1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

roma 05

 

Основен проблем на днешното мислене за циганите и на политическите страсти около тях е, че почти никой не прилага „нормални“ категории за разбиране на ромската общност.

Циганите са или онеправдани, унижени и оскърбени, или „груби“, „крадливи“, „некултурни“ и „нецивилизовани“, „неподлежащи на цивилизоване“. Съответно и политиката „спрямо тях“ трябва и може да бъде такава – на „включването“, „десегрегацията“, „рехабилитацията“, „подкрепата“, „образоването“, цивилизоването“ и „защитата“.

Циганите са един вид официалните „лоши“, чиято роля е да определят по подразбиране официалните „добри“ – онези, които са призвани да ги десегрегират и цивилизоват. Едните са субект, а другите – предмет на действието, политиката и пр.

Ще се опитам да покажа, че, първо, всичко това не е истина, глупаво е и че в края на краищата циганинът (циганката) имат – както и всички останали – крайно положителна роля в българското общество. Всички останали групи в страната се схващат и като индивиди. Когато видим и ромите като отделни хора, ще разберем, че и те имат градивна роля в близката и настояща стопанска история.

Ето някои почти незаменими от тeзи на други етноси обществени функции на ромите от епохата на загниващия социализъм.

Стари дрехи и ратайство

Занаятите преди 1980, с които се занимават ромите в градовете, са типични – ковачество и калайджийство, понякога чистене на комини. Купуването на стари дрехи е патент на възрастните роми. Те обикалят централните и по-богатите квартали. Системата за размяна на дрехи втора употреба (най-вече бебешки и детски) действа само между роднини и познати. Преправянето на дрехи, обръщане на хастари и пр. също е популярно, но с това се занимават професионалните шивачи. Старите дрехи, които търсят циганите, са под категорията, която подлежи на поправяне. Не ми е известен друг оператор на пазара на стари дрехи през 70-те и 80-те години на миналия век освен възрастния градски циганин.

Сега това е международен и почти изцяло формализиран бизнес

Доколкото ми е известно, в селското стопанство циганите са добре дошли ратаи, включително когато летем се преместват да живеят до някое село. Готовността за наемането им произтича от хроничната липса на работна сила и главоболията от случайно попадналите работници от студентски и ученически бригади. Не ми е известно да е имало дискриминация. За ратайство надницата на циганите е равна на тази на свободно наемащите се ученици и други роднини на селяните кооператори, разликата идва от способността да се изкара „нормата“.

Лястовици на пазарната икономика

Управлението на самостоятелни канали за търговията на дребно с дефицитни стоки е истинската стихия на циганите от големите градове в края на 70-те години.

Негов предшественик е либерализирането на икономиката и на движението на хора от бивша Югославия (след 1965 г.) и стихийното формиране на пл. „Александър Невски“ на пазар на стоки (някои дрехи, музика, значки и списания, включително еротични), произведени там. Този пазар се доразви и по време на т.нар. Световен младежки фестивал (1968) и практически западна през 1972 г., доколкото мога да преценя – поради преместването на спирката на автобусите от Ниш и Белград.

Интересно е, че на „черния пазар“ на „Александър Невски“ циганите не се конкурираха с българите в купуването на стоки от югославяните и продажбата им на местната зажадняла публика. Те всъщност продаваха на „сърбите“ стоки, които тук бяха значително по-евтини от там. Например млечни произведения с малка надценка, вероятно фактически равна на спестеното време да се ходи до съответните магазини.

Цигански кореком

Контролираните от циганите канали за дефицитни стоки възниква, доколкото мога да съдя, малко по-късно.

Това са стоки, подлежащи на продажба в кореком особено след „либерализацията“ на търговията през 1977 г. Самата либерализация се състоеше в това, че не се задават въпроси откъде е твърдата валута у купувача. Обстоятелствата бяха следните:

  • страхът от лично посещение във валутните магазини (освен магазините на валутните корекоми действат „руски корекоми“ и т.нар. шип-шандъри – но в тях се искат или рублеви купони, или свидетелства за морска професия) не изчезва, но отделни, не малко на брой хора го преодоляват;

  • нараства търсенето на валута, официалният валутен курс на лева към щатския долар е около 1:1; на свободния пазар на валутата се търгува от два до четири пъти по-скъпо, обикновено за малки количества курсът е по-висок;

  • възниква организиран пазар на валута и на стоки, които биха могли да се купят с нея.

Услугите на циганската общност в София в отговор на създалата се ситуация са:

  • търговия с валута;

  • търговия с най-търсените стоки – дънки, дрехи, козметика, по-скромна и преносима техника (транзистори, магнетофони, грамофони, шевни машини, ски, скиорски обувки и др. под.);

  • разнообразяване на посредничеството и помощта в зависимост от стоката.

Търговията с пари бе съсредоточена на няколко места, циганите не стоят пред корекомите, а най-често пред ЦУМ. Продавачът на валутата обикновено питаше за какво тя е нужна на онзи, който я търси. Ако е за дрехи, валутният посредник предлагаше по-добра цена от магазина, за запечатана стока, ако тя бъде купена от „друго място“. Ако е за козметика и техника, той предлагаше услуга „закупуване от магазина“ заедно с търсещия.

„Другото място“ обикновено бе циганската махала на бул. „Константин Величков“. Стоката складирана в някоя от по-приличните къщи, в маркови кашони и има възможност да бъде пробвана. Качеството бе същото като в кореком. За да не се губи време, търговецът имаше на разположение такси (отиване и връщане). Ако количеството дънки (дрехи) е повече от два-три чифта или ако купувачът дойде няколко пъти – възможно бе таксито да бъде за сметка на продавача. Заплащането на стоката бе във валута.

Не ми е известен случай на измама. За разлика от продажбата на валута пред корекомите рискът бе нулев. Обслужването бе добро. Милицията пред ЦУМ не се месеше. Предприемачите обикновено познаваха милиционерите, които са на пост.

В служба на потребителя

Вероятно може да се смята, че в трите случая имаме работа с една и съща съществена роля на циганина – запълване на съществени дефицити в тогавашното българско общество и икономика.

В икономиките на дефицита действа една закономерност: цените се формират предимно от действието на т.нар. потребителски излишък.

Това ще рече, че благодарение на мерките за контрол и безкрайно подтиснатата конкуренция потребителите ценят някои стоки значително над цената, която те плащат за тях (която сама по себе си бе висока в сравнение със заплати и доходи). Например през 1977-1979 г. един чифт дънки в кореком бе на цена от 21 до 27 щатски долара (1/5 – ј) от средната заплата, навън – 35-40 долара, в Ленинград – 125 долара (почти два пъти средната заплата), в Толиати – 250 щатски долара (почти два пъти средната заплата в града, където тя е по-висока, защото там се произвеждат „Жигули“ и „Лада“).

Това ще рече, че потребителите в София през втората половина на 60-те и през 70-те години, както и навсякъде по света, търсят не само хляб, вода и подслон, не само задоволяване на „основните потребности“, но и „нещо повече“.

Онова, което не позволяваше тогавашната стопанска и политическа система, е обслужването на индивидуалните потребности на хората. Дори и в съвременна България осъществяването на правата на потребителя като негови (нейни) индивидуални права е под равнището на това в други подобни страни. Още по-труден бе този процес в онези години.

Принос към благоденствието

Циганите правеха онова, което системата не можеше. В описаните три случая ние имахме работа с:

1. Разработването на пазар на вещи, който би бил и е осъдителен като опит дори, но който позволява на хората да помагат на другите, като получават някакви, макар и минимални, средства срещу това; тази система е напълно чужда на подхода на т.нар. социална държава (вземане от едни насила, за да се даде на други – общо взето, също насила).

2. Осигуряване на мобилност на труда в селското стопанство на социалистическа България, където тя напълно липсва поради нарушаването на правата на собственост и държавно разпореждане с диференциалната рента (особено след 1962 г.), както и поради стимулирането на мобилност на работната сила в промишлеността – процес, който продължава до 1982-1983 г. с временни напъни за обратна мобилност (например към Странджа – Сакар).

3. Посредничество и предприемчивост на пазар за недостигащи стоки и обслужване на потребителския излишък, на правата и желанията на индивидуалния потребител.

И в трите случая, разбира се, тези функции се изпълняват не само от цигани. Важното е обаче, че те са обществената група, която някак прави това относително масово и по занятие. Може смело да се твърди, че през 70-те и 80-те години на миналия век те са най-масовата група с пазарно поведение, която помага на себе си, като помага на другите.


Източник

 

Pin It
Красен Станчев
Красен Станчев е известен български икономист.
Други статии от този автор

Посетители

80

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Детелина Владимирова писа Още
    Наздраве, наистина!
    За... преди 11 часа
  • Благо писа Още
    За съжаление, на мен... преди 1 ден
  • Zdravka Evtimova писа Още
    Аналитична,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 1 седмица
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 2 седмици
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 4 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... Петък, 24 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021