Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2017 08 trump pride protest
Демонстранти с фотографии на анти-гей активистката Анита Брайънт, чеченския президент Рамзан кадиров, Доналд Тръмп, Ку-клукс-клан и Адолф Хитлер по време на Прайд-парада в Сан Франсиско, 25 юни 2017.
Снимка: Elijah Nouvelage/Getty Images

 

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

26 юни 2017 беше за мен лична годишнина: една година преди това бях написала статия, в която настоявах да се остави настрана идеята за тръмпово-руска конспирация (да, тази идея беше при нас още преди година), в името на много по-важната задача да си представим какво друго би могло да ни донесе президентството на Тръмп. Писах, че Тръмп би могъл да разпали война у дома и, макар и да е трудно да се предвиди мишената, „очакването ми е тя да бъде LGBT-общността, тъй като нейното приемане е най-ясната и драстична социална промяна в Америка през последното десетилетие, така че една анти-гей кампания би могла да впрегне в работа желанието за завръщане към едно време, в което избирателите на Тръмп са се чувствали удобно“. Това беше мисловно упражнение; даже и в момента, в който предлагах аргумент, който смятах за логичен, аз не можех да повярвам на собствените си думи. Но в сряда тази седмица, една година след като направих онази прогноза, президентът Тръмп обяви, чрез туийт, че на трансджендър-хората няма да се позволява повече да служат в армията на САЩ – преобръщане на една политика, което би могло директно и незабавно да засегне хиляди хора.

Много коментатори незабавно обявиха този ход за тактическа маневра, за опит да се отвлече вниманието от историята за руската конспирация, битката около реформата на здравната система или всяко друго нещо, което те считат за по-важно от заявлението на президента, че група американци са граждани от втора ръка. Това е не само груба обида срещу трансджендър-хората, но и базисна неспособност да се разбере емоционалната логика на тръмпизма. Това е логика, която Тръмп споделя с повечето съвременни „силовици“ и именно тази логика прави атаката му срещу LGBT-правата толкова предсказуема, дори и в момента, в който той буквално уви флага с дъгата около тялото си миналата година.

Тръмп беше избран въз основа на обещанието да ни върне към едно мечтано минало – време, което вече не си спомняме, защото то всъщност не е съществувало никога, но пък е такова, в което Америка е онзи вид величие, което Тръмп обеща да възстанови. Тръмп споделя този вид носталгия с Владимир Путин, който прекара последните пет години в приказки за руските „традиционни ценности“, а също и с унгарския президент Виктор Орбан, който предупреждава LGBT-хората да не ставали „провокативни“, както и с множество европейски популисти, които обещават завръщане към някакво митично „традиционно“ минало.

С няколко изключения, страните, които станаха по-малко демократични през последните години, направиха от въпроса за LGBT-правата бойна тема. Москва забрани прайд-парадите и „пропагандата на нетрадиционни сексуални връзки“, докато Чечения – в технически смисъл регион от Русия – предприе кампания за прочистване на „обратните“. В Будапеща прайд-маршът се е превърнал в ежегоден парад на опозицията: много, ако ли не и всички участници в него са хетеросексуални хора, които използват деня, за да излязат и демонстрират срещу правителството на Орбан. В Турция на Реджеп Ердоган за разпръскване на истанбулския прайд-парад бяха използвани водни помпи. Индия на [президента] Нарендра Моди рекриминализира хомосексуалността (мака че правата на трансджендър-хората бяха запазени). В Египет, където гей-хората получиха нови права през краткия период на демокрация след революцията от 2011, днес, под диктатурата на Абдел Фатах ел-Сиси те отново са подложени на постоянен тормоз и наблюдение, а стотици от тях са арестувани.

Израел на Бенямин Нетаняху е показателно изключение от това правило: правителството шумно рекламира позицията си по въпроса за LGBT-правата именно за да затвърди инак опърпаните си демократични акредитиви – тактика, която писателката Сара Шулман нарича „пране в розово“. С други думи, правата на „обратните“ са всичко друго, но не и нещо второстепенно: те са граница, понякога границаТА в глобалния поврат към авторитаризъм.

Апелът на авторитаризма се състои в обещанието за радикално опростяване, за липса на избор. Във въображаемото минало на Тръмп всеки човек има точно определено място и сигурно определено бъдеще, всички и всичко е точно така, както е изглеждало, а правителството се управлява от един човек, който раздава заповеди, които не могат да бъдат поставяни под въпрос. Самото съществуване на обратни хора – и особено на трансджендър хора – е вече предизвикателство към тази визия. Транс-хората усложняват нещата, те поставят бъдещето под въпрос като оформят свое собствено такова, добавят пластове на интерпретация към външния вид на нещата и отправят предизвикателства към логиката, според която един човек трябва да постановява съдбата на хората и страната.

Човек може да се надсмива над предпоставките, върху които се гради руската забрана върху „хомосексуалната пропаганда“ – сякаш излагането на показ на „обратността“, или дори само подобието на дъга (правени са и такива твърдения) би могло да направи от хетеросексуална личност хомосексуална. В същото време в Русия обраните хора предоставят на правителството идеален обект на пропаганда, тъй като самата идея за тях служи като удобно обобщение за цялата епоха на либерализация, която днес бива премълчавана. Преди колапса на Съветския съюз през 1991 обратността беше немислима. След него тя стана възможна заедно с много други неща: светът стана сложен, изпълнен с различни възможности и несигурности. Освен това той стан апо-плашещ – именно защото вече нищо не беше сигурно.

Този страх прекосява всички географски граници: той се чувства по един и същи начин в страни, които никога преди това не са били комунистически, но и в общества, които никога не са били видимо затворени. Ускорената загуба на икономическа сигурност, изчезването на дългогодишни кариери, засилващото се усещане за свят, който се трансформира чрез движенията на хора през различни граници – всички тези неща се случват в едно и също време заедно с увеличаващата се видимост на LGBT-хората. В Америка също гледката на някоя обратна личност може да пробуди страха пред промените.

Кампанията на Тръмп се базираше на думата „отново“, на обещанията „да се върне обратно“ усещането за сигурност и по-прости времена. Когато обещаваше да изгради стена или да се бори по-усилено срещу най-различни несъществуващи вълни от престъпност (градска, имигрантска), той обещаваше да предпазва американците от странното, непознатото, непредсказуемото. Тук също „обратните“ могат да послужат като удобен символ. Изпращайки туийта, в който съобщава, че е решил да забрани на трансджендър-хората да участват в армията, Тръмп показва, че е именно авторитарният водач, който те са избрали: той може да контролира хората като издаде заповед. И тази заповед противопоставя военните – символът на американската сигурност – на трансджендър-хората, които карата толкова много американци да се чувстват неспокойни.

Да се гледа към човек, който олицетворява избора – възможността да бъдем или да станем различни – може да бъде като поглед в някаква бездна от несигурност. В този смисъл, наблюдаването на прайд-парад или на транс-личност може да накара някой хетерогенен човек да се почувства много обратен: то демонстрира възможности, то прави света да изглежда плашещ. То говори за модерната трудност, описана от социалния психолог Ерих Фром в книгата му за възхода на нацизма, Бягство от свободата: възможността човек да изобрети самия себе си. Човек вече не е роден като търговец или селянин, мъж или жена. Тази свобода може да се изживява като непоносимо бреме. Не е за учудване, че най-известното в Америка анти-трансджендър законодателно постановление – издадената в Северна Каролина забрана за използване на обществени тоалетни – се фокусира върху свидетелството за раждане като най-важен документ. Постановявайки, че хората трябва да ползват обществени тоалетни, отговарящи на пола, записан в свидетелството им за раждане, законът създаде ситуация, при която хора, които изглеждат, държат се като, миришат като – които идентифицират себе си и живеят като – жени, трябва да ползват мъжки тоалетни, и обратно – но по същество той постановяваше, че човешката позиция в света е определена по рождение.

В хода на последния половин век американското LGBT-движение се поддаде на вярването, че идентичността на даден човек вече присъства при раждането му/ѝ. „Роден такъв/такава“ беше мантрата, която направи възможно постигането на много от политическите победи и голяма част от културното приемане на LGBT-хората, ако и да изтласка извън обсега на полезрение изживения от множество обратни хора житейски опит на собствен избор. Но няма такова количество уверения, че LGBT-хората „просто не могат другояче“, което да смекчи безпокойството, предизвиквано от гледката на хора, сменящи половите си [джендър] роли. Това е видът безпокойство, към който се обръщаше Тръмп като кандидат – и към което се обръща отново, с очевидното обещание да прочисти трансджендър-хората, които са вече на служба в армията. Това не е просто опит за отвличане на вниманието: това е самата същност на тръмпизма.

Източник

Маша Гисън
Маша Гисън е руска и американска журналистка, авторка, преводачка и активистка. Тя е открита и директна критичка на руския президент Владимир Путин, както и на американския президент Доналд Тръмп.
Други статии от този автор
Посетители: 93

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • анатоли кирилов писа Още
    Я опитайте пак, г-н... преди 2 часа
  • Valpet писа Още
    Отчаян опит за "научна"... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Не е ли по-вероятно тези... преди 21 часа
  • Гост писа Още
    Не знаех, Златко, че... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Ученият не е създал нов... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Всичкото много хубаво,... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Точно затова, Златко,... преди 1 ден
  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 2 дни
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 2 дни
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 2 дни
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 4 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 6 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 1 седмица
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 2 седмици
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици