От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразни и излезе в лятна ваканция. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В петък, 27 юли, се проведе последното пленарно заседание, след което депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното и безцеремонно (за пореден път) чувство за „изпълнен“ дълг.

И как няма да са доволни, след като в заключителния си работен ден имаха възможност да посрещнат с „телешки възторг“ абсурдното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Нещо повече, те успяха да си застраховат и парламентарните кресла поне до Коледната ваканция, след като премиерът Борисов нашляпа разбеснелите се коалиционни партньори по все по-смърдящите им „патрЕотични дупета“ или по-точно „задници“.

На пръв поглед този „исторически“ парламентарен сезон започна оптимистично със шестмесечното ни ротационно председателство на Съвета на ЕС, но през юли завърши направо трагично или по-точно трагикомично. Достатъчно е само да хвърлим един поглед на блудкавите и направо сюрреалистични скандали и параноични псевдодебати, които се разиграваха през целия месец…

Политическият цирков спектакъл и междупартийните сблъсъци между ГЕРБ и БСП продължиха в пълна степен и в съботния ден, когато се проведе поредният „исторически“ събор на БСП на Бузлуджа. Там „болшевишката“ истерия достигна невиждани висоти, модерирана и направлявана от политически „разгонената“ партийна лъвица Корнелия Нинова. Според нейните „бомбастични“ словоизлянияпред десетките хиляди социалисти, държавата се управлява от шайка, която е „поробила народа си, откраднала България и си е създала правила и закони, които са ги направили безнаказани“.

Отговорът на ГЕРБ не закъсня. Той дойде от партийната централа Там за пореден път се развихриха „всеотдайните“ политически, медийни и душевни телохранители на премиера Борисов, небезизвестните Тома Биков и Антон Тодоров, които в един пространен коментар обявиха събора на БСП на Бузлуджа за „тържество на бесовете“.


Small Ad GF 1

Според Тома Биков, на Бузлуджа „сме станали свидетели на една много тежка тирада от нападки, обиди, призиви за, ако щете, и политическо насилие, и сваляне на управлението“. А Антон Тодоров се обърна към лидерката на левицата с думите: „Г-жо Нинова, няма да има червена вълна, ще има студени и топли вълни, което е ясен знак за политическия климактериум, в който влиза БСП.“

От една страна всичко това звучи наистина комично, но от гледната точка на реалната политика е много тъжно и безнадеждно. Без съмнение, политическите партии си имат пълното право да защитават своите формални позиции така, както намерят за добре. Но това е само едната страна на проблема.

Обсебени от нереалистичните си политически амбиции и различните си нерегламентирани и клиентелистки интереси и зависимости, партийните елити не си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата и институционална култура на държавното управление могат да обезсмислят цялата същност на парламентарната демокрация. И всичко това не е от вчера или днес, а има повече от стогодишна история.

В този дух на мисли си позволявам да предложа на вашето внимание статията си „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“, публикувана в блога ми през февруари 2015 г. С всяка измината година тя става все по-актуална.

 

2018 08 partii bg21Корица на книгата „Партиите в България“ от А. С. ЦановИнтересувам се от стари книги и последната ми придобивка е една тънка книжка от 32 страници, издадена през 1887 г. и озаглавена: „Партиите в България. Напомняне на някои уроци из народната ни история и посочване на няколко вредителни пороци“ Автор е А. С. Цанов (1842 – 1933), богата творческа личност, която е малко позната в българската историография.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Пълните му имена са Андрей Стоев Цанов. Роден е в Равнище, Орханийско (Ботевградско) в семейство на абаджия. През 1860 г. постъпва в американското протестантско училище в Пловдив, а след завършването му е учител в него. От 1868 до 1871 г. изучава астрономия, анатомия, физиология и богословски науки в Ню Йорк. След завръщането си в продължение на 25 години е учител в протестантското училище в Самоков, където участва и в създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. и е протестантски пастор.

А. С. Цанов е народен представител в I и II Обикновено НС (1879 – 1880). През 1914 г. пътува до САЩ, където държи речи в подкрепа на българската кауза. Известен е преди всичко със своите литературни творби, преводаческа дейност и със списването на няколко евангелистки списания.[1],[2] 

Написан само девет години след Освобождението, анализът на автора звучи изключително актуално, сякаш е писан днес. Предлагам ви един цитат от уводната глава на книгата. Променен е само правописът. Всичко друго е непокътнато, дори и препинателните знаци:

Но партиите имат и злата си страна. Когато те стават средство за постижението на користолюбиви и тщеславни цели; когато партизаните се подбуждават от властолюбие, сребролюбие, завист, отмъстителност и други подобни; когато те турят частните си интереси, недоразумения, и инати в обществените работи, и ся стараят да препятствуват на това или онова народно дело, защото не ся върши от тях или тяхната партия; когато партизаните действуват тъй или инак главно защото си пресмятат че по този начин те ще ся облажат или от повечко левове или от чиновничество и слава; когато духовете ся раздражават до там щото някои партизани, за да постигнат целта си, са готови да употребят и най народоубийствени и най непростителни средства, – въ всички такива случаи партиите са съсипителни и народоубийствени. Те са холерата и чумата за народните дела, за народното благоденствие и за народната свобода и независимост. За съжаление и оплаквание е онзи народ, който няма поне до толкоз родолюбиви синове, които сегиз тогиз да забравят частните си интереси пред народните, и които да не намесват частните си разправии в общонародните дела, и то в минути най-критически за народното съществувание. Такива партии са съсипвали много народи и царства.

Най-интересната част (глава VII) от книгата е озаглавена „Няколко вредителни пороци“ Авторът е систематизирал и анализирал осем партийни порока, от които съм избрал да ви представя със съкращения най-впечатляващите пет от тях:

1. „Един от тези особени пороци е духът на събарянето. Когато една партия прави едно нещо, друга партия се старае да го разваля. Дали то е добре или зле извършено, не прави почти никаква разлика; някои от противната партия ще се стараят по всякакъв начин да го представят с черни краски, и ще работят да го развалят. Те не могат да го търпят, не за друго, но защото не е извършено от тях и от тяхната партия.“

2. „Друг недостатък у нас е този, дето сме много готови да опозоряваме един другиго. Не само че не искаме да ся почитаме, но сме силно наклонни да ся черним и опозоряваме по всякакъв начин и дори с измислювание на лъжи, на ляво и на дясно, и то даже пред чужденци. Слушайте разговорите ни, четете критиките в книжнината ни, и не ви трябват повече доказателства. Колко души между нас могат да ся посочат с авторитет, неуплескани?“

3. „Друга вредителна черта у нас е търсението вънкашна намеса в народните ни работи. Една партия се стреми да свали друга от властта, да земе управлението на държавните работи в ръцете си, но като не може лесно да сполучи това чрез законни и народни сили и средства, тя се обръща към някои вънкашни сили, към консули, посланици, или правителства, и търси тяхната подпорка, тяхното намесвание въ вътрешното управление на държавните работи. … Истинно просветените народи броят такова едно поведение за едно от най-големите престъпления.“

4. „Незачитането на законите тоже е един недостатък… Но което е още поскръбно е това, че законите често се не зачитат от самите онези, които са ги правили, и от онези които са поставени да бдят върху изпълнението им. Но нека ся не забравя че законът е добър в очите на народа до когато той ся прилага еднакво и безпристрастно на всички граждани без разлика на положението, мнението и състоянието им. Почне ли той да ся прилага различно на разни человеци, стане ли той и майка и мащеха, злоупотребили го служащият от партизанство, капризии и ненависти срещу тогози и оногози; тогава такъв закон губи силата си и уважението си. Тогава народът почне да мисли, че законите не са друго, освен средство, чрез което някои задружни людие и съзаклятници само скубят массата на народът. Всякой ще се съгласи че това е убийствено и за правителството и за народът.“

5. „Партизанството в книжнината ни. Обърнете внимание как въобще се критикуват от нашите критици някои български съчинения и преводи; прегледайте добре какви учебници понякога ся въвождат в учебните ни заведения и какви ся изхвърлят; влезте в някои наши книжарници, и вижте какви книги понякога се турят на първо място за препоръчвание на купувачите, и какви книги са почти скрити; вижте как са настроени партизаните даже в такива от съчиненията си, които партизанство не носят, – земете тези и други подобни неща въ внимание, и вие не можете да не ся убедите в тая скръбна истина, че партизанството, лицеприятието, пристрастието или личното неразположение към тогози и оногози страшно повреждат народната книжнина.“

Предполагам, че ако сте стигнали до тук в четенето на статията, сте силно впечатлени поне от две неща – от модерното мислене на автора Андрей С. Цанов, който преди повече от сто години анализира въпроси на политическата и гражданската култура и прави изводи за връзката между партийната политика, върховенството на закона и проблемите на гражданското общество, въпреки че тогава терминологията е друга. Очевидно годините прекарани в САЩ са оказали огромно влияние върху неговата личност и възгледи.

И второто, което е наистина поразително, това е сходството, да не кажа аналогията между „политическите пороци“ на обществото преди повече от век и актуалните ни днес проблеми на политическата и обществена среда, в която живеем. Проблеми, които след седемгодишно членство в ЕС, изглеждат точно толкова нерешими, колкото са били и седем години след създаването на Третото българско царство…


Източник

 

 

[1] Елена Хаджиниколова; За Андрей С. Цанов и за създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. в Самоков,  http://ebox.nbu.bg/pro/6%20Elena%20Hadjinikolova%20+.pdf

[2] Генчев, Николай, Красимира Даскалова (съст.) Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия; ЦАНОВ Андрей Стоев; държавно издателство „д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 693.

 

Роден на 20 октомври 1949 г. в София. Завършил химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. До 1990 г. работи в БАН. Има десетки научни публикации в най-реномирани международни списания. В края на 1989 г. започва политическа кариера като член на Радикалдемократическата партия в България, чийто заместник-председател е до 1996 г. Депутат е в ХХХVІ Обикновено народно събрание. Бил е ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на асамблеята и на либералната й група. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998г. до 2013г. работи в германската политическа фондация за свободата „Фридрих Науман“. Участвал е в реализирането на проекти на фондацията в България, Македония и страните от южен Кавказ. Член на УС на Българо-германския форум. Автор е на 3 книги и редица публикации в периодичния печат в областта на политическата система, международните отношения и човешките права.

Pin It

Прочетете още...