Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Когато България е била шеста спортна сила в света, не може да бъде доволна от 63-ото място в класирането по медали от олимпиадата в Лондон. Ако някой се е надявал на нещо друго обаче, значи дълбоко се е заблуждавал. Този неуспех не е дошъл изведнъж. През всичките тези години някак си вървяхме по инерцията на това, което е останало отпреди 1989 г. И ето, че то вече се изчерпа.

Аз зная, че нашите спортисти, които отидоха в Лондон, наистина се подготвяха – те са работили и са очаквали да постигнат нещо. Друг е въпросът, като изключим един-двама, дали са осъзнавали какво значи този форум. Едно е световно, съвсем друго е олимпиада. Там е свръхнапрежение. Несериозно звучат оправданията, че само липсата на пари е причина за слабото ни представяне. България е била много по-бедна от това, което е в момента, но е имала по-добри резултати и е побеждавала много по-богати държави.

А вижте само какви страни ни изпреварват сега в класирането. Необходима е една държавна политика за това какво искаме ние от спорта. Дали ще търсим само медали, за да се снимаме с медалистите и да им даваме пенсии и ордени, или ще започнем възстановяване на широката база, от която израстваха шампионите ни преди. Тогава ние имахме, първо, спорт в училищата и второ, силно развити детски школи. Така почти нямаше подрастващи, които да не бяха обхванати в спортни организации. Точно това сега се прави в Китай. В същото време виждам една тенденция да се омаловажат успехите на китайците.

Видите ли, в Пекин са зверове, а американците не са. Това си е чиста проба пропаганда. Истината е, че когато имаш една много широка база отдолу, имаш подбор за шампиони. Те освен да имат качества вече трябва да осъзнаят и какво значи титла. Защото тя не е радост – това е краткотрайна емоция, от мига, в който ти окачват медала. Преди това е къртовски труд, себеотрицание, устойчивост, целеустременост. Мога да ви кажа, че тук парите нямат толкова голямо значение. Имала съм състезатели в последните години, готови за олимпийски шампиони, обещаваха им се и пари, но те отказваха.

Причината бе, че цялата държавата се стремеше да внуши на младите спортисти, че, видиш ли, с усмивка на уста отиваш на тренировка и с усмивка на уста взимаш златния медал. Няма такова нещо. Аз съм била състезател и съм лазила на четири крака по терена, но съм имала отговорността, че съм национален състезател. Вижте Станка Златева. Нейното постижение е невероятно. Тя обаче е и много отговорен човек и само мисълта, че няма да отговори на очакванията на своите почитатели я смазва. Това е големият спорт и отговорността да бъдеш национален герой. Такъв не се става само с потупване по рамото и ходене по чалготеките.


Small Ad GF 1

Цялостната система на възпитание и отношение към спорта беше сбъркана. Ранният капитализъм насади убеждението, че състезателите са мафиоти и бандити. Набутаха елитните спортисти в групировки да вадят кестените от жаравата, а след това ги изпозастреляха. Превърнахме ги в демони, скапахме физкултурното образование, после издигнахме в култ чалгата.

Така системата бе разрушена, а на подрастващите бе внушено, че медалист се става с тренировки между другото и ходене в чалготеката, където се закачаш със силиконките. Бях на подготовка с момичетата в Америка през 1996 г. В 22 часа от студентското общежитие не можеш да мръднеш, не може една бира да се внесе. Там в стаите нямаха дори телефони, за да не им пречат на концентрацията. Така че те взеха нашите модели на подготовката, а ние възприехме някакви лаишки методики.

Най-последният фактор, който не ни достигна на тази олимпиада, е шансът. Във волейбола, художествената гимнастика и борбата се виждаха тези, които бяха подготвени. Но и те не са роботи. Ето в художествената гимнастика италианките, световни шампионки за мен, заслужаваха златен медал, но и те допуснаха грешка. Така че, само който не е заставал на такъв форум, може да критикува. Всяко състезание учи и треньора, и състезателите.

Радвам се, че за първи път и журналистите не са толкова критични и проявиха разбиране. Била съм много подготвена като състезател и бухалката ми е падала от ръката, без да разбера защо. Така нелепо Елизабет Колева загуби световната титла, но тогава взе Бианка Панова. Истината е, че за едно място тогава подготвяхме 12 състезателки.

А що се касае до финансите, понеже отговарям за един клуб, знам колко ми е трудно да осигуря издръжката му и заплатите на момичетата. Ние никога не сме сигурни докога ще ни има. Когато дойдоха нашите японски спонсори преди много години, аз им казвам с леко самохвалство: Вижте, сега залата ни е препълнена с деца, не са само национални състезатели.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Тогава никога няма да забравя какво каза японецът бизнесмен, нямащ нищо общо със спорта: „О Нешка, вие значи ще приключите с шампионството си“. И се оказа прав. За какво да мислиш най-напред, да вземеш всички деца да работиш еднакво с тях и да не смееш да отделиш някое по-талантливо, защото на другото мама и тати ще се разсърдят? Трудно се изгражда един шампион, на който всички после да се радват.

Източник

Нешка Робева е известна българска състезателка, по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореограф. Родена е на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. Известни композиции на Робева са „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“.

Pin It

Прочетете още...

Какви сме ние?

Тони Николов 30 Сеп, 2013 Hits: 9595
За вас не знам, но лично аз нямам еднозначен…