Дискусии – България

Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина? (Първа част)

Изграждането на разказа за единственото по рода си спасяване на българските евреи има няколко основни елемента и пропускането на възможните сравнения с други европейски страни е несъмнено най-важният от тях. Взирането само и единствено в българския случай не винаги се прави съзнателно, но, в крайна сметка, именно то води до възприемането му като уникален. Нека за компенсация направим един кратък сравнителен преглед.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Балканската война – масова смърт и етническо прочистване

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

За какво е протестът?

Дойде есен, спонтанната еуфория отдавна отмина и протестът започна безспорно да заглъхва. За едни това е напълно естествен ход на събитията, докато при други временната фрустрация скоро ще отстъпи място на добре познатата обичайна апатия. Реакцията на случващото се е в пряка зависимост от предварителните очаквания.

Кирил Чуканов

Прочети още...

Журналистиката, когато сама си говори

Самите журналисти виждат своя най-голям проблем в себе си и го обозначават с христоматийното понятие „автоцензура“, като са склонни да го поставят извън по­лето на волята си и да го мистифицират: „Колкото и да се стремиш да не си налагаш автоцензура, тя от само себе си се формира“.

Автор: Георги Лозанов

Прочети още...

Какви сме ние?

За вас не знам, но лично аз нямам еднозначен отговор на този въпрос. Ала не на вътрешни интроспекции, нито на исторически проумяното за нас от Захари Стоянов или Иван Хаджийски са посветени тези редове. Те са размисъл за друго: по текущите ни болки, на които в момента сме длъжни да погледнем и с чужди очи. С очите на хора, изгубили всичко, които прииждат към нашите граници. Хора, които бягат към България, които са по-бедни и много по-нещастни от нас, въпреки изначалната ни убеденост, че по-клети от нас, българите, няма из цял свят, а и не би могло да има.

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Граници и идентичности – от „селяни“ и „християни“ до „българи“ и „сърби“ (1877-1918 г.)

От края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. насетне все по-упорито започна да се налага модернистката парадигма в изследванията на нациите и национализмите. Съгласно нейните основни представители нациите се явяват модерни явления, рожба на епохата след Френската революция. Тепърва след тези събития и в рамките на съответните национални движения и национални държави, чрез усилията на различни институции като печата, образованието, армията и др. селяните, живели в рамките на своята локална общност, лишени от определено национално съзнание, започват да мислят себе си като част от дадена нация.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Дългата сянка на миналото

В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на темата за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, ще спазвам хронологичния, а не проблемния принцип. Така по-ясно проличава колко отрано тази тема си пробива път в книжнината, но и същевременно колко лъкатушен е пътят на усилието да се изнесе цялата истина.

Автор: Надя Данова

Прочети още...

За човешката цена на националния идеал

Най-недостойното в държавната и в част от публичната позиция към събитията от 1943 г. е фикс идеята да се снеме всякаква отговорност. Дори тогава, когато е неоспорим факт, че българската държава организира, осъществява и финансира акцията от край до край – от „вдигането“ на евреите от домовете им до предаването им на германците в Скопие, на македонската граница, в Лом и Виена. България не е инициатор на идеята за изселване на евреите с цел унищожаване им. Вероятно без външния импулс тя не би задвижила подобна операция. Когато обаче политиката е възприета, българското правителство я привежда частично в изпълнение с разбиране и убеденост, усърдно, добросъвестно и последователно.

Автори: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Румен Аврамов

Прочети още...

Розово

Покрай предишното оцветяване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си!

Автор: Цветозар Цаков

Прочети още...

Четейки архивите на депортацията

Съдбата на евреите в контролираните от България територии през Втората световна война не е преставала да привлича вниманието на исто­рици и на широки кръгове в страната и извън нея. Отразявал политиче­ските промени, конюнктурни обстоятелства или развитието на самото историческо познание, този интерес неизменно се е изправял пред трудност­та – професионална и чисто човешка – да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени разказа за оцеляването на едни и трагичната участ на други. И ако първият от тях е широко и позитивно експониран, като през годините се спори само за положителните роли, то този за депортирането от българските власти на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот в нацистките лагери не успява да излезе от острастения дебат за вина и (не)отговорност, от частичното осветляване или от витиеватите интерпретации.

Автор: Румен Аврамов

Прочети още...

Крехкостта на доброто – Част 2

Паметите се намират в конфликт едни с други защото славната роля в миналото – ролята на героя или, в други контексти, на жертвата – предоставят ценен символичен капитал в настоящето, такъв, който придава престиж, легитимност и, в края на краищата, повече власт на онези, които могат да предявят успешни претенции към него. Но паметта не е просто място, на което се сблъскват воли, всяка от тях търсеща предимство пред останалите. Освен това паметта е отворена за установяване на истината. 

Автор: Цветан Тодоров

Прочети още...

Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“

Промените в имената на българите мюсюлмани привидно следват трийсетгодишен цикъл: 1912 – 1942 – 1972. Всъщност – това са пиковите години, периодичните обостряния – „възпаленията“ на един хроничен процес в българския организъм, който – най-общо – може да се нарече „непонасяне на чуждото тяло“.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Солидна документална публикация, практически неатакуема

За атмосферата и дебатите (доколкото ги има) около двутомника „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г.“ на проф. Надя Данова и Румен Аврамов. Интервю с Александър Везенков.

Автори: Марта Методиева, Александър Везенков

Прочети още...

От „интернационализъм“ към национализъм – част 2

Още преди идването на комунистическия режим, съсредоточеното в Западните и Средни Родопи, както и в Тетевенския край, мюсюлманско население с български майчин език е обект на повече или по-малко насилствени асимилационни политики.

Автор: Чавдар Маринов

Прочети още...

От „интернационализъм“ към национализъм – част 1

Рухването на комунистическите режими в Съветския съюз и в Източна Европа беше последвано от изостряне на национални антагонизми и от войни като тази в бивша Югославия. Същевременно редица световни политолози обясняваха, че по силата на своята интернационалистическа идеология комунизмът бил „замразил“ националистическите каузи, които логично експлодирали след 1989 година. Подобна интерпретация, макар и с друг патос, беше развита и от български историци, които подчертаваха „национално-нихилистичната“ и „предателска същност“ на четиридесет и пет годишното комунистическо управление в страната си.

Автор: Чавдар Маринов

Прочети още...

Кощунствени мисли от по средата на лятото

Пиша това есе на собствен риск. Не преувеличавам опасността от изразяването на нещата, които ще последват по-долу: в края на краищата това издание се чете само от няколко хиляди души, повечето от тях застаряващи, лишени от глас и възможност за някакви по-особени действия хора, сред едно все по-застаряващо и някак все по-изморяващо се общество (без да отричам мощния импулс на последната вълна от протести, задвижвани основно от по-млади хора, какво облекчение!)

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Плоският свят на българските медии

Докато обществените условия, социалните и икономически отношения и зависимо­сти функционират на настоящото равнище, в България истински медии не може да има. Плурализмът, журналистическите правила и етика са невъзможен проект. Това е ситуация на безизходица, която произлиза от цялостната култура и социална среда.

Автор: Тодор П. Тодоров

Прочети още...

Етнификация на политическия процес

Партии на малцинствата са присъствали през последните 20 години в управлението на повечето страни в региона и в една или друга степен са били представяни в парламентите им. Въпреки това ще е прибързано да се твърди, че въпросът за политическото участие на малцинствата във всичките му измерения и на всички нива е решен, напротив – продължават да са налице редица специфични и редица общи предизвикателства пред него.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Две мнения за радикалния ислям и делото в Пазарджик

Един процес (срещу протест?), който преминава тихомълком пред очите на всички ни, докато в същото време собственият протест ни изпълва със задоволство…

Автори: Алекс Алексиев, Хайри Шерифов

Прочети още...

Пеевски – това (не) съм аз?

Та, Пеевски – системно необичаният и затова – обичащ да мрази, съм аз – пред телевизора, на плажа, по площадите, в гетото, на нивата с тютюна, в колцентъра, в автосервиза и в съдебната зала, безработният и онзи с Бентли-то и детето в Лондон.

Автор: Румен Петров

Прочети още...

Новина от страната на розите и мутрите

Днес от България пристига особено безсмислена вест: млад олигарх със съмнително минало, една фигура, която в България за мнозина е символ за срастването на продажни политици със сенчестия свят и с възникналия от социалистическите кадесарски дебри бизнес, бе избран съвършено неочаквано от Народното събрание в София за шеф на мощната тайна служба ДАНС.

Автор: Милен Радев

Прочети още...

Митология на врага – досиета и послания

С разкриващите се напоследък архиви става възможно да се хвърли поглед към западните радиостанции, излъчващи на български език по времето на социализма, и тяхното битие в полезрението на властта.

Автор: Мария Дееничина

Прочети още...

Пастори – агенти на държавна сигурност

Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в „скришната стаичка“ и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ.

Автор: Ангел Пилев

Прочети още...

За ненормализирането на комунизма

Докато носталгията по времето на социализма в собствения смисъл на думата ще изчезне с нашето собствено поколение, без дори да се полагат специални усилия, пред нас отсега стоят въпросите за тенденциозното пи­сане на историята на режима, за отричането или поне омаловажаването на някои от престъпленията му, за политически мотивираното му разкрася­ване.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Антиеврейското законодателство в България по време на Втората световна война

Антисемитската политика на българската законодателна и изпълнителна власт, независимо от причините, които са я наложили и степента, в която тя е прилагана, представлява мрачен период в живота на българското общество и принася в жертва 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини…

Автор: Борислав Дичев

Прочети още...

Създаването на един национален герой – Васил Левски в българската обществена памет

Този материал е малка част от настоящия ми проект за посмъртната съдба на Васил Левски, основният национален герой на България. В него се вглеждам по-отблизо в периода между 1878 г. и 20-те години на ХХ век, когато според мен окончателно завършва превръщането на Левски в част от литературния канон.

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Писмо от мемориалния музей на САЩ за Холокоста

Госпожо Председател:

Пишем ви, за да изразим сериозната си загриженост по повод някои последни развития, които показват, че българското правителство и българския парламент се опитаха наскоро да изкривят истината относно историята на Холокоста в България.

Прочети още...

70 години война на интерпретациите

На 10 март тази година в София бе поставена и тържествено открита паметна плоча във връзка със 70-годишнината от „спасяването на българските евреи“, но и в „памет на жертвите на Холокоста“, доколкото България отбелязва този ден не на 27 януари, както е в повечето страни, зачитащи това събитие. С почуда установих, че този мемориален знак е застанал на мястото и отпратил на склад по-стария, тържествено поставен...

Автор: Стилиян Йотов

Прочети още...

Мъчениците като разединител Или Рокери срещу учени

Миналата година по същото време се питах с какво новопроизведените баташки мъченици ще обединят все по-разпадащото се българско общество...

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Османското наследство на Балканите – Част 2

На Балканите няма почти никаква приемственост na политическите елити, или поне на елитите, които са участвали в османския политически процес. Местните балкански християни са били интегрирани в бюрокрацията само на най-ниско ниво, ако изобщо...

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Османското наследство на Балканите – Част 1

Има два главни и напълно различни подхода към проблема за Османската империя на Балканите от една страна, и проблема за османското наследство, от друга. С една дума, как да се дефинира османското? И какво имаме пред вид под наследство?

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Българският комунизъм – две десетилетия по-късно

Бих искал да почна с едно разграничение между носталгията по времето на социализма и опитите за нормализиране на комунистическия режим…

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Мъчениците като обединител?

Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство.

Автор: Eвгения Иванова

Прочети още...

support

Посетители: 50

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 1 час
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 7 часа
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 5 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 5 дни
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 6 дни
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 6 дни
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 6 дни
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 1 седмица
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 2 седмици
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 2 седмици
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици