1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)

(Дипломна работа на Владислава Нинова, направена под ръководството на проф. Ивайло Дичев, СУ „Климент Охридски“, специалност Културология)

Хипотеза 7

„Мама ви проста и задръстена ! За това ли умряха Ботев и Левски ?!“;
„5 века робство ни стигат“

Според тази хипотеза много от хората, отричащи турските сериали, независимо дали са ги гледали ли не, имат националистически уклони или, по една или друга причина, са закърмени с неистова омраза към всичко турско. Проблемът, който виждат, не е свързан нито с жанра на сериалите, нито с тяхното качество, а с това, че са турски по произход.

Разбира се това не важи за всички хора, нехаресващи турските сериали, но националистически настроените мнения и коментари, които срещнах, бяха изключително много.

Ще започна с някои извадки от интервютата, които проведох, за които смятам, че са най-показателни. Като начало ще пресъздам разговора си с В. Х. от Пещера, (50 год., техник), тъй като смятам, че е много показателен:

„Аз: Гледате ли турски сериали?

В.: „Не и съм категорично против излъчването им по българската ТВ. Не ни стигат новините на турски език, които всеки ден се излъчват по националната телевизия, ами сега и това заливане с турски сериали е вече прекалено. Започвам все по-често да се питам в България ли живея, или в Турция. (... ) Дразни ме това, че са турски. Че се насажда едно позитивно отношение към страна, която в продължение на 500 години ни е мачкала и е объркала цялото ни европейско развитие. За което още плащаме и дълги години ще плащаме. Аз съм от Пещера. Съседният град до нас е Батак. Вие ходили ли сте в Батак? Влизали ли сте в църквата? Забравили ли сте Баташкото клане, което на всичко отгоре беше обявено и за мит. Народ, който толкова бързо забравя историята си, не може да има бъдеще.

Аз: Не смятате ли, че днес живеем в различно време? Трябва ли Германия и Франция напр. да се мразят, след като толкова години са воювали помежду си. А вместо това решиха да се обединят и да сложат основите на ЕС? Не е ли това бъдещето?

В.: Ама моля ви се, нещата са напълно несравними. Франция и Германия принадлежат на една културна общност. И двете страни са европейски, християнски и т.н. А и каквито и войни да са водили, едната страна не е била в продължение на 500 години поробителка на другата. Нещата просто са много различни.

Аз: По тази логика трябва да се забранят и всички немски филми, защото не преди 500 години, а само преди 50 години над Европа е властвал немският национализъм.

В.: (Тук замълчава и след дълга пауза продължава:) Все пак мисля, че анкетата Ви е за турските сериали, нали?“

Измъква се от въпроса с въпрос и определено не желае да ми отговори. Тук се сблъсквам с двойните стандарти, с които се възприемат филмите от различните страни. Усещам, че човекът няма нищо против всякакви други филми, стига да не са турски. За него е без значение качеството на продукта, важното е от къде идва. В. Х. говореше много разпалено и беше очевидно, че приема турските сериали много дълбоко. В очите му сякаш се четеше обида, заради това, че българската телевизия си позволява да показва нашият поробител по такъв съблазнителен начин. Осъзнавам, че раните, нанесени от турците върху града му и от там върху съзнанието му, няма да зараснат лесно. Около 5000 невинни българи са били избити от османски башибозук в съседния на този човек град и омразата му към турския етнос е като отговор на това. Тя е като признак, че той е българин и помни историята си. Друг е въпроса дали до ден днешен трябва да таим омраза към даден етнос, само защото негови представители са извършвали зверства и то преди няколко века.

А ето как реагира представител на по-младото поколение – К. З. (25 год.) от гр. София, на въпроса ми гледа ли турски сериали: „Абе бегай с тия турски сериали. Аман вече! Не стига, че отвсякъде излизат, и кранчето да си пусна – и от там ще бликне гадната турска реч, а сега и интервюта трябва да давам.“ Аз не се отказах, за да разбера неговото мнение, и го помолих да обясни какво точно го дразни в тях. „Ами противни са ми, всичко ме дразни. Пришки вече ще ми излязат.“ Питам го дали се дразни и на американските продукции, с които ефирът ни е залят, на което отговорът е: „Не, що да се дразня. Турците ме дразнят. (...) Е как що? Гнусни са, мазни са и са ни владели 5 века. Половин България е турска. Трябва да ги обичам ли?“ Запознах се с това момче чрез общи познати и срещата ни беше на открито. Не сме говорили дълго, защото нямаше голямо желание и през цялото време физически се дърпаше и се опитваше да прекрати разговора. Явно наистина турските сериали му бяха дошли в повече и той не искаше да чуе и дума за тях. По реакциите му бих казала, че сякаш се гнусеше само от произнасянето на думата „турски“.

Второто семейство, което наблюдавах докато гледат турски сериал, се състоеше от двама родители на средна възраст, по професия журналисти и подрастващия им син, който, за тяхна почуда, се увлича по партия „Атака“. Подробно описание на наблюдението може да се види в Приложение № 1. Въпреки че на момчето не му се разговаряше особено с мен по темата за турските сериали, ми обясни, че омразата му към тях се поражда не от друго, а от това, че са турски. Освен това сподели негодуванието си, че са излъчвани по „националните“ телевизии. Повече информация, за съжаление, не успях да изкопча от него, но ясният му и конкретен отговор беше показателен. Майка му се оплака, че синът й по цял ден стои на компютъра си. Вероятно той е от младежите, които пишат националистически коментари в интернет.

Подкладеният от турските сериали национализъм си личи най-добре именно в коментарите под публикации в интернет, както и във форумите, посветени на турските сериали. Изказванията са изключително интересни от гледна точка на това какви страсти могат да пробудят едни сериали. Много от тях, освен, че са доста обидни и писани на просташки език, са на етническа тематика. Обидите и нецензурният език са нещо често срещано в интернет пространството. Според проф. Дичев „мрежата е генератор на омрази, обиди, митове, сексизъм, расизъм“[1]. Ето някои от тях:

<АийША-требъла: МАЙКИТЕ ВИ ДА ЕБА СКАПАНИ ЕНИЧЕРИ ГЛЕДАТЕ ТУРСКИ СЕРИАЛИ А ! МАЙКТА ВИ ДА ЕБА СКАПАНИ БОКЛУЦИ>[2]

<Le0n Мама ви проста и задръстена ! За това ли умряха Ботев и Левски ?! Оскотяла , малоумна сган от кретени !> [3]

Численото превъзходство на коментарите против сериалите в мрежата се вижда добре в така разпространената социална мрежа Facebook. Там страниците и групите, обявили се против турските сериали, са безброй. Сред по-мащабните от тях са: „ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!“ с 131 988 души, „Нагло е да се излъчва турски сериали на 3 Март- Нова телевизия“ с 4 767 участника, „Писна Ми От Сериали И Новини На Турски, Аз Живея В България Не В Турция!!!“ с 3 553 участника, „По-малко турски сериали, повече себеуважение“ с 343 участника, „Да дойдат руснаците и да ни освободят от ТУРСКИ СЕРИАЛИ“ с 360 участника и др.[4] Това, което прави впечатление, е много малкият брой на такива групи, подкрепящи сериалите. Дори тези, които съществуват, имат много малко участници. Сред най-многобройните, които намерих, са: „Турски сериали“ с 36 участника, „Тшгею. Seгiali“ със 138, „Турски Сериали elihancho1981“ със 176, „Обичам Турски Сериали“ с 20 и др.[5] Друго интересно нещо са темите, обсъждани в тези групи. В групите „за“ турските сериали дискусии липсваха, за разлика от тези „против“. Влязох в най-разпространената, а именно „ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!“[6], за да прочета какво се дискутира там. Бях изненадана да видя коментари не относно сериалите и техните недостатъци, а относно българския политически живот. Последните публикувани теми са: „НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ОБЯСНИ, ЗАЩО ТРЯБВА В БЪЛГАРИЯ, НЯКОЙ ПРАВИЛА ДА СЕ ДИКТУВАТ ОТ МАЛЦИНСТВАТА? ТОВА БЪЛГАРИЯ ЛИ Е ИЛИ?“, придружена с линк към статия „Народното събрание се занимава с „Атака“ от www.vesti.bg: „ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ !НЕ НА ЗВУКОВИЯ ТЕРОР ОТ ДЖАМИИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ и др. Реших, че това се дължи на скорошните действия на политическа партия „Атака“ пред джамията в София, но продължих да чета по-стари заглавия и установих, че политиката е основна тема в тази група. Всъщност открих нещо, отнасящо се конкретно за турските сериали, чак на третата страница от заглавията на темите – в коментара „ЕМИ ГЛЕДАЙТЕ ГИ И ЩЕ СТАНЕМ МАЛЦИНСТВО!“. На същата страница темите относно сериалите значително се увеличиха, но политическите отново бяха многобройни.

От горецитираното се личи как много българи гледат всичко през призмата на политиката. Самият факт, че във форум, създаден по повод едни сериали, вместо да се обсъждат качествата на филмите, се избива в друга посока и сериалите се свързват с политиката, е показателен. Явно на хората им е трудно да направят разграничение между отношението си към историята и политиката и към един художествен продукт, какъвто е игралният филм.

Всъщност етническите и политическите теми биват засягани във всички дискусии „за“ и „против“ турските сериали. В електронния сайт www.obshestvo.net ставаме свидетели на следният разпален разговор между няколко потребителя, породен от една кратка и обективна статия[7], констатираща успеха на турските сериали и описваща с няколко думи двете страни от публичното мнение. Разговорът започва така:

<analizator: И турските сериали са като латино—същата боза от доброто момиче и лошите богаташи и тям подобни глупости нямащи нищо общо с реалността.Именно това ги прави особено популярни в БГ,защото нашата действителност е достатъчно грозна и миризлива,та белким като гледаме комшиите да не мислим много много за собственото си блато в което продължаваме да живеем по собствена воля.>

<do analizator: abe smotlyu, mejdu latino sapunkite i turskite filmi/seriali/ ima golyama razlika. Stiga s taya omraza i zloba i omraza spramo turcite! Kato bay ganya si se rodil i kato mrasen gnusliv zadnik 6te si umre6!>

В последния коментар виждаме как човекът, който защитава сериалите, пръв започва етническата тема и започва да обижда, без да е нападнат. Не се знае дали отговорът е написан от турчин или българин, но отбранителната позиция и готовността за защита без особен повод показват, че този човек е свикнал да се отбранява. Може би много пъти е бил нападан заради етноса си и е чувствителен на тази тема, а може би просто търси конфликт. Разбира се отговорът му разпалва разгорещена дискусия и дори преминава в открито сексуална тематика, която ще прескоча.

<cako: абе ей резняк, като ти се гледат турски сериали, ходи си в анадола бе. Защо не се поощтряват българското кино ???? (...) Защото ей такива глупаци като теб, които серадват на тези филми и ги гледат и ти се промива скапания турски мозък. Боклук резан.> <do sako: abe mom4ence, za men nyma zna4enie, koy kakav e. Vsi4kite sme 4eda na tazi zemya! (...) Kakvo sa tgi napravili turcite be tapanar, prost, bay ganyu, 4e da gi mrazi6 tolkoz mnogo? Da, za men ima samo edno zna4enie: da nenavijdam bolni sazdaniya, kato Siderov, Dogan i kato teb, smotlu! >

<cako: АА добре... КАТО СТАНЕМ ПРОВИНЦИЯ НА АНАДОЛА тогава пак ще си говорим.(...) ТУРЧИН !!! >

^в^: ... И пак ти казвам, ако четеш и гледаш излследвания 2050 година българите ще сме 30% от населението на нашата родна държава. До 2050 – всяко 2ро дете ще е турче

или цигане да продължавам ли още...>

Прави впечатление доминирането на грозния език в дискусията. Интересно е, че думата „турчин“ се използва като обидна – сякаш е екстракт, въплъщаващ омразата, породена от историята и политиката. Няма нужда да се гадае кои са конкретните причини за тази омраза, защото самите хора го казват:

<МАРИЯ: ТУРЦИЯ НИ НАТРИСА ТЬПИТЕ СИ СЕРИАЛИ! В УЧИЛИЩЕ ТУРСКИ ЕЗИК , НА УЛИЦАТА -ТУРСКА РЕЧ ,В МАГАЗИНИТЕ -ТУРСКИ,ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА -ТУРСКИ ФИЛМИ ! НА ПАЗАРА – ТУРСКА СТОКА ТОВА ЛИ Е НАШАТА НЕЗАВИСИМОСТ ?! ЗАДУШАВАМЕ СЕ ВЕЧЕ !...>[8]

Вероятно последният коментар е писан от жена, живееща в т. нар. „смесени райони“ на България. Там положението е много деликатно, тъй като турското население е преобладаващо и няма как да не се поражда напрежение.

В Българският националистически форум, в който дискусии против турските сериали не липсват, също се вижда подобно изказване:

<опълченец: Не ни стигат новините на турски по националната телевизия ами сега и тия гнусотии. (...) българските майки и баби, домакини по цял ден се облъчват с турска помия!!!>[9]

Друг коментар от същата дискусия отново се възмущава от образа на „поробителя“ в най-гледаното време:

<kotis63: Уважаеми съфорумци (...) Защо една уважаваща себе си медия като БТВ в деня на Ботев и загиналите за свободата Българи , гледаме мутрата на поробителя в прайм тайма на тевизията. До кога ще търпим това „кощунство“? Има ли български медии?>

По-нататък в същия разговор виждаме потребител да подстрекава протест срещу турските сериали в името на България:

<omerzen: Заради туй приятелю вие които сте от София спретнете им едно прилично протестче пред т.н. „българска“ БТВ в деня на първото излъчване на турския сериал.>

След статия със заглавие „Сапунките са „новото робство“, напомнят ни в Турция!“[10], цитираща Дойче веле, следват множество коментари, повечето от които са отново на етно-политическа тематика и са писани от анонимни потребители. Ето някои от мненията, споделени в тях:

<Нека преди всяка мазна турска сапунка да се излъчва кратък филм от черквата с черепите в Батак и да се чете писмото на Макгахан за Батак. Също така да се разяснява нагледно що е това сюнет като се прилагат илюстрации на дялкани турски чепове... >

<500-Г0Д.ТУРСК0 ПРИСЪСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ,НЕ Е НИЩО В СРАВНЕНИЕ С 50-Г0Д., РУСКОТО-БОЛШЕВИШКО РОБСТВО И КОМУНИЗЪМ,В БЪЛГАРИЯ!ЗА 50Г.,КОМУНИСТИТЕ ,ЗАТРИХА БИТА, ДУШЕВНОСТТА, НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА И ВЯРАТА НА БЪЛГАРИНА!>

<Предпочитам да се потурча,отколкото да се поруснача!>

<БОЛНИ СТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТЕЗИ РЯЗАНИ БОКЛУЦИ!!!>

<„Новото турско робство“! Много точно е казано!!! Вече започна НОВОТО ПОТУРЧВАНЕ, с огромното съдействие на БТВ, телевизията която работи устремно за това. Турски след турски сериал вървят по БТВ и промиват мозъците на наивните българи.>

<...ПОВРЪЩА МИ СЕ ОТ ФИЛМИ С НАСИЛИЕ,ГОЛИ ЗАДНИЦИ, ЧАЛГА,ВОЙНИ И РУСКИ ПРОСТОТИИ! ФОРУМА Е ПЪЛЕН, С ПРОСТАЦИТЕ НА АТАКА,ВМРО И ЧЕРВЕНИ КОПЕЛЕНЦА!АМАН ОТ ИДИОТИ!!!!>

Показателен е и коментарът, който се среща под статия от „Фрог Нюз“, разказваща интервю с журналиста от БНР Александър Михайлов относно турските сериали:

<Ицо: Мама им деба турска!Да се махнат тия сериали от българските телевизий и то НЕЗАБАВНО!!! 5 века ропство ни стигат и не забравяите зверствата извършени от тях , за пролятата българска кръв!!!!!!!!! >,

За мен голяма почуда предизвика фактът, че във форума на клуб „Mazda – България“, в който по принцип се дискутират качествата на леките коли, изненадващо открих цяла тема, посветена на турските сериали. Ето едно от мненията в дискусията:

<resistor: Разхождал ли си се скоро из Родопите? от Харманли до Сандански всичко е в джамии. (...) Иди за да се почувстваш чужденец в собствената си страна – там нестига че няма да чуеш българска реч ами ще те гледат странно като им говориш на БГ!...> [11]

Реших да проверя какво мислят за турските сериали турците, които живеят в България, и влязох във форума на гр. Кърджали. За моя изненада, се оказа, че няма как да разбера, тъй като вътре пишеше само на турски. Дори името на форума е „Kircaali Haber“. Вероятно такива неща дразнят българите и подклаждат национализма им. Трудно им е да се чувстват като чужденци в собствената си родина. Болезнено приемат турската реч, която се ползва на обществени места, турските надписи по магазините и т. н. Реакциите на тези хора са ако не нормални, то поне разбираеми. Ислямизацията в смесените райони се превръща в сериозен проблем. Из пресата все по-често се появяват материали, сигнализиращи, че там българският език е на път съвсем да изчезне. В много от училищата в Родопите часовете по турски са повече от часовете по български и поколението, което се възпитава в тях, среща проблеми с официалния за страната език – българския.[12]

В предаването на bTV „Тази сутрин“ от 29.06.2009 г. сигнализираха за сериозен проблем в българските училища в Кърджали. Учителите се оплакват, че до известна степен нямат език, на който да си говорят с учениците. Преподавателите знаят български, а голяма част от учениците знаят само турски.[13]

Масовото строителство на джамии, особено в източните Родопи, които се изграждат главно със средства от Турция и някои арабски страни, също смущава и тревожи българите. Те смятат, че в източните Родопи върви възродителен процес с обратен знак. Според отец Боян Саръев „зад мъглата от думи за демокрация и либерализъм, особено в Родопите, се разгражда българската нация. По този начин се подготвя една територия за откъсване от България“.[14]

Появяват се нови мюсюлмански сдружения, като „Съюз на мюсюлманите в България“ във Велинград, което си е поставило за цел възраждане на исляма и връщане на помаците в Родопите към вярата. Не са малко никнещите из Родопите ислямски секти, финансирани от арабски страни, някои от които проповядващи радикален ислям. Въпреки, че Турция няма връзка с тези неща, в съзнанието на много българи опасността от асимилиране на българите в смесените райони идва главно от нея. И те смятат, че нашествието на турски сериали естествено спомага за този процес.

Много интересна е дискусията относно турските сериали, която се развива във форума на Софийския университет[15]. Това, което ми направи впечатление, е че дискусията се провежда на доста по-културен тон от повечето такива, които срещнах в интернет пространството. Беше ми интересно да разбера какво мислят за турските сериали младите образовани българи. Общо взето в дискусията водещо място заема диалогът между двама спорещи – „camel“, който не харесва и не гледа турски сериали, и „pora_e_priatel“, който също не ги гледа, но защитава правото им на съществуване в българската телевизия и се противопоставя на това сериалите да се свързват с политиката. Мнението на потребителя „camel“ е, че не сериалите дразнят, а тяхното количество. В началото той казва, че няма нищо против в програмата на българската телевизия инцидентно да се появяват сериали от южната ни съседка, но го дразни „заливането“ на ефира с тях. Интересното идва, когато „рora_e_priatel“ му задава въпроса защо не се впечатлява от заливането на ефира с латиноамерикански и северноамерикански сериали. Очаквах отговорът на този въпрос да бъде свързан с качеството на изброените сериали, но той беше следният: „Колко българи са изклали американците? Колко години сме били под американско робство? А под латиноамериканско?“. Продължих да чета коментарите с интерес, защото ми беше любопитно какво коментират хора, които не са гледали нито един турски сериал – единствено на основата на страничните ефекти, които тези сериали пробуждат. Очевидно в тази дискусия в оценяването на турските сериали се криеше главно политически подтекст. Малко по-надолу „pora_e_priatel“, видимо впечатлен от по-горните разсъждения, казва следното:

<Хора, като ви чета, почвам да се отчайвам. Вие като си пиете кафето и в него ли виждате политически подтекст? Или 500-годишно турско „робство“? (...) Щом хората го харесват, нека го гледат. Аз предпочитам „Рим“ и „Клъци/Срежи“, и съм щастлифф. И не, ама никак не ми пречи, че са турски. И не ми пречи турската реч. Смятам, че турският език е благозвучен и харесвам народна музика от Ориента, харесвам турски рок и турски локум. Разпнете ме!>

<camel: Ще те върна назад във времето и ще те запозная с българска майка, загубила съпруг и син в клането при Батак, на която ще трябва да кажеш, че „турският език е благозвучен и хубав...“, гледайки я в очите.>

<pora_e_priatel: Значи това с майката от Батак – ще ме прощаваш, но връзката с турските сериали е точно толкова логична, колкото би била тази с изповедта на майка от византийска Сердика, чиито деца са били избити от армията на кан Крум през 809 г. Иди й обясни на нея, че българският е благозвучен!>

По средата на разговора се намесва друг потребител – „allshallpeгish“, който кратко и ясно заявява с главни букви относно турските сериали: „МРАЗЯ ГИ!!!“. На останалите участници им става любопитно и го карат да се обоснове, да напише кое провокира омразата му към тези сериали, на което той/тя отговаря: „Не мога да обясня в детайли защо ги мразя, просто защото не ги гледам“, което, от своя страна, е още едно доказателство за шестата ми хипотеза.

Този разговор, проведен от хора напълно незапознати с турските сериали, говори изключително много за това, което те асоциират с тях, а именно 500-годишното „робство“. За много от българите да гледаш турски сериали е вид национално предателство. В България в следствие на редица исторически фактори и наслагвания, отношението към Турция и всичко турско е особено деликатно. Въпреки че вече повече от 130 години България е свободна страна, сянката от петвековното османско владичество продължава да присъства в различна степен в съзнанието на българина. Той е закърмен с произведенията на Ботев и Вазов, с песните на Чинтулов и изобщо със съзнанието, че Турция е негов враг. Не само това, но и често българинът търси причините за изостаналостта на родината си именно в 500-годишния застой. Представите си пък за днешните турци, които живеят в България, често свързва с партията ДПС. Много хора не са виждали в живота си турци, но ги свързват с партията на Доган, имаща противоречиви характеристики. Но това, разбира се, не е някакъв български феномен. Няма страна по света, която да питае топли чувства към бивши свои покорители, а дори и към съседите си, с които винаги е имала спорове, делби на територии, различен прочит на историята и т.н. Толкова години след Освобождението България продължава да крета по всякакви показатели на опашката на Европейския съюз. Разбира се причините не могат да се търсят единствено в османското владичество. Но винаги е по-лесно причините да се търсят не в самите нас, а извън нас и да се намери някой виновен. Освен всичко друго, общият враг спомага и за консолидирането на нацията. Както пише проф. Дичев по повод хейтърите, „Колкото и да е объркано и флуидно всичко, сигурен съм, че мразя ЦСКА, турците, правителството, леопардови шарки... ерго сум.“[16] Според много българи с националистически уклони, за да се наречеш българин и патриот, си длъжен да мразиш този общ враг. Ако не го правиш, значи си национален предател. Дори при тези, които гледат сериалите и им харесват, се прокрадва леко чувство за вина, „сякаш става дума за прелюбодеяние с омразния поробител“ [17]... както пише в една своя статия проф. Ивайло Дичев. Показателен беше и разговора, който проведох с Н. П. от гр. София, когото цитирах на 32-ра стр. от настоящата дипломна работа. Той е пенсиониран инженер, който харесва и гледа турските сериали. Извършвайки проучвания, той е пътувал много както в България, където се е срещал с много помаци, така и из цяла Турция – вкл. в Диарбекир и Анадола. Без да го питам нищо по политически въпроси, той сам завъртя темата към тях. „Неправилно отношение имаме ние към турците, насаждана омраза, както е в Македония към българите. Пътувал съм много, познавам много турци и тук, и в Турция. Турците всъщност са много свестни и работливи хора.“ Без да го прекъсвам, продължи да говори за миналото: „По време на Априлското въстание няма нито един въстаник, който да е предаден от турчин на властта. (...) Ако погледнеш, след Освобождението, турците са били най-почтените ни съседи“. С думите си Н. П. сякаш се опитваше да се оправдае за това, че гледа сериали, произведени от „поробителя“ и, казвайки, че турците всъщност са много свестни хора, всъщност се защитаваше.

Хипотеза 8

„...и пуйка с портокали да е,ако я ядеш по 5 пъти на ден ще ти се доповръща... „

Също главна причина за отвращението, което турските сериали предизвикват у много хора, е големият им брой. Няколко от интервюираните от мен хора споделиха, че никак не им допада това, че българският ефир е залят от турски сериали. Но не защото са турски, нито защото са некачествени, а защото са безброй и омръзват.

На въпрос дали гледа турски сериали, Ю. К., управителка на магазин за дрехи, на 46 г. от гр. София ми отговаря така: „Не. Вече не. (...) В началото гледах един-два, не бяха лоши. Както след 10-ти се радвахме като нахлуха американските филми и замениха руските, сега по същия начин сме залети от турски филми. Не може по всяко време да се точат турски сериали. Дъщеря ми ги гледа, ама на мен ми омръзнаха просто! (...) Пускам телевизора – новини на турски. След тях почва турски сериал. (...) Ужас! Байгън, дет’ викат турците.“ Жената явно нямаше нищо против турските сериали, но фактът, че ги дават непрекъснато, й се струва отблъскващ.

Разговорът ми с И. Р. (на 53 г. от гр. София, инж.-химик, работещ в армията и живеещ със семейството си в гарсониера в непрестижен столичен квартал) също беше любопитен:

Аз: Гледате ли турски сериали?

И. Р.: Абе как ще гледам? Какво да им гледам, глупости. На всичкото отгоре и всяка вечер ги дават.

Аз: Какво не Ви допада в тях?

И. Р.: Ама въобще не гледам такива тъпотии, жена ми ги гледа. Всяка вечер се разправяме. Прибера се от работа, вместо да седнем, да се видим, веднага пуска телевизора. И един след друг, да му се не види. Един свърши, друг почне. (... )

Аз: Какви сериали гледа жена Ви?

И. Р.: Питай какви не гледа!

Аз: Как се отразяват на семейния Ви живот?

И. Р.: Еми как. Мълчим си. Добре, че има и още едно телевизорче в кухнята, та да гледам новини, някой мач... Как се отразява – еми единия в едната стая, другия – в другата. И само тоя Кълвач ли, какъв беше, й е в главата.[18]

Тук проблемът определено не е на национална основа. Човекът просто се дразни, че жена му вместо да общува с него, гледа сериали. За него е без значение турски ли са или някакви други, просто негодува от бройката им.

Коментарите в интернет също са показателни:

<Марат: Гледах 1001 нощи на Шехерезада и много ми хараса,но след това настана такъв наплив,че....Както беше написал един наш писател и пуйка с портокали да е,ако я ядеш по 5 пъти на ден ще ти се доповръща от нея.>[19]

<camel: ...нямам нищо против в програмата на телевизийте ни инцидентно да се появяват и някои сериали или филми от южната ни съседка. Това, което се прави в момента, обаче е буквално ЗАЛИВАНЕ на телевизионния ефир с турски сериали...да ме извинявате, ама това не е нормално...>[20]

<pora_e_priqtel: i кое му е ненормалното бе, хора? Защо да е по-ненормално от това, че сме „заляти“ от латиноамерикански и северноамерикански сериали? Не виждам някой да роптае срещу тях. Или сериали с горе-долу еднаква тематика може да идват от Америка, а от Турция не може?>[21]

Очевидно е „заливането“ с турски сериали по телевизиите и хората до голяма степен имат право да негодуват от това. Както вече споменах, България е закупила 27 турски сериала. Първите, които се появиха на българския екран, предизвикаха голям интерес, не само защото бяха много сполучливи и професионално направени, а и защото бяха нещо различно и нещо ново. По същия начин преди години са предизвиквали интерес и латиноамериканските сериали. Но предозирането на каквото и да е в един момент започва да действа с обратен знак. Това струпване на еднотипни сериали е причинено от различни фактори. От една страна, когато се отбележи висок рейтинг и интерес към даден тип продукции, телевизиите се възползват от това и се стараят да осигурят повече такива, за да са сигурни в своята гледаемост. От друга страна (нещо, за което малцина от зрителите си дават сметка) телевизиите сключват договори с продуцентските къщи и сериалите (било то американски, латиноамерикански или турски) се купуват в пакети. Тук се появява още един интересен феномен – защо тези хора толкова негодуват от заливането на българския ефир с турски сериали, а не забелязват същото (даже по-голямо) заливане с американски такива.

В интерес на истината Нова телевизия усети това пресищане и днес[22] по нея върви само един турски сериал – „Да върнеш времето назад“. По бТВ турските сериали са повече, но пък те звучно обявиха „Сезон на българските сериали“ и се опитват да балансират между чуждите и българските продукции. Виждаме как конкуренцията се отразява ползотворно и е похвален стремежът в последно време да се правят български филми.

Хипотеза 9:

„...нашите шарани захапаха въдицата... „

Според деветата хипотеза една от главните причини за нехаресването на турските сериали в България е, че много хора смятат, че те не са реални и не представят действителността.

На въпроса защо не му допадат турските сериали, М. М. (25 г., гр. София, в момента неработещ) казва: „Що. Щот’ са една лъжа, с която се опитват да ни промиват мозъците. Показват ни нек’ви синеоки турци, готини мацки, луксозни апартаменти и ни карат да вярваме, че това е Турция, която заслужава да бъде в Европейския съюз. Това е една лъжа, на която няма да се хвана. (...) Майка ми и баба ми са се прехласнали по тях и ронят сълзи над Босфора, ама ще взема да ги запиша на една екскурзия да разберат истината.“

Друг човек, който интервюирах, е Т. Ф., учителка в начално училище от гр. София, на 47 г., с две висши образования. Интересното при нея е, че хем гледа турските сериали, хем добре осъзнава, че показват неистини. „Да, гледам, цялото ми семейство ги харесва. Много интересни са, добре направени, с хубава музика, показват красиви къщи, красиви хора, красив бит, макар и да знам със сигурност, че те не показват реалния живот в Турция и това съвсем не е Турция. (...) Ходила съм там два пъти и трябва да Ви кажа, че повече от 90% от жените, които срещах по улиците, са забрадени, с кърпи или с така характерните им шлиферчета. Малко изключение правят няколко квартала на Истанбул, които са наистина европейско изглеждащи, включително и хората, които живеят в тях. Но пак Ви казвам, това не е Турция. В турски сериал нито веднъж не съм видяла героиня, която да е облечена по този начин.“ Т. Ф. предполага, че една от причините създателите на тези филми да показват различна действителност е това, че смятат, че така филмите ще се приемат по-добре в Европа. От друга страна мисли, че тези сериали са насочени и към самите турци. „Умишлено или не, действат благоприятно върху възпитанието на турския зрител. Във филмите се защитават много морални ценности, няма неприлично поведение, мръсни думи, секс и всички останали характеристики на западното общество. Тези филми показват, че носители на здравите морални ценности могат да бъдат хора, изглеждащи модерно, облечени съвременно и че не забрадката създава човешките качества. Един вид показват, че не е страшно да бъдеш свободен и еманципиран, това не пречи да бъдеш свестен и достоен човек. (...) Затова си мисля, че тези лъскави, красиви филми, в които се показват едни цивилизовани отношения, уважение към жените, дори и да не са толкова достоверни, те оказват своята благоприятна роля върху масовия турски зрител, а също и върху българския, на когото му е писнало от всякакви извратености.“ По-нататък в разговора тя направи сравнение между турските и българските продукции, казвайки, че докато в България продукциите се определят от рейтинга и манталитета, в Турция манталитетът се определя и възпитава от продукциите.

В разговора си с В. Н. (72 г., пенсиониран геолог), която цитирах по-нагоре и която е изгледала почти всички турски сериали, давани по телевизията, използвах широките й познания по темата и я разпитах подробно както за нейното отношение, така и за сериалите, за които аз не знаех много. Попитах я дали смята, че са част от рекламна кампания, а тя отговори: „Положително държат сметка както ще покажат навън – как ще се приеме, или да представят страната си привлекателна. Не си поставят като самоцел рекламата. Много умно, майсторски, деликатно я употребяват. А и действат възпитателно и към техните хора. (... ) Но дават и много сериали, в които се показва и лошата им страна. Толкова диви нрави показват! Например в „Двама завинаги“ бащата продава дъщеря си, след това тя бяга от сватбата си и през целия филм той и единия й брат я гонят, за да я убият, защото е опозорила семейството им! (... ) Евала им, че си показват и гадната страна. (... ) Много ме поразяват нравите – това да не се прекъсва волята на възрастните или мъжът да се ожени за сестрата на жена си, ако тя почине... Чувстваш грозното в традициите им.“ Тъй като е изгледала толкова много турски сериали и има широк поглед върху тях, използвах да я попитам кои сериали преобладават – тези, в които се показват красиви гледки, модерни хора и европейски нрави, или другите, в които показват лошата си страна. След като се замисли, отговори, че не може да каже кои преобладават, защото имало всякакви – и такива, в които рекламата се личала, и такива, в които показвали живота на бедните хора от дълбоката провинция, на гастарбайтерите и т. н.

Разговора с нея ми беше полезен, защото ме изненада и открих за себе си неща, които не бях знаела. Преди това смятах, че определено красивите сериали с рекламна цел преобладават, но тази жена беше впечатлена точно от обратното – че турците изнасят страшно много продукции, в които се показват „срамните“ за тях неща – простотията, изостаналостта, фанатизма. Замислих се защо аз не бях гледала тези филми, и осъзнах, че повечето от тях са били давани по българските телевизии в следобедни часове, неудобни за гледане от работещите и учещите хора. Очевидно българските телевизии излъчват в гледаното време такива продукции, които са красиви за гледане и привличат окото. Ето как разпределянето на продукциите в различните часови пояси може да влияе на мнението на зрителите.

Коментарите в интернет също показват недоволството на хората, че от екрана не им се показва истината. :

<Мария: ...Не мога да разбера как има хора ,които вярват в онова, което им сервират в турските сериали ?Лъскави картинки, лъскави мадами, лъскави коли ,но нито грам истина .Да ,режисьори и оператори са си свършили работата-там си падат по „тежките „драми и думи, но пък лицемерието им няма край. Но на кино всичко е възможно ,и нашите шарани захапаха въдицата ,кой от алчност ,кой от глупост...>[23]

<Бойчо: Не само това, ами и показват една много изкривена картина на турската действителност. Дори самите турци казват, че много малко хора живеят по този европейски начин. Турция върви уверено към пълна ислямизация.>[24]

<представа: ...Иначе сериалите им пресъздават една картина (поне тези, които се излъчват у нас), която е характерна за много малка част от турското общество. Все пак трябва да се отбележи, че имат завидно желание да представят страната и народа си в добра светлина.. .>[25]

Много забавен е един коментар под статия в електронното издание на в. „Капитал“, в който възмутен потребител с прякор „Батак Юнашки“ публикува свое писмо, адресирано до СЕМ. В него той се оплаква: „Жена ми Райна спря да готви и пере – по цял ден гледа турски сериали. (...) Вгледах се и аз в един сериал за малко и веднага се досетих, че всичко това е част от плана за турцизиране на милото ни отечество.“ По-нататък моли СЕМ да спре „това покушение срещу българщината“, защото турските сериали представлявали „пропаганда на турския начин на живот“. „То не са къщи с басейни, то не са коли и хубавици. (...) Гледах, гледах и не открих герой с фес“, казва той и продължава: „И като капак на всичко дъщерята роди онзи ден и кръсти внучката познайте как?Ще кажете – Райна. Като бабата и като Райна Княгиня.Нищо такова – кръсти я Шехерезада. Позор. Веднага спрете турските филми, защото синът пък чака момче. Да не вземе да го кръсти Онур...“[26] Дали написаното е действително, или е измислено от зрителя, не мога да знам, но факт е, че в миналото имаше бебета, кръстени на Касандра и други герои от латиноамериканските сериали. Другото, което казва зрителя, също е показателно. Дори и коментарът да е фалшив, той показва посоката на мислене на голяма част от противниците на турските сериали – а именно опасенията им от „покушението срещу българщината“.

В мненията на тези хора става ясно, че те не вярват на това, което се показва в турските сериали. Някои от тях са ходили в Турция и не намират общо между живота на турците и живота, който се показва в сериалите. Най-често се среща изказването, че има такива хора, но те са много малко и животът им не е характерен за Турция. Липсата в тези продукции на забрадени жени, липсата на звука от приканването на мюезините от джамиите, непоказването на герои, молещи се по пет пъти на ден, са недостатъци, които отблъскват много хора. Получава се така, че те губят доверието си към останалите елементи от сюжета, показващи живота в Турция или в частност Истанбул.

От друга страна, както добре отбеляза учителката Т. Ф., това показване на светски европейски нрави влияе ползотворно на самите турци. Нейната мисъл до голяма степен се допълва с един много любопитен коментар, който намерих в интернет:

<й Шган: Почти всичко в турските сапунки е лъжа и изопъчаване на действителността. Аз съм българка без каквито и да е примеси от турските българи и вече 15 години живея в Турция сред турци и според техните условия и разбирания. Добре познавам манталитета и характера им и спокойно мога да кажа,че %98 в сапунките е лъжа. Една жена не може да направи кариера,колкото и умна да е, ако няма могъщ татко,мъж ,любовник или рода.В семействата цари надлъгване и двуличие и всичко е стъпило върху меркантилна основа. Главното мото в живота им е – имаш ли пари, аз съм с тебе. Никой не помага без да има изгода за себе си или както те му казват кяр. Семействата им се разпадат доста бързо(особено последните7-8 години) и всеки от половинките си има свой отделен личен живот (важи за образованите, при необразованите мъжа е цар и жената е длъжна да търпи)Още много може да се напише, но нека оставим българина да се радва на приказките от хиляда и една нощ.>

Именно това предполагаше учителката Т. Ф., без да е живяла и да познава Турция до такава степен. Може би точно това, че действителността не е никак розова, е причината да се създават такива сериали. Може би те са създадени именно за да променят тази действителност. Същото казва и Любен Дилов – син в интервю за информационна агенция „Блиц“: „...в самата република Турция тези сериали имаха и продължават да имат цивилизационна мисия. Те утвърждават основите на модерната турска държава и държат исляма далеч от светския живот.“[27] Замислих се върху думите му, че тези филми държат исляма далеч от светския живот. Подобно е мнението и на сириеца Нидал Хлайф, филмов критик и режисьор, който казва, че „след 11 септември 2001 лидерите в Турция си дават сметка, че за младежите ще е по-добре да гледат сериали с прозападен, светски модел на поведение, отколкото да бъдат изкушени от религиозната пропаганда на иранските шиити“.[28] В момента в Турция протичат интересни процеси. От всичките ислямски страни Турция най-рано е избрала светския път на развитие и разделяне на държавата от религията. Този процес е бил започнат още от „младотурците“ и успешно продължен по- късно от Кемал Ататюрк – създателят на съвременната турска държава. Той прави драстични про-европейски реформи и се стреми да ориентира Турция към запада. В последните години обаче с управлението на Ердоган ислямските традиции в страната започват бързо да се възраждат. Въпреки че Ердоган никога не е поставял под съмнение принципите на светската, демократична държава, той принадлежи към консервативна политическа сила, придържаща се към ислямските ценности. Неговата съпруга и дъщерите му ходят със забрадки, което смущава Запада и про-европейски настроените турци. Нещо повече – неговата партия премахна със закон в парламента забраната на носенето на забрадки в университетите. Когато Турция за пореден път е поставена пред цивилизационен избор (днес, 12 юни, там се провеждат избори), телевизионните филми се явяват като контрапункт на зародилите се тенденции за връщане към ислямизма. Първата дама на една страна безспорно е модел на подражание, но телевизията е не по-малко силен фактор за оформяне на човешкото поведение. В този смисъл тези непретенциозни на пръв поглед сериали, косвено и ненатрапчиво изпълняват своя цивилизационна мисия.

Хипотеза 10

„Сметката е „проста“; „поробителя се завръща наметнал овча кожа“

Тази хипотеза е до голяма степен свързана с предишната. Много българи смятат, че турските сериали са плод на специална политическа програма, целяща да покаже на света, че Турция е европейска, модерна и светска държава, в която няма нищо различно от всяка друга страна в Европа. Някои стигат до там да смятат, че тези сериали се създават с цел завладяване на бившите народи от Османската империя.

Сред интервюираните от мен само един изрази подобно мнение – В. Х. от Пещера, когото цитирах по-горе. На въпроса ми дали смята, че турските сериали са част от някаква програма (не уточних каква, за да каже сам какво мисли), той отговори така: „О, естествено! Напълно възможно е те да са финансирани от правителството, за да рекламират страната. Не съм ги гледал, но съм чувал, че показвали Турция много по- красива и модерна, отколкото е в действителност. За какво да лъжат, ако не с някаква цел?“ Питам го дали мисли, че българската телевизия участва в тази схема и дали съществува според него някакво споразумение на политическо ниво, а той отговори с ирония и артистично учудване: „Как я нарекохте? Българска? Тя отдавна не е българска. Не съм се замислял за това, но не бих се учудил, като знам какви продажници сме.“

В статиите и коментарите в интернет материалът по темата е голям.

Една от статиите, защитаващи идеята за скритата цел на турските сериали, намерих във в. „Атака“. Тезата на автора – Димитър Аврамов, е че заливането на българския ефир с „пропагандни сериали“ не е случайна. Аврамов твърди, че Турция притежава „цяла империя от щедро финансирани звена, министерства и агенции“, целяща да разхубави образа й пред света, а България е жертва на експанзията. Според него две български „национални“ телевизии, както той иронично ги нарича, целенасочено излъчват сериали, „чиято лъскава, нямаща нищо общо с реалностите фасада, е предназначена да зомбира и заблуди наивниците, че Турция е модерна съвременна държава и мястото й е в Европейския съюз“. По този начин българите се заслепяват и губят представа за истинската Турция, в която „ликвидират физически неудобни на властите журналисти, общественици, интелектуалци и бизнесмени, а светската държава губи все повече позиции пред настъплението на Шериата – мракобесният ислямски закон.“[29]

В тема от Форума на българските националисти администратор цитира статия от в. „Атака“, която, като потърсих отделно в интернет, се оказа, че е писана от Стефан Солаков, журналист от СКАТ. В нея се защитава тезата, че турските сериали нанасят „социално-политически вреди“. „Всеизвестно е, най-вече на читателите на вестник „Атака“, че през последните години в Турция се води изключително активна пропагандна кампания във връзка с желанието на официална Анкара да прескочи високите бариери пред членството на страната в ЕС.“ Според автора тези продукции са „едно от пропагандните оръжия на днешното турско правителство“ и са дело на „специално създадени стратегически центрове“, обработващи общественото мнение в Европа.[30]

В друг сайт публикация, в която накратко се преразказва предаването „Нека говорят“, в което политологът К. Методиев изказва мнението, че турските сериали са опасни, получава 47 коментара, в които се разгръща широка дискусия. Избрах да я цитирам, защото в нея много ясно се показва твърдението, че турските сериали са част от пропагандна политика[31]:

<БУЛЯ ПЕНА: ...Това е политика на турските имперски щения и психологическа подготовка на българите. Целта е , един ден когато Турция бъде приета в Европейския Съюз, да се постигне бърза и безболезнена асимелация. Всичко това се финансира от американците които са най големия съюзник на Турция в световен план....>

<Шопа: ...Сметката е „проста“ – да се представи пред БГ гяурите, колко „добри и благородни“ са турците, как живеят в охолство и благоденствие, та ако един ден, недай боже, се проведе референдум за приемането на Турция в Европейския съюз, старите моми, изкуфелите бабички и дебилите да гласуват „ДА“. (...) НАРОДЕ БЪЛГАРСКИ, не забравяй историята си и не позволявай тя да се върне по един или друг начин!...>

<Мехмед Ефенди: тези сериали не са произведени специално за да се излъчат в малката 8 милионна България. Тези сериали са закупени още от Япония, Русия, Македония, Бразилия, Гърция и др. така, че не сте само вие българите „заблуждавани за турската действителност“>

<БАЙО: ...ТЕ СА ЗА ИЗНОС И ТО ГЛАВНО В БЪЛГАРИЯ, ЗА ТУКАШНИТЕ ТУРЦИ, ЦИГАНИ И ГЛУПАВИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И БАБИ, КОЙТО АКО ЗНАЯТ ИСТИНАТА, ВЕДНАГА ЩЕ ИЗКЛЮЧАТ ТЕЛЕВИЗОРА!...>

<Пешо2: .На лумпените им се пускат безплатни турски сапунки денонощно за да могат да оценят хубаво рязаните бургии.. .>

<подбор: Тъпите хора си мислят че света се върти около тях. Турските сериали се гледат в 43 страни на света.. .>

<Оги: Турските сериали са вредни за България и Европа!!! Насажда ни ориенталско- азиатско мислене и цености, които са в противовес с европейския ни манталитет. Някой ще каже че това е кино, изкуство. . . не. . . това инструмент на турската политика. >

Под друга статия от „Фрог Нюз“, разказваща интервю с журналиста от БНР Александър Михайлов относно турските сериали[32], виждаме отново дословно същото мнение на „Шопа“ от предишната цитирана статия („Сметката е „проста“ – да се представи пред БГ гяурите...“). Явно този потребител е харесал това, което е съчинил, и го е публикувал под различни статии в мрежата. Реших да проверя дали не го е публикувал и в други страници, и предположението ми се оказа вярно – намерих абсолютно същия коментар от същия никнейм в още цели 23 интернет сайта, включително и такива, в които не се говори за сериалите, а просто се споменава Турция.[33] Това изглежда е човек, искрено изплашен от това, което се случва в България покрай турските сериали и чувства като своя отговорност това да отваря очите на заблудените.

Под статията, която по-горе цитирах относно златния век на турското кино, се срещат и следните коментари[34]:

<Писна ми да слушам за Турция: ...Очевидно български не рабирате като ви се каже , че н писна от турска пропаганда, затова ще ви го кажа така : Ай сиктир с тез турски филми...>

<gogo: ...КВО КАТО Е ТУРСКО-СТИГА ДА Е ХУБАВО.ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ НАЙ ПОСЛЕ,ИЗЛЕЗТЕ ОТ ДУПКИТЕ СИ,НАВЪН Е СЛЪНЧЕВО.И ТУРЦИЯ,И СВЕТЪТ СА ДРУГИ...>

<трезвомислещ: ...сапунките от Турция са специално субсидирани от турската държавна хазна, специално подготвени за зрители извън Турция и специално напудрени... >

<трезвомислещ: ...има СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА на турското парвителство за изготвяне на такъв теп „рекламни“ филми като пропаганда за Турция и европейския начин на живот в нея... >

<SK: В случая пропагандата би била лоша, ако насъсква страните една срещу друга. Но когато пропагандата е за мир и разбирателство тя е добра не зависимо дали турска, или циганска.>

<Норд 22... Учете турски и наблягайте на кючека, поробителя се завръща наметнал овча кожа >

В дискусията относно турските сериали във форума на клуб „Mazda – България“[35] се изразява мнението, че в стратегическата програма, стояща зад тези сериали, е намесено и ДПС:

<resistor: ...насажда се една приятелска представа за турците, тяхната страна, религия и култура у нас и в правилния момент това ще бъде използвано по-най ефикасния начин от тях. Много хитър ход на ДПС и изобщо на движенията проповядващи ислямизъм и про-турска нагласа в България. След като не са в управата – ше въздействаме чрез медиите! Защо тези сериали се появиха месец два преди изборите когато се знаеше че 100% ДПС ще ги загуби?>

Подобно мнение се излага и под статията „Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност“:

<българин значи българин: ...по този начин се приобщава българинът към турската култура(това важи най-вече за помаците и за циганите,тоест дава се потенциална енергия още повече българите изповядващи ислям да имат турско самосъзнание.Знае се,че Турция имат специална програма за България да ни завладеят по културен и икономически способ.> [36]

Във в. „Атака“ виждаме и следното мнение:

<Васил Василев, гр. София: Хора, нима не разбирате каква е целта на тези евтини сапунки с долнопробно качество?! Главната им цел е да промиват мозъци, да залъгват колко е добре в Анадола, да показват каква поевропейчена страна е Турция и как, видите ли, тя е готов член на Европейския съюз. (... ) В България турската пропаганда не е спирала от деня на освобождението ни от робство. Под формата на секти, политически формация, а днес – на така гледаните сериали. (...) Ако ние, българите, не уважаваме и браним своята идентичност, няма кой да го направи. От нас зависи да ограничим достъпа на турската пропаганда и да помним геноцида над народа ни. Трябва да бъдем силни и обединени, да кажем не на турските сериали и най-сетне – не на Турция в ЕС!>[37]

Това, което се забелязва в повечето от цитираните от мен коментари, е увереността, че турските сериали не са просто художествено произведение, а имат скрита цел. Виждат се различни предположения – че Турция ги създава като ключ към ЕС; че сериалите са финансирани от Америка; че се създават, за да завладее Турция България; че проповядват исляма; че са във връзка с българските политици; че неслучайно излъчването им е започнало в момент преди парламентарни избори; че служат, за да приобщят българските помаци към ислямската култура и че дори ни ги дават безплатно с тази цел. Без значение, че са излъчвани в още 39 страни и нищо, че повечето от тях са базирани върху стари турски романи, чиито автори едва ли са мислели как произведенията им един ден ще послужат за повторното завладяване на България. Предположенията са много, но едно в тях е сигурно – „сметката е проста“, тези сериали са „вредни“ за България и трябва да се забранят. Както винаги на българина всичко му е ясно. Зад всичко вижда някаква конспирация, която цели да го ощети по някакъв начин.

Заключение

От проведеното изследване, целящо да проучи мненията относно турските сериали, разпространени в българското общество, бяха направени следните изводи:

• Като цяло мненията на хората, имащи някакво отношение към турските сериали, са разделени на два полюса – едната част от хората приема тези сериали с голяма радост и дори възхищение, а другата напълно ги отрича.

• По-голямата част от хората, които изказват мнението си в интернет, са от тези, които са против турските сериали. Пряко доказателство на това е разгледаната анкета от www. news .bg, озаглавена „Гледате ли турски сериали“.

• Оказа се, че във форумите за и против турските сериали, коментарите „против“ обсъждат не лошото качество на сериалите, а етнически, политически и културни проблеми.

• Повечето от статиите във вестници бяха неангажирани с оценка, или обективно описваха двете полюсни тенденции, разказваха любопитни неща за героите. Разбира се имаше и статии с открито позитивно мнение към турските сериали, както и много статии на психолози и социолози, опитващи се да обяснят феномена на тези сериали. Статии с отрицателно отношение съществуваха, но бяха по-малко на брой.

Чрез получените данни от изследването си, направих проверка на очакванията, заложени чрез хипотезите.

Първата хипотеза, която предполагаше, че мнението на хората, харесващи турските сериали, до голяма степен се е оформило от първия сериал, който са изгледали, беше потвърдена. Оказа се, че при повечето хора първият изгледан турски сериал е „1001 нощи“. Качеството, съдържанието, актьорската игра, музиката, режисурата и красивите кадри на този филм са привлекли много хора, които в последствие са продължили да гледат други турски сериали.

Втората хипотеза, която гласеше, че хората, харесващи турските сериали, намират в тях убежище в непорочността на нравите на турските герои, до голяма степен се потвърди. По някакъв начин те бягат от насилието и простотията, които се насаждат от телевизионния екран от американските екшъни, реалити формати и др. Имаше обаче и мнения, според които тези сериали са тежки и натоварващи психиката и затова не мога да кажа, че хипотезата ми се затвърди напълно. Въпреки това, като цяло в интервютата, които направих, и в голяма част от коментарите на харесващи турските сериали зрители, се пролича, че на зрителите им е омръзнало да бъдат „заливани“ от екрана с кръв и пошлост. В статиите тази тема също беше силно застъпена. Често се случваше сериалите да бъдат сравнени с американските филми. Не винаги, но много често се сблъсквах с мнението, че турските сериали показват и дори възпитават на морал и здрави семейни ценности. Именно това се изтъкваше като една от причините за харесването им. Заговори се дори за възпитателната функция на тези сериали, както и за ползата от съществуващата в Турция цензура, която не допуска в тях да се прокрадват сцени, разстройващи човешката психика или морал.

От тук следва и връзката с третата ми хипотеза, според която турските сериали предизвикват у хората носталгия към миналото, когато и у нас е съществувала цензура, а изкуството е изпълнявало и възпитателни функции. След направените изследвания мога да направя извода, че това се отнася по-скоро за по-зрелите и по-възрастните хора. Някои ги асоциираха с времето на възраждането, други – с времето на тяхното детство или това на социализма, но препратките към миналото бяха често срещани. Относно турските сериали се срещаха думи като: „висок морал“, „спокойствие“, „човечност“, „семейност“, „семейни ценности“, „уважение“, „патриархалност“. В коментарите от интернет обаче, повечето от които допускам, че се пишат от младежи, това мнение не се срещаше. Затова не мога да кажа, че хипотезата ми беше напълно потвърдена, нито че беше отхвърлена.

Четвъртата хипотеза беше свързана с това, че турските сериали накараха много български зрители да погледнат с други очи на южната си съседка. Интервютата и коментарите в интернет напълно потвърдиха хипотезата ми. Много хора споделят, че допреди тези филми представата им за Турция е била много незначителна и дори целенасочено изкривена от властта. След запознанството си с турските сериали, и особено с първия, а именно „1001 нощи“, тези зрители откриват, че освен „простотията“ и „изостаналостта“ съществува „и друга прослойка – интелигентните млади хора“; откриват, че Истанбул в действителност е много красив, поддържан и ценен град. В изследването си интервюирах и екскурзианти по време на пътуване до Истанбул, както и екскурзоводката им, която потвърди, че турските сериали са увеличили интереса и екскурзиите до южната ни съседка. Оказа се, че сериалите имат и друг положителен ефект – книжарниците са пълни с качествена турска литература. Българските зрители започнаха да променят представата си за Турция, виждайки колко богата и разнообразна е турската култура.

Петата хипотеза, допускаща, че на много зрители им допада близостта между българския и турския манталитет, показван от екрана, също се потвърди. Близката кухня, музика, интериор, бит, дори общите думи и изрази умиляват зрителите. Не само това, но се оказва и че добре могат да разберат проблемите на съвременните турци, които, също като тях, макар и в по-голяма степен, се намират на границата между два културни свята – европейския и ориенталския. Освен това, зрителите намират близост в семейните проблеми и отношения, показвани в сериалите.

Шестата хипотеза допуска, че хората, които се изказват против турските сериали, всъщност нямат задълбочен поглед върху тях. Изненадах се от категоричните резултати, но се оказа, че хипотезата ми е била вярна. Въпреки че не очаквах тя ми да се потвърди напълно, така и не успях да намеря сериозно изказване или публикация с негативен характер от човек, запознат отблизо с турските сериали. В коментарите на хората, които ги отричат, както и в интервютата, които проведох, а също и в публикациите в интернет, стана ясно, че тези хора коментират без изобщо да са се постарали да се запознаят с тях. Дори в статии от известни вестници намерих публикации, в които се цитират грешни факти и данни и се демонстрират много повърхности сведения.

Според седмата хипотеза много от хората, отстояващи отрицателно мнение спрямо турските сериали, са националистически настроени и по исторически, политически и други причини мразят всичко, свързано с Турция. Хипотезата до голяма степен се потвърди. От данните от интервютата и от коментарите в интернет, стана ясно, че голям процент представляват хората, които не харесват турските сериали само заради това, че са турски. Споменаха се констатации като „Народ, който толкова бързо забравя историята си, не може да има бъдеще“, „гледаме мутрата на поробителя в прайм тайма“, изрази като „ново потурчване“, „ново робство“ и риторични въпроси като „За това ли умряха Ботев и Левски?!“ Намесиха се събития като „турското робство“, клането в Батак, ислямизацията на смесените райони и т. н. В интернет обидните думи и остри нападки на етническа и дори на сексуална тематика, бяха налице. Явно раните на българите, свързани с турския етнос, са неизлечими и не позволяват обективно отношение към един турски продукт.

Осмата хипотеза, предполагаща, че големият брой на излъчените турски сериали по българската телевизия дразни зрителите, се оказа вярна. Много от интервюираните и коментиращите в интернет нямат нищо против това, че сериалите са турски, а просто имат против „заливането“ с тях на националните телевизии. Един мъж дори сподели, че комуникацията в семейството му се е нарушила в следствие на сериалите, които „един свърши, друг почне“. Интересно беше, че никой не негодуваше от „заливането“ от екрана с американски продукции.

Деветата хипотеза, предполагаща, че много хора смятат, че турските сериали показват една нереална действителност, се потвърди. На много хора не им допада това, че тези сериали не показват реалния живот, забрадените жени, изостаналостта. Споменаха се думи и изрази като „лъжа“, „нашите шарани захапаха въдицата“, „лицемерие“, „изкривена картина“. Много интересен беше един коментар в интернет на българка, живееща от много години в Турция, която казваше, че действителността няма нищо общо с това, което се показва от екрана и чрез разсъжденията на една от интервюираните, се стигна до предположението, че турските сериали не отразяват действителността, а искат да я променят и да „държат исляма далеч от светския живот“, както казва Любен Дилов-син в едно интервю.

Десетата хипотеза, предполагаща, че много хора виждат в турските сериали специална програма за турцизация и ислямизация, се потвърди. Много българи смятат, че те са плод на конспирация, целяща да ги ощети по някакъв начин. Срещнаха се най- разнообразни предположения – от това, че целят повторното завладяване на България през това, че са свързани с българските политици и имат за цел да приобщават помаците към исляма, до това, че се финансират от Америка.

Мисля, че избраната от мен тема е много интересна и разкриваща под повърхността си пластове, говорещи много за българската душевност. Въпреки че темата е актуална, тя все още не е достатъчно изследвана. Това прави моята работа необходима, тъй като тя очертава един хоризонт за възможни бъдещи изследвания. Смятам, че това е прекрасна тема за едно още по-мащабно изследване.

 

Източник



[1] Ивайло Дичев, културолог: Онлайн поколението няма търпение да отлага каквото й да било, http://www.dnevnik.bg/interviu/2011/04/27/1080974 гуаЦр dichev kulturolog рпМп рркркг^р шата/, юни 2011.

[2] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 1/, май 2011.

[3] пак там

[4] данните са от 28-ми май 2011 г.

[5] вж. Приложение № 4

[6] ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!, http://www.facebook.com/pages/ПИСНА-МИ-ОТ-ТУРСКИ- СЕРИАЛИ-/185296689369, юни 2011.

[7] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/. май 2011.

[8] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/■ май 2011.

[9] Турски сериали превземат България, h1tp://www.foшm.bg-narionaИsti.org/index.php?topic=98140■ юни 2011.

[10] Сапунките са „новото робство“, напомнят ни в Турция, http://world.actualno.com/news 279391.html, май 2011.

[11] Хора каква е тази атака на турски сериали по българските тв, http://forum.mazdabg.com/viewtopic.php?t=16034, юни 2011.

[12] В Джебелско превеждат уроците от български на турски език, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=876058 юни 2011.

[13] Езикова бариера дели учители и ученици, h1tp://www.btv.bg/news/stor·v/134122 юни 2011.

[14] Пълзящата ислямизация у нас или как се разгражда една нация, http://zaedno.eu/article2774.html?menш2=mms://213.222.53.198/horizontlive юни 2011.

[15] Турски сериали, http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=15&t=16305&start=135· май 2011.

[16] Ивайло Дичев, културолог: Онлайн поколението няма търпение да отлага каквото й да било, http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/04/27/1080974 ivailo dichev kшltшгolog рпМп рркркг^р niama/■ юни 2011.

[17] Дичев, И. Национализмът като субкултура? http://www.semmar-bg.eu/spisarne-semmar-bg/brov4/item/293-национализмът-като -субкултура? .html, юни 2011.

[18] става въпрос за актьора Къванч Татлъту

[19] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 1/#с^, май 2011.

[20] Турски сериали, http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=15&t=16305■ май 2011.

[21] пак там

[22] 03.06.2011

[23] Der Standard: Сериалите задраскаха турското робство, http://www.24chasa.bg/Artide.asp?ArtideId=731042■ май 2011.

[24] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 0/^^, май 2011.

[25] К. Методиев: Турските сериали са опасни,

[26] Ценкова, И. Перли и сълзи. За страничните ефекти от турските сериали, http://www.capital.bg/politika i ikonomika/obshtestvo/2009/08/28/775978 perli i sulzi/■ май 2011.

[27] Любен Дилов-син: Слави е обречен на самота! Критикува Бойко, защото ревнува от него!, http://www.blitz.bg/news/article/63327■ юни 2011.

[28] Георгиева, Т. В очакване на сапунка по Гераците, h1tp://www.kulШra.bg/bg/artide/view/16991■ юни 2011.

[29] Аврамов, Д. Турските сериали са лъскава фасада на имперска политика, http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story id=72969&forinat=litinl. май 2011.

[30] Турските сапунки лъскат образа на мюсюлманските варвари, http ://www.forum.b g-nacionalisti.org/index.php?topic=15220.0, юни 2011.

[31] К. Методиев: Турските сериали са опасни, http://frognews.bg/news 31091/K Metodiev Turskite seriali sa opasni/ , юни 2011.

[32] „За“ и „против“ турските сериали, http://frognews.bg/news 22709/Za i protiv turskite seriali/. юни 2011.

[33] вж. Приложение № 3

[34] Турското кино преживява Втори Златен век, http ://e-vestnik.b g/8325/turskoto -kino -prezhivyava-vtori-zlaten-vek/, юни 2011.

[35] Хора каква е тази атака на турски сериали по българските тв, http://forum.mazdabg.com/viewtopic.php?P=170099&sid=7076a9a84ceb8415424c85f9de52a6b7 юни 2011.

[36] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/2/. май 2011.

[37] Българи, не гледайте турски сериали!, http://www .vestnikataka.b g/archive .php ? broi=1501&text=&fromDate=&toDate=&newsID=89346. юни 2011.