Дискусии – България

Времето на конформизма, или живот „на контра“

Докато спорещите не потърсят диалог ще доминира времето на конформиста, а той поддържа или статуквото, или „закученото положение“. Или както пее Жак Дютрон: „Има такива, които спорят, претендират, протестират, докато аз правя само едно – преобръщам си сакото с хастара навън, винаги откъм правилната страна“.

Автор: Илия Вълков

Прочети още...

За какво бият камбаната студентите

Основният протест на „Ранобудните студенти“, окупирали Софийския университет, и на присъединилите се към тях студенти от цяла България, е против липсата на морал в политиката. На това основание те искат оставката на правителството.

Автор: Стефан Цанев

Прочети още...

Точка тринайсет

Няколко пъти вече изглеждам като краен политически сноб, особено когато стане дума за родния парламент. Работата е там, че докато слушам словесните упражнения на събеседниците си по отношение Народното ни събрание, спонтанно ми се налага да заемам поза в негова защита. С което заставам в героична, но самотна роля – в каквато и да било компания.

Автор: Бойко Ламбовски

Прочети още...

Студентската окупация в печата. Защо по този начин?

Въпреки острия език, всичко щеше да е наред, ако много от обвиненията срещу студентите не представляваха доста сериозно манипулиране с фактите около окупацията. Няколко примера... 

Автор: Петър Добрев

Прочети още...

Ембрионални убийства

Да се говори спокойно и разумно в момента за тези „несмислени младежи“, които окупираха Софийски университет, е невъзможно. Няма чуваемост. Обществото е категорично раздвоено. Едните ще ти кажат браво без да са те разбрали, другите ще те напсуват без да са те прочели… Едните са настроили слуха си за хули, другите за възхвали…

Автор: д-р Тони Филипов

Прочети още...

Домовете на българската идентичност

Като всяка класическа бюрокрация, европейската няма памет. Затова дори не подозира чии идеи се опитва да приложи, ковейки „новата европейска нация“. Докато се сещах за историческите факти, вторачен във враждебно чаткащите токчета на асистентката пред мен, стигнах до важни заключения. Ако ще ме натикват в една нация с гърците и французите, реших аз, хич не им ща европейския дом.

Автор: Евгений Дайнов

Прочети още...

Защо изгониха Троцки от България?

В продължение на 100 години българските историци и писатели единодушно и категорично оценяват Балканската война като освободителна. За нея се пише и говори преди всичко като за неувяхваща бойна слава. Насилието и страданията, които неизбежно съпътстват всяка война, са напълно скрити под дебелата сянка на героизма.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина? (Първа част)

Изграждането на разказа за единственото по рода си спасяване на българските евреи има няколко основни елемента и пропускането на възможните сравнения с други европейски страни е несъмнено най-важният от тях. Взирането само и единствено в българския случай не винаги се прави съзнателно, но, в крайна сметка, именно то води до възприемането му като уникален. Нека за компенсация направим един кратък сравнителен преглед.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Балканската война – масова смърт и етническо прочистване

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

За какво е протестът?

Дойде есен, спонтанната еуфория отдавна отмина и протестът започна безспорно да заглъхва. За едни това е напълно естествен ход на събитията, докато при други временната фрустрация скоро ще отстъпи място на добре познатата обичайна апатия. Реакцията на случващото се е в пряка зависимост от предварителните очаквания.

Кирил Чуканов

Прочети още...

Журналистиката, когато сама си говори

Самите журналисти виждат своя най-голям проблем в себе си и го обозначават с христоматийното понятие „автоцензура“, като са склонни да го поставят извън по­лето на волята си и да го мистифицират: „Колкото и да се стремиш да не си налагаш автоцензура, тя от само себе си се формира“.

Автор: Георги Лозанов

Прочети още...

Какви сме ние?

За вас не знам, но лично аз нямам еднозначен отговор на този въпрос. Ала не на вътрешни интроспекции, нито на исторически проумяното за нас от Захари Стоянов или Иван Хаджийски са посветени тези редове. Те са размисъл за друго: по текущите ни болки, на които в момента сме длъжни да погледнем и с чужди очи. С очите на хора, изгубили всичко, които прииждат към нашите граници. Хора, които бягат към България, които са по-бедни и много по-нещастни от нас, въпреки изначалната ни убеденост, че по-клети от нас, българите, няма из цял свят, а и не би могло да има.

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Граници и идентичности – от „селяни“ и „християни“ до „българи“ и „сърби“ (1877-1918 г.)

От края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. насетне все по-упорито започна да се налага модернистката парадигма в изследванията на нациите и национализмите. Съгласно нейните основни представители нациите се явяват модерни явления, рожба на епохата след Френската революция. Тепърва след тези събития и в рамките на съответните национални движения и национални държави, чрез усилията на различни институции като печата, образованието, армията и др. селяните, живели в рамките на своята локална общност, лишени от определено национално съзнание, започват да мислят себе си като част от дадена нация.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Дългата сянка на миналото

В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на темата за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, ще спазвам хронологичния, а не проблемния принцип. Така по-ясно проличава колко отрано тази тема си пробива път в книжнината, но и същевременно колко лъкатушен е пътят на усилието да се изнесе цялата истина.

Автор: Надя Данова

Прочети още...

За човешката цена на националния идеал

Най-недостойното в държавната и в част от публичната позиция към събитията от 1943 г. е фикс идеята да се снеме всякаква отговорност. Дори тогава, когато е неоспорим факт, че българската държава организира, осъществява и финансира акцията от край до край – от „вдигането“ на евреите от домовете им до предаването им на германците в Скопие, на македонската граница, в Лом и Виена. България не е инициатор на идеята за изселване на евреите с цел унищожаване им. Вероятно без външния импулс тя не би задвижила подобна операция. Когато обаче политиката е възприета, българското правителство я привежда частично в изпълнение с разбиране и убеденост, усърдно, добросъвестно и последователно.

Автори: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Румен Аврамов

Прочети още...

Розово

Покрай предишното оцветяване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си!

Автор: Цветозар Цаков

Прочети още...

Четейки архивите на депортацията

Съдбата на евреите в контролираните от България територии през Втората световна война не е преставала да привлича вниманието на исто­рици и на широки кръгове в страната и извън нея. Отразявал политиче­ските промени, конюнктурни обстоятелства или развитието на самото историческо познание, този интерес неизменно се е изправял пред трудност­та – професионална и чисто човешка – да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени разказа за оцеляването на едни и трагичната участ на други. И ако първият от тях е широко и позитивно експониран, като през годините се спори само за положителните роли, то този за депортирането от българските власти на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот в нацистките лагери не успява да излезе от острастения дебат за вина и (не)отговорност, от частичното осветляване или от витиеватите интерпретации.

Автор: Румен Аврамов

Прочети още...

Крехкостта на доброто – Част 2

Паметите се намират в конфликт едни с други защото славната роля в миналото – ролята на героя или, в други контексти, на жертвата – предоставят ценен символичен капитал в настоящето, такъв, който придава престиж, легитимност и, в края на краищата, повече власт на онези, които могат да предявят успешни претенции към него. Но паметта не е просто място, на което се сблъскват воли, всяка от тях търсеща предимство пред останалите. Освен това паметта е отворена за установяване на истината. 

Автор: Цветан Тодоров

Прочети още...

Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“

Промените в имената на българите мюсюлмани привидно следват трийсетгодишен цикъл: 1912 – 1942 – 1972. Всъщност – това са пиковите години, периодичните обостряния – „възпаленията“ на един хроничен процес в българския организъм, който – най-общо – може да се нарече „непонасяне на чуждото тяло“.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Солидна документална публикация, практически неатакуема

За атмосферата и дебатите (доколкото ги има) около двутомника „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г.“ на проф. Надя Данова и Румен Аврамов. Интервю с Александър Везенков.

Автори: Марта Методиева, Александър Везенков

Прочети още...

От „интернационализъм“ към национализъм – част 2

Още преди идването на комунистическия режим, съсредоточеното в Западните и Средни Родопи, както и в Тетевенския край, мюсюлманско население с български майчин език е обект на повече или по-малко насилствени асимилационни политики.

Автор: Чавдар Маринов

Прочети още...

От „интернационализъм“ към национализъм – част 1

Рухването на комунистическите режими в Съветския съюз и в Източна Европа беше последвано от изостряне на национални антагонизми и от войни като тази в бивша Югославия. Същевременно редица световни политолози обясняваха, че по силата на своята интернационалистическа идеология комунизмът бил „замразил“ националистическите каузи, които логично експлодирали след 1989 година. Подобна интерпретация, макар и с друг патос, беше развита и от български историци, които подчертаваха „национално-нихилистичната“ и „предателска същност“ на четиридесет и пет годишното комунистическо управление в страната си.

Автор: Чавдар Маринов

Прочети още...

Кощунствени мисли от по средата на лятото

Пиша това есе на собствен риск. Не преувеличавам опасността от изразяването на нещата, които ще последват по-долу: в края на краищата това издание се чете само от няколко хиляди души, повечето от тях застаряващи, лишени от глас и възможност за някакви по-особени действия хора, сред едно все по-застаряващо и някак все по-изморяващо се общество (без да отричам мощния импулс на последната вълна от протести, задвижвани основно от по-млади хора, какво облекчение!)

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Плоският свят на българските медии

Докато обществените условия, социалните и икономически отношения и зависимо­сти функционират на настоящото равнище, в България истински медии не може да има. Плурализмът, журналистическите правила и етика са невъзможен проект. Това е ситуация на безизходица, която произлиза от цялостната култура и социална среда.

Автор: Тодор П. Тодоров

Прочети още...

Етнификация на политическия процес

Партии на малцинствата са присъствали през последните 20 години в управлението на повечето страни в региона и в една или друга степен са били представяни в парламентите им. Въпреки това ще е прибързано да се твърди, че въпросът за политическото участие на малцинствата във всичките му измерения и на всички нива е решен, напротив – продължават да са налице редица специфични и редица общи предизвикателства пред него.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Две мнения за радикалния ислям и делото в Пазарджик

Един процес (срещу протест?), който преминава тихомълком пред очите на всички ни, докато в същото време собственият протест ни изпълва със задоволство…

Автори: Алекс Алексиев, Хайри Шерифов

Прочети още...

Пеевски – това (не) съм аз?

Та, Пеевски – системно необичаният и затова – обичащ да мрази, съм аз – пред телевизора, на плажа, по площадите, в гетото, на нивата с тютюна, в колцентъра, в автосервиза и в съдебната зала, безработният и онзи с Бентли-то и детето в Лондон.

Автор: Румен Петров

Прочети още...

Новина от страната на розите и мутрите

Днес от България пристига особено безсмислена вест: млад олигарх със съмнително минало, една фигура, която в България за мнозина е символ за срастването на продажни политици със сенчестия свят и с възникналия от социалистическите кадесарски дебри бизнес, бе избран съвършено неочаквано от Народното събрание в София за шеф на мощната тайна служба ДАНС.

Автор: Милен Радев

Прочети още...

Митология на врага – досиета и послания

С разкриващите се напоследък архиви става възможно да се хвърли поглед към западните радиостанции, излъчващи на български език по времето на социализма, и тяхното битие в полезрението на властта.

Автор: Мария Дееничина

Прочети още...

Пастори – агенти на държавна сигурност

Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в „скришната стаичка“ и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ.

Автор: Ангел Пилев

Прочети още...

За ненормализирането на комунизма

Докато носталгията по времето на социализма в собствения смисъл на думата ще изчезне с нашето собствено поколение, без дори да се полагат специални усилия, пред нас отсега стоят въпросите за тенденциозното пи­сане на историята на режима, за отричането или поне омаловажаването на някои от престъпленията му, за политически мотивираното му разкрася­ване.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Антиеврейското законодателство в България по време на Втората световна война

Антисемитската политика на българската законодателна и изпълнителна власт, независимо от причините, които са я наложили и степента, в която тя е прилагана, представлява мрачен период в живота на българското общество и принася в жертва 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини…

Автор: Борислав Дичев

Прочети още...

Създаването на един национален герой – Васил Левски в българската обществена памет

Този материал е малка част от настоящия ми проект за посмъртната съдба на Васил Левски, основният национален герой на България. В него се вглеждам по-отблизо в периода между 1878 г. и 20-те години на ХХ век, когато според мен окончателно завършва превръщането на Левски в част от литературния канон.

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 2 седмици
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици