[Москва, 2009 г.] В районния съд на Тверски район в Москва се разглежда жалбата на две жени, носещи еднакво име – Ирина. Ирина Фетисова (Фет) и Ирина Шепитко са подали жалба срещу това, че не им се разрешава да сключат първия в Русия еднополов брак.
В страна, където само до преди двадесет години еднополовата любов бе застрашена от престой в затвора, това действително не е просто. Разглеждането на делото започна на 10 август и се очаква то да завърши към края на месеца.
На 12 май службата по гражданското състояние на Тверския район в Москва не прие заявлението на момичетата за желание да встъпят в брак. След отказа двете Ирини заявиха, че ще подадат жалба в съда и освен това, тъй като очевидно не се надяват особено на положително решение, те добавиха, че са готови да заминат за Канада, където еднополовите бракове са разрешени.
След връщането си от Канада младоженките имат намерение да се борят за признаване на брака им на територията на Русия. Ако получат нов отказ, заплашват да се обърнат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Вниманието на обществеността към това дело не е случайно. И самите момичета, и правозащитникът Николай Алексиев, както и други гей активисти полагат големи усилия да му придадат колкото се може по-голяма публичност. По този начин те се надяват както да разколебаят враждебното отношение към „хората с нетрадиционна сексуална ориентация“, което се шири в Русия, така и да постигнат разширяване на правата си.
Какво мисли по този повод една лесбийка, която за разлика от двете Ирини не участва в пи ар акции, в интервю пред Би Би Си разказа Маргарита (Рита).
Тя е млада жена, успешна юристка, живяла повече от пет години в законен брак, но в един момент тя разбира, че повече не обича мъжа си. Нещо повече, тя, по думите ѝ, е почувствала непреодолимо влечение към представителка на собствения си пол.
Към самата идея за легализация на еднополовите бракове в Русия тя се отнася с одобрение. Но има някои резерви.
За мен не е задължително това да бъде именно брак. За мен е важно да може юридически да се закрепят отношенията в семейството, включително имуществените. Дали ще имам печат паспорта или не, за мен не толкова важно“, казва момичето.
„Гражданско партньорство“
Тя предлага друга форма на законодателно закрепване на отношенията на еднополовите двойки.
„Аз имам пред вид договор за гражданско партньорство, в който би могло някои неща да бъдат закрепени юридически – става дума за имуществените отношения и за децата. А ние бихме искали да имаме дете“, пояснява Маргарита.
Такъв вид партньорство като най-добър изход за еднополовите двойки предложи в разговор с Би Би Си сексопатологът и писател Владимир Шахиджанян.
„Когато се оформя юридически съюзът на двама души, нека се оформи с всички произтичащи от това следствия. Защо изобщо е нужен бракът? Защото се поддържа от държавата в случаите на разводи, смърт, наследство, деца, разделяне на имуществото и т.н. Затова е нужен института на брака. На две обичащи се жени или на двама обичащи се мъже вероятно такава поддръжка от страна на държавата на нивото на брачен съюз или просто съюз на двамата, би била правилна. Аз лично смятам, че бракът в традиционния смисъл на думата тук не е подходящ“, предполага експертът.
С Шахдиджанян е съгласен и докторът на юридическите науки, адвокатът Игор Трунов: „Аз мисля, че това е най-подходящата форма, защото бракът, ако имам предвид религиозните канони, това са все пак мъж и жена. Ако ние се отдалечим от това, и поставим въпроса за това, че тази регистрация не бива да накърнява ничии права и законни интереси, то тя може да има друга форма и да стане във вид на договорни отношения“.
„Не е случайно, че Конвенцията по защита на правата на човека оставя този въпрос да бъда решаван от националните законодателства. С други думи този съюз може да бъде наричан по различни начини. Въпросът е само един – да не бъдат накърнявани правата на никого“, казва юристът.
На въпроса иска ли да встъпи в брак с момичето, което обича и с което живее, Рита казва, че не би се отказала, но че за нея това не е най-важното.
„Аз съм достатъчно реалистка и не си правя илюзии. Това не е възможно. Да пътуваш в чужбина, там, където това е легализирано, за да се ожениш, а след това да се върнеш, знаейки, че при всички случаи този брак тук, в Русия, няма да е действителен… А какъв е смисълът от всичко това?“, задава на самата себе си въпрос нашата събеседница.
Според нея „социумът в Русия по никакъв начин няма да приеме това. В поколението на 30-40 годишните и по-възрастните са малко хората, които се отнасят към това толерантно. Е, в Москва, може би в Санкт Петербург това да е възможно… А в другите места…Не, няма у нас нормални отношения… Хората трябва да станат по-толерантни, но мисля, че за да се случи това трябва повече от едно поколение да се смени“.
Какво да се прави с децата?
Маргарита е уверена, че лесбийската двойка е способна пълноценно да възпитава даже повече деца, отколкото традиционната. Нали в нея има наведнъж не една, а две жени? А пък и в обикновените семейства най-често възпитанието на децата е прерогатив на жената.
Освен това сега стават все по-редки пълните семейства – с баща и майка. Тя има намерение да за бъдещото си дете приятели мъже, един вид „треньори“, които биха дали на детето представа за мъжкия тип поведение.
При това тя смята, че мъжката гей двойка на теория може да осинови и възпитава дете, но засега тя не знае нито една щастлива мъжка двойка, която нормално отглежда дете.
Но в същото време женски двойки, отглеждащи деца, тя познава, при това не една. Наистина, в тези случаи най-често една от жените е биологическата майка на детето.
На въпроса може ли детето да получи пълноценно образование и възпитание в еднополово семейство, Владимир Шахиджанян честно отговаря: „Аз знам отговорите на много въпроси. И в книгата ми „1001 въпроса за това“ аз отговорих на 1001 въпроса за секса. Но отговорът на този въпрос, аз, за съжаление, не знам.
Юридическият компонент
Според становището на Николай Алексеев, Семейният кодекс на Руската федерация не предполага забрана на еднополовите семейства, защото там се съдържат само четири условия, необходими, за да не бъде признат в Русия един брак: ако е сключен между роднини, ако е между осиновен и осиновител, ако не е полигамен (т.е. забранени са многоженството и многомъжеството) и накрая, не е законен бракът, сключен с психически болен човек (ако е под запрещение). Няма забрана на бракове между партньори от един и същи пол и в Конституцията на Руската федерация.
Но в интервю пред Би Би Си Игор Трунов заяви, че все пак има забрана. Работата е в това, че това не е първият опит да се сключи еднополов брак в Русия. През 2005 г. двама мъже са подали заявление в службата по гражданското състояние на Останкинския район в Москва да бъдат легализирани отношенията им, т.е. да сключат брак. Било им е отказано, като се позовали на чл. 12 от Семейния кодекс на Руската федерация.
В него се казва: „За сключване на брак е необходимо взаимното доброволно съгласие на мъжът и на жената, встъпващи в брак, както и това, двамата да са достигнали възрастта, необходима за сключване на брак“.
Мъжката двойка е обжалвала този отказ в съда, но Останкинския районен съд не е удовлетворил жалбата им и е признал за законно решението на службата на по гражданското състояние.
Тогава те се обърнали към Конституционния съд, който се е произнесъл в смисъл, че наличието или отсъствието на еднополови бракове няма отношение към гаранциите за правата на човека и свободите на гражданите на Руската федерация. При това съдът е отбелязал, че едно от основните предназначения на брака е именно раждането и отглеждането на деца.
Освен това, в решението си руския Конституционен съд се позовава на две норми от международното право – на чл. 23 от Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП), в който правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство се признават именно, ако встъпващите в брак са мъж и жена (в ал. 2-ра на чл. 23 от МПГПП се казва: „Правото на мъжа и жената да встъпват в брак и да образуват семейство се признава след навършване на брачната възраст“, заб. прев.), а също и на чл. 12 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), който пряко предвижда, че възможността за създаване на семейство следва да е в съответствие с националното законодателство (чл. 12 от ЕКПЧОС гласи: „Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право“, бел прев.).
Поради това, по мнението на Трунов, практически няма никакви шансове Тверският районен съд в Москва да разреши на момичетата да встъпят в брак. Освен това, адвокатът отбеляза, че гражданско правен документ за сключване на брак, който може да бъде издаден на двете Ирини – Фет и Шепитко – в Канада, не би бил действителен в Русия.
Международният опит
Сега еднополовите бракове са легализирани в Канада, Белгия, Холандия, Испания и ЮАР, а също и в някои от американските щати. Еднополови граждански съюзи са официално разрешени във Великобритания, Германия, Франция, Мексико, Унгария, Португалия и м много други страни.
Първият еднополов брак в историята е бил сключен в американския щат Върмонт през 2000 г. Лесбийките Каролин Конрад и Кетлин Патерсън са получили от градските власти свидетелство за сключването на граждански съюз, което от юридическа гледна точка е напълно тъждествено на свидетелство за брак.
До тогава в Холандия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия представителите на сексуалните малцинства също са могли юридически да оформят отношенията си, но техните граждански съюзи не бяха тъждествени на брак.
Първият в света еднополов развод бе регистриран през април 2004 г. в Канада.
Допълнение: Конституционният съд на Германия разреши на еднополовите партньори да осиновяват деца
Германският федерален Конституционен съд в Карлсруе излезе с решение относно правото на гражданите, живеещи в еднополови бракове, да осиновяват рождените деца на партньора си.
Германският Конституционен съд потвърди правото на гражданите, встъпили в еднополов брак, да осиновяват рождените деца на партньора си. Биологичните баща или майка не бива да имат правни и социални преимущества при възпитанието на деца. Осиновилият дете партньор се ползва от равни с биологичния родител права при отглеждането. Решението е публикувано на 25 август.
Според мнението на съдиите, закрепеното в Конституцията на Германия право на родителите да се грижат за децата си и да ги възпитават се основава не само на биологическия произход на децата, но и на семейството като социален колектив, споделящ отговорността за възпитанието на децата.
По такъв начин съдът в Карлсруе обяви за недействително едно по-ранно решение на административния съд в Швайнфурт, който забрани да се извърши осиновяване на детето на постоянната партньорка на рождената му майка. Бащата на детето, а също и службата по въпросите на децата и младежта дадоха съгласието детето да бъде осиновено от партньорката, но процес бе спрян от съда. Съдиите в Швайнфрут мотивираха решението си с това, че ако това стане, осиновителката би имала равни с биологичната майка права. Според тях това би противоречало на конституционно закрепеното право.
Превод: Емил Коен
Първоначална публикация в бюлетина „Правата на човека във фокус“
(Издание на БХК, Брой 12, 2009 г.)
