Съдии, хора от академичните среди, специалисти и активисти продължават да се питат как ли ще се отрази на децата узаконяването на гей-браковете. Може би е вече време да бъдат запитани самите „деца“…
В хода на последните четири години аз фотографирах и интервюирах хора с един или повече ЛГБТ-родители. Житейските им опити са много различни. Някои са били осиновени, други заченати чрез изкуствено оплодяване. Мнозина са деца на разведени родители. Отгледани са в градски райони, в селския Среден запад и по цялата карта на Щатите. Редували са мълчанието и самотата с потребността да защитават родителите си на детската площадка, в църквата или по празничните събирания. Ето тук историите им. Както и моята собствена.
Хоуп, отгледана в Ню Йорк от двамата си бащи…
„Знаех, че има и други видове семейни структури, тъй като виждах семействата на приятелите си, на лелите и чичовците, пък и знаех, че хората имат нещо, наречено майка, което аз нямах непременно, но не мислех, че съм чак толкова [част от] малцинство. Питах се какво ли е било семейството при раждането ми и по-специално каква е родната ми майка, но, от гледна точка на собственото ми развитие, нямам усещането да съм страдала поради всичко това. Мисля, че родителите ми са си свършили добре работата, в смисъл, че ми помогнаха да стана силна жена, но от гледна точка на тоя въпрос, откъде произлизам – понякога все още се питам, а друг път той просто изчезва и става маловажен“
Лорън, отгледана в Канзас Сити, Мисури, от майка и баща, който се е разкрил като гей когато тя е била на седем…
„Фактът, че родителите ми бяха разведени беше от далеч по-голямо значение, отколкото това, че баща ми беше гей. Мисля, че това е страхотно [за сина ми], тъй като той расте с двама дядовци и никога няма да знае какво означава всичко това. Баща ми не е по-добър дядо от [партньора си]; малкият расте и с двамата едновременно. И двамата са за него еднакво добри дядовци.“
Зак, отгледан в Айова от двете си майки…
„Мисля, че оперативната дума, когато се описва нашето семейство, не е „ЛГБТ“, тя е „семейство“. Ако погледнете огромното множество неща, които определят [какви хора са] майките ми, какво е нашето семейство, то едва ли е по-важно да се уточни, че те са гей-съпруги, отколкото примерно, че са фенки на [футболния тим] „Пакърс“ или че работят в областта на здравеопазването. Всичко това е еднакво важно, когато се описват моите майки“
Джейми, отгледана в предградията на Чикаго от майка си, плюс различни партньорки…
„Бях отгледана от майка ми и различните ѝ партньорки, но голяма част от миналите ѝ партньорки и приятели също участваха в живота ми – до такава степен, че живея с усещането, че съм била отгледана от множество различни жени“.
Арон, отгледан в Бъркли, Калифорния, от двете си майки и, след раздялата им, когато е бил на 7, от майка му и доведения му баща…
„Майките ми се разделиха когато бях на седем, защото биологичната ми майка се влюби в мъж. Знаех, че семейството ми е различно, това просто беше едно по-различно семейство“.
Елизабет, отгледана в Бостън от майка си и баща си, който се е разкрил като гей когато тя е била в колежа…
„Той каза, ‚Време е да заживея реалната си идентичност‘, а аз го попитах ‚Ти гей ли си?‘, а той отговори, ‚Във всеки случай никога не съм го изживявал реално‘. И, доколкото си спомням, следващите думи, които се изплъзнаха от устата ми, бяха, „Татко, сигурна съм, че си гей‘.“
Алисън, отгледана в Кънектикът и Върмонт от майка си и нейния партньор…
„Щом само узнах, че в [новото ми училище] имало съюз в подкрепа на гей-хората, просто… беше страхотно, да открия, че имало и други деца на моята възраст – да узная, че те подкрепяли ЛГБТ-хората. Не бях единствената, която познаваше гей-хора, вече не бях забулена в тази мрачна тайна, която дотогава се беше налагало да крия“.
Моше, отгледан в щата Ню Йорк от двете си майки…
„Аз и майките ми винаги сме били изключително близки, но разбира се, имаше и онази фаза от ранното тийнейджърство, когато я мразех. Сега обаче тя е моята скалà, винаги е тук, когато имам нужда от нея. Обичам я“.
Ани, отгледана в Атина, Охайо, от майка си и баща си, който е сменил пола си когато е била на 4 години…
„Всъщност не си спомням баща си като мъж. Предполагам, че съм отраснала с две майки. Но за мен това никога не е било важно, просто защото не познавах нищо друго. Едва когато се отделих от тях и заминах за колежа, ми се наложи да разказвам на други хора. Дотогава просто не бях говорила много за това, нито пък бях го схващала като някакъв социален проблем и нещо, за което човек трябва да се бори. Знаете ли – дотогава дори не бях се идентифицирала с тази група“.
Лукас, отгледан в Гейнсвил, Флорида, от разведените си баща и майка, която се е разкрила като гей когато той е бил на 15.
„Че майка ми е гей-човек винаги е било много лесно да приема, защото бях възпитан по такъв начин, че да приемам всички хора. Беше нещо необичайно, но изобщо не беше трудно. Ако ситуацията би била по-трудна за майка ми, ако би било по-трудно да бъдеш гей, отколкото това беше за нея, може би щях да бъда далеч по-готов да се боря за правата ѝ“
Даниела, отгледаната във Вашингтон, Д. К., от двете си майки и четирима бащи…
„Когато бях на около четири си играех с една приятелка и тя винаги играеше майката, но тоя път не бях съгласна. Счепкахме се здравата. И значи майка ми идва запъхтяна и ни пита каква е работата. „Ами защо и двете не играете майката?“ А аз я поглеждам невярващо и казвам „Ама така не може“, а тя ме изглежда и казва, „Даниела, ти имаш две майки!“
Марк, отгледан в Пенсилвания от майка си и баща си, който се е разкрил като гей когато Марк е бил в колежа…
„Баща ми е гей. И досега все още се намира в процеса на разкриване. Винаги съм имал предусещането, че баща ми е гей. Но винаги знаех, че същото се отнася и за мен, а това помага много. Виждах още от ранното си детство как той използва същите трикове, за да прикрива женствеността си, които използвах и аз – например, когато кръстосаше крака се сепваше и ги връщаше обратно или внимаваше как жестикулира с ръце“.
Дори, отгледана в Ню Джърси от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Дори е била на 8…
„Започнах малко по малко да разправям на хората [за майка си] след колежа. Отначало го правех едва след четири-пет срещи, после започнах да го правя още при първата“.
Илана, отгледана в Питсбърг от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Илана е била на 16…
„Майка ми – това беше по време на кризата от средата на живота ѝ – някои хора получават нови коли, моята майка получи нова сексуална ориентация“.
Джон, отгледан първо в Ню Ингланд от майка си, а после в Сиатъл от баща си (който се е разкрил като гей, когато Джон е бил на две години), и неговия партньор…
„За първи път някой заговори с мен по тази тема когато майка ми купи онази книга, ‚Съжителят на баща ми‘.“
Зак, отгледан в щата Ню Йорк от двете си майки…
„Всички в моето семейство са осиновени. Имах по-малко проблеми с двете си майки, отколкото с цялата тема за откриването на самия себе си. Нали разбирате, въпросите на расата и етничността“.
Карен, отгледана в южен Орегон от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Карен е била в двадесетте си години…
„Животът е Ню Йорк ме направи по-възприемчива. Така е по-лесно да се говори за това. Там, където отраснах, никой не беше гей, никой не говореше за това. Но тук всички, които срещам, са гей-хора, всички говорят свободно и това е страхотно“.
Шайра, отгледана в Питсбърг от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Шайра е била в колежа….
„Щом само ми каза, че си е намерила някой друг, вече знаех кой е. Знаех, че е жена. Беше споменавала тази жена само веднъж или два пъти по телефона, наричайки я приятелка, но всичко се познаваше начаса. Също когато разговаряте с някоя приятелка и тя споменава някой мъж, а вие можете да познаете по тона ѝ дали още го харесва или не“.
Дайана, отгледана в Оснинг, Ню Йорк, от майка си и баща си, който се е разкрил като гей когато тя е била в колежа…
„Баща ми казва, че ако не бях го конфронтирала с това, планирал да живее до края на живота си без да го разкрива. Мислел, че никога няма да каже на никого“.
Ванеса, отгледана в северна Вирджиния от майка си и баща си, който се е разкрил като гей когато тя е била на 28…
„За мен и сестра ми по-важно беше усещането, че са ни лъгали в продължение на много дълго време, а не толкова каква е сексуалността на баща ни“.
Дарнел, отгледан в Менло Парк, Калифорния, от двете си майки и баща си..
„Приемах като нормален факта, че бях заобиколен от лесбийки през цялото време. Считах го за съвсем нормално. Спомням си смътно как слушах поп музика по радиото и си представях как човекът, който пее [любовна песен], вероятно я пее на човек от същия пол.
Палома, отгледана в Нютън, Масачузетс, от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Палома е била на 13…
Робин, отгледана в Ню Мексико от двете си майки и двама бащи.
„В колежа имахме лекция по социална справедливост и се обади едно момче, което каза, че има две майки. И аз се почувствах, ‚О, Боже!‘ Всъщност първоначалната ми реакция беше на обърканост, защото по онова време всичко това си беше моя лична работа. И бях дотолкова свикнала с това да бъда изолирана, че да открия в края на краищата някой като мен, беше отначало, ‚Ей, почакай, това е моята отличителна черта!‘ Но, разбира се, после станахме много близки и всичко беше страхотно“.
Кери, отгледана в Ню Джърси от баща си и майка си, която се е разкрила като гей когато Кери е била на 11…
„Спомням си един разговор с майка ми, в който тя разказваше как щяла да се ожени за жена. Когато бях много малка бях искала да се оженя за най-добрата си приятелка, така че реагирах с думите ‚О, значи като мен и Сара?‘. А тя ми отговаря, ‚Не, това не е като теб и Сара‘.“
А ето и моята лична история…
Майка ми е гей-човек. Отне ми обаче дълго време да произнеса тези думи на висок глас.
Тя се разкри преди близо 20 години, когато бях в гимназията. Родителите ми скоро се разделиха и в края на краищата тя се ожени за дългогодишната си партньорка, в един от първите законни гей-бракове в Масачузетс. Беше сурово и трудно време. Почти не ѝ говорих в продължение на около една година, докато учех в чужбина. Изпитвах усещането, че това трябва да се крие, особено сред съучениците ми. Темата беше табу дори и в инак сплотеното ни семейство. По-малките ми братя и сестри си имаха работа със същите емоции, но не успявахме да проведем никакви смислени разговори.
Преди пет години, когато бях на 29, замислих проект, който се състоеше в провеждането на срещи, фотографиране и интервюиране на хора с подобни на моята истории. Макар и да живеех по целия свят, още никога не бях срещала друг човек, отгледан от гей-родител(и). Когато споменах идеята пред сестра ми в Сан Франсиско, тя ме свърза с тази НПО, COLAGE, единствената общонационална организация в Америка, която се занимава с подкрепа на хора, отгледани от гей-родители.
Даниела Силбър, която има шест родители и работи като организаторка за групата, скоро ме покани една нощ в апартамента си в Ийст Вилидж, [Ню Йорк]. Всекидневната ѝ беше пълна с млади хора, всеки от тях с някаква история за „разкриването“ в собственото си семейство. От онази нощ започнах да документирам историите на десетки такива хора, срещнах още много други. Всеки портрет и интервю, по най-неочакван начин, се превръщаше за мен в моя собствена терапевтична сесия.
Върховният съд отсъди на 26 юни, че Конституцията гарантира правото на еднополов брак в цялата страна. В миналото, изправени пред този проблем, съдилищата бяха повдигали въпроса за влиянието му върху децата.
През 2013 г., по време на съдебни дискусии по въпроса за еднополовия брак, съдията Антъни М. Кенеди задава въпроса: „Гласът на тези деца също е важен в този случай, не мислите ли?“
Адвокатът, защитаващ идеята за забрана, Чарлз Дж. Купър, отговаря: „по този специфичен въпрос, ваша милост, все още няма данни“.
Изследванията може и да са редки, но историите са многобройни. Институтът Уилямс преценява, че в САЩ има поне шест милиона деца, отглеждани от гей-родители.
По време на моите интервюта се запознах с Илана, чиято майка се е разкрила без да иска, по време на празненството за шестнадесетия ѝ рожден ден. Както и Зак, който се е чувствал задължен да защитава двете си майки пред Щатския сенат в Айова. И Кери, която е възпитана като консервативна християнка и дълго време е живяла с убеждението, че трябва да „спаси“ майка си.
Докато говорехме си припомняхме колко често ни се е налагало да жонглираме с неща като мълчание и изолация. Как сме редували мълчанието и самотата с потребността да защитаваме родителите си на детската площадка, в църквата или по празничните събирания. Винаги имаше по някоя подробност във всяка от историите, която да отеква в личния ми опит и така ми помагаше да се избавя от усещането за изолация.
И макар че собственият ми опит беше труден, надявам се всичко това да стане по-лесно при следващото поколение. Това неравенство ще отмине и моите бъдещи деца ще се чудят за какво всъщност е биля цялата тази шумотевица.
