли да смъкнат цената до по-малко от онази на обикновеното месо в хода на десет години или нещо такова.

Разбира се, ще измине още доста време преди да започнем да виждаме такова месо в супермаркета или в Макдоналдс, но за мен това е единственото постижимо решение. Аз съм веган и се опитвам да избягвам месо и други животински продукти, но не страдам от илюзията, че съм в състояние да убедя милиарди хора да се откажат напълно от неща като месо, мляко и пр. Но ако можем да ги произвеждаме от клетки, то това е ОК. От него ще има и множество екологически ползи, тъй като ще намали огромното замърсяване, причинявано в наши дни от животновъдството.

Означава ли за вас нещо фразата „модерен разум“ и ако да, то кога се е появил модерният разум и как изглежда той?
Бетани Хюз, историчка

Знаем много малко за разума. Не разбираме какво е той, какви са функциите му и как се появил. Когато милиарди неврони в мозъка изстрелват електрически заряди в определен порядък [pattern], то как всичко това поражда умственото възприятие, субективното преживяване на любов, гняв, болка или удоволствие? Нямаме никаква представа. И понеже разбираме толкова малко за разума, не знаем също и как и защо той изобщо се е появил. Допускаме, че хората от късната каменна ера, които са рисували фреските от пещерите в Ласко и Алтамира, са имали принципно същите умове, каквито имаме днес и ние. А освен това допускаме, че неандерталците са имали по-различен вид разум, ако и да мозъците им да са били физически по-големи от нашите. Но подробностите във всичко това са далеч извън обсега на разбирането ни, поне до момента.

ЕЕ: Живеете в една част от света, която е била оформена от религиозни функции. Кое според вас ще се случи първо – дали Homo sapiens ще остави зад гърба си религиозните фикции или израелско-палестинският конфликт ще бъде разрешен?

Както нещата изглеждат в момента, по-скоро Homo sapiens ще изчезне, отколкото да се разреши израелският политически конфликт. Аз мисля, че Homo sapiens, поне какъвто го познаваме, ще изчезне след около един век, и то не разрушен от роботи-убийци или нещо такова, а променен и подобрен чрез биотехнологии и изкуствен интелект, за да се превърне в нещо друго. Времевата продължителност на този вид промяна е може би около един век. И е много вероятно, че израелско-палестинският конфликт няма да бъде разрешен дотогава. Но той със сигурност ще бъде повлиян от това.

Дали ние и останалите животински видове на тази планета не са били по-добре без познавателната революция? Дали без нея все още не бихме живели в хармония с всички останали животински форми, вместо да ги доминираме и да правим самите себе си нещастни в хода на този процес?
NassauOrange, (въпрос, зададен онлайн)

Не съм много сигурен относно хармонията, тъй като между останалите видове също има доста много насилие и дисхармония. Но със сигурност не бихме доминирали планетата, ако не бяхме преминали през познавателната революция. А тогава не бихме имали и екологическата катастрофа, пред която планетата е изправена сега. Така че, да – без познавателната революция, предполагам, повечето други организми, повечето други големи животни, биха били много по-добре.

Кое ви тревожи най-много в света и какво правите, за да се справите с грижите си?
LeaActforChange, (въпрос, зададен онлайн)

Има толкова много грижи, че просто не съм сигурен коя е най-голямата от всички. В момента, поради огромната сила на човечеството, може би най-голямата грижа е човешката слепота и глупост. Ние сме изключително мъдър вид, в толкова много отношения – но когато се стигне до вземането на важни решения ние сме склонни да правим тези ужасни грешки, а в момента се намираме в ситуация, при която просто не разполагаме с особено голямо поле за грешки. Докато придобиваме все по- и по-голяма мощ, последствията от правенето на някой глупав избор стават катастрофални и за нас, и за цялата екологическа система. Така че това е реална причина за тревога.

Нараства ли анти-интелектуализмът на Запад? И ако да, то има ли връзка между неговия възход и упадъка на либерализма?
guneydas, (въпрос, зададен онлайн)

Не съм сигурен дали анти-интелектуализмът нараства. Със сигурност той е тук, но пък и винаги го е имало, така че не съм сигурен дали ситуацията в наши дни е по-лоша от онази през 1950-те, 1930-те, през 19 век или през Средновековието. Така че, да – това със сигурност е определена тревога. Бих казал, че става дума не толкова за анти-интелектуализъм, колкото за анти-наука. Тъй като дори и най-фундаменталистки настроените фанатици също са интелектуалци. В смисъл, те придават голяма важност на човешкия интелект. Един от проблемите с голяма част от религиозния фанатизъм е, че той придава прекалено голяма важност на човешкия интелект и прекалено малко – на емпиричните свидетелства, идещи откъм света извън нас.

AA: Уверен ли сте, че радикалният ислям не е нищо повече от предсмъртен гърч на предмодерната епоха?

През 21 век човечеството е изправено пред някои много трудни проблеми, било то глобално затопляне, глобално неравенство или възход на разрушителни технологии като биотехнологиите или изкуственият интелект. И ние се нуждаем от отговори на тези предизвикателства, а поне досега – март 2017 – аз не съм чувал в тази връзка нищо подходящо, което да се предлага от радикалния ислям. И това е причината, поради която не мисля, че радикалният ислям ще оформя обществото през 21 век. Той все още би могъл да бъде наоколо, все още би могъл да причинява множество проблеми, насилия и т. н., но не виждам как би могъл да създава или оформя пътя напред за човечеството.

Вие определено сте човек на големите мащаби. Какво правите, за да се презареждате и да добивате перспективата, която ви е нужна за работата ви?
Араина Хъфингтън, издателка

Чета голям брой книги от всевъзможни области и дисциплини. Обикновено започвам с някакъв голям въпрос, като например дали хората днес са по-щастливи отколкото в миналото или дали мъжете са доминирали над жените в повечето човешки общества. А после следвам въпроса, вместо да се опитвам да следвам собствения си отговор, дори и ако това означава, че не мога да формулирам никаква ясна теория.

ЕЕ: Какво ви дава медитацията?

Преди всичко тя ми позволява да се опитвам да виждам реалността такава, каквато е. Когато се опитваме да наблюдаваме света и самите себе си, мисълта непрестанно генерира различни истории, фикции и обяснения, които налага върху реалността, и ние не можем да видим какво всъщност се случва, тъй като сме заслепени от фикциите и историите, които създаваме сами или възприемаме от други хора. За мен медитацията е просто начин да видя реалността каквато е – без да бъда оплетен от каквато и да е история, каквато и да е фикция.

Какъв съвет бихте дали на човека, който би искал да живее добър живот и да допринесе за доброто на останалите хора – вече родени или още не?
Пол Бейкър
, читател

Опознайте себе си по-добре, и особено онова, което наистина желаете от живота, тъй като в противен случай технологиите обикновено диктуват на хората целите на животите им и, вместо технологиите да обслужват нашите цели, самите ние биваме поробвани от техните подредби. А освен това е много трудно да се знае какво човек наистина иска от живота. Не твърдя, че това е лесна задача.

ЕЕ: Ако бихме могли да отложим смъртта до безкрайност, дали все още би било възможно да намираме смисъл без онова, което Сол Белоу нарича „тъмния фон, от който едно огледало се нуждае, за да сме в състояние изобщо да виждаме нещо [в него]?“

Да, вярвам, че това е възможно. Има други проблеми, които се появяват когато се преодолее остаряването, но не мисля, че липсата на смисъл ще бъде сериозен проблем. През последните три века почти всички нови идеологии на модерния свят не се интересуват от смъртта или поне не виждат в нея някакъв източник на смисъл. Предишните култури, особено традиционните религии, обикновено са се нуждаели от смъртта, за да обяснят смисъла на живота. Като например християнството – без смърт животът няма смисъл. Целият смисъл на живота идва от онова, което се случва с вас след като умрете. Ако няма смърт, няма рай, няма ад … то в християнството няма смисъл. Но през последните три века виждаме появата на множество модерни идеологии като социализъм, либерализъм, феминизъм, комунизъм, които изобщо не се нуждаят от смъртта, за да придадат смисъл на живота.

 

Източник

 

[1] В наши дни е широко разпространен аргументът, че животът на хората в номадската фаза от съществуването на човечеството (някъде допреди около 10,000 г. пр. н. е.) е бил значително по-щастлив и по-удовлетворителен от по-късната фаза на човешката цивилизация, свързана с уседнал живот и организирано селско стопанство. Самото разбиране на съществото на дискусията изисква доста продължително запознаване с основните ѝ положения.
За повече информация може да се започне със съответната статия от Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Hunter_vs._farmer_hypothesis. Бел. пр.

 

Ювал Ноа Харари
Ювал Ноа Харари е съвременен израелски учен-историк и писател. Най-популярната му книга е „Сапиенс – кратка история на човечеството“, издадена в 2011-та година в Израел и 2014-та на английски език. Преведена е на още 30 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на 21 век. Втората му книга, „Homo Deus – кратка история на бъдещето“ също се превръща в международен бестселър.
Посетители: 98

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018