От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Pamuk 6

 

Орхан Памук избира за музей тази именно алена къща, датираща от 19-и век, която се намира посред преливаща от антикварни магазини улица в турския квартал Чукуркума (долу котки, горе – чайки, това е подразбиращата се симетрия на Истанбул). Едно от първите неща, които правят впечатление в „Музея на невинността“, създаден от Памук по името на едноименния му роман, е огромният часовник с махало, надвесен измежду етажите на зданието. Дамоклевият меч на времето тук обаче е победен от множество предмети, разказващи една колкото измислена, толкова и реална история. Колекцията включва над хиляда обекта. Школа на изкуствата и поезията на древногръцки – като че ли Памук използва тази страна на етимологията на „музей“ като градивен материал. Музеят е създаден от Памук с парите от Нобеловата награда за романи като „Сняг“. Казват, че идеята за проекта спохожда Памук през 80-те години, след вечеря на писателя с последния принц на династията на Отоманите (озовал се в изгнание след обявяването на турската република). Според сведенията, след изгнанието си принцът бил директор на музей, като на дневен ред стоял въпросът какво би могъл да работи в днешно време в Истанбул. Някой се пошегувал, че би могъл да работи като гид в кралския музеен дворец. От този кремък може би е проблеснала идеята на Памук за човек, който става гид на собствения си живот и съдба, превеждайки невидимо посетителите си из къщата, обитавана някога от него.

Няколко турски ученици пушат цигари пред сградата, преди да влязат с цел да напишат домашното си за музея (Орхан Памук още не е пристъпил в литературния канон, но книгите му бавно придобиват очертания в допълнителните учебни часове). Учениците, не повече от 15-годишни, се смеят неловко, когато става дума за Памук. Казват, че не е много четен в Турция, поне от по-възрастните, заради либералните му възгледи. 62-годишният писател, нееднозначно приеман в родината си, всъщност има няколко родини – разнозначни на многоликостта в Турция. Пребивавал с името и тялото си във, но и отвъд Турция, в миналото той бива съден от петима турски граждани за обида на турската държавност след изявление в швейцарска медия по повод чувствителната тема за масовото избиване на арменци в Османската империя. Следва оправдателна присъда през 2006 г., след което апелативният съд връща делото за ново разглеждане (следва глоба, валящи като ситен сняг заглавия на медиите). Силно дискутираната обществена фигура на Памук отразява съвременна Турция, която едва побира калейдоскопичната си същност дори в романите и музея му. Немаловажни са и най-скорошните обществени събития – отделна студена снежинка в преспапието на турския обществен живот. След протестите на „Таксим“ в обществения въздух се утаява тежкото напрежение от изказвания на турския президент Реджеп Таийп Ердоган за ролята на жената (в Турция дори се прокрадват мнения за разделно ползване на градския транспорт от мъже и жени), за мястото на светскостта в живота на жените и мъжете. Тема, косвено или директно засягана и от Памук. Затова и модерните туркини в романите му, като „Музея на невинността“, плащат цена на свободолюбивостта, например на една връзка без или преди брак.

„В продължение на две години живях в Чихангир и знам, че и Памук е живял там. Успоредно с книгите му помня и текста му за ужасното земетресение в Турция през 1999 г. Там той описва как заедно с негов приятел се опитват да преценят доколко минарето на старата джамия в близост би паднало върху къща в случай, че настъпи ново земетресение. Те правят множество мъчителни изчисления, докато накрая не осъзнават, че не минарето ще падне върху къщата, а е по-вероятно къщата да падне върху минарето. Обичам подобен черен хумор за обречеността, това е добър пример“, разказва Вероника Хохлова, украински журналист, който често пътува до Истанбул.

 

„Освен Турция, и в бивша Югославия има много примери за такъв черен хумор, както и в Източна Европа като цяло. Всичките ни политически шеги, стари и по-скорошни, са една такава съкровищница. Колкото до книгата и музея, и при двете плаках много накрая – на посещението, и на прочита“, добавя Хохлова.

Музеят на невинността може да се нарече една от най-добрите книги на Памук. Писателят, прекарал по-голямата част от живота си на стол, пишейки (образ, роден от собствената му саморефлексия), има собствен манифест за това какви трябва да са музеите на бъдещето. Ключов проект на Памук, той е израз на концепцията му за значението на музеите за съвременния човек. Силата на индивидуалната съдба, която заслужава да влезе в музеите, е в основата на тази концепция. Спояване на противоречията, идентичността, надграждане над житейското напрежение с изгледа към общата бродерия на живота – това е „музейното“ значение на този наратив, препариран (или пък пуснат жив) зад стените на музея.


Small Ad GF 1

В залите могат да бъдат видени всички безпощадни белези на бита – посуда, перлени обеци, червило (главният герой Кемал го открадва в банята на любимата си, вече омъжена), рокля на алени цветя, чаши ракия и помагала за кормуване – множество предмети, които според замисъла конструират живот на любов и спомени, описван от Кемал. Реконструираната с реални обекти измислена история за Памук цели да покаже, че човешката съдба може е по-вълнуваща от репрезентираната национална история. И не по-малко важно е тя да изрази самата себе си – своята собствена тежест.

„Моля ви разсъждавайте върху моята дилема“, гласи едно от сякаш едновременно отвъдните, но и всеприсъстващи послания на Кемал.

Четири от петте етажа на музея са пространство, състоящо се от множество витрини, с названието на отделни глави от книгата. Според Памук романът и музеят могат да бъдат мислени независимо, и едното не включва задължително прочита на другото. Музеят разказва много и за Истанбул, конкретно за периода от 70-те години до 2000 г. Колекцията, изобилстваща от снимки, разкрива за живота на турския елит, представител на който е Кемал, както и на т.нар. средна гласа, от която произлиза далечната му братовчедка и негова любима Фюсун.

„Това е един по-честен музей“, смята Катерина, гръцка студентка по антропология, която говори сдържано за музея, подчертавайки че разговорът е в същината си неизчерпаем.

„Всички музеи целят да разкажат определена история, много често измислена, като този музей признава наративът за измислен и сякаш успоредно с това, той остава много истински“, добавя тя.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Катерина и нейната приятелка Аспазия, студент по театрология, с изказаните си мисли са като лакмус в лабораторията на музея. Според тях хората свързват изложените тук обекти със своите собствени чувства и опит.

„Искам всички да знаят, че живях щастлив живот“, гласи ключов надпис на последния етаж, пресъздал стаята, обитавана от Кемал, който посочва и Катерина.

Друг надпис на един от етажите се спира на философската концепция на Аристотел за времето, според която то е линия, свързваща важните моменти от живота. Неслучайно времето е по-скоро мяра за движението според Аристотел. Движение на на земните тела, които обаче пораждат и движение на мисли. Това е фрагмент не само на на любовния, но и на времевия дискурс, тревожещ мислите на всекиго – на посетителите, на критиците, подобно на наратива, придобил веществена обвивка.

„Да четеш и разбираш Памук изисква много търпение – отне ми например година, за да привърша „Сняг“. През Музея на невинността човек може да премине по-бързо. В книгата Фюсун умира – нещо, което не усещаме толкова силно в музея. Има и нещо друго в самата история на книгата, което може много да натъжи човек, но за това може да се говори още след нейния прочит“, заключава Вероника.

 

Невена Борисова е родена през 1987 г. във Велико Търново. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, следва и социология и магистратура „Литература, Кино и Визуална култура“ в същия университет. През 2009 г. стихосбирката й „Бавни портрети“ печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет" и Националния поетичен конкурс „Млади гласове“ в Каварна. Носител е на различни отличия за поезия, включително Фондация „Св. Кл. Охридски“ и Национален младежки конкурс „Веселин Ханчев“.

Pin It

Прочетете още...