От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Посетете Норвегия и поне едно нещо веднага ще ви се набие на око: страната е наистина малка. Наброявайки около 5 милиона, населението ѝ е колкото онова на щата Алабама. Така че да се продадат тук половин милион екземпляра от нелесни за четене книги, както го е направил Карл Уве Кнаусгор, е дори още по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Следното обобщение е трудно за проверяване, но аз бих си позволил да твърдя, че ако се изчислява пропорционално на глава от населението, неговата автобиографична серия Моята борба се продава в Норвегия приблизително също толкова добре, колкото Великият Гетсби се е продавал в Америка през цялото време от появата си насам.

Размерите на Норвегия допринасят още повече за полемиките, заобикалящи Моята борба, а като следствие от това – и за успеха ѝ. Както няколко души ми казаха, когато отидох там, за да представя Кнаусгор на страниците на The New Republik[1], всеки тук познава някого, който пък познава някого, който е „герой“ от книгата – обикновено обрисуван с реалното си име. Катрин Санднес, редакторка на едно от водещите тукашни списания, която цитирам в статията си, ми каза, че познава поне 20 или 30 души, които се появяват в книгите, както го прави и самата тя.

Но има и един друг начин, по който самата Норвегия помага да се разбере феномена Кнаусгор: страната е едно от най-завидните места в света за хора от писателската или издателска професии. И ето защо:

  • Норвегия е станала една от най-богатите в света страни, благодарение на петролния бум, започнал през 1970-те. Независимият инвестиционен фонд на страната (SWF), [понастоящем с размер от 898 милиарда долара, бел. пр.]  се смята за номер едно в света. И както посочва един мой приятел, работещ в областта на петролния бизнес, тя е и една от малкото „петро-държави“, които не страдат от „проклятието на ресурсите“ – тоест не е измъчвана от неща като корупция и/или репресивен режим. Във влака на път от Осло за Кристианзанд се запознах с човек, работещ за корабостроителна компания, обслужваща големите петролни платформи в океана и той ми каза, „В тази страна ние спечелихме лотарията. Тръгнахме от това [прави жест, все едно че лови риба] и стигнахме до това [нов жест, все едно брои пари]. (Корабостроителят, ветеран от военноморския флот, държеше екземпляр от Играта на троновете. Кнаусгор вече беше прочел, естествено). Индексът на човешко развитие на ООН – една от световните мерки за ниво на стандарт на живот, поставя Норвегия на първо място. За нещастие на посетителите, цената на живота тук също е извънредно висока. Норвежките градове са по правило 40-50 процента по-скъпи от Ню Йорк. В един от магазините видях бутилка с газирана напитка, която струваше 6 долара.
  • Всички държавни университети са по принцип безплатни.
  • Това може и да прозвучи малко трудно за вярване, но според Световната книга на фактите на ЦРУ, нивото на грамотност в Норвегия е 100 процента.
  • При тази комбинация от петролно богатство и здрава скандинавска държава, правителствените разходи за култура са значителни. Разговарях с един литературен критик на име Трон Хауген на работното му място, Националната библиотека на Норвегия, в Осло. (Помолих го да прецени колко от онези 80 или там някъде хора, които в момента седяха в библиотеката, са чували нещо за Кнаусгор и той се разсмя: „О, сто процента“.) Законът в Норвегия изисква всяка публикация да бъде депозирана в Националната библиотека и в момента там се дигитализира цялата библиотечна колекция. Всеки човек в страната ще може да ползва тези материали безплатно онлайн; за книгите, намиращи се под защита по авторско право, ползващият ще може да ползва текста, но не и да го снема на компютъра си.
  • Щом само някоя нова норвежка книга премине през комисията за качествен контрол, художественият съвет на Норвегия закупува 1,000 екземпляра от нея, за да бъдат разпределени по библиотеките – или 1,550 екземпляра, ако става дума за детска книга. (Всичко това идва отделно от бюджетите на отделните библиотеки). Тази схема за изкупуване, както разбрах, държи на повърхността множество малки издателства, които не биха могли да съществуват другояче. Слюнките на американските независими издатели сигурно биха потекли при някаква подобна перспектива. Друг ефект от тази схема е, че тя субсидира писателите, докато си изградят име и кариера. Те получават авторски проценти (royalties) от онези 1,000 екземпляра – при по-добри условия от обичайните. Освен това за книгите в Норвегия не се плаща данък върху добавената стойност.
  • Някои от тези културни програми се намират под заплаха откак миналата година на власт дойде едно по-консервативно правителство. Но думата „консервативно“ е, разбира се, нещо относително. Норвегия има някои от най-добре платените в света нискоквалифицирани работници (manual laborers), както и най-зле заплатените шефове на фирми, както каза пред списание The Economist един норвежки мениджър.
  • В съгласие с тукашните бизнес-споразумения, продаването на книги на понижени цени е по същество забранено, както е и в още няколко други европейски страни. Това защищава книгите от фирми, [продаващи в големи количества] като Амазон, а освен това означава, че печалбите от бестселъри, които в противен случай биха били най-масово и най-евтино продаваните, субсидират всички останали книги дори в още по-голяма степен, отколкото това е случая в Америка. Може да се каже, че Кнаусгор помага на множество други писатели да останат в бизнеса.
  • Водещите книжарски вериги в Норвегия се притежават от главните издателски компании. Някои видни бизнес фигури в Америка, като например Ендрю Уайли и Майк Шатцкин, наскоро предложиха големите американски издатели, особено Penguin Random House, да последват този пример и да навлязат в книгопродаването. (Други обаче отбелязват, че някои американски издатели вече са опитвали да го правят, без особен успех).
  • Заедно със схемата за изкупуване, страната дава и доста голяма директна поддръжка за писателите и другите артисти. Общопризнатите артисти получават гарантиран доход, обикновено до пенсия, а други могат да кандидатстват за стипендии от по една до пет години. Всичко това помага на Норвегия да си запази твърдо място в световната литература – едно доста сериозно предизвикателство, като се има пред вид фактът, че езика се говори и чете от толкова малко хора. Наборът от потенциални читатели за всяка отделна книга е малък, така че издателите трябва да изискват високи цени за всеки екземпляр, за да могат да покрият разходите си, а това пък в допълнителна степен ограничава продажбите. Напълно възможно е в друга страна писател като Кнаусгор да би се отказал преди да напише Моята борба, ако би трябвало да оцелява стриктно в съответствие с норвежкото търсене не литературна проза.
  • Едно от неприятните последствия за норвежките читатели: малкият пазар и значителните разходи за преводи означават, че множество великолепни чужди произведения не са достъпни на норвежки език. За самият Кнаусгор това е непрестанен източник на неудовлетворение. За да задоволи интереса си към Рембо (французин), му се е наложило да си купи екземпляр от биография, публикувана на английски език в САЩ. По необходимост той чете на английски и книги, написани на трети езици. Английският език на Кнаусгор е отличен, но все пак това е проблем. Това е като да се гледа фотокопие от фотокопието на някоя фотография.
  • По същия начин множество високо ценени в Норвегия книги не са достъпни в Америка, където преводните книги си пробиват път само с огромни трудности. Дебютният роман на Кнаусгор, Далеч от света, все още не е издаден на английски. Някой би могъл да поправи тази грешка. Ако аз бих могъл да чета норвежки, бих чел и приятеля на Кнаусгор, Геир Ангел Йойгарден и неговия Багдадско индиго. Това е разказ за войната в Ирак, разказан главно от гледната точка на активистите на „човешкия щит“, работещи при изключително опасни условия. Ако сте чели нещо за Ангел Йойгарден в Моята борба на Кнаусгор или в моята собствена статия, сигурно ще оцените високо факта, че работното заглавие на романа е било Против здравия разум. „Това би могло да служи и като негово мото в живота“, пише за него Кнаусгор в Книга шеста от Моята борба.
  • Отчасти и за да доведе повече чужди заглавия в Норвегия, Кнаусгор е съ-основал в Норвегия малко издателство на име Pelikanen . Брат му, Ингве, е един от съдружниците в предприятието. Голяма част от производството им се състои от преводни издания. От американските автори те вече са публикували Кейти Китамура и планират да издадат Бен Маркъс, както и класическия Изгубената седмица  на Чарлз Джаксън.
  • Кнаусгор казва, че винаги е мислел Моята борба като роман и при норвежките издания книгата се обозначава като роман. Разговаряхме за това какво я прави роман, а не мемоар, тъй като повечето имена са истински и той е коригирал „грешки“ в разказа си. (Американският издател, Archipelago Books, предпочита да не обозначава книгата по единия или друг начин. Отговорите му бяха различни, сред тях: че Норвегия не притежава истинска традиция на мемоара като форма на изкуството, различаваща се от автобиографиите на известни хора. Освен това той казва, че никога не си е задавал този въпрос, докато книгите не са били публикувани на английски език.

Източник



[1] Виж превода на съответния материал на страниците на „Либерален преглед“: Карл Уве Кнаусгор: една литературна звезда се бори с разкаянието. Бел. пр.


Small Ad GF 1

Ивън Хюз е американски журналист и автор, сътрудник на множество културни издания, сред които The New York Review of Books, theLondon Review of Books, The New York Times, The New Republic, The Boston Globe,n+1, и The Awl.


Pin It

Прочетете още...