Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2016 12 Ubahn Angriff 3

 

Бежанец блъсна жена по стълбите в метрото в Берлин. „Доволна ли си сега, танте Меркел, видя ли какво докара на Европа?“ Не, не бил бежанец. Българин бил. Кратка тишина, конфуз. Българинът се казва Светослав Стойков и е жител на кв. „Максуда“ във Варна. „Какъв българин, той е циганин, изверг, изрод, изчадие“ и т.н. всичко, което се сетите, пишат човек след човек в интернет. През такива фази мина общественото мнение по повод на новината. Голям зор – три пъти ни караха да се вълнуваме различно, да се позоваваме на различни части от сложната българска съвест, да се кривим във всички посоки, но винаги да оставаме верни на легендата за себе си, че сме прекрасни и прави.

Светослав Стойков е българин. Роден е в българския град Добрич, живял е в българския град Варна, има български паспорт. За всичко, което е той в момента, имат заслуги българското общество, българската образователна система, българските правоохранителни органи.

Нека ви кажа нещо, което ще прозвучи недостоверно, но пък е самата истина. Вървяхме с една западна журналистка по главната улица на Сливен, тя беше дошла да пише за циганите по повод на обири и просия в нейната държава. Питаше ме за всеки човек, който се движеше срещу нас. Този циганин ли е? – сочеше костюмиран мъж с папка под мишница. Не. А тази жена? Жената беше с обичайните вълнени чорапи и чехли, както се носят най-бедните от гетото, носеше едно бебе, държеше за ръка друго дете, а отзад се кандилкаше пиян бащата, на който тя крещеше. Да, казвам, тази жена е циганка. После една възрастна жена с брошка и букли – не, тази не е. След нея коминочистач, преметнал обръч тел през рамо – да, този е. Възхищавам ти се – каза западната журналистка, – как ги разпознаваш? Братя българи, за всеки германец Светослав Стойков е българин.

Хайде още една случка. Стоях заедно с още много хора наоколо край един шадраван във Виена. Позлата, скулптори, тихи възхищения и щракане на фотоапарати. Изведнъж някаква гълчава, суетене, две хлапета към 13-14 годишни се стрелнаха край мен, едното викаше на другото „колко пъти ще ти казвам да им заставаш отпред, не отстрани“. Една жена ги сочеше и показваше как искали да ѝ грабнат чантата, докато другите – все туристи и всеки говорещ на свой език – разберат какво става, хлапетата изчезнаха. Някакъв мъж, също чул, че двете момчета нещо са си казали, почна да пита дали някой е разбрал на какъв език говорят. Аз мълчах. Исках да ги хванат, но ме беше срам да кажа „на български“, защото тези думи винаги са ми били свързани с гордост. Бях станала съучастничка.

Искаме или не искаме да го признаем, всички сме съучастници. Този циганин ще да е бил добре интегриран – написа някой. И с това ми припомни как завърши един от злочестите опити за интеграция точно на кв. „Максуда“, откъдето е Светослав Стойков. За да се премахнат незаконните жилища в този варненски квартал бяха предвидени европейски пари по оперативна програма „Региони в растеж“. До 2020 година трябваше да бъдат усвоени 86 млн. лева за социални жилища. 4 милиона от тях бяха загубени. С тях беше предвидено да се построят 40 социални жилища върху обществен терен във Варна. Социално слаби хора има, европейски пари за жилища за тях има, терен – няма. Кв. „Възраждане“ въстана срещу идеята блокът да бъде построен там. Познатите аргументи: ще дойдат едни хора, които ще превърнат квартала ни в сметище. Варненската администрация пренесе намеренията си за стоеж в село Каменар, но и там хората се опълчиха. С обичайния аргумент: Имаме си достатъчно цигани в селото, не ни трябват още.

Знам какво си мислите в този момент. И да беше построен блокът, те щяха да се нанесат, да го разсипят, да изгорят дограмите, и накрая да се наложи блокът да се събори като оня прословут бл.20 в Ямбол, който стана опасен за самите живеещи в него, защото те го бяха оглозгали. Да, може би щеше да стане тъкмо така. Но хайде кажете как да се направи. Как да се интегрират циганите, ако голямото отхвърля малкото?

А помним ли мезонетите в Шекер махала в Пазарджик? Когато правим глупости, ние ги правим с размах. Мезонетите бяха с квадратура, която дори по европейските стандарти е необяснимо голяма за социално жилище. Сгрешихме по традиция и в подбора на хората. Настанени бяха хора много бедни, но също толкова немотивирани да променят живота си. Заговори се за далавера. Някои от бенефициентите въобще не влязоха в мезонетите, преотдадоха ги под наем. На донорите им светна, че първата мечта на циганското семейство не е да населява мезонет. (При подобен опит да се преместят пътуващите в каравани английски роми в постоянни жилища, те напускаха дарените апартаменти с аргумента, че не се чувстват стабилно там, защото жилището не се клати.) Мезонетите бяха обезобразени и се превърнаха в емблема на пресилената имитация.

Имитациите са нашата сила. Само че Светослав Стойков изобщо не го е еня за нашите имитации. Той си живее по силата на своя генетична информация, която според него му дава право да прави всичко възможно в името на оцеляването. Училището ли го е научило как да се държи, майка му и баща му ли са му показали трудови навици, българският закон ли го е спрял, когато е правил първите си белѝ в България.

Затова предлагам да се откажем от кухата дума интеграция, която вече не върши никаква работа, освен да измъкне някакви пари от някакъв донор за някаква неправителствена организация. Ромските проблеми отдавна са извън възможностите на неправителствените организации. Мина времето на сладките за ромските лидери проекти, безсмислените семинари, злоупотребените хонорари, нетрайните демонстрации на добри практики и други неправителствени тралала. Сега въпросите могат да се решават единствено и само с помощта на всички институции на държавата. Въпросът е или-или. Или политиката ще престане да употребява циганите в полза на политиците по време на избори, или лавината на немотия, неграмотност, престъпност и безработица ще унищожи всичко по пътя си.

А проблемът не е чак толкова сложен, колкото ни го обясняват. Просто трябва да се направят три неща. Децата от гетото да ходят на училище, майките и бащите им да ходят на работа, а законът да е безпощадно строг и еднакво приложим за всеки, който го е престъпил. Това трябва да поискаме от нашата държава, вместо да си градим легенди, че щом Светослав е от „Максуда“, значи не е българин и следователно срамът не е за нас. Съжалявам, за нас е.

Източник

Веселина Седларска
Веселина Седларска е работила повече през времето, когато сигналът за телевизора идваше по въздуха, а за телефона – под земята, отколкото през времето, когато сигналът за телефона идва по въздуха, а за телевизора – под земята. Но и в това, и в онова време е била убедена, че това, което се случва с хората, е много по-важно от всичко, което се случва с техническия, демократическия и другите прогреси. Написала е две книги, както и много редове за „Труд“, „Стандарт“, Радио „Свободна Европа“, „Новинар“, „Тема“.
Други статии от този автор
Посетители: 178

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Как си личи, че това не е... преди 19 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 2 дни
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 4 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 1 седмица
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици
  • Ставро писа Още
    Органически устав на... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    “… Между тях и нас се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам, както обявих... преди 2 седмици