Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2016 12 harmanli

 

Няколкостотин имигранти, основно млади несемейни мъже, се бунтуват в лагера край Харманли на 24 ноември 2016 г., хвърлят камъни по полицаите, чупят прозорци и легла и предизвикват гняв и озлобление от страна на полицаите и местното население. Полицията влиза в лагера с водно оръдие, щитове и палки, бие и имигранти, които не са участвали в безредиците, и оставя рани, синини и озлобление след чужденците. Ранени са четирима полицаи и трима имигранти, 400 чужденци са задържани, на 19 от тях са повдигнати обвинения. Прокуратурата започва и досъдебно производство за полицейско насилие срещу протестиращите.

Механизмът на „самореализиращото се пророчество“ се задейства и този път. „Ако хората определят дадени ситуации като реални, то те стават реални в своите последици“ гласи дефиницията му в социологията – ако хората вярват в слухове и предразсъдъци, които влияят на поведението им, така те предизвикват сбъдването на опасенията си.

Преди бунта в Харманли местните жители, а и част от българското общество се страхуват, че имигрантите са опасни, че може да са икономическо бреме, източник на престъпност, тероризъм, заразни болести. Опасенията от заразни болести изиграват най-голяма роля в конкретния инцидент – преди безредиците се разпространяват слухове, че в лагера има епидемии, краста, малария, че бежанците сеят зарази.

Тези слухове не отговарят на истината – проведените медицински прегледи след бунта установяват, че няма епидемия и случаите на кожни заболявания не са толкова много. Нивото на случаите на инфекциозни болести в лагера не се различава от това сред българското население и кожните болести на имигранти, от снимки в медиите, могат да бъдат видени и пред всеки един кабинет по кожни болести в българска болница, заявява проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в ефира на Българското национално радио на 25 ноември.

От около 100 души, работещи в регистрационно-приемателния център в Харманли, никой не се е оплаквал от инфекциозно заболяване за последните три години, казва главният здравен инспектор Ангел Кунчев. Лекари от ВМА заключават през октомври, че в центъра няма масова зараза – те установяват 26 случая на краста, която е заразна само при много тесен контакт, а предположенията за по-сериозни кожни заболявания всъщност са възпаления на кожата, вероятно поради разчесване на крастата. Лекарските прегледи след бунта отхвърлят съмненията за епидемия – от първите 80 прегледани има само един случай на краста.

Но всичко това става ясно след започването на бунта, след потрошените прозорци и хвърлените камъни срещу полицаите. Преди безредиците слуховете, че имигрантите сеят зарази, се разпространяват от местни общинари и от местни медии. Постепенно тези предположения стигат и до някои от националните медии, които ги тиражират. Националистичните формации подкрепят протести на местното население. Така страховете на хората в Харманли още повече се засилват и те искат имигрантите да останат затворени в центъра.

Регистрационно-приемателният център временно е затворен в началото на седмицата, 21–22 ноември, имигрантите не могат да го напускат, което разгневява някои от тях и те се разбунтуват на 24 ноември. Участниците в безредиците, предимно афганистанци, чупят прозорци, хвърлят камъни и дървета по полицията, един изгаря българското знаме. Тези агресивни действия потвърждават страховете на хората в Харманли, че чужденците са опасни. Забравя се, че тези изблици на вандализъм са предизвикани от затварянето на лагера, което е следствие на слуховете, че в него има зарази, които обаче слухове се оказват неверни.

Преди бунта няма инциденти или случаи на престъпност от страна на имигрантите в Харманли – част от местните жители са смутени от присъствието на чужденците в магазините и градинките, но няма някакви сблъсъци. Но има оплаквания, че имигрантите питат хляба в магазините с ръце, хвърлят боклуци или задоволяват естествените си нужди в градинките.

Около 3000 души са настанени в лагера в Харманли. От тях към 600 са деца, 400–500 са жени със съпрузите си и останалите 1000–1500 души са млади несемейни мъже, които изглежда основно участват в безредиците. Образите на млади мъже, които хвърлят камъни по полицаите, са плашещи, но в тв репортажи се вижда и как от гневната тълпа излизат други млади мъже, които призовават сънародниците си да не проявяват насилие и застават, като жива верига, между протестиращите и полицаите.

Как изглеждат нещата от гледната точка на имигрантите, предимно сирийци, които не са участвали в бунта? Полицаите, разгневени от хвърляните срещу тях камъни и ранени колеги, нахлуват в лагера и бият и имигранти, които не са участвали в бунта, твърдят български доброволци и чужденци от центъра. Полицаите са влизали в стаите в определени случаи и са биели хората вътре, независимо дали са участвали в бунта или не.

Да си представим един сирийски бежанец в Харманли, избягал от гражданската война в страната си, която продължава вече пета година и е взела до момента между 300 000 и 470 000 жертви. Да си представим, че той не е участвал в бунта в Харманли, но е бит от български полицаи. Ако е пострадал, без да е виновен, то логично е вече оттук нататък той да е отрицателно настоен срещу българската държава и българското общество – той не е хвърлял камъни и не е чупил прозорци, но е бит с палка, както и участвалите в бунта.

След хаоса в Харманли и двете страни стават по-настръхнали и озлобени една срещу друга, а толерантните гласове отслабват. Все повече от българите в Харманли, а и в България изобщо се настройват негативно срещу имигрантите, укрепват позициите на националистите (третото място на Красимир Каракачанов от ВМРО с 15 %, което е 570 000 от гласовете на първия тур на изборите за президент, 6 ноември 2016 г.), засилват се гласовете, че центровете за бежанци трябва да бъдат от затворен тип, че трябва да има бърза екстрадиция, че още от границата трябва да затваряме имигрантите или изобщо да не ги допускаме.

Сред имигрантите случаите на насилие от страна на полицията и отрицателните нагласи на българите към чужденците засилват опасенията им, че българското общество е враждебно към тях, не иска да ги приеме, българските институции са неефективни и така имигрантите ще са по-склонни да са подозрителни и враждебни към (временно?) приелото ги българско общество.

Всичко започва със слухове за зарази и епидемии, които се оказват неверни, но изтърбушеният лагер, раните и кръвта на полицаи и имигранти, които предизвикват, са съвсем реални. Взаимната подозрителност, омраза и антипатия на българи и имигранти след бунта в Харманли също са реални.

Светлозар Кирилов
Светлозар Кирилов е български социолог, преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по журналистика и масова комуникация. Интересува се от етническите и расовите конфликти и от възможностите за интеграция на ромите. Автор е на монографията „Полша в лабиринта на прехода“ (2006 г.) и на редица публикации за мултикултурното общество, международната миграция, медиите, ромите, чернокожите, латиносите и др. Бил е медиен експерт към Съвета на Европа, Страсбург.
Други статии от този автор
Посетители: 73

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Самуил писа Още
    Крадците на миналото се... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Открих този... преди 22 часа
  • Борислав Гърдев писа Още
    Това, че Вагенщайн е... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Наистина, това е... преди 2 дни
  • Емил Коен писа Още
    Филмът е наистина... преди 2 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    И аз да кажа нещо за... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Златко, не се ли срамуваш... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Добре направи, че... преди 2 дни
  • Рафаело Казаков писа Още
    Златко: за пръв път... преди 3 дни
  • Мария Касимова-Моасе писа Още
    Нямам проблем с тезата в... преди 3 дни
  • Златко Ангелов писа Още
    Този текст ме кара да... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хората се поразпалиха,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Разреших си да го постна... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да, това е смислена... преди 4 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Само че де факто тази... преди 4 дни
  • Екатерина Чамурлийска писа Още
    Браво! преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Това е вярно, де юре. Де... преди 4 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Все пак - можете да... преди 4 дни
  • Емил Измирлиев писа Още
    Браво, Златко!!! Прави ти... преди 4 дни
  • Николай Василев, Гренобъл писа Още
    " Както казва... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Чудовищата са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 5 дни
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 5 дни
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 5 дни