Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2016 01 DS

 

ДВ: Професор Трьобст, има ли Ваше досие в архивите на българската ДС?

Трьобст: Да, през 1977 година ДС е открила такова досие. По онова време следвах на разменни начала история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като стипендиант на Германската служба за академичен обмен. Досието, което съдържа 700 страници, е водено най-прецизно чак до декември 1989. До 1986 година Делото за оперативна проверка се нарича „Македонец“ – навярно защото като студент, а по-късно и като научен работник аз се занимавах с македонските организации в България между двете войни и след тях. На жаргона на ДС наблюдението над мен е било аргументирано с моята „антибългарска дейност и антибългарски научни и други публикации“. През 1986 съм бил прехвърлен в категорията на по-опасните „врагове“. Тогава е открито Дело за оперативна разработка под кодовото име „Бобър“. Държавна сигурност се е опасявала, че съм агент на западногерманското разузнаване БНД, на когото е било поръчано да създаде агентурна мрежа в регионите с турско население. От този момент нататък ме наблюдават най-последователно, а българите, с които влизам в контакт, са разпитвани, вербувани или принуждавани да дават писмени декларации.

ДВ: Какво съдържа Вашето досие?

Трьобст: Съдържа най-вече докладите на нещатните сътрудници на ДС от кръга на моите приятели и познати в България. На моя съквартирант в блок № 10 в Студентското градче ДС възлага да води всекидневен подробен дневник за моите дейности: за разговорите ми с него, за срещите ми с други студенти, за книгите, които чета и т.н. Пак под натиска на ДС един мой тогавашен приятел от Панагюрище ме покани да карам ваканцията на някаква вила в Панагюрски колонии. Преди това (с негово знание) във вилата са инсталирани „бръмбари“, за да бъдат подслушвани всички разговори. В същото време други информатори на ДС съобщават на своите водещи офицери, че моят интерес към България и съвременната ѝ история е чисто научен. И че на тях самите им е много неловко да ме следят.

 

2016 01 Troebst
Щефан Трьобст

 

В досието влизат и оценките на водещите офицери от ДС за стратегията и тактиката на по-нататъшните действия по моя случай. Интересното е, че тези оценки се разминават. Едните са на мнение, че моята професия като историк е просто „легенда“, а аз всъщност съм агент или на ЦРУ, или на БНД. Други обаче смятат, че това е малко вероятно, доколкото в целия период от 1977 до 1989 година аз непрекъснато съм се опитвал да получа достъп до български архиви и за целта съм се обръщал за помощ както към посолството на ФРГ и към представители на българските власти (например към тогавашния министър на народното образование историка Илчо Димитров), така и към Международния съюз на архивите. Според тези офицери, един професионален шпионин не би постъпил по такъв начин, а по-скоро би гледал да остане съвършено незабележим.

Личи си обаче, че всички офицери от ДС страдат от истинска професионална деформация. Главното действащо лице в моето проследяване, полковник Цвятко Цветков, който след 1989 влезе дори във Висшия съвет на БСП, навремето ме е смятал за чуждестранен агент най-малкото поради това, че не намирал друг отговор на въпроса защо един западногермански студент доброволно ще дойде да следва в България. Според него такъв човек задължително трябва да е шпионин. Между другото, тази оценка е многозначителна за мнението, което „чекисти“ като Цветков имат за привлекателността на собствената си родина в сравнение с „несоциалистическото икономическо пространство“.

В досието на ДС за мен липсва нещо: сведения за сътрудничеството на българската служба с източногерманската Щази. Такива обаче открих в досието си в Щази. Главно управление ХХ на Министерството на държавната сигурност на ГДР многократно е молило българската ДС да установи дали поддържам контакти с определени граждани на ГДР. Щази дори предлага да изпрати свой собствен сътрудник, който да докладва за срещите ми с приятели от Дрезден и Лайпциг в Китен, Благоевград и другаде из България. ДС добросъвестно изпълнява тези поръчки, когато разполага с достатъчно време. Когато обаче поръчката е спешна, сътрудничество обикновено се проваля – просто защото източноберлинските „чекисти“ не владеят достатъчно добре руски език, за да формулират разбираемо съответното официално запитване. Тези запитвания се превеждат, внасят се в българското посолство и оттам заминават с куриер за София. А междувременно срещата, от която се интересуват службите, отдавна се е състояла.

В годините между 2000 и 2007 безуспешно се опитвах да получа достъп до досието си в ДС. Многократно исках помощ и от българското посолство в Берлин, но не получих никакъв отговор. През 2013 година бях в София с делегация на германската Фондация за преосмисляне на миналото на комунистическата диктатура и се срещнах с председателя на Комисията за досиетата Евтим Костадинов. След дългия си разговор с него му връчих и поредната си молба за достъп до досието. Десет минути по-късно той ми връчи оригиналните папки, които дори ми прехвърлиха на CD-ROM – само за 50 стотинки.

ДВ: Каква, според Вас, е разликата между преосмислянето на комунистическото минало на НРБ и на бившата ГДР?

Трьобст: В Германия темата излезе на дневен ред веднага след промените – и то по консенсус между всички партии. В резултат още през октомври 1990 година беше създадена Службата на пълномощника на федералното правителство за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР. От 1992 година нататък всички заинтересовани получиха възможност да видят досиетата си. По онова време над 3000 души обработваха лавината от молби за достъп, днес броят им е 1600. В България закон беше приет едва през 1997 година, който беше потвърден от Конституционния съд през 2001, но не беше създадена служба, която да осигурява достъпа на гражданите. При управлението на Симеон Сакскобургготски законът окончателно премина в небитието. И чак под натиска на Брюксел преди приемането на България в ЕС Народното събрание прие на 6 декември 2006 година нов закон, въз основа на който от 2007 нататък КОМДОС стъпка по стъпка започна своята работа. Днес достъпът до архивите на ДС в България е организиран образцово. Българската комисия отчасти дава достъп до оригиналното досие, докато в Германия това често са копия с почернени пасажи. На КОМДОС ѝ трябват обаче допълнителни читални за досиета в Пловдив, Варна и в други градове.

ДВ: Лустрация, ако не и наказателно преследване за бившите служители на ДС – такава дискусия беше на дневен ред и в България. Какво мислите Вие по този въпрос?

Трьобст: Смятам, че би било правилно и дори наложително да се прочистят правителственият апарат и министерствата – така, както го предлага президентът Плевнелиев с подкрепата на Конституционния съд за Министерството на външните работи. Смятам също така, че се налага изцяло да се осветят такива институции като правосъдието, тайните служби, армията и полицията, както и да бъдат предприети съответните уволнения. Колкото до сферите на образованието, науката и медиите – днес, 26 години след ноември 1989, влакът вече отдавна е заминал.

ДВ: В България интересът към преосмислянето на комунистическото минало и в частност към архивите на ДС никога не е бил особено силен – и продължава да се топи от година на година. Защо?

Трьобст: Първо, защото елитите, които и днес формират общественото мнение в България, са били свързани или с партийната диктатура, или направо със самата ДС. Второ, защото за мнозинството българи спомените за онази партийна диктатура от ден на ден се оцветяват във все по-наситен розов цвят. Формулировката гласи „От Тошо – по-лошо“ и много напомня за онова „От турско – по-лошо“ от времето на Княжество България. Вярно, че преди няколко месеца парламентът отмени давността за държавните комунистически престъпления, но това едва ли ще промени нещо.

Материал на Дойче Веле

Източник

Щефан Трьобст
Щефан Трьобст (род. 1955) е професор по културни изследвания на Източно-средна Европа в университета Лайпциг. През 1998/1999 получава стипендията Хайзенберг на Немското изследователско общество.
Други статии от този автор
Посетители: 183

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 48 минути
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 57 минути
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 1 час
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 1 час
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 3 часа
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 1 ден
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 2 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 3 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 6 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 1 седмица
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 1 седмица
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица