Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Увод

Настоящата статия няма публицистичен характер, но пък има претенции да бъде приета като научен текст, където се анализират устни истории или самото участие на информантите в дадени исторически събития. Нека това да се има пред вид от читателите. Аз не съм журналист, макар че съм завършил двугодишен курс по журналистика към Факултета за обществени професии (ФОП) на Шуменския университет през 90-те години на ХХ в.

Статията беше представена като доклад на една от научните конференции на студентите-роми от България, провеждани във Великотърновския университет, за периода 2004–2007 г., когато все още бях на работа там. Повод за написването на статията ми даде един дълъг разговор с леля ми Анка Кючукова (Айше) от гр. Провадия, която е на 84 г. и все още е жива и здрава. Беше зимата на 2000 год., когато се върнах от САЩ, където работех по това време, за коледните и новогодишните празници в България. Бях провел видео интервю с леля ми Анка в къщата на друга моя леля, Албена (Атидже), която живее в с. Златина, Провадийско. Разказите на двете лели ме провокираха много и ме накараха да се замисля над някои части от българската история и мястото на ромите в нея.

По-късно имах няколкочасово аудио-интервю с Господин Колев, ром от Сливен –активен борец против фашизма и капитализма, който дълги години работеше в ЦК на БКП в отдел „Пропаганда и агитация“. Господин Колев е лежал в затвор и е бил осъден на смърт. Победата на „народната власт“ през 1944 г. го спасява от смъртта. Активен член на РМС по онова време, участвал в разни акции срещу фашистите в годините на Втората световна война, преживял и видял много…

В етнологията, респективно в историята, има метод за събиране на информация, който е известен под названието „устна история“, тоест възстановяване на факти и събития въз основа на спомените на интервюираните лица. В България този метод доскоро не беше използван и все още не е особено разпространен. Но през последните години започнаха да се появяват и публикации (предимно свързани с „възродителния процес“ в България), които доказват значимостта на събирането на информация по този начин.

В интервю с Господин Колев в дома му в София през 2005 г. го попитах: „Защо в годините на комунизма в България никой не е говорел за участията на ромите във войните? Какъв е бил проблемът?“. Отговорът беше прост: „Не се разрешаваше от ЦК. В Съветския съюз имаше много повече участници-роми във Втората световна война. Хиляди бяха изпратени в Сибир и никога не се върнаха. След войната разговорите за участието на ромите във войните беше табу-тема“. Но разбира се ромите разказваха устни истории за войните.

Целта на статията е да се представят малко известни факти, свързани с мястото и ролята на ромите в изграждането на България и българското общество като цяло. През последните години негативното отношение, тоталното отричане на ромите в българското общество се засили, за да се стигне до момент, в който български националистически групи нападат ромски махали, с мирни жители, бият жени и деца, стига се дори до убийства, само защото си ром… В крайна сметка не всички живеещи в ромските махали са крадци и престъпници. Не всички роми са престъпници, както и не всички българи в България са „мутри“. Има нормални хора, с нормално поведение, както при едните така и при другите, но това като че ли не се вижда и всички роми се поставят под едно и също клише.

С риск да се отклоня от изложението ще разкажа кратка случка с мои студенти-роми от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. На един 3-ти март решихме със студентите да се качим на връх Шипка, за да положим цветя на паметника и да се поклоним пред паметта на онези, които са загинали в боевете при Шипка и Шейново. На път към върха срещнахме групи от младежи и девойки, развяващи знамена на ВМРО и в момента, в който ни видяха, те започнаха да ни освиркват и да ни подхвърлят обидни и срамни реплики. Излиза, че Шипка е само на етническите българи, а другите, които не са такива, нямат право да се поклонят пред паметта на загиналите…

Но в боевете при Шипка наред с етническите българи е имало и роми, които са участвали като опълченци, те са били част от българското опълчение и са умрели за България. Моят приятел, ромският поет и писател Георги Парушев, неведнъж на събирания ни е разказвал, че пра-пра-дядо му е умрял като опълченец на Шипка, но това никъде не е споменато, нито е записано. Това съществува единствено в историческата памет на семейството.

 

Методика на изследването

Използваният тук метод е „устна история“, известен в западната научна литература като “oral history“.

За целите на статията са проведени разговори с две жени и един мъж на възраст между 75 и 85 год. като на всички информанти е зададен едни и същи въпрос: „Какво знаете за участието на ромите във войните в България?“

Информантът Господин Колев на 84 г., родом от гр. Сливен, живеещ в гр. София, предостави и снимков материал от личния си архив, който се публикува за първи път.

Другите две информантки, Албена Райчева (74 г.) и Анка Кючукова (85 г.), разказаха спомени за членове на семейството, участвали във войните.

 

Представяне на фактите

Най-напред ще представя факсимиле от Грамота за храброст. Текстът на грамотата е даден по-долу.

Грамота „За храброст“ в Балканската война

N 17104 

Ний Фердинанд I 

С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ

Цар на Българите

За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/1913 година

от

Старшия подофицер от 4 конен

на Н. Ц. В. Престолонаследника Кн. Търновски полк

Юрдан К. Куловолу

и в знак на Нашето благоволение

награждаваме го с войнишкия кръст IV-а степен

от

НАШИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН „ЗА ХРАБРОСТ“

Заповядваме да му се даде настоящата грамота скрепена с печата

София, 28 Октомври 1913 г.                      Канцлер на Ордениете: (п)

Секретар:(п)

 



2012_05_Ferdinand_gramota

Факсимиле на Грамота “ За храброст“ от Балканската война

 

През 1912 г. започва Балканската война, през 1913 г. – Междусъюзническата, а през 1914 г. – Първата световна война. И в трите войни са участвали роми.

Юрдан К. Куловолу от Сливен, роднина на Господин Колев, е награден „за храброст“, за участието си във войната през 1912-1913 г. Юрдан К. Куловолу е с ромски произход. Той не е просто участник във войната. Куловолу има и военен чин „старши подофицер“.

От разказите на лелите ми Анка и Албена знам, че техният дядо Селим (т. е. моят прадядо) е бил участник в Междусъюзническта и Първата световна война. Бил е задържан 3 год. като пленник в Сърбия. Дядо ми Хюсеин, който беше роден 1901 г., също е бил участник в Първата световна война. След войната е мобилизиран като войник за 3 години в гарнизона в гр. Карлово, в конната дивизия.

По време на Вторта световна война дядо ми Хюсеин и баба ми Залиш са използвани като ятаци на партизански отряд в провадийския балкан, без да знаят, че извършват яташка дейност и без да са получили каквито и да е облаги от това.

В архива на Господин Колев намерих имената на загинали роми от Сливен във Втората световна война:

Стефан Димитров Петров (Цъкърата) – XI пехотен полк, III Балканска дивизия

Добри Палев – XI пехотен полк, III Балканска дивизия

Двамата роми, загинали във войната, са погребани в Унгария, в българското гробище, в близост до гр. Харкани. Николай Димитров Кръцов от същия полк, загинал в Югославия – гробът му не е известен.

 

2012_05_Gravestone_Roma

Надгробен паметник на двамата роми от гр. Сливен, загинали в Унгария 

 

Заключение

В САЩ расизмът срещу афро-американците се променя не на последно място и в резултат на това, че във войната във Виетнам, наред с белите амриканци, са загинали и хиляди черни американци. Спомням си в един американски филм за виетнамската война, как при акция за кръводаряване чернокожа майка иска да даде кръв, но белите американки й отказват достъпа, с довода, че не може кръвта на една чернокожа да се прелива на бели войници. Чернокожата майка отговаря, че тя също има син във Виетнам и не се знае чия кръв на чий син ще бъде прелята ако се наложи… Нещата в Америка се променят, защото в Америка се говори открито за това и не се подценява направеното от чернокожите за американската държава… Да, в Америка има гета на чернокожи, има криминални престъпления от чернокожи, но има и елит, който е лицето на Америка и световната политика и това не е проблем за никого.

В България за съжаление никъде в учебниците по история няма да срещнете имената на роми, турци, евреи, които имат приноси в историята на своята родина България. Няма споменато нищо и за геноцида над близо милион роми в Европа по време на Втората световна война…

С моите студентите-роми от Великотърновския университет имахме проект за работа във Военния архив, който е единствен в България и се намира в съседство с 5. корпус на университета, където се водеха занятията на студентите роми. За да издирят имената на всички роми, турци, арменци и евреи, които са участвали във войните, студентите работеха месеци наред. Получиха се огромни списъци с имена на хора, които са умрели в различни войни за България. Наред с българи са умирали и други, които не са българи и сред тях е имало и доста роми. Но защо за това не се пише и не се говори? Зашо не се знаят имената на стотиците участници-роми във воините от София, Лом, Монтана, Враца, Кюстендил, Сливен, Шумен, Върбица, Варна, Провадия? Докато се мълчи за това в медиите, в училище, в обществото… боя се, че расизмът и дискриминацията ще ескалират с още по-голяма сила.

Христо Кючуков
Христо Кючуков е филолог, преподавател в Свободния западноберлински университет и български ромски деятел.
Други статии от този автор
Посетители: 120

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • mira d. писа Още
    Чудесно, цветно,... преди 3 дни
  • Славов писа Още
    Авторът познава... преди 5 дни
  • Владимирова писа Още
    "...Българският бунт,... преди 6 дни
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Видях Париж... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още

    Честита Нова Година!... преди 1 седмица
  • Митко писа Още
    Димитър и Кирил са... преди 1 седмица
  • Никола Бенин писа Още
    Най-новият пътепис... преди 1 седмица
  • Лиляна Стаева писа Още
    Прочетох текста още с... преди 1 седмица
  • Конструктивен Критик писа Още
    Господин... преди 1 седмица
  • Ангелова писа Още
    Петрова
    Донка, в... преди 2 седмици
  • Новобранка писа Още
    Явно наемателите на... преди 2 седмици
  • жоро писа Още
    Че идиот тоя Кирчо ,... преди 2 седмици
  • Teo писа Още
    Ако сте членове на... преди 2 седмици
  • min3rva писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Жоро писа Още
    Значи, ще го напиша... преди 2 седмици
  • Жоро писа Още
    Според мен човекът... преди 2 седмици
  • Новобранка писа Още
    На Кирчо - 100 тояги на... преди 2 седмици
  • Димитрина писа Още
    Не веднъж съм карала... преди 2 седмици
  • Александър Димитров ... писа Още
    ТОЛКОВА истинско,... преди 2 седмици
  • Димитър писа Още
    Сега, че пичът е... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    Аз бих казал за... преди 2 седмици
  • Евгения писа Още
    За съжаление все още... преди 2 седмици
  • Петрова писа Още
    Донка, в планината има... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Жалко наистина за... преди 2 седмици
  • Донка писа Още
    Тези, дето се... преди 2 седмици