Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 89% (7 гласувания)

 

2016 05 Greek scholar 1Панайотис Кодрикас (1762-1827), автор на твърдението, че българинът е „див, глупав, нечист и тъп“. Надя Данова описва Кодрикас като „главен представител на консервативното течение сред гръцките образовани мъже.

 

Един чужденец може да наговори за българите абсолютно същите неща, каквито много българи постоянно изричат за ромите. В една книга, излязла в края на седмицата, се цитират думите, с които гръцки пътешественици от 17-19 век са описвали България. Тези думи хич няма да ви харесат.

Лъжци, бандити и полудиваци, които не умеят да изразяват любов, но пък хубаво пеят и обитават плодородна и красива земя – горе-долу така изглеждат българите в очите на гърците от 17-19 век. Разбираме го от книгата на професор Надя Данова[1], в която са събрани 30 откъса от дневници, пътеписи и изследвания от този период. Документите са издирвани в продължение на 38 години и за първи път могат да бъдат прочетени от широката аудитория. Това, което се вижда в тях, най-често е писано от хора, преминавали през България и оставили за нея онези впечатления, които културата и опитът им са позволили да натрупат. Един е дочул среднощни песни на девойки, насядали с ръкоделие около огъня и е останал до полунощ да ги слуша, сравнявайки музиката с нещо, дочуто от него в Италия (1742 г.) Друг има окончателни присъди за раздаване: българинът е „див, глупав, нечист и тъп“ (1791 г.) Трети е сломен от неспирните дъждове, ветровете и калта, в която е газил: „съставих настоящото изложение, за да покажа мъките, на които беше изложено моето честолюбие“. (1787-1797)

Ще уплаша вашите, за да те получа за жена

В някои от случаите българите са описвани в сравнение с гърците. Ето така например: „Българинът се напива, без да се забавлява; той крещи, без да пее, вдига голяма врява и неговите игри правят единствено впечатлението на едно войнствено и грубо пиянство. Каква разлика също между любовта на [гърка] и тази на другите! Гъркът със своята любов става поет, той възпява своите удоволствия, плете стихове, за да изрази своята страст и чрез хиляди милувки се старае да спечели доверието на онези, които са около обекта на неговата любов. Той работи с много повече усърдие, за да спечели средства и да бъде добре облечен на празниците и по този начин да се хареса на тази, която обожава. Българинът, напротив, от момента, в който завързва една любовна връзка, той става по-див, непокорен, мързелив, не иска да работи повече, предава се изцяло на пиянство и чрез хиляди екстравагантности се старае да сплаши родителите на своята възлюбена, за да не посмеят да му я откажат“. (1791)

„Сложните идеи пристигат много късно при тези хора“

Същият автор – Панайотис Кодрикас – намира, че българската земя се отплаща с несправедливо плодородие на своето непредприемчиво население: „Въпреки че в тяхната страна има големи поля, които са хубави и плодородни, те обработват от тях само толкова, колкото им е необходимо за собствената храна и данък. Въпреки това земята им е толкова плодородна, че, изглежда, тя проявява разточителство към бездействието на българите, нещо, което тя отказва на труда на гърците.“ (1791)

В друг документ описанието на българите е съпроводено с историческа препратка към Плиний. Той бил казал, че когато българите „гледат някого завистливо, го урочасват дотолкова, че го убиват“. (1728)

Изводи от подобен род не липсват и в други документи. Например, българите се оказват пословични измамници, дали началото на израза „тракийска лъжа“. Това, че ги смятат за „полудиви“ е написано или директно, или изводът е постигнат по обходен път, с повече словесност: „По облика на жилищата на българите се вижда, че сложните идеи за едно изискано удобство пристигат много късно при тези хора“. (1791)

София, потънала в градини

На другата крайност е описанието на някои от градовете. София, например, носи романтичните черти на едно уютно и поддържано място: „София, един от най-големите и най-красивите градове на Европейска Турция. (…) Улиците му са добре павирани и доста чисти. Всичките къщи са заобиколени от красиви градини и богата растителност, през която се виждат да се издигат многобройни минарета със сводове и други сгради, нещо, което произвежда много приятно впечатление със смесването на зеленината и сградите. (…) Там се произвежда една тъкан от типа на тази, която в Париж наричат меринос и която е толкова ценена като тази от същия тип, произвеждана в [Анкара]“. (1826)

 

2016 05 Greek scholars
Хрисантос Нотарас (1655/1660-1731) описва еснафските организации в Пазарджик и Пловдив и оставя данни за Сливенския панаир. Маркос Антониос Катсаитис (1717-1787) слуша до полунощ песните на момичета с ръкоделие, насядали около огъня.

 

Различни автори описват също и това, че българите произвеждат“най-добрата коприна в Турция и от нея се прави голям износ в Русия“. (1791)

Българките и нанизите

Външният вид на жените и необичайните дрехи, които носят, са впечатлили един пътешественик по следния начин: жените, казва той, „носят на лицето си едно любопитно покривало, завършващо на края с два рога на главата. Всички български девойки имат на полите си две висящи до земята опашки и на пазвата си един нагръдник, направен целия от набръчкана материя, като имат и други подобни неща отпред и отзад, освен нанизите, които имат около лицето и на които се разчита, че ще използват на сватбата като зестра, така щото да си личат, че държат парите си изложени на показ, за да привлекат вниманието на онзи, който ще се ожени за тях.“ (1742)

Материал на сайта „Маргиналия“
(вариант на статията е публикуван в „Дойче Веле“)

 


[1] Данова, Надя. „България и българите в гръцката книжнина. 17-и – средата на 19-и век“. Издателство „Парадигма“, 518 страници.

 

Източник

Татяна Ваксберг
Татяна Ваксберг е известна българска журналистика, която пише предимно на правозащитни теми. Освен на огромно количество текстове, публикувани в пресата, тя е авторка и на документалния филм „Технология на злото“, посветен на „Възродителния процес“, както и на книгата „Милошевич и Трибуналът. Личен поглед към един незавършил процес“.
Други статии от този автор
Посетители: 127

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... преди 3 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018