Светът ни се променя бързо – екологически, икономически, демографски, а и по толкова много други начини. Организации като Центъра за хората и природата – както и онлайн-форуми като този – съществуват отчасти и поради това, че повечето от нас се чувстват объркани от тези промени. Ние искаме да разговаряме за това какво означават те. И особено много сме объркани когато стане дума за етиката на всичко това. На какво трябва да се възхищаваме? Какво трябва да оплакваме, срещу какво да се съпротивяваме? Но самият акт на правене на етически съждения е силно усложнен от факта, че тези бързи промени същевременно променят и етиката ни. Как можем да планираме бъдещето, когато можем да бъдем сигурни, че децата ни ще виждат нещата по съвсем различен начин в сравнение с нас – особено в Азия и други региони, които тепърва възприемат капитализма заедно с трансформациите, които той носи.
Нека да започнем с графиката по-долу, която е моето собствено предложение за „най-важната графика на света“. Тя показва Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – от година 1 до 2001, разпределени по региони. Човек може да види момента, в който Западна Европа е започнала да задминава Китай – онова мъничко повдигане нагоре по синята линия, някъде около 1500 г., когато европейците започват да въвеждат търговския капитализъм. Те създават мореплавателни и финансови технологии, позволяващи да се пренасят огромни количества стоки чрез използване на кораби. Но това леко повдигане е нищо в сравнение със скока нагоре, направен през 19 век, когато Европа – а още повече Съединените щати – въвеждат индустриалния капитализъм. Хората се научават да създават неща бързо и евтино, чрез използване на фабрики.
Фигура 1. „Хокейният стик“ на бързото благоденствие от най-ново време.
Източник: Дерек Томпсън (2012), чрез използване на данни от Ангъс Мадисън.
Разбира се, богатството не е добре разпределено, а индустриализацията често има брутална първоначална фаза, но в хода на няколко поколения материалният комфорт нараства драматично за (бързо нарастващата) средна класа, работническата класа и в края на краищата дори за бедните.
Обичам тази графика, тъй като тя показва как капитализмът е променил Запада и Япония за един исторически миг, а и тя предсказва подобна трансформация за останалия свят. Милиарди хора излизат от бедността, докато глобализацията ги свързва с международни пазари и прави възможно да извършват работа, която създава далеч по-голяма икономическа стойност, отколкото дребното селско стопанство някога е могло. В хода на няколко десетилетия милиарди хора ще бъдат също толкова богати, колкото са днес американците.
Но как ви кара да се чувствате всичко това?
Когато показвам тази графика в Азия, публиките я обичат и, както изглежда, я приемат като пътна карта за аспирациите си. Образованите азиатци следят нивата на нарастване на БВП със същата страст, с която европейците следят футболните резултати; те искат техният отбор да спечели. Но когато я показвам в Европа и Северна Америка, често получавам по-двусмислени реакции. „Не можем просто да растем до безкрайност!“, казват някои. „Ще разрушим планетата!“, казват други. Тези възражения изглежда идват изцяло от политическата левица, която има дълга традиция на колебливост или дори открита враждебност срещу капитализма, простираща се със столетия назад.[1]
Съгласен съм, че планетата не може да поддържа десет милиарда жители, консумиращи на нивото на днешните американци. Но бих искал да посоча как капиталистическото развитие клони към променяне на ценности и начини на живот по начини, които може би ще успокоят малко хората, които се идентифицират като ориентирани политически наляво, или ангажирани със социални и екологически въпроси.
Най-добрите изследвания върху начините, по които покачващото се благоденствие променя хората, идват от Световният ценностен обзор (СЦО) – едно дългогодишно изследване, ръководено от учените Рон Ингълхарт и Кристиан Велцел.[2] Екипът на Обзора е събирал данни за представителни групи от хора в много страни приблизително на всеки шест години, от началото на ранните 1980. Започнали са с двадесет страни, а в момента – след шестата фаза на изследването – разполагат с информация за 95 страни. Задават повече от сто въпроса по теми като религия, демокрация, права на жените, капитализъм и национални приоритети.
След всяка фаза авторите изчисляват средните резултати за всяка страна по всеки от ценностните въпроси, а след това провеждат процедура, наречена „многоизмерно скалиране“, с чиято помощ създават двуизмерна карта/координатна система, на която всяка страна може да бъде позиционирана.
Фигура 2. Културната карта на Ингълхарт-Велцел, 2017
Авторите на Обзора интерпретират двете измерения на картата по следния начин:
– Вертикалното измерение преминава от „традиционни ценности“ долу (при тези ценности хората изразяват висока оценка за неща като религия, ритуал, йерархия и почит към авторитети като Бог и родители) към „светски ценности“, горе (които са обратното).
– Хоризонталното измерение преминава от „ценности на оцеляването“ вляво (при които хората подчертават важността на икономическата и физическа сигурност над всичко останало) към „ценности на себеизразяването“ вдясно (при които хората започват да ценят неща, намиращи се отвъд парите – по-специално независимост и права; те искат свободата да определят самостоятелно развоя на живота си и да получават от него нещо повече от финансово богатство).
Най-добрият начин да се разбере графиката е да се вземе предвид факта, че почти всички общества някога са били селскостопански. Пред-индустриалните селскостопански култури обикновено имат традиционни и такива на оцеляването ценности (те са разположени в долната лява част на картата). Животът в тях е труден и непредсказуем, така че човек трябва да се придържа към задълженията си и да разчита на разширеното си семейство за защита.
Но в процеса на индустриализация, когато хората напускат селските региони и започват да работят във фабрики, богатството се увеличава и ценностите се изместват. Интересното е, че страните не се движат праволинейно по диагонала, от бедните квадранти (заемани понастоящем от ислямски и африкански нации) към богатите такива (заети най-вече от скандинавските страни, горе вдясно). Процесът е по-скоро двустепенен. Първо страните се изместват нагоре, от традиционните/на оцеляването ценности към светски такива. Когато парите идват от фабричен труд, то не остава особено много време или място за религиозни ритуали. Когато страните им се намират в този квадрант, хората изразяват материалистически ценности – те искат пари, не просто заради сигурността, но и заради социалния престиж, който те могат да им предоставят.
Това според мен е фазата, която дава на капитализма лошо име в толкова много страни, особено сред интелектуалците и артистите. Със сигурност тук изглежда, че капиталистите експлоатират работниците (защото задържат за себе си почти цялата допълнително създадена стойност), а работниците приемат това, като се заемат с лудешко търсене на консуматорски наслаждения, чрез което изглежда само подхранват циклите на собствената си експлоатация.
Но ако само изчакате няколко поколения, то обикновено стигате до втората фаза. Обществата преминават към работни дейности, свързани повече със сферата на услугите, които изискват (и насърчават) много по-различни способности и ценности, в сравнение с фабричните работни места. С други думи, в процеса на забогатяване на обществата животът по правило става по-сигурен, и то не само поради снижаването на рискови фактори като болести, глад и уязвимост към природни бедствия, но също и поради снижаване на политическата бруталност. Хората получават права. Нетният ефект от повишаващата се сигурност е, че ценностите им се променят по начини, които модерната политическа левица би трябвало да обича. Велцел обяснява по следния начин какво се случва когато страните се придвижват надясно по скалата във Фигура 2:
Намаляващите екзистенциални напрежения отварят умовете на хората и ги карат да поставят свободата над сигурността, независимостта над авторитета, разнообразието над еднообразието и творчеството над дисциплината.[3]
Поколенията, израснали с тези „отворени умове“ и „експресивни ценности“ започват да се грижат за правата на жените, на животните, на гей-хората, изобщо за човешките права и околната среда. Те започват да очакват повече от живота, отколкото са го правили родителите им. Когато жените разполагат с образование и изгледи за кариера, те започват да имат по-малко деца – всъщност толкова малко, че, ако изключим под-сахарска Африка (която ще бъде последният регион, преминаващ през този „демографски преход“), населението в останалите части на света ще започне да намалява след само няколко десетилетия и ще спадне рязко през двадесет и втория век.[4]
Наскоро се завърнах от тримесечно пътуване из Азия и думите на Велцел бяха като един вид Розетски камък за разбирането на огромната пропаст между поколенията, която се отваря в бързо развиващите се азиатски нации. Повечето азиатци на възраст под тридесет и пет не са преживявали неща като глад, война или страх от отвличане през нощта. Но по-голямата част от родителите им са израснали с такива екзистенциални заплахи и техните ценности – така наречените „азиатски ценности“, при които авторитетът стои по-високо от свободата – не се побират добре в умовете на днешните млади хора, които са се изместили надясно в спектъра на СЦО.[5]
Докато хората стават по-богати и по-сигурни, ценностите им се променят точно по начините, описвани от Велцел. Младите хора започват да изискват едни от други, а също и от правителствата си, по-отговорно социално и екологическо поведение. Хората и страните се развиват в направление, което може да бъде наречено единствено прогресивно, или клонящо наляво. Това не означава, че ляво ориентираните политически партии разполагат с някакво предимство – те често отиват прекалено много напред, или прекалено наляво, от средния избирател. А освен това този процес работи само за социални въпроси – не и за икономически въпроси като данъчно облагане или размерите на правителството.
Но общият консенсус п социалните и екологически въпроси се измества наляво (политически), и това е моят централен пункт: капитализмът и богатството, което той създава, променят природата и човечеството едновременно. Всяка дискусия за „устойчивото“ или „издръжливо“ бъдеще трябва да признава не само разрушенията, причинени от индустриалната революция и консуматорското общество, но и прогресивните екологически ценности, екологически издържаните технологии и намаляващите населения, които са неизбежен резултат от икономическото развитие. Капитализмът променя съзнанието. Капитализмът ни е довел до тази екологическа бъркотия, по времена, в които повечето хора са имали материалистически ценности и не са се грижели особено много за околната среда.[6] Но докато ценностите и културите се изместват към пост-материализма навсякъде по света, капитализмът може и да ни помогне да се измъкнем от нея.
[1] Kahan, A.S. (2000). Mind Vs. Money: The war between intellectuals and capitalism.
New Brunswick, N.J.: Transaction Publishers.
[2] База данни на Световния ценностен обзор. (2015). Посетени на 28 август, 2015, на адрес http://www.worldvaluessurvey.org/
[3] Welzel, C. (2013). Freedom Rising: human empowerment and the quest for emancipation (p. xx). New York: Cambridge University Press.
[4] Виж прогнозите на ООН, включително и графиките на всички отделни региони, които могат да бъдат генерирани на адрес: http://esa.un.org/unpd/wpp/Graphs/.
[5] Zakaria, F. (1994). A conversation with Lee Kuan Yew. Foreign Affairs, 72 (2). Retrieved from https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/1994-03-01/conversation-lee-kuan-yew
[6] Welzel, C. (2013). Freedom Rising: human empowerment and the quest for emancipation. New York: Cambridge University Press. (chap 12)
