Дискусии – България

Тотална криза на идентичността

Какво се случва в държавата? Кой разделя България? Тези и други въпроси с подобен смисъл се задават всекидневно. Обобщаващият отговор вече бе даден: средната класа протестира срещу олигархията. Някой реши да пренесе механично на българска почва израза „революция на средна класа“, употребен от Фукуяма за протестите в Бразилия, Турция и т. н. – и уж стана ясно какво се случва в държавата. Но тревогата остава. Защото не е ясно кой срещу коя олигархия протестира. И кой е Големият враг на България – Путин или Сорос.

Автор: Александър Кертин

Прочети още...

Да мислим ли възраждането?

Книгата на Р. Даскалов „Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване“ (ЛИК, 2002) е много особена – не толкова като авторско откритие, колкото като въздействие върху адресатите и потенциално върху … предмета на изследване. Тя дава ново знание, което пробужда, освестява, но и променя читателя; променя го като му поставя цел – след прочита на тази книга става недвусмислено ясно, че има нещо много съществено за вършене, което е и лично значимо, и обществено важно.

Автор: Георги Д. Димитров

Прочети още...

Нашият модел на здравеопазване

Няма на света страна, в която населението да е 100% доволно от здравната си система. Дори и в най-социалната – Дания. Но всяка държава има определена здравна политика, здравен модел, който последователно осъществява. Някъде са възприели финансирането да става централизирано, чрез данък (системата Беверидж), другаде – чрез осигурителни вноски управлявани от здравни фондове (системата Бисмарк). И при двете системи има възможност за допълнително застраховане. Неосъщественият български модел има либерални принципи със стремеж за централизиран контрол и управление. Двете неща не могат да съществуват заедно. Това е управленски оксиморон.

Автор: Любомир Калудов

Прочети още...

Неспасяването на българските евреи и националните предразсъдъци

Точно преди година, на 26 юли 2013-та, бе представен двутомникът „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943. Документи от българските архиви“. Издаден с помощта на Български Хелзинкски комитет, под редакцията и с коментарите на Надя Данова и Румен Аврамов, сборникът целеше да внесе нотка отрезвяване сред оглушителните мажорни тонове на самовеличаещото честване на 70-годишнината от онова, което стана прието да се нарича „спасяване на българските евреи“. Да предложи фактологична балансираност в представянето на сложни и многопластови събития, които академични историци, културтрегери, политици и професионални патриотари продължават да четат и експлоатират просто и еднопланово .

Автори: Надя Данова, Юлиана Методиева

Прочети още...

Борбата против пробуждането

Стана дума вчера, във Фейсбук, за поредната статия от „Прегледа“, човъркаща темата за „спасяването“ или липсата му, в най-новата българска история. Сега, ще ме прощавате, ако ви припомням неща, дето инак са ви известни и преизвестни, но по тази тема в моето списание по всяко време са се водели доста разпалени дискусии (искам да кажа, докато хората имаха желание да дискутират, поне тук: днес това желание, по едни или други причини, изглежда доста поохладняло – факт, който приемам и с облекчение, и с озадачение; един вид, толкова ли ви беше пàрата, сънародници мои чворести и упорити, та се отказахте вече? Инак, разбира се, опазил ме господ от ненужни мераци, не ми се дърли и кара и на мен, особено когато резултатите от това са комай хиляди страници, изпълнени единствено с документирането на собствената ни глупост неизбродна, моя и ваша, индивидуална и колективна…)

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина? (Втора част)

Трагичната съдба на евреите от новите земи обикновено не се пропуска от изследователите, но някак остава на втори план зад щастливото оцеляване на евреите от старите предели на царството. Дори комунистическите власти, които иначе имали интерес да експлоатират темата за престъпленията на режима отпреди 9 септември 1944 г., избягвали да се задълбочават във въпроса за репресиите на територията на съседните страни: в началото, заради предстоящото подписване на мирен договор и предвидените в него репарации, а после, от съображения за национален престиж.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Десните дъщери

В последно време писаното от Фани Попова-Мутафова и особено романът ѝ „Дъщерята на Калояна“ (1936) е актуализирано през въпроса за женската идентичност в литературата, за литературата, писана от жени, и нейното разположение спрямо канона. В тази перспектива писането на Фани Попова-Мутафова се чете днес и в по-общия режим за мястото и ролята на жените в историята, историографията и учебниците по история както преди, така и сега, т.е. то – и в този ракурс – активно участва в „спора на факултетите“. Специално текстовете на Фани Попова-Мутафова днес изглеждат като едновременно опазващи патриархалното статукво и даващи място на женския глас в историята, особено чрез романа „Дъщерята на Калояна“.

Автор: Албена Хранова

Прочети още...

Българските великолепни векове

Наскоро се разшумя около поредния амбициозен проект на американската телевизионна компания Ен Би Си да започне снимки на телевизионен сериал за живота на легендите от „Бийтълс“. Симптоматично е, че с осъществяването му се заема творческият екип (М. Хърст, Б. Силвърман, Т. Уайнбърг) на канадско-ирландския исторически сериал „Династията на Тюдорите“, преминал с шумен успех по екраните през 2007 година.

Автор: Евдокия Борисова

Прочети още...

Невидимите помаци

Помаците са трудна тема за българската етнодемографска статистика. По време на преброяванията и в статистическите публикации в продължение на нейната 130-годишна история сме свидетели на три взаимно изключващи се подхода:

– помаците, макар и мюсюлмани, са етнически българи и, следователно, те не трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците са етнически българи, но представляват специфична група и затова трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците образуват етнически обособена група, която трябва да бъде наблюдавана като такава.

Автор: Михаил И. Иванов

Прочети още...

Днес е денят на Европа! А утре…?

На 9 май1950 г. френският външен министър Робéр Шумáн предлага обединението на производството на въглища и стомана между Франция и Германия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Днес в ЕС членуват 28 държави, една от които е България. И това съвсем не е някаква случайна флуктуация в процеса на европейска интеграция. Никой не дава такова членство като специален подарък, за това бе нужно да бъдат изпълнени сериозни политически и икономически критерии (от Копенхаген 1993 и Мадрид 1995). И ние все пак ги изпълнихме, макар и с някои дефицити. Поне по време на подписването на договора за присъединяване към ЕС през април 2005 г. изглеждаше, че имаме капацитета да наваксаме закъснението.

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Национализъм и идентичност

Преди да заговорим за национализма и неговите проявления, както и за практическите му измерения, добре би било още веднъж да си припомним понятията за нация и национална идентичност. Това е необходимо, защото „реалната стойност на всеки национализъм се измерва със съдържанието на самото разбиране на нация, което лежи в основата му. Има граждански и етнически национализъм“. Според Петър-Емил Митев в условията на нашата страна, при нашата традиция и манталитет приемането на национализма като престижна и държавна идеология дори с най-добри намерения, с акцент върху гражданското понятие неизбежно ще разширява територията на етнонационализма. Въпросът се свежда до това кой е „истинският“ национализъм.

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Imagine there’s no hate speech

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. „червени боклуци“, а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания „оставка“ с виковете „Геят, беят и злодеят“ или „Недадения Сер-гей“. През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Автор: Юлиана Методиева

Прочети още...

Невидимите плашила

„Да се забрани исляма в България! Ние сме страна на православието! Бесни тълпи от неграмотни и уродливи хора ни обграждат!“.

Този призив прозвуча откъм митинга на 29 октомври 2012 г. пред сградата на съда в Пазарджик, където се гледа Дело № 330/2012 на Окръжна прокуратура по гл. І от НК „Престъпления против републиката“ (популярно като „Процес срещу радикални ислямисти“). Освен самите митингуващи от „Атака“, ВМРО и НФСБ (скупчени отделно), в градинката пред съда нямаше никаква друга тълпа. Ораторите обаче размахваха ръце и сипеха закани срещу невидими плашила.

Автор: Ев­ге­ния Ива­но­ва

Прочети още...

Политическата и медийната среда – язвите на българската демокрация

Преди повече от година в лекцията си на един политически семинар зададох ироничния въпрос: „Не преживяваме ли отново края на осемдесет и девета?“ Доста от слушателите, особено младите ме погледнаха учудено и неразбиращо. А според мен такова връщане във времето съвсем не е случайно. Въпросът напира да бъде зададен, колкото и абсурдно да звучи в една страна член на ЕС и НАТО. Във въздуха около нас отново се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии и очаквания за промяна. Никой не може да предвиди какво точно ще се случи и то, както в България, така и в „политически земетръсния“ регион в който живеем, и в Европа като цяло...

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Последното престъпление на възродителния процес – част 2

На 25 октомври 1989 г. се провежда ново заседание на Политбюро, на което идеите от заседанието на 1 септември се доразвиват, като се прави и равносметка на постигнатото за изминалите близо два месеца…

 

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Колко чужд е турският език

От забраната да се говори на турски в предизборните кампании до нападението над джамия стъпката не е особено голяма. И двете носят следното послание: че българските мюсюлмани са чужди на страната хора…

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Година на тотемите

Няма да е вярно примамливото и лесно допускане, че 2013 беше преломна година, година на „счупване“ в каквото и да е отношение за българската публичност, особено в света на медиите. Настъпилите „възпалителни“ процеси са поредният симптом на по-бавни и невидими „стомашни“ реакции.

Автор: Тодор Тодоров

Прочети още...

Обединени в отрицанието

Духът на отрицанието се крепи върху невежеството. На много от нас ни липсва дарба за самооценка. Невежеството шества по българските земи с изправена глава, то е самонадеяно и самодоволно. Не просто подценява опита да се обозначиш като по-смел и умен, а го подминава с просташка насмешка. Въобразява си, че подигравката го прави значимо. Убедено е, че присмехът му е присъда от последна инстанция; че може да унижощи всеки подвиг, да взриви всяко усилие и да принизи до себе си всеки великан, щом надраска нещо обидно по негов адрес. Анонимно, естествено!

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Последното престъпление на „възродителния процес“ – част 1

На 17 януари в новата семинарна зала на Софийския университет се състоя представяне на документалния сборник „Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945 – 1990 г.)“, двутомно издание на Комисията по досиетата (в книжно тяло и разширен електронен вариант). Имената на съставителите, за съжаление, не са изписани, но по време на обсъждането се разбра, че той е дело на млади хора – служители в комисията, като главната роля е на младата историчка-архивистка Росица Маркова. Очевидна е амбицията на Комисията по досиетата да разгърне архивистка и документална дейност, при което да се разчита, както на поканени отвън автори, така, и то във все по-голяма степен, на привлечени на работа в комисията специалисти. Безспорно едно начало вече е поставено. Това поражда надеждата, че може би най-после у нас ще бъде създаден така липсващият „Институт за паметта“.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Защо „невъзмутените“ у нас са мнозинство?

Може наистина да звучи „абстрактно“ и „неясно“ какво означава „морал в политиката“, но за сметка на това е напълно ясно, при това ясно за всички, какво е цинизъм в нея. Студен, безобразен, превърнал се в типичен неин стил, цинизъм.

Автор: Калин Янакиев

Прочети още...

Комитата: Идеите на Стефан Цанев за политиката са като на Бареков

Остра дискусия в интернет предизвика появата на Стефан Цанев в две телевизионни предавания в края на миналата седмица. Десетки потребители на Фейсбук възнегодуваха срещу идеите на писателя за управлението на държавата след повече от 200 дни протест. Сред най-гневните от Цанев бе блогърът Константин Павлов-Комитата, един от най-активните българи на протестите. В отговор на възмущението му какво разбира Стефан Цанев от политика, за да изказва мнението си публично, приятели на Комитата публикуваха на стената му във Фейсбук дълги откъси от произведенията на писателя.

Автори: Диляна Димитрова, Константин Павлов – Комитата

Прочети още...

Омразата като болестно състояние на духа

Всеки втори българин е бил свидетел на думи на омраза срещу етнически, религиозен или други тип малцинства. А 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи. Това показват данните от проучването на фондацията „Отворено общество“, изнесени 28.11.2013 г. по време на конференцията на тема „Речта на омразата и гражданското общество“

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Покръстването на българите мюсюлмани

На 5 октомври 1912 г. избухва първата Балканска война. Надеждите и ентусиазма на цяла България бликат и от печата. Дори и най-критично настроените опозиционни вестници одобряват този политически и военен акт като истинско обединение на християнските балкански държави срещу „азиатския нашественик“. Турция трябва да бъде прогонена от балканските земи, а освободените територии да бъдат поделени. И докато всички погледи са вперени в разиграващите се бойни действия, в тила се случват не по-малко драматични събития.

Автор: Пламена Стоянова

Прочети още...

Образованието по майчин език в България – предизвикателства и перспективи

Настъпването на новото хилядолетие съвпада с огромно разрастване на мащаба и обхвата на информационно-комуникационните средства, на мобилността на населението в света, на бързата промяна на етнокултурните профили на много общества. Все по-осезателно се налага въпросът как да се управлява това многообразие по мирен и хармонизиращ  различията начин и какво да е мястото на образователната система в подготовката на младите поколения за междукултурно съжителство.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Българи ли са помаците и още куп други въпроси

Призрак броди из българското медийно пространство. Призракът на помашкия етнос. Ефрем Моллов щял да прави етническа партия. Щял да ислямизира цяла България. Новината за предстоящото учредяване на партия „ПОМАК“ изтече ненадейно в ефир и засенчи и протестите срещу кабинета, и кризата с бежанците. Плашилото, което толкова време политическите картоиграчи търсеха, най-накрая се появи. „Спасени сме, – доволно протъркаха ръце партиите на статуквото. – Ето кой ще опере пешкира. Ето го виновникът за бедността, за безработицата, за корупцията, за грабежа, за престъпността“. Радостта им бе споделена и от патриотите. „Сирийските бежанци не помогнаха, но ПОМАК със сигурност ще ни вдигне рейтинга и ще ни извади от маргиналността,“ казаха си те и запретнаха ръкави за нови медийни изяви.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

Поглед отвън – по-добре късно, отколкото никога!

По време на престоя ми в България през юни т. г. гледах монтажен вариант на документалния филм „Прехода“ на режисьора Атанас Киряков, продуцент Иван Тонев (АРС ДИДЖИТАЛ СТУДИО). Чрез интервюта на бивши президенти и министри, историци, политолози, журналисти, видни общественици и хора на изкуството, Киряков е създал един мащабен политико-исторически документ на нашето време, вълнуващ и многопланов документален разказ за българския преход – и не само българския!… Чест прави на Българската национална телевизия цялостното излъчване на интервютата всяка събота от 18 ч. през ноември.

Автор: Николай Тома

Прочети още...

Повече светлина

Ще започна с една лична история, защото личните истории са тези, които днес ни липсват най-много – срещите лице в лице, окото, което се оглежда в друго око, за да види себе си. Всеки ден говорим за бройка хора, похарчени милиони, растящи проценти, размер на помощи, дължина на огради, ширина на проблеми, но забравяме, че зад статистиките се крият реални човешки същества със своя биография, характер, опит, страхове, мечти. Много лесно се мразят числа; по-трудно се мразят имена.

Автор: Димитър Кенаров

Прочети още...

Времето на конформизма, или живот „на контра“

Докато спорещите не потърсят диалог ще доминира времето на конформиста, а той поддържа или статуквото, или „закученото положение“. Или както пее Жак Дютрон: „Има такива, които спорят, претендират, протестират, докато аз правя само едно – преобръщам си сакото с хастара навън, винаги откъм правилната страна“.

Автор: Илия Вълков

Прочети още...

За какво бият камбаната студентите

Основният протест на „Ранобудните студенти“, окупирали Софийския университет, и на присъединилите се към тях студенти от цяла България, е против липсата на морал в политиката. На това основание те искат оставката на правителството.

Автор: Стефан Цанев

Прочети още...

Точка тринайсет

Няколко пъти вече изглеждам като краен политически сноб, особено когато стане дума за родния парламент. Работата е там, че докато слушам словесните упражнения на събеседниците си по отношение Народното ни събрание, спонтанно ми се налага да заемам поза в негова защита. С което заставам в героична, но самотна роля – в каквато и да било компания.

Автор: Бойко Ламбовски

Прочети още...

Студентската окупация в печата. Защо по този начин?

Въпреки острия език, всичко щеше да е наред, ако много от обвиненията срещу студентите не представляваха доста сериозно манипулиране с фактите около окупацията. Няколко примера... 

Автор: Петър Добрев

Прочети още...

Ембрионални убийства

Да се говори спокойно и разумно в момента за тези „несмислени младежи“, които окупираха Софийски университет, е невъзможно. Няма чуваемост. Обществото е категорично раздвоено. Едните ще ти кажат браво без да са те разбрали, другите ще те напсуват без да са те прочели… Едните са настроили слуха си за хули, другите за възхвали…

Автор: д-р Тони Филипов

Прочети още...

Домовете на българската идентичност

Като всяка класическа бюрокрация, европейската няма памет. Затова дори не подозира чии идеи се опитва да приложи, ковейки „новата европейска нация“. Докато се сещах за историческите факти, вторачен във враждебно чаткащите токчета на асистентката пред мен, стигнах до важни заключения. Ако ще ме натикват в една нация с гърците и французите, реших аз, хич не им ща европейския дом.

Автор: Евгений Дайнов

Прочети още...

Защо изгониха Троцки от България?

В продължение на 100 години българските историци и писатели единодушно и категорично оценяват Балканската война като освободителна. За нея се пише и говори преди всичко като за неувяхваща бойна слава. Насилието и страданията, които неизбежно съпътстват всяка война, са напълно скрити под дебелата сянка на героизма.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина? (Първа част)

Изграждането на разказа за единственото по рода си спасяване на българските евреи има няколко основни елемента и пропускането на възможните сравнения с други европейски страни е несъмнено най-важният от тях. Взирането само и единствено в българския случай не винаги се прави съзнателно, но, в крайна сметка, именно то води до възприемането му като уникален. Нека за компенсация направим един кратък сравнителен преглед.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

support

Посетители: 67

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 3 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 дни
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 5 дни
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 5 дни
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 5 дни
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 1 седмица
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 2 седмици
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 2 седмици
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици