Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. „червени боклуци“, а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания „оставка“ с виковете „Геят, беят и злодеят“ или „Недадения Сер-гей“. През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Само два месеца по-късно сирийската бежанска криза провокира нова вълна от hate speech. Опитът за убийство на младата българка Вики от алжирски имигрант подейства като сигнал за „патриотични“ мобилизации. На половин пряка от площада на протеста – пред джамията „Баня баши“ и улица „Пиротска“, „доброволни“ групи от момчета с бомбъри и ножове притискаха уплашени минувачи с тъмен цвят на кожата да им представят документите си за самоличност. Между тормозените чужденци имаше и много жени, някои от които бременни.

Актуални социологически изследвания поставят на първо място като „омразни“ ромите. Следват ги групите от африкански произход, бежанците и имигрантите.

В градинката зад джамията по скамейките се скупчваха гладни и бездомни афганистанци, мароканци и алжирци, а традиционните български търговци и купувачи от бул. „Мария Луиза“ избягваха да любопитстват какво става наоколо. На втория етаж на Халите има тоалетна, където хората без легален статут се опитваха да се хигиенизират. Дни наред момчетата на ВМРО и от Българския национален съюз на Боян Расате стриктно контролираха достъпа до тоалетната с предимство за българи, като великодушно позволяваха на децата на сирийските бежанци да ползват тоалетната. Говорът на омраза издаваше идеологията на неонацистите, голям процент от които са редовни посетители на сайта „Кръв и чест“. Имигрантите са „не-наши“, те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани „мангали“, „боклуци“, „рязани“.

Новоговорът „Слово на омразата“

Според международното право и българския Наказателен кодекс, ако словото подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основана на раса, народност или етническа принадлежност, то трябва да бъде наказано или с лишаване от свобода, или с глоба от 5 до 10 хиляди лева. Юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург показва, че казусът „слово на омраза“ е сложен и противоречив. Повечето решения на този съд са на ръба, отвъд който се нарушава базисното човешко право за свобода на изразяване. А в демократичния свят обществата преживяват свободата си да се изразяват шумно, експресивно и еднозначно относно онова, което ги дразни.

Да се каже на протестиращия човек от горещото лято на 2013-а , че изразът „червени боклуци“ и „ Геят, беят и злодеят“ са дискриминационно слово, означава да се навлезе в контрапродуктивен площаден дебат. Социолозите вече говорят за цяло поколение, родено след 1989 г., което мисли света като съставен от „червени боклуци“ и демократи. В първата категория попадат предимно пенсионерите, живели през развития социализъм/комунизъм, немалка част от които идентифицираха себе си с тогавашната БКП/БСП. Иначе казано, стигмата „червени боклуци“ не действа интегриращо за едно спадащо в демографско отношение общество, с близо милион възрастни хора.

Интересен говор на омразата е плакатът с „Геят, беят и злодеят“. Негативните прилагателни срещу политиците Сергей Станишев, Лютфи Местан и Волен Сидеров дават предпоставка засегнатите да потърсят също съдебна защита за нанасяне на обида, която уронва човешкото им достойнство. Разбира се, площадът иска тъкмо това, точно както на футболните игрища феновете омаскаряват привържениците на противниковия отбор с всевъзможни ругатни, псувни, вулгаризми. Освен споменатото преследване на словото на омраза по съдебен ред социални психолози и социолози го описват като реч, тиражираща фалшиви факти или нестандартна аргументация, разделителен език и дехуманизиращи метафори.

Hate speech има съблазнителен терапевтичен ефект: когато имаш проблем, който не можеш да решиш, трябва да си конструираш враг, за да стоварваш вината върху него.

В комуникативен план такова слово нанася щети, препятства пълноценните и здравословни връзки между различните групи. Свободното изразяване на политически, персонални, общностни чувства трудно спазва паяжинно тънката граница разделяща обикновения speech от хейтърството. Така например скандално е съдържанието на плаката „Не-дадения Сер-гей“. („Недадените“ е заглавието на телевизионен сериал, разказващ историята на българските евреи през Втората световна война, подложени на тормоз и държавно преследване заради религиозната и етническа принадлежност.)

Авторите на този плакат поддържат две напълно неприемливи за европейското поведение твърдения: дискриминативно, разделящо хората на сексуална основа говорене, съчетано с антисемитско послание. Акцентът върху „недадения“ интимно атакува гражданина Станишев. В ценностен план се изкрещяват пред тълпата особено „опозорителни“ факти от семейно-родствения му произход. Еврейскостта се въвежда като сигурен дразнител на мнозинството, мислещо себе си хетеросексуално, православно и бяло, според определението на известен медиен експерт.

Актуални социологически изследвания поставят на първо място като „омразни“ ромите. За тях стереотипите са „мръсен“, крадлив“, „живеят в гета“, „необразовани“. Следват ги групите от африкански произход, бежанците и имигрантите. Любопитното е, че за тях се говори със сродни епитети:“ те са мангали“, „носят заплаха, болести, опасност“, „бедни“, „болни“, „необразовани“. „Следват ги турците, предразсъдъците срещу които особено са били разпалвани по време на комунистическия режим и т.нар. възродителен процес. Основните епитети за тях са „жестоки“, „религиозни фанатици“. Специфичен нюанс имат стереотипите към мюсюлманските имигрантски общности – араби, албанци, кюрди. Те биват мислени като „терористи“ и „религиозни фанатици. Водеща позиция в „мразените“ общности заемат и хомосексуалните.

Детската компютърна игра „етническо прочистване“

Известно е, че предразсъдъците са социално знание, което децата получават. Предразсъдъците помагат светът да изглежда по-малко огромен. С навлизане в по-зрялата възраст обаче стереотипът „блондинка“, „мангал“ или „женчо“ създават все по-погрешна представа за света. Особено характерно за използването на словото на омраза и расистки образи в интернет са компютърните игри. Думите „мангал“, „печка“ и „чернилка“ внушават расово превъзходство. Расистки групи тип „Кръв и чест“ използват все по-често сайтове за разпространение на расистка идеология, антициганизъм. Те имат капацитет да тиражират унизителни понятия, да внушават расова малоценност и да причиняват нарушения в общуването, унижение и социално разделение. В глобалния мултимедиен свят киберрасизмът има своите върхове. Такива са игрите „етническо прочистване“, където децата се учат да убиват „под-хора“ – негри, латиноамериканци, евреи. Поглъщане на огромни дози от такива игри стимулират в определена възраст поведение, което предразполага към расистки мотивирано насилие. Участието с псевдоним (nickname) гарантира анонимност и предлага свобода в чатове и форуми за хейтърстване.

Самото слово на омраза, hate speech-ът, има изключително гъвкав и съблазнителен терапевтичен ефект: когато имаш проблем, който не можеш да решиш, трябва да си конструираш враг, за да стоварваш върху него вината. Още Марк Твен е описал това в „Принцът и просякът“. За да не бие за ненаучените уроци ученика-принц, учителят взима просячето Том и го налага яко. Никой не жали за Том, защото той е социално малцинство. Той е „негърът“,“цигането“ , върху него можеш да излееш целия си гняв и нерешеност на проблемите си.

Според международното право и българския НК, ако словото подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основана на раса, народност или етническа принадлежност, то трябва да бъде наказано или с лишаване от свобода, или с глоба от 5 до 10 хиляди лева.

„Различните“ деца биват изключвани от голямата общност. Голямата общност по правило се старае да „регулира“ малката, като това става обикновено чрез разнообразни видове насилие. Обект на словото на омразата, човекът от етническо или сексуално малцинство е обречен на репресии и изолация. Учителят не обича да се занимава с него, училището му търси помощни програми и извънкласни форми на образование. Като цяло хейтърите са повече и интеграцията на различните често се превръща в мисия невъзможна.

Исторически погледнато, мнозинството е склонно да „прочиства“ пространството от омразните и презрени „други“: евреи, славяни, цигани, хомосексуални, психично болни, членове на „Свидетели на Йехова“ са малтретирани, гетоизирани, депортирани, екстреминирани. За това свидетелстват огромните чистки и милионни физически унищожения на хора както в Европа по време на националсоциализма, така и на Балканите от ерата на Слободан Милошевич.

Политическата коректност като изход

Конструирането на враг през словото на омраза изглежда неизлечим дефект на западните демокрации. След падането на Берлинската стена посткоуминистическите страни започнаха да разпознават проблема като сериозен и да се борят с него. В България влизането на ултранационалистическата партия „Атака“ в парламента освободи тотално духа от бутилката. Ако дотогава хейтването на етническа, езикова, сексуална или религиозна основа бе срамежливо, с Волен Сидеров стана масова речева стратегия. Повечето вестници също припознаха расистките послания като печелившо пазарно поведение. Докато регулираните със Закона за радио и телевизия БНР и БНТ са толерантни и политически коректни, огромна част от частните медии произвеждат окарикатуряващо, унизително говорене за малките (хомосексуалните и т.нар.секти) или за големите (етнически, религиозни) общности. Тиражните вестници и кабелни телевизии се оправдават със свободата за всичко и за всеки да се говори, но се пропуска, че чувството за достойнство е фундаментално човешко право. Държавни ръководители от страните – членки на Европейския съюз, търсят интензивно изход.

Хомофобският и дискриминационен говор се наблюдава от огромни структури като Агенцията за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма. Стартиран е глобален мониторинг на омразата в расистките блогове, на платформите за открит и демонстративен неонацизъм, на киберрасизма като цяло. В САЩ се създават цели програми, в които децата се учат да разбират етническия или сексуален „друг“. Предлагат се добри практики, филмови звезди стават носители на призове за политически коректен говор. Отправят се послания към критиците на социалните политики в отделните държави, основни вдъхновители на словото на омраза в световния мейнстрийм, да се борят с опонентите си, без да демонстрират етническо превъзходство или негативно сексуално стереотипизиране. Светът би станал по-добро място за живеене, ако си пожелае повече общност, интеграция и равенство, вместо разделителност дискриминация и унизително интерпретиране на различния.

Публикува се със съгласие на авторката.

Източник

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор

support

Посетители: 56

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 14 часа
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 2 дни
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 5 дни
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 1 седмица
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 1 седмица
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                         ... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                           ... преди 1 седмица
  • Смайли писа Още
    Много ще обругаят... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Дължа да се извиня, за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Толкова много се пише... преди 2 седмици
  • Беласишки мравояд писа Още
    При 3 коментара без... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Искам да добавя една... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Като говоря за стени,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сухиванов, наистина... преди 2 седмици
  • Пирински лъв писа Още
    ха какви стени,
    при... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    "Недопустимо", "здрав... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Полека, ей,... преди 2 седмици
  • Шаман от Шумен писа Още
    Без коментар. За нищо... преди 2 седмици