1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Продължавам с разказа за това, което става в сградата на Министерството на вътрешните работи през зимата на 1984-1985 г. На съвещанието, проведено на 4 януари 1985 г., началниците на окръжните управления на МВР в окръзите, където вече е проведена акцията по насилственото преименуване, представят своите отчети пред ръководството на министерството. Присъстват генерал-полковник Велко Палин – завеждащ отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП и ръководителят на представителството на КГБ в България Фьодоров. Вече проследихме част от доклада на полковник Кадирев – началник на Окръжното управление на МВР в Кърджали. Нека да започнем с втората част на  този доклад.

Както и досега в курсив са дадени паралелни текстове – мои бележки и коментари, както и текстове от други източници. 

Архив на Министерството на вътрешните работи (АМВР), ф. 1, оп. 12, а.е. 644

СЕКРЕТНО!

СТЕНОГРАМА

от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г. в сградата на НТУ (Научно-техническо управление)

(…)

ДР. АТ. КАДИРЕВ (Продължение):

Около 12,30 часа на 27.12.1984 г. отново в Момчилград се събра тълпа от около 700-800 души. Те се държаха дръзко и агресивно. Скандираха лозунги: „Долу партията“, „Убийци“ и пр. Опитаха се да нападнат общинския партиен комитет, общинския народен съвет и други обществени сгради. Със силите на РУ на МВР – Момчилград и Гранични войски тълпата бе разпръсната. Иззети бяха 4 ножа, брадви, секири и други предмети от участниците.

Из „Сломиха хората от Момчилград…“ от Алиш Саит (в. „Права и свободи“, бр.8, 15 -21 април 1991 г.):

„(…) Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и свидетелите на събитията: През есента на 1984 г., по време на насилствената смяна на имената ни, отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на заседание да обсъдим положението. Измислихме и парола за похода на населението, която по-късно променихме според ситуацията. Когато армията и милицията обкръжи селяните, стана ясно, че освен да се съпротивляваме, друг изход няма.

26 декември, вторник бе пазарен ден в града. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът започва да се запълва. Народът пристигаше тук, за да защити имената си, турското си самосъзнание. В 12.00 ч. с група от около 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на БКП и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме намерение да изгорим регистрите с имената. За да предотвратя евентуално подпалване на сградата, аз извиках: „Варварството е под достойнството ни!“ От общината не последва отговор и хората почнаха да се разотиват. Тогава пристигнаха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали пристигнаха танкове (според генарал Чиргиланов – бронетранспортьори – виж по-долу, М. И.), пожарникари и милиционери. Подкараха танковете срещу тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все сила: „Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, пак ще си останем такива, каквито сме!“

Мустафа Хюсеин от с. Хубавелка се качи върху един танк и извика „Аз съм турчин!“ Това даде морална сила на хората… За да ни разпръснат, пожарникарите използваха водни струи, примесени с чакъл. Отправихме се без страх към площада – отпред ние, зад нас – танковете. Седнахме на земята. И тогава откриха огън по нас и се разбра, че целта им е била да ни разстрелят…

Привечер се срещнахме с Мюмин Кьосе Мехмет. През оная нощ изпратихме доверените ни лица към Равен и Нановица. Сутринта на 27 декември от ония села пристигнаха около 700 младежи. Но милицията бе устроила засада и ги събра в двора на училището. Накараха ги да легнат на земята и започнаха да ги ритат и да ги бият с приклади. От София бе пристигнала Заповедта: „Бийте!“ Куршумите летяха безразборно – на месо, на кокал. В градския парк бе убит 16-годишният Мюмин Мустафа. Правителството изпробва силата си върху невъоръжения народ… Започнаха, арести, изтезания, изселвания…

На 28 декември около 300 жени направиха протестен поход с искане да се върнат съпрузите им. разпръснаха и тях…“

Освен Мюмюн Мустафа Ахмет от село Равен загива и Юсуф Абдулах Мехмет от с. Нановица.

(…)През деня на 27.12.1984 г. групи от по 20-30 души се движеха из някои от селата на селищна система Момчилград, селищна система Джебел и селищна система Бенковски. Групите бяха разпръснати по време на събирането. (…)

Из „Те минаха през Белене – 2“ от Азиз Бей, София, 2004, стр. 111 – 115:

„23. МЮМЮН ХЮСЕИНОВ (МЮМЮН МУРАТОГЛУ)

Мюмюн Муратоглу завършва Текстилния комбинат в Габрово през 1980 година и започва работа в Текстилния завод „Орфей“ в Кърджали. Там работи до края на 1984 година. Спомените му от „Възродителния процес“ го отнасят към дата 26 декември 1984 г., когато един земляк му казва в района на завода: „Селото ти е било нападнато от войска и танкове, имало убити…“ В този момент светът се завъртва пред очите му при мисълта, че може да има убити и от семейството му. Когато идва на себе си, първата му работа е да отиде в Автогара-Кърджали, за да се качи на автобуса за с. Бенковски. Но билетопродавачката му казва, че пътищата са затворени „поради обилния снеговалеж“. Настоява за билет. С други думи си търси белята, но се намират разумни хора, които да го посъветват с нужния такт да се прибере в квартирата си в Кърджали и на следващия ден да отиде отново на работа, защото е обявено извънредно положение в окръга. Войската и полицията са завардили всички пътища.

Пред невъзможността да предприеме каквото и да било, се прибира в квартирата си и на следващия ден отива на работа. До обяд сякаш всичко е нормално както в „Орфей“, така и в съседния завод „Арда“. Но скоро става ясно, че всичко е привидно. Към обяд той вижда как като подгонени бягат мъжете-работници от съседния „Арда“. „Какво става с вас бре, хора?! Къде сте хукнали през глава?!“ – ги пресреща и пита Мюмюн. „Милицията нападна завода ни, когото хванат, му взимат паспорта и го побългаряват!“

„Аз влязох в цеха – разказва Мюмюн – и започнах да обяснявам на другарите си турци, какво става в съседния завод „Арда“. Те се разколебаха, не знаеха какво да предприемат. Тогава им казах, че аз напускам работата и излязох. Минути по-късно гледам всички турци излизат през портала на предприятието. Скоро дойдохме на едно място със съселянина си Фахри и едно момче Фикри от с. Подкова. Тръгнахме за село Бенковски, което отстоеше на около 60 км. от Кърджали. Когато тримата стигнахме Висящия мост между Момчилград и Джебел, видях отдалеч как младежите от Момчилград бягат, а по петите им ги следват въоръжени с автомати милиционери и войници. Всичко това не ставаше на 26 декември, а на следващия ден – 27 декември, четвъртък. Беше жестока гледка – там, където въоръжените банди настигаха младежите, ги биеха с прикладите и ги тъпчеха с чизмите си; навсякъде полето се огласяше от писъци и викове.

Един по-бабаит от нашите се опита да се отбрани – тогава като лешояди се спуснаха десетина души над него: биха го, биха го, накрая го оставиха на полето и продължиха да гонят останалите. Докато стояхме тримата и гледахме от Висящия мост ужасната гледка, отбраняващото се момче не мръдна от мястото си – умряло ли беше, живо ли и днес не знам. По-късно само разбрах, че същият ден по същия жесток начин, в същия град Момчилград са убили едно 16-годишно момче – турче.

По едно време Фикри от с. Подкова ме дръпна за ръката и каза: „Виж, Мюмюн, при това положение не можем да влезем в Момчилград и да вземем влака за Подкова. Какво да правим?“ Ще чакаме – казах му аз – ако тръгнем да бягаме, милицията и войниците ще ни забележат и ще ни подгонят и нас.“ Не мина много и първите подгонени младежи от Момчилград минаха покрай мястото, където бяхме се скрили. За наше щастие по някакъв знак, който така и не забелязахме, преследвачите спряха и един по един започнаха да се връщат обратно. Въздъхнахме. Един от подгонените младежи ни забеляза и дойде при нас. В ръцете си държеше цял хляб. Докато бягал, успял да го вземе от някъде. Погледна как гледаме към ръката му с хляба, досети се и попита: „Гладни ли сте?“ „Умираме от глад“ – му отговори Фикри. Тогава той раздели върху коляното си хляба на две и ни даде половината. Ние го поделихме на три и това беше най-сладкият хляб, която съм ял в живота си!

Няма да протакам разказа си, но към 23 часа полунощ след дълъг зимен преход стигнах у дома в село Пеевско, община Бенковски. Първият човек, когото видях, беше калеко Бекир. Той ми рече: „Побългариха село Бенковски, утре ще дойдат в нашето село.“ И наистина на следващия ден към 11 часа в селото ни нахълтаха войници, водени от един майор. Поискаха паспортите ни. Дадохме им ги. Извадиха формуляри и измислиха имената ни по началната буква от турските ни имена. После ни дадоха служебни бележки, с които после да си получим новите паспорти с българските имена. Беше 28 декември 1984 г.

На следващия ден 29 декември, събота чух, че са арестували Юсуф, учителя Еюб, Ибрахим, Фехим Измирли и други. Чудих се как ли ще издържат на този родопски зимен студ. Дълго обаче не се чудих, защото около 21 часа арестуваха и мен. Обърнаха наопаки двора ни – сигурно търсеха оръжие или нещо подобно. И на студ се издържало. Няколко часа ме лашкаха напред-назад и след полунощ – 24 часа, се озовах в МВР-Кърджали. Наблъскаха ме с ритници и приклади в една арестантска килия. В килията бяха дядото на убитото седемнадесетмесечно бебе Тюркян от с. Бенковски, Кърджалийско Абдулах Хюсеинов Хасанов и учителя по история Мустафа Нуриев. (…)“ (С незначителни съкращения.)

Мюмюн Реджебов Хюсеинов с „българско“ име Марио Бисеров Топалов и настояще име в ТурцияMumin Muratoğlu престоява в концентрационния лагер в Белене от 31.12.1984 г. до 09.04.1986 и след това в затвора в Бобовдол – от 09.04.1986 г. до 25.05.1987. След освобождаването му от затвора е въдворен като изселен в град Бобовдол до 1989 г.

(…)На 28.12.1984 г. край с. Бенковски, селищна система Подкова бе закачено турско знаме с надпис: „Смело напред.“ Същият ден в мебелния завод „Бреза“ – Кърджали бяха намерени две листовки, призоваващи работниците към стачка и бунт.

На 29.12.1984 г. от агентите „Ицо“, „Орлин“, „Благой“ и няколко доверителни лица се получиха данни, че лица от смесени бракове от Кърджали и околните села ще се съберат на протестен митинг в 10,00 и 12,00 часа на три места в града – пред ОК (окръжния комитет, б.с.), на градския пазар и пред Автогарата. Те съобщиха, че сред младежите от предприятията и учрежденията обикаляли лица, които ги уговаряли да излязат на сборните места. Взети бяха бързи мерки за недопускане на масови вражески прояви в окръжния град. Така и в окръжния град не можаха да направят демонстрация. (…)

При тази усложнена оперативна обстановка, съставът на окръжното управление на МВР работи без да жали силите си за осигуряване на обществен ред и сигурност. Изграден е щаб под ръководството на др. генерал Иван Димитров, зам.-министър на МВР. В Окръжно управление на МВР е въведено непрекъснато работно време още от м. април, а през втората половина на м. декември работният ден е удължен до 23,00 часа. (…)

Установи се, че някои имами също са организирали демонстрациите в някои села като Горски Извор и Добромирци, където в джамиите са създавали организацията за тръгването и други подробности около метежите и масовите безредици. Установени са много други лица, които като апостоли са обикаляли с коли и пеша селата в окръга и в др. окръзи да организират хората. В Белене са изпратени 80 такива лица. В Кърджали има задържани 13, утвърдени са предложения за задържане на още 38 лица и са подготвени нови 16 предложения.

Нашето мнение е, че независимо от всичко, сравнително добре, хладнокръвно, без паника и методично беше общо взето овладяно положението и осигурихме добри условия за работата на работните групи по преименуването. (…)

Усложнената обстановка повиши бдителността и боеготовността не само на военизираните и милиционерските органи, а на всички патриоти в окръга. ДОТ (доброволните отряди) в Кърджали мобилизираха 100 отрядника за 10 дни и ги организираха на казармени начала. Ежедневно през нощта даваха по 50-60 души наряд на мобилизираните отрядници. Отрядниците в Кирково, Тихомир, Бял Извор, Кърджали и др. ежедневно, и през деня и през нощта, даваха 100-ци души в наряд заедно с НМ. (…)

По-голямата част от агентурния апарат остана верен на органите на МВР. В първите дни, когато оперативния състав беше ангажиран с милиционерски задачи, много агенти сами ни търсеха по телефона и предаваха информация. По техни данни възникнаха десетки нови разработки. те посочиха организаторите и активните участници в безредиците. Те подадоха информация за подготовката на масовите безредици в Момчилград, Джебел и Кърджали. Разбира се, предстои до се положат още много усилия за стабилизирането на агентурата, за да преодолее смущенията от преименуването, тъй като в същата степен засяга и нея.(…)

Завърших.

ИВАН ДИМИТРОВ:

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ,

(…) Ръководството на министерството на няколко пъти на свои заседания пред началниците на централните поделения и окръжни управления на основата на решението на ЦК на партията и реалната оперативна обстановка във връзка с провежданите мероприятия по възстановяване имената на насилствено помохамеданчените българи обсъждаше и разпореждаше за изпълнение редица неотложни мероприятия от агентурно-оперативен и охранителен характер, за да не бъдем изненадани и не се допуснат усложнения и задържане процеса на възстановяване на имената. Много нещо бе извършено, но очевидно не всичко и от всички. Това ясно изкристализира на територията на окръжно управление на МВР – Кърджали, окръг с най-компактно население за преименуване. От всичко 316 хиляди души, жители на окръга, само 58 хиляди са българи, а над 220 хиляди са български турци, болшинството с доказан български корен и произход. В резултат и на основа крайно изострената обстановка в Кърджалийски окръг, другарят министър разпореди да се изгради и работи на място щаб за ръководство и реагиране на измененията в оперативната обстановка в окръга. На щаба се преподчиниха всички сили на Държавна сигурност, на Народната милиция и на Гранични войски. Дадоха се и други пълномощия за бързо и оперативно реагиране и ръководство, предислоциране и маневриране със силите и средствата. Тази форма, по наше мнение, се оказа извънредно полезна. Тя спести време и рационализира съществуващите йерархични структури за ръководство до степен съгласуване при необходимост с централните оперативни поделения, а заповедите за най-неотложните и отговорни мероприятия се отдаваха по всяко време на денонощието лично от др. министър или първия зам.-министър др. Шопов (генерал-полковник Григор Шопов – първи заместник министър на вътрешните работи и командващ Държавна сигурност). В началото до идването на допълнителните сили ръководството на окръжното управление – Кърджали разполагаше и оперираше общо със 175 офицери и 268 сержанти, 325 палки, 68 белезници и 37 радиостанции. Обстановката към 24 декември остро наложи да се предислоцират, настанят и поемат охраната на обществения ред допълнителни милиционерски сили. Въведени бяха нацяло сержантската школа – Казанлък, ІV курс на средното милиционерско училище, сержантска школа – Долни Богров, общо с 39 офицери и 679 сержанти, 445 палки, 146 белезници, 40 радиостанции, късо и дълго оръжие, 6 арестантски коли за конвой на задържаните, 15 броя противопожарни коли. От тях няколко с водни оръдия, една специализирана машина с реактивен двигател за разпръскване на демонстрации и тълпи, 5 автопатрулни коли, 5 автомобила ГАЗ-69 и др. (..)

За да се добие по-добра представа за действията на силите и средствата за охрана на обществения ред, възстановяване и поддържане на нарушен такъв, ще се спря съвсем телеграмно на няколко момента:

Само на 24 декември на основа на нарушение на обществения ред в с. Млечино се явиха тълпи с над 1000 души с викове: „да умрем, да хвърлим джиповете“ и др.

На 25.12. в селищна система „Бенковски“ постепенно се оформиха и нараснаха тълпи от фанатизирани, екстремистки настроени елементи от над 3500 души. Хвърляха се камъни и др. предмети към нашите служители, правеха се опити да отнемане на оръжие. Наложи се въвеждането на 5-ти граничен отряд, на 4-ти граничен отряд. На 26.12. продължиха усложненията в селищна система „Бенковски“. Отново фанатизирани тълпи с много стотици и хиляди хора. На 25.12. се направи опит да се завземе кметството в с. Горски Извор, за което подробно говори др. Кадирев, но тук е мястото да кажем за героизма, проявен от милиционерските служители и особено от капитан Димитров, единствени останали в кметството. Наложи се и в с. Горски Извор бе изграден временен подучастък на Народната милиция.

С особено висока степен на обществена и държавна опасност бяха нарушенията на обществения ред, масови демонстрации, опити за завземане на партийни и държавни учреждения, чупене на витрини и др. обекти в гр. Момчилград на 25 и 26.12. Виковете: „долу БКП, убийци, фашисти, ние сме турци“ ни задължават отново до се върнем към много и много въпроси от нашата работа. За да са така добре организирани, агресивни, съпротивляващи се, една от причините е вече известна на ръководството на министерството. На територията на Момчилград, като център с разклонения в окръга и извън окръга, от средата на миналата година е действала строго конспиративна нелегална организация. (…)

В резултат на проведените комплексни агентурно-оперативни, охранителни, следствени, войскови и др. мероприятия на територията на Кърджалийски окръг, независимо сериозните усложнения, се обезпечиха условия и дадоха възможност на партийните органи и организации за провеждане мероприятията по възстановяване имената на българското население от турски произход. До 04.01. са сменени имената общо на 123 618 души. (…)

Примерите на всеотдайна и безкористна служба в този върховен момент на изпитание от страна на агентите „Стоянов“, „Юрия“ и др. говорят извънредно много за необходимостта от високо квалифицирана работа с агентурния апарат и особено в подобни ситуации. (…)

Действията на силите на Народната милиция, в близко взаимодействие с Гранични войски в условията вече на нарушен обществен ред, на масови демонстрации и наличието на сериозни елементи на метеж, разбиване на кметства, партийни комитети, чупене на витрини и стъкла на обществени сгради, предявяване на политически искания, въоръжаване с ножове, секири и др. предмети бяха напълно закономерни, в началото предупредителни и след като бяха изчерпани тези възможности вече в условията на крайна и неизбежна отбрана за защита на политическите устои и интереси на държавата, ефективни чрез средствата на насилието и разпръскването. Особено силно предупредително бе въздействието на силите на Гранични войски, на двата гранични отряда, на въведените в действие БТР (бронетранспортьори), другото въоръжение и кучетата.

Макар и с малко закъснение ефикасни се оказаха и с много добри резултати заградителните мероприятия от НМ чрез КПП (контролно-пропускателни пунктове) на подстъпите към гр. Кърджали, КПП около големите населени места, охраната на партийните комитети, кметствата, на народните съвети, особено в най-застрашените райони, което се осъществяваше открито от органите на Народната милиция и Гранични войски, от усилените патрули на НМ, на ГВ и армията в градовете и населените места и не на последно място демонстративното, виждащо се от населението състояние на пълна бойна готовност за действие от страна на силите на НМ, на ГВ, на ПО и армията. Въведените чрез мобилизирани сили на ДОТ, чрез самостоятелни наряди и съвместни такива с органите на милицията, също оказаха респектиращо въздействие на националистическите елементи. Въведеният чрез заповед и обявяване по местните радиоуредби милиционерски час прекъсна мощното движение между населените места и силно респектира контингента. (…)

В подобни по мащаби, в сложна оперативна и политическа обстановка мероприятия, особено значение придобиват взаимодействието и координацията с партийните органи. В тази насока и сега може да се даде висока оценка на ръководството на окръжното управление, на началника на окръжното управление полковник Кадирев за постоянната информация и координация на мероприятията с ОК на партията и лично с неговия първи секретар др. Танев (Георги Танев – първи секретар на ОК на БКП в Кърджалийски окръг), който най-близко стоеше до всички задачи, които се възлагаха на и изпълняваха от органите на Министерството на вътрешните работи.

Взаимодействието със съседните окръжни управления на МВР и особено с ОУ на МВР – Смолян бе най-близко и оперативно, включително и чрез въвеждане на реални сили и средства на управлението на територията на Кърджалийски окръг, например селищна система Бенковски. Тук личният пример на началника на ОУ генерал Кисьов и командирът на 5-ти граничен отряд подполковник Иванов оказаха изключително положително влияние на състава. (…)

Голяма е ролята на органите на предварителното производство, на следствието в подобни случаи. Налагат се задържания, разследвания, профилактирвания на множество враждебно-престъпни и нарушили обществения ред лица. Необходима е стройна организация, арести, конвойни и арестантски автомобили и не на последно място, надеждно охранявано место за филтър и временна изолация на тези лица, каквото се оказа Белене. Считам, че ГСУ (Главно следствено управление) има какво да види в себе си като нерешено и забавено за решаване в подобни случаи. (…)

ДР. П. ЧЕРГИЛАНОВ (генарал-лейтенант Петър Чергиланов – началник на Трето управление на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ,

(…) Оценката е, др. Димитров каза, ние нямаме нито един случай, когато нашият състав от Кърджалийски окръг в гарнизоните да не са изпълнили, както се полага, техните задължения. Определено трябва да кажем, тук малко се говори по този въпрос, но се наложи на няколко пъти да участват и поделения на БНА (Българската народна армия). (…)

Аз обаче искам да обърна внимание на следното: използването на войскови поделения трябва да бъде, определено мнение имам по този въпрос и ръководството на управлението, по изключение. Заангажирането на БНА с такава дейност е нежелателно по простата причина, че БНА се обучава за друга дейност, не за тази, и определено казано, намесата на армията може да доведе до сериозни последствия. Хората се учат да стрелят, да убиват, а такава пряка намеса, може да доведе до много сериозно последици. Никой не може да каже кой офицер, кой войник в дадения момент ще реши, че е дошло времето да стреля с автоматите, с оръжието и т. н. Обаче за сковаващи действия, за отделни групи, които се формират, за отделни роти, които се назначават, за такава дейност, тя се оказа изключително добре. Такива действия вече бяха проведени. В района на Крумовград мобилизация на полк се проведе и скова действията в района. По отношение на Момчилград се наложи използването на бронетранспортьори и патрули, което също сковаваше действията, но пряката намеса е нежелателна. По тази причина ние считаме, че е назрял вече момента, може би вече е късно, трябва да бъдат възстановени и създадени Вътрешни войски, които могат и трябва да се занимават с тази дейност. Това го изисква настоящата и политическа и военна и оперативна обстановка. (…)

ДР. ДРАГОВ (полковник Ст. Драгов – началник на Окръжно управление на МВР – Благоевград):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,

(…) Оценявайки обстановката постепенно в партийните и нашите органи се утвърди мнение, че при нашите конкретни условия трябва да се счита, че всички лица, носещи турско-арабски имена, принадлежат към категорията лица от смесени бракове и съответно в изпълнение на Закона да се пристъпи към тотална подмяна. (…)

Самият процес на преименуването премина много организирано. Започнахме с хората, които имат най-голямо влияние и изобщо са барометър за невежата маса. Въпросните лица бяха извиквани, провеждани беседи с тях и поставено условие да се преименуват. Независимо, че в някои случаи срещнахме сериозна съпротива, нашата неотстъпност ги принуди да подпишат молбите. Веднага след това този акт получаваше голяма гласност в селищата и силно въздействаше върху останалите. Бяха създадени много комисии, в състава на които се наложи да влязат и наши служители наред с униформените милиционери, защото в началото се получиха известни засечки, решихме да включим и наши сили. Тези наши оперативни работници със своята настъпателност и категоричност спомогнаха много за успешната работа на комисиите. Присъствието на силите на МВР в значителна степен респектираха населението и в по-голямата си част то се стресна. Трудно им беше да мислят за каквато и да било съпротива и отказ от мероприятието. За това спомогна и пребиването в тези селища на няколко дезертьори от Кърджали. Тези хора разказваха всевъзможни измислени ужаси, които се бяха случили при тях. Ние в началото мислехме да ги гоним, но след това решихме да ги оставим да подкрепят атмосферата в този дух в нашите хора, че няма изход. Говореха се за издевателства, за насилствено нахлуване в домовете, изнасилване на жените и всичко, което може да се каже в този аспект.

Фактически за три дни в три села на гоцеделчевски район и в самия Гоце Делчев бяха преименувани 2330 човека. За един ден премина преименуването в Петричкия район и накрая се пристъпи към турчеещите се цигани. В момента на територията на окръга няма нито едно лице с турско-арабско име. (…)

Във всички случаи обаче несъмнено е едно, че туркофилските и националистическите елементи много болезнено преживяват смяната на имената. Не им е никак до хоро, както се е случило в Хасково. Хранят големи надежди, че нещата могат да се променят. Годни са за една сериозна съпротива, ако има условия за това. В това не може да има никакво съмнение.

ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов – началник на Окръжно управление на МВР –Силистра):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,

(…) Извършена беше проверка на дворовете за крадена селскостопанска продукция с оглед набиране на компрометираща информация за лицата, които се готвеха да окажат съпротива при подмяна на имената. В един селски двор все може нещо да се намери, за което не може да се докаже произхода му. (…)

В деня на отпочване на мероприятието нашите сили заедно с два граждански отряда от района бяха вдигнати, въоръжени и в 04,00 часа разставени по места. С гражданските отряди проиграхме варианта „блокада на гористи райони“. В помощ бяха привлечени членове на ДОТ, а също така бивши и нещатни служители на МВР, добре познаващи това население и обслужвали тези селища по-рано. (…)

Сериозни трудности при преименуването оказаха младите хора. Най-често те плачеха, претендираха за свобода, за интернационализъм, заканваха се да отмъщават и т. н. (…)

ДР. Д.СТОЯНОВ:

(…) Искам специално да поздравя и да благодаря на др.Кадирев, началник на Окръжно управление на МВР – Кърджали, който с изключително голяма отговорност, при изключително сложна обстановка много успешно съумя да организира работата и най-близко до първия секретар на ОК на БКП, да се изпълни тази голяма историческа задача. (…) Това в съответна степен се отнася и за другарите Г. Милушев (полковник Георги Милушев – началник на Окръжно управление на МВР – Хасково) и другите, които говореха, които доложиха за обстановката при тях. (…)

Аз преди малко шеговито казах: „В Белене има достатъчно места“. Но главатарите, инициаторите, подстрекателите, рушителите на реда трябва да знаят това. Това е и първият въпрос, който аз поставям, за да може всеки окръжен началник, тук и заместниците по Държавна сигурност, като се върнат да поставят тези въпроси на вниманието си. (…)

Получава се така, че ние българските попове ги смачкахме след 9.ІХ.44 г. и православната религия я сведохме до най-ниско ниво, а ислямската религия, която е много по-опасна да нас, позволихме именно това състояние на нещата.. Другари в това отношение трябва да се направят сериозни изводи в централните и окръжните управления по тези въпроси. (…)

Веднага искам да прибавя, някои другари много често казват по даден случай – „профилактирахме го“ или ние го профилактирахме. Сега окръжният началник ще казва, или неговият заместник по ДС, как всеки ще се профилактира, защото има профилактика и профилактика. Този път, който е попаднал в нашето полезрение, който се намира в нашите списъци, който се намира в нашите арести и в нашето следствие и който предстои да дойде в нашите учреждения, той трябва да ни запомни (подчертано е в стенограмата), той трябва да знае, че за в бъдеще не бива да се занимава с такава работа, защото ако ние сега допуснем либерализъм, ако сега ние допуснем така „меко и леко“ да се отърват, същите тези хора утре ще станат още по-опасни за нас. Сега ще се решава за всеки един най-отговорно и от най-отговорните хора – кога ще бъде пуснат и как ще бъде пуснат. Аз изразявам свое становище, но това ще се обсъжда, че всички тези хора, които сега са се проявили като подстрекатели, инициатори и водачи, ако не подлежат на друга мярка, трябва да се изселят окончателно от Кърджалийски окръг, да си съберат багажа и да се изселят от окръга. Това трябва да е ясно, че който посегне на нашата власт, той веднага трябва да се изсели. Аз тези неща ги казвам условно. Това ще се обсъди и ще се реши. (…)

На 18 март 1985 г. Димитър Стоянов започва среща в своя кабинет с думите: „На днешната среща трябва да направим оценка на работата на нашите органи сред населението, което доброволно, с голям ентусиазъм възстанови своите имена.“ АМВР, ф. 1, оп.12, а. е. 654

На 1 август 1985 г. заместник-министърът на външните работи Иван Ганев дава пресконференция в зала „Финландия“ в Хелзинки. В своето изложение той по-специално казва: „Истина е, че в нашата страна всеки гражданин може сам да избира името си и, когато желае, да го подмени. Това е законно право. Обикновено за тази цел се използва подмяната на документите за самоличност, която става периодично в България, както надявам се и във всяка друга страна. Последните 5-6 години имаме такава подмяна на документите за самоличност на гражданите. Подобна подмяна имахме и преди 15-20 години. И още по-преди сме го правили. И винаги тези случаи се използват от хората да подменят името си или да си изберат ново име. Но това става напълно на доброволни начала и по лично желание на гражданите. Всякакви писания в турския печат и други средства за масова информация за насилия, убийства, изнасилвания и пр. нямат никакво основание. Те не бяха потвърдени. Всички, посочени като убити от турските средства за масова информация, се появиха пред радиото и телевизията в България и пред чуждестранни журналисти да покажат себе си, че са живи и здрави. Дори с шамар не е заплашен човек, за да бъде той заставен да си смени името.“ (Личен архив на Михаил Иванов, Бюлетин № 1)

Източник

Pin It
Михаил Иванов
Михаил Иванов е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. той е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Михаил Иванов преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет, София. Член е на Обществения съвет на Сдружение за човешки права „Маргиналия“.
Други статии от този автор

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Сладур! преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 19 часа
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 4 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 4 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 4 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 6 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 2 седмици