1 1 1 1 1 Оценка 73% (6 гласувания)

 

Партията на Слави Трифонов не е скъсване с режима на ГЕРБ, а негово продължение - още от същите про-бизнес екосистеми, вкоренени в здравеопазването, данъчната политика, социалната система и други

 

2021 04 Slavi Trifonov
Снимка: Wikimedia Commons

 

В последно време метафората как медиите са „четвъртата власт“ често добива съвсем буквално значение. Вместо като коректив, пазещ критична дистанция от властта, медиите често се използват като трамплин към политическата власт. Особено когато са с патриотична окраска. Да вземем Тръмп в Америка или Берлускони в Италия. В България всички помним Барековата партия-еднодневка-ТВ-шоу „България без цензура“; предшестващата я „Атака“ на Волен Сидеров започна през телевизия, а след това и Валери Симеонов направи националистическа партия, която крепеше кабинета „Борисов 3“ заедно с ВМРО.

Поредната патриотична ТВ-партия изгря на небосклона през миналата година – формацията на Слави Трифонов. Историята на партията започва около 2016 г, когато „Шоуто на Слави“ организира референдум с шест въпроса, свързани с избирателната система. Част от въпросите от референдума на Слави бяха отхвърлени от съда, а активността при провеждането му не беше достатъчно висока, за да превърне резултата в задължителен и остави въпроса за решаване в парламента, където не се постигна консенсус. Това даде формален повод на Трифонов да основе партия, за да приложи „волята на народа“. Той и екипът му напуснаха bTV, и създадоха собствена телевизия, а след кратка съдебна сага с името на партията (първоначално „Няма такава държава“, впоследствие „Има такъв народ“) Слави Трифонов и компания официално са част от кандидатите за следващия парламент.

Тези дни „Има такъв народ“ (ИТН) пусна в публичното пространство амбициозна програма за парламентарните избори, под която обаче прозира изтърканото герберско статукво, срещу което уж и самият Трифонов се бунтува. Например, във визията за финансова политика намираме изцяло про-бизнес позиции, а също и знаковата гербаджийска фанатична лоялност към идеологията на балансираните бюджети. Според правилата заложени в Пакта за стабилност и растеж, държавите членки не бива да надхвърлят 3% дефицит. В пандемичната 2020 г., обаче това правило бе изоставено дори в страните, които най-ревностно налагаха фискалния консерватизъм, напр. Германия и Австрия, които регистрираха дефицити съответно от 8% и 9.4%. България обаче е управлявана от екстремисти, които правят „благоразумните“ фискални елити в сърцевината на ЕС да изглеждат като състрадателни филантропи. Дори и в през 2020 г. българският дефицит остана в рамките на (суспендирания) лимит от 3%. Какво предлага партията на Трифонов в това отношение? Сваляне на дефицита до 1% в рамките на евентуален мандат. Въпреки отклонението от общоевропейската тенденция за по-разхлабени бюджети, това ни се представя като „стратегия за догонващо развитие, спрямо останалите страни от ЕС“. Всъщност е повече от същата драконовска герберска политика на строги икономии, която обрече милиони българи на бедност и емиграция.

Други паралели с политики на ГЕРБ намираме например във визията на ИТН за здравна политика, където се иска „демонополизация на здравната каса“: евфемизъм за приватизация и въвеждане на американския модел здравеопазване чрез частни застраховки. Последният доведе до това Америка да е с най-ограниченото здравно покритие на населението си сред развитите държави. В същото време ИТН се обявява за „извеждане на лечебните заведения от обхвата на търговския закон“ и „премахване на клиничните пътеки“ – една безкрайно закъсняла стъпка в правилната посока. Като цяло е малко противоречиво да искаш болниците да спрат да бъдат търговски дружества, а да подчиниш здравната каса на най-примитивни пазарна конкуренция.

Нека се спрем по-подробно на предложените политики по няколко основни теми.

Данъчна политика

Също като ГЕРБ, ИТН се обявява за запазването на десятъка, но ще се бори и за въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане. Остава да видим как ще се случи това на фона на другите им предложения, които са за радикално свиване на данъчната и осигурителната тежест. Например, повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%. Намаляване на публичните разходи в рамките на 38 % от БВП.

Партията също така предлага да се махнат данъците върху лихвите по депозитите (не че има такива) и „създаване на работеща фондова борса“ (каквото и да означава това).

Въпреки, че рекламните материали изобилстват от популярните зелени образи и изтъркани ключови думи (като „устойчиво развитие“ и „адаптация към климатичните промени“), всъщност почти нищо не се казва за климатичните проблеми и околна среда. На практика виждаме, че „екосистемата“ на ИТН е главно разбирана като благоприятна среда за бизнес (така както под климат разбират основно „бизнес климат“). Програмата изобилства от празнословия, които в същото време са прецизно насочени към точно определена социална група: бизнеса. Например, подобряване на регионалната бизнес среда. [..] Намаляване на фрагментацията на пазарите Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на [преки чуждестранни инвестиции]. Създаване на прозрачна среда, благоприятна за ефективно партньорство между публичния и частния сектор. Внедряване на центрове за споделени услуги и постигане на икономия от мащаба.

Това не са неща, които интересуват мнозинството, просто защото то не притежава и управлява бизнеси, които се вълнуват от фрагментацията на пазара или електронното управление на обществените поръчки. От предложените политики може да се направи заключение кой е „народът“ на „Има такъв народ“. Той се състои основно от бизнеса, собствениците на фирми на хранилката за обществени поръчки, играчите на фондовата борса, т.е. хората, които не просто имат пари, но имат и пари за губене. Това не е народът.

Социална политика

Намираме сходни противоречия и на ниво социална политика. Например, яхвайки вълната на анти-норвежката истерия, партията ще подсигурява оставането на децата в биологичните им семейства (сякаш някой наистина работи за обратното), а в същото време се обявява за по-голяма гъвкавост на пазара на труда. Тоест, нещо, което ще направи по-трудно за родителите да прекарват повече време с децата си и да планират свободното си време с тях.

При пенсиите виждаме намерение за задълбочаване на задънената улица с втория стълб (частните пенсионни фондове). Например, партията ще се бори за премахване на забраните за по-високорискови инвестиции. Като опериращи със средства с висок потенциал за социално напрежение, частните фондове са задължени да инвестират в нискорискови книжа като държавни облигации, но Трифонов и хората му предлагат тази забрана да отпадне, което е изключително опасно. Вместо премахване на порочния осигурителен модел и втория стълб с частните фондове, които отчитат рекордни печалби, дори когато губят парите ни, ИТН иска да задълбочи тяхната роля и дори да развърже още повече ръцете им да проиграват комарджийски парите на пенсионерите на фондовата борса.

Друга порочна практика, с която ИТН няма да скъса въпреки антисистемните им заявки, е таванът на осигурителния доход. Този таван прави данъчната и осигурителната ни система регресивна и евтина за богатите класи. Единствената промяна тук е „обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата“, т.е. вероятно тавана ще се ревизира периодично, само че едва ли можем да очакваме драматични промени.

ИТН заявява, че ще дава ваучери за храна и енергия на стойност до 70% от МРЗ на бедни семейства и ще увеличи обхвата на патронажната грижа за възрастните, което е добре. В същото време за хората с увреждане предвиждат интегрирането им в обществото чрез пазара на труда. Това е „жестоко обещание“ за (невъзможна) себереализация, водещо само до още повече отхвърляне от страна на общество, в което производителността на труда, работохолизмът и пазарната реализация са централни ценности. Тези ценности са толкова изискващи и изцеждащи, че постигат единствено маргинализацията и на хора без увреждане.

Външна политика: ликвидация

След 1989 България спира да разгръща амбициозна и самостоятелна външна политика или поне такава, която не ни прави за резил, като сагата със Северна Македония. Единственото постижения на страната в това отношение е да се присламчи като периферен играч към евроатлантическите структури. Повсеместната липса на въображение, проактивност и амбиция във външната политика се е просмукала и в програмата на ИТН. Първото предложение в програмата им е да се приватизират имотите на МВнР (вероятно консулства и резиденции в страни, с които вече нямаме активни дипломатически отношения).

Не антисистемност, а все същата про-бизнес екосистема

В заключение, партията на Слави Трифонов съвсем не е антисистемният играч, за който се представя. Както политологът Борис Попиванов правилно отбелязва, тези избори категорично няма да произведат нови елити, особено ако под това се разбира не просто смяна на кадрите, но и на господстващите идеи.

Изборите и „Има такъв народ“ в частност няма да произведат и „народ“, или иначе казано, да отворят възможности за истинска демократична политика, отвъд повърхностната партийна номенклатура. Слави Трифонов не е „народен“ политик. Народът на Трифонов са бизнесът и собствениците. Това е тоталната противоположност на идеята за „народ“, доколкото под това понятие обикновено разбираме анонимно множество, в което място за частна собственост няма. Неслучайно „народни“ наричаме песни, приказки или рецепти, които нямат автор. В народа няма място за буржоазна собственост и авторство, а защитата на последните са водещ принцип за партията на Слави Трифонов. Затова не, няма такъв народ.

Но партията на Слави не е алтернатива на статуквото и в още един смисъл. Партиите на статуквото и т.нар. популистки партии са като скачени съдове. Свидетели сме на задълбочаваща се криза на представителната демокрация, която се изразява в спад на избирателната активност и растящо недоверие в политическите елити и обществените институции. Либералното управление на тази криза настоява на повече „експертност“, пазар и антикорупция, но така директно налива масло в огъня на политици като Слави Трифонов. Либералните елити ни казват, че икономиката буксува, защото политическата класа е корумпирана (тя наистина е), а какъв е отговорът на Слави? Намаляване броя на депутатите, гласуване за „морални личности и експерти“ и пряка демокрация. Последното искане е противоречие в термините, доколкото класическото разбиране за пряка демокрация именно изключва претенциите за партийното представителство на Трифонов).

Докато не се назове коренът на проблемите ни, а именно капитализмът и про-бизнес екосистемите, които цялата политическа класа („популистка“ или не) култивира, ще се лутаме в крайностите на псевдовраждата между партии като ИТН и умерените либерални елити. А както видяхме от този бърз преглед на предизборната програма, премного са предпоставките, които те споделят: бизнес-климат, регресивна данъчна система, „финансова стабилност“, както и разбирането, че само козметични реформи в управлението като електронно правителство, антикорупция, върховенство на закона и др.

Няма никакво значение дали 240 или 24 депутати ще крепят това ощетяващо народа икономическо статукво. По тези причини партията на Слави Трифонов не е скъсване с режима на ГЕРБ, а негово продължение. По-удачно е да разбираме ИТН като „и т.н.“


Източник