Настоящият текст е един своеобразен експеримент – той включва не само първоначалната статия на Никола Пенев (един удивително свеж и силен български глас, идещ откъм Станфорд, Америка)  – но и всички коментари, които я следват на неговия блог (в три отделни части, тъй като материалът е твърде обемист). Препоръчвам най-настоятелно да си вземете няколко часа и да изчетете всичко. Уверявам ви, ще откриете не малко интересни неща.

Автор: Никола Пенев


Не съм описвал тези събития никога до сега, не знам кой знае колко за онова време, но видях нещата отвътре и ги видях по този начин ... Споделям това не за да бъде слагано то на кантар. На кантара всъщност и тогава и сега е сложено цялото гражданско общество на България. Провалят ли се едни, проваляме се всички.

Автор: Серкан Исмаил


Настоящото изследване няма за цел да се занимае с примерите за [едно] хронологично-тематично съвпадение, а преди всичко да осветли причините, породили съдбовното вглеждане в трагедията на Батак и визуалните стратегии за конструирането й като съществен елемент от колективната памет на българите.

Автор: Мартина Балева


Спорът, породен от публикацията на книгата „Македония на кръстопът“, има всичко, което прави един интелектуален дебат интересен – важен проблем, противоположни оценки, крайни аргументи, наранени честолюбия и... нежелание да разбереш позицията на другите. Но особеното на тоя дебат е, че в него не участва нито един човек, който самоопределя себе си като националист.

Автор: Иван Кръстев


Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл.

Автор: Едвин Сугарев


Кои са онези ли? Лошите. Мръсните. Чуждите.
До такива недискусионни квалификации се стига, когато т.нар. „национализъм“ стане доминантна политическа доктрина и етичен фундамент на индивида.

Автор: Бойко Ламбовски


Пиша Ви това писмо, впечатлен от политическото Ви ЛИЦЕМЕРИЕ, което отблъсна десетки хиляди членове и стотици хиляди избиратели на ДПС. Пиша Ви като един от политическите затворници, които лежаха с Вас по килиите заради т. нар. „Възродителен процес“.

Автор: Сезгин Мюмюн


Ето няколко конкретни медийни последици на едно привидно изолирано малцинство в България – гей-лесбийското, последиците на 20-годишния днес конденз: години, през които трябваше да изживеем ведно процеси на Просвещение, Модернизация, западняшка индустриализация и еманципация.

Автор: Станимир Панайотов


Социоложката д-р Илона Томова говори за своята научна работа, в която обръща внимание на господстващите стереотипи и разпространени предразсъдъци по отношение на ромите.

Автор: Илона Томова



Наскоро председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков и зам.-председателят на парламента г-н Любен Корнезов направиха няколко странни заявления по повод решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург на „алтернативния синод“ на Българската православна църква.

Автор: Красимир Кънев


Кампанията „Голямото четене“ свърши. За „любима книга на българските читатели“ в неделя бе обявен Вазовият роман „Под игото“ с подгласници „Време разделно“ на Антон Дончев (второ място) и „Тютюн“ на Димитър Димов (трето). Оттук нататък следват коментарите за ползата от всичко, случило се дотук, имало ли я е, доколко я е имало, в какво точно се е изразила.

Автор: Владимир Трендафилов


Поредицата от материали и есета на Даниела Горчева от последния месец, посветени на историята и настоящето на едно нещо, придобиващо все по-ясните очертания на етнически конфликт, не ще и дума, здраво разбуниха умовете и сърцата в България.

Автор: Златко Енев


У нас знакът за нещо винаги е бил по-важен от нещото, което той обозначава. Защо ли? Така е по-лесно. За да се справиш с корупцията, кражбите, поръчковите убийства, местните главатари и собствената си огъваема психика е необходимо всекидневно, всеобщо усилие. За да се справиш със знака е достатъчно да смениш клозета на Черни с маслодайната роза.

Автор: Кристин Димитрова


Ако паметта е взаимодействие между повторението и спомена, а историята, по думите на Патрик Хатън, е един вид изкуство на паметта, то кои са тогава разпознавателните белези, образуващи колективната памет? Още по-съществено, по какъв начин се предават те и как се възприемат?

Автор: Мария Тодорова

Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Автор: Евгения Иванова

Общоевропейската шега на един чешки артист предизвика силен гняв в неспокойна България. Но събитието разкрива някои по-дълбоки истини за страната – а и за самото изкуство.

Автор: Десислава Гаврилова


На Цветница, като всички не особено ревностни християни, но пък имащи близък с цветно име, влязох и аз в църквата. Със свещ за здраве, с осветено върбово клонче, послушах службата. Вдъхновено божият отец призоваваше да отворим очите си за христовата красота и милост, да отворим душите си за добротата и любовта човешка.

Автор: Албена Прокопиева


Ало, чудо, къде си? –
така се надсмиваше над собствените си все по-еднакви, все по-циментирани в рутината дни мой добър приятел… Тревожното съзнание на модерно мислещия човек се връща често в света на приказките за среща с чудото, с вълшебството, забравено там на някой завой от бързалото да порасне дете.

Автор: Албена Прокопиева


Новата българска история познава множество драстични примери на политическа подлост, безпардонна наглост, първобитен егоизъм и мизерна страхопъзльовщина. Дори на този фон обаче интервюто на Ахмед Доган с Валерия Велева по повод смъртта на Ахмед Емин, публикувано наскоро в „Труд“, поставя абсолютен рекорд.

Автор: Едвин Сугарев


В детството ми, когато руският беше по-задължителен и от родния език, всички знаехме закачливата песничка – „От какво са направени нашите момчета, от какво са направени нашите момичета“. Мелодичната игра с римите трудно може да се предаде на български, но всъщност пеехме, че децата са направени от ягодки и загадки, от пружинки и картинки, от цветенца и звънченца ...

Автор: Албена Прокопиева


Струва ми се, че случването на националистическите формации, антисемитизъм и ксенофобия има своята логика. До голяма степен тя се състои в умишлените мълчания и непроведени дебати по ключови за българското общество теми; на комплексирано отношение към националната история, на ценностната аморфност на строителите на демокрацията в България ...

Автор: Юлиана Методиева


Думата ми е за простите, азбучни истини от нашия живот. За онези кратки, разпръснати мигове, които могат да придадат нов смисъл и неочаквано очарование на връзката между двама души, наречена семейство. Някога, преди 1989 година то беше „основната клетка на обществото“. Днес според енциклопедичния речник по социология „семейството е относително устойчива малка група включваща родителите и техните несемейни деца“ ...

Автор: Албена Прокопиева


В този кратък обзор имам за цел да направя обобщена оценка на последните пет години в правно-религиозния живот на страната, в присъствието на „новия“ Закон за вероизповеданията (ЗВ).


Автор: Виктор Костов


Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата „държава“ най-често се съчетаваше към „майката“ – неизвестно чия, вероятно на държавата.

 


Първият ми ден на социален работник – 7 юни 1993 година. Докато се опитвах да запомня в кой журнал кои молби се вхождат, как се издават удостоверения, как се попълват и обработват молбите за социални помощи, докато се опитвах да не ми личи ужаса от бумащината и се чудех как така колежката до мен знае по име всеки клиент, тайничко очаквах да се появи ТОЙ, човекът, който се нуждае от моята помощ.

Автор: Албена Прокопиева


Преди 15 години, когато научих, че съм спечелила конкурс за социален работник, подскочих от радост, а после се уплаших. Тъкмо навлизаше масовото американско кино и правомощията на социалните работници да отнемат деца от неуравновесени и негрижовни майки звучаха фантастично за нашите уши. За сведение тогава у нас нямахме кучешки приюти, но имахме над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове.

Автор: Албена Прокопиева


Когато най-после чухме нещо неабсурдно за Могилино – решението да бъде закрито и децата преместени в защитени жилища, в един русенски квартал започва подписка срещу изграждането на такива при тях. Местните жители коментирали, че ежедневното присъствие в центъра на квартала на „недъгави деца“ ще бъде неприятна гледка, а майките на „нормалните“ деца от близката детска градина били притеснени как да обясняват на рожбите си вида на ония, различните.

Автор: Албена Прокопиева


В момента, в който писателят започне да обяснява това, което е написал, той е изгубен като творец. Произведенията достатъчно добре говорят сами за себе си ...

Автор: Златко Енев


„Как се каз­ваш, дядо?” – пи­там ста­рец, кой­то на някол­ко ки­ло­мет­ра пре­ди се­ло При­пек е прос­нал на пол­яна­та ов­ца и я стри­же. Мал­ко по-встра­ни е сед­на­ла же­на. Ча­ка за въл­на­та.
„Нямам име – от­връ­ща той. – Ба­ща ми ме кръс­ти Се­лим, дър­жа­ва­та ме преи­ме­ну­ва на Стоян. Знам ли кой съм?”

Автор: Жанина Драгостинова


Свикнали сме да следим и описваме предимно нещата, които се случват. И сякаш в това има логика, всяка медия държи да подчертае, че предава от самата точка на събитието, че е най-близо до случилото се. Нека този текст бъде за неслучилата се 1968 ...

Автор: Георги Господинов


В края на второто десетилетие на ХХ в. в България става безпощадно ясно: националният идеал не може да бъде постигнат, той не може да бъде живян, а може само да бъде мечтан, бленуван, припомнян. Ето защо на преден план трябва да излезе онази форма на културата, която кореспондира с промяната в социалните нагласи и може да отговори на „обществената поръчка“. Това е разбира се, литературата ...


Автор: Емил Иванов Димитров


Ако се застане на строго църковна гледна точка, т. е. се превъзмогнат „естествените“ националистически пориви и страсти, то не може да не се признае справедливостта и каноничността на това определение. Факт е: национализмът на XIX в. „нахлува“ в Църквата тъкмо на българска почва и тъкмо в българско лице национализмът е църковно осъден.

 

Автор: Емил Иванов Димитров


Литературата не е остров – нито в историята, нито в културата. Това, че тя е свързана с другите форми на културата, че е зависима от „духа на времето“ и че самата тя често „форматира“ същия този дух – са твърдения добре познати, тривиални дори.
Как българската литература е ориентирана спрямо „цялото на културата“? Какви стремежи е „попила“ в себе си и на какви потребности отговаря? Има ли своя „свръхзадача“ и каква е тя? А свое „вечно“ послание?

Автор: Емил Ив. Димитров

За Батак, митовете и организираното невежество

Автор: Веселин Кандимиров


Всеки, който смята, че колективната истерия, предизвикана от застрашени символи, е чисто мюсюлманска културна особеност, би трябвало да дойде тия дни в България ...
Автор: Ивайло Дичев (сайт на автора)

Посетители

82

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 3 дни
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 3 дни
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 3 дни
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 6 дни
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 1 седмица
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 1 седмица
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 2 седмици
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 3 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 3 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици