Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Този текст е част от поредицата на „Либреален Преглед“
„Турция – предизвикателства и надежди“,
която включва:


Турските либерали от Морийн Фрийли

Кемализмът от Пери Андерсън

Съседства от Орхан Памук

Анадолското изкушение от Михаел Туман

Две мнения за демократизацията в Турция от Сейла Бенхабиб и Некла Келек

Бельото говори за прогрес от Даниел Бакс

Промени в Турция: Ние се извиняваме! от Каи Щритматер

Ние можем и по кюрдски от Михаел Туман

Пазарът е тук от Инго Аренд

Триумфиращата Турция? от Стивън Кинцър

Отомания от Елиф Батюман

Европа и турците: цивилизацията на Османската империя от Бърнард Луис

В търсене на „Новата Турция“ от Кая Гендж

Сценични майки от Елиф Батюман

Политическият спектрален кръг от Кая Гендж

Музеят на Орхан Памук от Елиф Батюман

Турция, от Тахрир до Таксим от Карем Йоктем

Турция избира Ердоган от Кристофър де Белаг

Пътят на Ердоган от Халил Карàвели

Турция: завръщането на султана от Кристофър де Белаг

Чистки и параноя (Ела Джордж за „новата“ Турция на Ердоган) – част 1

Турция и Русия: Парадоксът на родовите прилики от Игор Торбаков

Защо Турция обръща гръб на САЩ и прегръща Русия от Аарон Щайн

Над Турция витае страхът от невидимото. Как другояче да се обясни това, че преди две седмици правителството забрани една книга, която още не се е появила? Материалът за движението на ислямския проповедник и предприемач Фетула Гюлен, събран от турския журналист Ахмет Сик за книгата му „Армията на имама“, сигурно е предизвикал загриженост по самите държавни върхове.

В същото време, когато непубликуваната книга беше изтеглена от оборот заедно с автора си, зад решетките изчезнаха и други 63 критично настроени журналисти. „Дълбоката държава“ – онзи печално известен съюз от армейски офицери, фашисти, полицаи, консерватори, а напоследък очевидно и ислямистки политици, предизвиква толкова голям страх именно защото е невидима, защото действа неочаквано и нанася ударите си от засада.

Страхът от невидимото

В една страстна реч висшата съдийка от Анкара Емине Юлкер Тархан наскоро предупреди обществеността, че правовата държава в нейната страна изчезва, след което подаде оставка. Предвид кървавата диалектика на видимо и невидимо, изчезване и появяване, забулване и разкриване, откритата миналата седмица на Босфора изложба „Тактика на невидимостта“ изглежда толкова по-важна. Защото третата изложба в новия музей Артер, която преди това можеше да се види в Берлин и Виена, представя открито механизмите на невидимостта. И това – в сърцето на Истнабул.

В своята видеоинсталация „невидими“ например, роденият през 1947 артист Насан Тур показва десет тайно заснети видеозаписи от джамии в Германия, направени чрез камери за наблюдение. Сградите се крият дискретно между жилищни блокове, задни дворове и гаражи; с това работата на Тур показва как едно подозирано от всички страни малцинство опитва да се предпазва във враждебна обстановка, правейки самото себе си невидимо.

Но турското изкуство – самото то доскоро един вид секуларно малцинство – не приема тази стратегия на оттеглянето. От четири-пет години насам то е по-видимо от всякога. В началото беше истанбулското биенале, основано в 1987, което се превърна във фокус на съвременното турско изкуство. Постепенно около този спорен оазис се групираха и други музеи, галерии и Off-пространства, без които не би могла да се развие някаква реална приемственост. През последните четири години в Истанбул бяха открити около 250 нови галерии. Преценките за оборота им: около 5 милиона евро.


Small Ad GF 1

Особено частните колекционери създават непрекъснато некомерсиални организации, които в последно време растат буквално като гъби. Към тях принадлежи и основания през 2004 Istanbul Modern, принадлежащ на холдинга Eczacibasi. Дори и самият Орхан Памук изгражда собствен „Музей на невинността“.

Художественият дом Артер се поддържа от истанбулското семейство на индустриални магнати Коч. Той беше открит през миналия юли с една спечелила голямо уважение изложба на съвременното турско изкуство от шестдесетте години насам. Много от произведенията идеха от личната колекция на семейството. В бъдеще кураторът Емре Байкал смята да представя изключително млади турски художници. Юмер Коч, шефът-милионер на клана, който притежава най-голямата колекция от ориенталски книги в Турция, ще представи през есента сбирката си е един от новите музеи в северната част на града.

{rokbox title=|Hamra Abbas| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/abbas03b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Vahram Aghasyan| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/Aghasyan03b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Buthayna Ali| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/Ali01b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Allora Calzadilla| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/allora01b.jpg{/rokbox}

Милионерска филантропия

Щедрото частно спонсориране замества в Турция липсващото държавно финансиране на изкуството. Правителството харчи само една нищожна част от бюджета за изкуство. Един от по-новите примери за милионерска филантропия предлага фондацията Салт, която се намира директно срещу Артер, от другата страна на голямата търговска улица Истиклал Кадеси. В този тръст инвестира и концентрира некомерсиалните си институции Гаранти – най-голямата банка в Турция. Ремонтът и модернизацията на една стара къща в истанбулския квартал Бейоглу е струвала 45 милиона евро.

Диалектиката на изчезването и появяването придобива при Салт един леко игрив характер. Индийският дизайнер Прем Кришнамурти е създал за къщата специален шрифт, в който при някои букви липсва една или друга част. Шеф на дома е Васиф Кортун, най-важният куратор и ментор на критичното турско изкуство от 90-те години. Сбирката, която роденият през 1958 Кортун управлява под титлата „директор по изследванията“, е пъстра мозайка от 16.000 банкови и художнически архиви и „новаторски програми“, съчетаващи елементи от областта на изкуството чак до икономическата история. Салт, турската дума за „единствен“, следователно подхожда точно.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Това, че Салт посвети премиерната си изложба на починалия през 2008 Хюсеин Бахри Алптекин, може да се тълкува като пледоария за подновена видимост на един критичен и работещ далеч от пазара художник. „Аз не съм студио-артист“, описа веднъж самия себе си известният философ и фотограф. Дори при основаването на частната галерия Рампа в квартала Бешикташ играеше роля един некомерсиален аспект. „Искаме да предложим на турските художници платформа, подходяща за опитване на нови неща“, казва Лейла Ара, притежателка и архитектка на галерията. Със своите 900 квадратни метра междувременно Рампа е най-голямата частна галерия в Истанбул. А това, че Ара излага предимно турско изкуство, се тълкува от някои като отзвук на националистическите идеи, които все още определят турската култура. Но това, че Ара не се опитва да прави естетическа защита на турскостта, става ясно още при първия поглед към изложбените зали. Критично настроените художници преобладават – от родения през 1945 Ченгиз Цекил до младия, роден през 1972 Невин Аладаг.

Толкова много пари и страст, вложени в безбожно изкуство, при това в една секуларна република, която все още се състои от 99 процента мюсюлмани, би трябвало да дава достатъчно основания за оптимизъм. Но някогашната поетическа директност на турското изкуство, ценена така високо от Рене Блок[1], когато през осемдесетте години тай дойде в Босфора, започва все повече и повече да отстъпва място на рутината. И на един друг стар познат, пазарът. Когато през миналата пролет аукционерската къща Сотъби за пръв път предложи съвременно турско изкуство, една от картините на известната художничка Фарелниса Заид беше продадена за един милион долара.

„Ние се намираме малко преди експлозията“, радваше се Васиф Кортун още през миналата година и съветваше художниците да не продават картините си прекалено рано и евтино. Но сега, когато пазарът вече е тук, той обобщава картината малко по-скептично. „Трябва да видим по какъв начин ще успеем да го доминираме“, казва той по време на ВИП-приема в луксозния нощен клуб Vogue.

Надеждата, че изкуството ще се превърне в авангард на едно ново, либерално и мултикултурно гражданско общество, започва постепенно да увяхва, едновременно с това как бохемата започва да се професионализира и да купува все по-скъпи къщи. Да, артистичните събития привличат една все по-млада, самоуверена и следваща модата клиентела от горната средна класа. И Бахатин Юзтункей, генерален координатор на Артер, указва с гордост, че домът бива посещаван ежедневно от 250 посетители. Но…

{rokbox title=|Chen Chieh-Jen| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/ChenChieh03b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Burak Delier| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/delier01b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Democracia| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/democracia01b.jpg{/rokbox} {rokbox title=|Erdem Helvaciogl| album=|Istanbul|}http://www.iksv.org/bienal10/images/galeri/Helvacioglu03b.jpg{/rokbox}

Внезапно насилие

Това разширяване на либералната общественост обаче се намира в остър контраст с държавни акции като онази срещу Ахмет Сик. Или внезапните атаки от страна на религиозни граждани. При едно откриване на галерия в квартал Топхане през миналото лято посетителите внезапно бяха нападнати от млади хулигани. И дори малката групичка на „майките на изчезналите“, която се събра миналата седмица не един от централните площади в Истанбул, Таксим, изглежда като капка в морето на фона на това периодично избухващо насилие. Жените изискват разследване на съдбите на множество жертви – жертви на държавен, съдебен и полицейски произвол. И дали изкуството бавно, но сигурно ще цивилизова Турция, е нещо съвсем не толкова ясно. „Ситуацията е отворена“, признава Бахатин Юзтункей в частен разговор.

И действително, широко разпространеният сред интелектуалците и хората на изкуството страх от прикритата ислямизация съвсем не е толкова неоснователен. Именно за това става дума в работите на Нилбар Гюреш – една от известните видео-артистки в Турция. Нейният клип „разсъбличане“ дава художествена форма именно на този вид напрежения в турското общество.

{flv img="http://www.librev.com/images/stories/thumbs/2011/2011_04_undressing.JPG" showstop="true"}undressing{/flv}

Поне в този видеоклип побеждава „видимостта“. Но доколко той отразява реалността, може да покаже единствено бъдещето.

Източник



[1] Немски галерист и куратор. Бел. пр.

Инго Аренд е немски журналист и литературен критик.

Pin It

Прочетете още...

Закъснялата памет

Любомир Пожарлиев 18 Ное, 2014 Hits: 9524
Чета новините и гледам как на 23-ма души са…