Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

В апартамента на Ерика Джонг – от дясната ми страна се простират очертанията на манхатънските небостъргачи, от лявата, на стената, образ на гола жена – ние си говорим за секс. И по-специално, за голота. Дъщерята на Ерика, Моли Джонг-Фаст, е заедно с нас и аз се опитвам да разбера какво е означавало за нея да израсне с майка, която е синоним за сексуалната революция – онази ера на феминизма, секс-тройките, повишаването на съзнанието и красивите, изобилни полови окосмявания.

Моли е отправяла в миналото странни твърдения към майка си и е малко трудно да се разбере кое е истина и кое – сатира. Наистина ли Ерика се е разхождала из апартамента съвсем гола? „Беше напълно гола през цялото време“, казва Моли решително, „и баба ми също“. Тя поглежда към майка си за потвърждение. „Беше ли гола през цялото време?“

„Кармен ще ни приготви малко сирене“, казва Ерика ведро, игнорирайки въпроса, като посочва към жената, работеща в кухнята.

„Тук имаше много отвратителна голота“, повтаря Моли.

„Ти спиш гола“, обръща се тя обвинително към майка си.

„Но много хора спят голи“, казвам аз. „Става горещо“.

Майка й отива да донесе плодове.


Small Ad GF 1

„Не и в Америка“, казва Моли. „Ние имаме климатични инсталации. Аз спя с шест пуловера“.

„Не е като да съм те водила по нудистки лагери през ваканциите“, казва Ерика, която се връща с купа зрели смокини. „Хубави са“, казва тя, като захапва една. После ги предлага грациозно.

Някои хора се чувстваха загрижени за това как Моли ще се справи с това да бъде отглеждана от Ерика – жената, която през 1973 публикува Страх от летене, изобрети фразата „zipless fuck“ (необвързващ секс), за да опише перфектно освобождаващата среща, и стана световно известна когато романът се продаде повече от 18 милиона пъти. Когато Моли е била дете, терапевтите я тормозели с въпроса „потисната ли си от еротичните писания на майка ти?“

Откровено казано, представата, че Моли би могла да бъде потисната от каквото и да е,  изглежда абсурдна. Шумна, властна и много смешна, тя изглежда като стремително носещ се влак – думите просто се изстрелват от нея, както им падне.

„Мъжете, с които се сваляше майка ми, бяха невероятни. Не-ве-ро-ятни“ , казва Моли.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Копелета!“, казва Ерика, смеейки се гръмогласно.

„Искам да кажа, това е проблема с моята майка“, продължава Моли. „Тя не може да преценява добре характерите. Чудесна личност е. Много доверчива – от вида, които дават на преследвачите си телефонния си номер“. (Едва ли, поне в наши дни. Преди няколко години Ерика писа, че е престанала да отговаря на писмата на феновете си, след като един мъж я помолил да му прати използваното си бельо, а друг я поканил да стане „Царица на мерките“ в неговия клуб, „Премери го“).

„Не знам как тя е намерила Кен“, казва Моли, говорейки за четвъртия съпруг на майка си, с когото тя е от 22 години насам, „защото всеки нов приятел беше по-лош от предишния“.

Тя започва да разказва цяла серия истории – може би клеветнически, а може би напълно истински – за въпросните мъже: пъстър списък от пандизчии и моторизирани дилъри на дрога.

„Имаше само един приятел, когото харесвах, и бях толкова разочарована, че не се ожени за него. Но мисля, че той беше хомосексуален. Имаше и още един, когото харесвах, но той пък се омъжи за друга. Освен това не беше успешен човек. Единственият човек, с когото тя излезе, а аз си мислех, „по дяволите, тоя се измъкна“ – тя щраква с пръсти шумно, в знак на разочарование – „беше [финансистът] Стив Шварцман“.

„Републиканец“, казва Ерика.

„Но щяхме да бъдем толкова богати“, казва Моли. „Само казвам де. Малко ядно е“.

„В мемоара си [Неприспособеното] момиче, публикуван през 2006, Моли пише за „полу-знаменитото си детство“ с Ерика, която се е развела с Джонатан Фаст, третия й съпруг, когато дъщеря им е била на четири години. След това Ерика е провела по-голямата част от 1980-те във флиртове, а това е направило възможно, пише Моли, „да се оженя на много млада възраст и все пак да знам какво става там навън“. Основния урок, който научила през този период бил никога да не се сваля с мъж „който има повече от една индивидуалност или в момента се лекува чрез електрошок“.

Тя се връща на тази тема в есето „Те имаха секс, така че за мен не беше необходимо“, централно в новата й антология, Захар в купичката ми. Книгата е редактирана от Ерика, която не е била сигурна дали иска да председателства сборник със секс-есета от жени – по-скоро задаване на тон, смятала тя – докато историите започнали да пристигат, с всичките си сочни детайли.

Докато редактирала сборника, Ерика забелязала силна поколенческа разлика. „По-възрастните жени бяха много по-директни и по-нецензурни“, казва тя. Моли, която никога не пропуска шанса да бъде драстична, споменава, че това е така само защото единствените хора, които обичат да пишат за секс са „ония, с които никога човек не би искал да прави секс през следващите милион години; седемдесетгодишните“.

69-годишната й майка не се съгласява, меко. „Фей Уелдън“, казва Ерика. „Не би ли искала да правиш секс с Фей?“

„Хм, аз обичам Фей“, съгласява се Моли. „Но не по този начин“.

Моли очертава пропастта между млади и стари с повече детайли в есето си, като пише, че докато майка й е израснала в култура, при която сексът е бил нещо тайно и тясно свързано с брака, самата тя е израснала във време, обсебено от секса, с Бритни Спиърс, примерно, постоянно на екрана, „пулсираща в някакви бикини, размишляваща върху девствеността си“. Всяка от тях се е противопоставяла на обстоятелствата си и се е борила срещу нравите на предишното поколение – както го правят и много от връстниците й. А Ерика пише в мемоара си, публикуван през 1994, Страх от петдесетте, „бунтовните поколения следват кротките; кротките следват бунтовните, а светът си продължава както винаги“.

И така Ерика е станала сексуална бунтовница сред бунтовници, сменяйки множество връзки с мъже и жени, пишейки екстатични, смешни книги, в които се възпява сексуалното удоволствие, шансовете и въображението. Това са литературни, важни романи, които въпреки това се отварят винаги на мръсничките страници, когато ги откриете в антикварните книжарници.

Животът им е бил пълен с привилегии, богатство и страхове. Като самотна майка Ерика е поддържала две домакинства, едно в града и едно в провинцията, и е трябвало да бъде много дисциплинирана, както казва сама. „Мислех си, че никога няма да получа договор за друга книга и че ще фалирам, и всичко това беше наистина страшно“.

Бавачка помагала при отглеждането на Моли, а самата тя била готова да остави на дъщеря си достатъчно свободно пространство, за да може да се развива. Сега, безпокои се тя, жените отново биват измествани накъм дома. Наскоро е писала в Уол Стрийт Джърнъл за „хеликоптерното родителство“ – „задушаващото наблюдение над всяко преживяване и проблем на детето“: един подход, който според нея държи жените в плен.

В отговор на есето на Ерика, Моли е написала, че прекарва „един тон време заедно с децата си, никога не пътувам, почти не работя и съм хеликоптерен родител, какъвто едва ли можете да си представите“. Днес, на 32, тя има три деца (омъжила се е на 25) – Макс, на седем, и близнаци на три години, Дарвин и Беатрис. Съпругът й е бил от академичните среди, но Моли казва: „помогнах му да се измъкне от това. Да бъдеш университетски професор е толкова тъпо“. Днес той работи в областта на финансите. През 2007 медиите съобщиха, че семейството се е настанило в апартамент за 5 милиона долара.

В антологията Моли пише: „В очите на Ерика Джонг, аз съм теснячка… млада богаташка, разкарва децата си насам-натам по различни забавления, участва в Родителската асоциация. Аз съм човек, когото баба ми и майка ми биха наблюдавали с мълчаливо неодобрение. Понякога казвам на децата си, че най-важната ми работа е да се грижа за тях“.

Не мога да си представя Ерика, гледаща с неодобрение към дъщеря си. През време на цялото интервю, докато Моли говори, Ерика я наблюдава с хубавите си, спокойни очи. Тя изглежда някак учудена пред онова, което е създала. Учудена и горда. Няма и следа от завистта или раздразнението, които понякога са характерни за отношенията между майки и дъщери; те хвалят взаимно писането си, казват, че не биха могли да направят онова, което е направила другата и довършват шегите си. „Смешна си, Моли“, казва Ерика, докато дъщеря й пуска нов виц. „Наистина си смешна“.

Ерика беше писала веднъж, „Жените се идентифицират с майките си автоматично и силно, но освен това трябва и да отхвърлят майките си, за да станат самите себе си“. В случая с Моли, задачата да установи собствената си идентичност и глас трябва да е била особено трудна. Имало е напрегнати години. Като тийнейджърка тя е страдала от булимия (прекомерен апетит) – отчасти като реакция, по собствените й думи, на онова, което й казала Джоан Колинз, че е прекалено дебела и не може да дойде на яхтата на Валентино, модния дизайнер. А когато била на 19 се наложило да прави клинична терапия против зависимостта си от алкохол и дроги. Оттогава насам е чиста. И, както изглежда, е успяла да се утвърди, при това с апломб.

Току-що е публикувала втория си роман, Наръчник на социалния кариерист – историята на една жена, която става серийна убийца, за да подпомогне кариерата на съпруга си. Моли казва, че става дума за вземане на нещата в собствени ръце в един свят, който не те цени. „Познавам много хора, много съпруги, които днес не работят. Проблемът е, че голяма част от самочувствието, особено в Ню Йорк, е свързана с работата ви. Нямате особено много от него, ако единствените хора, които вярват, че имате значение, са децата ви“.

„Значи ти казваш, че жените могат да получат власт само като убиват хора?“, казва Ерика.

„Да. Това е единственият начин“.

„Убийството е новият феминизъм!“, казват двете жени едновременно, смеейки се.

Моли се гордее с разликите между себе си и майка й. Докато Ерика е бохем, Моли е буржоазка; Ерика е либерал, докато дъщеря й тежнее към консерватизъм. Трудно е да се каже до каква степен историите на Моли са стриктно верни или просто сатирични. Решавам да изпитам някои от тях. Вярно ли е, че докато е растяла, къщата е била пълна с картини на „голи лесбийки, заети с глупости“?

„Картината на голата лесбийка? Разбира се“.

„Беше подарък“, казва Ерика, леко нацупена.

„Няма значение дали е било подарък. Тя съществуваше… Имахме много голо изкуство. Дори и в тази къща има много голо изкуство“. Моли се обръща игриво към майка си. „Ще я заведа в спалнята, за да види еротичните дърворезби. Ще го направя. Защото в тази къща има много наистина мръсно изкуство. Какво ще кажеш за типа с лулата? Къде е картината с онази лула?“

„Продадох я“.

„О, това разкъсва сърцето ми. Мъжът, който содомизира друг мъж с лула, е бил продаден“.

В миналото Ерика е имала необвързващи връзки и Моли пише, че бабите и дядовците й от двете страни също са имали отворени бракове. Питам Ерика дали това е вярно за родителите й. Моли скача. „Ами той я мамеше“.

„Не знам дали това се счита за отворен брак!“, казва Ерика.

„Отворен е от едната страна“, казва Моли. Ерика казва, че вече няма отворен брак, защото такива неща не функционират. „Хората започват да ревнуват. Само малцина са способни на това. Познавах една или две от старите бохемки, вече мъртви, които бяха способни на това и не бяха притежателски настроени, но ревността е нещо много трудно за преодоляване“.

Тя казва, че не се е осмелявала да дава на Моли сексуални съвети, докато дъщерята е растяла: „Щеше да ме изхвърли със смях от стаята“. Моли наистина се разсмива при спомена за сексуалния съвет, който майка й дала на някакъв познат мъж, „който имаше хубав брак и винаги се чувстваше близък с мама, и дойде да я пита за съвет“. Очите й се разширяват, зъбите й проблясват. „Тра-ра-раааа!“, вика тя. „Той каза на мама, ‚мисля да направя секс-тройка с тази млада дама – какво ще кажеш?‘ А мама му вика, ‚Направи го, страхотно е!‘“ тя саркастично повдига палец.

„Не съм казвала такова нещо!“, казва Ерика.

„И, тра-ра-раааа – той си отиде! А след това се разведоха и сега той е с една по-млада жена. Ва-ва-ваааааа“.

Единственият път, когато Ерика рискувала да даде сексуален съвет на дъщеря си бил, когато я попитала една от детските приятелки на Моли. Двете момичета били по на около 11. „И тя каза, ‚как да решим с кого да изгубим девствеността си?‘“, казва Ерика, „а аз отговорих, ‚бъдете сигурни, че е наистина свестен и че няма да разправя за вас на други хора‘“.

Моли отива да телефонира на терапевта си и Ерика казва, че според нея тя е била „много повече потискана от собствената си майка, отколкото Моли беше от мен“. Майката на Ерика искала да бъде художничка, но се сблъскала със сериозни трудности. В художественото училище например й казали, че не може да получи първа награда в един конкурс, защото от нея се очаква да се омъжи, да има деца и да се откаже от изкуството – което я изпълнило с ярост. Това пък отказало Ерика от мисълта за рисуване, което тя също обичала. „Бях много завладяна от нея, защото тя беше много силен характер. Много повече завладяна, отколкото беше Моли“.

Двете жени изглеждат безупречно близки – не следващия ден след интервюто те отиват заедно на излет в Хемптън. „Много съм горда с нея“, казва Ерика. „Тя се захвана с неща, които аз никога не съм вършила. Аз имах едно дете, тя има три. Тя е смела. И сигурно се чувства много обичана, ако и да казва, че самочувствието й е ниско; как иначе би могла да ме подиграва? Тя знае, че никога няма да се засегна. Давам й позволение да върши каквото си поиска“.

А не беше ли това именно обещанието на сексуалните и феминистки революции? Тези жени (и мъже) можеха да определят себе си както пожелаят. Като „теснячка“, хеликоптерна майка и хапеща социална сатиричка, Моли Джонг-Фаст почита ценностите на майка си по най-неочакван начин.

Източник

Кайра Кошрейн е британска журналистка, сътрудничка на лондонския „Гардиън“.

Pin It

Прочетете още...

Сред руснаците

Едуард Докс 10 Ное, 2011 Hits: 13297
Посещавайки имението на Толстой, английският…