1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Един от феномените на прехода е народното отношение към показните убийства. На мен това отношение ми се струва показател за много неща. То ми направи за пореден път впечатление след застрелването на Боби Цанков. Отношението в медиите варираше от „така не бива“ до „очаквахме го“. В обикновените разговори обаче – из таксита, кафенета и офиси – беше по-хард – там изобщо не чух съжаление за убития млад човек, а с някаква единодушна монотонност най-различни по професия, пол и възраст люде повтаряха: „не беше читаво момче“ и „намери каквото търсеше“...


Това що е – цинизъм? Коравосърдечие? Или тук го има и присъщото, дълбоко скрито в душата ни облекчение пред смъртта на другия, за което говори още Достоевски? Което и при най-издигнатите натури се изразява в трудно признаваната пред самия себе си проста биологична въздишка: „Нали е той, а не аз...“

Може би имат и такъв нюанс коментарите, но в случая ме интересуват две техни по-съществени причини. Те са свързани с правосъдието и обществения морал.

Първото е натрупваното с десетилетия недоверие в органите на реда, които раздават възмездие за престъпленията. Почти всички т. нар. знакови убийства през тези десетилетия бяха извършени срещу хора с прякори. Самият прякор се превърна в сленгов концентрат,

казващ за убития много с една дума. И все неща, които свикнахме да следват новината и прякора пак с неизменна монотонност: „висящи дела“, „наркотици“, „крадени коли“, „групировки“, „свада в нощно заведение“, „неуредени сметки“...

Така въпросните убийства масовото съзнание взе да възприема като справедливо възмездие за разбойници, с които силите на обществения ред не могат (и може би и не искат, защото печелят допълнително от това) да се справят. Но ги постига нещо като Божи съд, изразен с фразата – „намери си майстора“. Като очевидно вярата, че този „майстор“ може да са полицията, прокуратурата и съдът, беше в безнадежден дефицит.

Такава ситуация е разрушителна за институциите и изобщо за властовите центрове в която и да е страна. Без власт никое стадо не може, хеле човешкото. Ако справедливост не раздават тези, които сме назначили, то властта вземат тези, които са по-силни. И раздават справедливост посвоему. По-силни в такава ситуация често се оказват хората с прякорите – те имат и финансовата мощ, и волята да наказват, както и средствата да поддържат реда в рамките на една махала, на един град (че дори на държавата, ако няма здрави политически сили, които да спрат процеса). Може такъв ред да изглежда и уродливичък, но е ред. Хората спонтанно почват да го харесват повече от хаоса преди това (да си спомним Дупница).

Другата причина за привидно жестокосърдечните реакции по отношение на показните убийства съм склонен да намирам в по-сложен обект. Той се нарича обществен морал – с неговите на моменти очаквани, на моменти изненадващи еволюционни пируети

Като най-контрастни оттенъци на движенията в този сегашен обществен морал си струва да цитираме разговора след убийството на Боби Цанков в едно телевизионно студио. Там журналистът Пунчев в диалог с телевизионните водещи Иван и Андрей ги упрекна в „по-нисък праг на толерантност към престъпниците“. Той каза това в отговор на реплика от двамата, че Боби ги разсмивал на бара, тоест въртели се в едни и същи светски кръгове...

Трагичната всъщност фигура на този човек с обаяние и таланти – Боби Цанков, е една от най-характерните емблеми на флуктуациите в морала на прехода. Синът на високопрофесионалната радиоводеща Юлия Цанкова е бил будно десетинагодишно момче, когато пионерската връзка е станала незадължителна. А догматичната героизация на Митко Палаузов и Петимата от Ремса е сменена от спонтанното ново митотворчество – за екшън героите от нощния клуб. Тези, които въртят пачките, живеят ден за ден, пазят ги бодигардове, возят ги S-класа коли, а за тях с малко ирония, повече завист и най-често реквиемен размах пише масовата преса...

Аз не познавах Цанков. Изглеждаше ми от това, което слушах и четях за него, не точно като реална личност, а като проекция на такава. Като виртуална реалност, като аватар на някой

прехласнат още от юношеските си години от смайващите възможности на живота, живян като комикс... От лекотата, с която можеш да ползваш чара си, за да продаваш въздух, да оцеляваш от атентати и присъди, да се жениш за дознателката си, без да се затрудняваш с тегобите на ретро въпроси, мъчили споменатия по-горе вехт Достоевски от типа на: що е добро и зло и как да преборя второто, най-вече у себе си.

За съжаление не убиват аватар. Убиват момчето, сина, бащата... Никой не заслужава това, особено по такъв начин.

Но съм умерен оптимист за превъплъщенията на изглеждащия ни често призрачен и несъществуващ консенсус, наречен обществен морал. Такова животно има. Ориентира се.

Иначе не си струва – ни мастилото, ни кръвта.
 

 

Pin It
Бойко Ламбовски
Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършва френска гимназия в родния си град и литература в Москва. Автор на стихосбирките „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“ (1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004).
Други статии от този автор

Посетители

108

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сигурен съм, че... преди 2 дни
  • Олег Витов, Кюстенди... писа Още
    "Нека да го кажем ясно... преди 2 дни
  • Искра Баева писа Още

    Извинявайте, чак сега... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Продължавам откъм... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да не говорим за това,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Сега, специално по... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Anna...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има два начина човек... преди 5 дни
  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици