1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
 

Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата. Първо – да събере, второ – да раздели и раздаде. Онзи ден слушах как Величко Конакчиев наръчва на министъра на културата Рашидов да „иска повече за култура“. Министърът (от Париж) малко се докачаше и казваше, че искал, и още как. И му дават, не е като да не дават – успял да се пребори за едни пари в повече.

Ако визуализираме картинката, изглежда така: Стопанина стои с крина сред двора. Край него са наредени по-ситни стопани. По-ситните стопани гледат умолително, дърпат Стопанина я за джеба, я за пеша, я за ръката, някои подсмърчат, други хленчат. Всеки протяга глинена паничка. Стопанина бърка в крината, сипва по паничките кому шепа, кому шепа и половина, кому две. По-ситните стопани сетне отиват в своите по-ситни дворчета, там ги начоколват кокошчици, гъски, патки, други хайванчета. Също гледат умолително, пакат, крякат, блеят и кудкудякат. (Ситните стопани тук се възправят, чувстват се едри, осанисти.) Вадят зрънца от паничката, хвърлят на подопечните. Те клъцкат благодарно. На най-любимите кокошчици стопанинът тика  направо в човките с обич и загриженост

Ще кажете, отде тоз пасторал и тия пейзажи, бе, романтиката е сега в машините.

Ще сбъркате. Държавната картинка си е все такава. Стопанин, паничка, зрънца.

Комай друга картинка не сме и виждали. Възможна ли е друга? Да си „горд собственик на труда си“, принципал на заработеното? Да караш примерно влака, да си зорък стрелочник, да нямаш нужда от протести и уплах пред съкращения? Щото пътниците плащат весело и са щастливи от возията?

Ами ако не плащат весело? Ако парите не стигат за стрелочника, машиниста, многото началници и семействата им? Тогава какво?

Правилно – протегната паничка. Паничката е в ръцете на всички, без изключение. Някак тя изглеждаше по на място в ръцете на тези, които са държатели и производители на нематериални ценности. Църковници, арт съзидатели, стожери на реда и прочее. Но и зеленчукопроизводителите, и фермерите искат, и лекарите искат, и миньорите искат, и транспортът иска. „…За първи път се дават 50 млн. за животновъдите, 73 млн. за тютюнопроизводителите, 25 млн. за зеленчукопроизводителите“ – рече Борисов оня ден. И додаде: „Това са много пари… Ето ги гръцките фермери – блокираха, блокираха, блокираха, и сега се наблокираха. Ние даваме 2 милиарда от бюджета за земеделците.“

Либертарианските идеи и ценности изглеждат утопия. Държавата става все по-важна, политиката и властта – все по-притегателни като поминък и социална реализация. Слоевете, които протягат паничка, а не произвеждат видими (па дори невидими ценности), стават по-дебели и бунтовни. Трябва някой  да ги бие по ръцете.

Затова Стопанина с крината често е с униформа. Можем да предвидим, че глобализацията и съпътстващите я процеси ще донесат съкращаване на армиите, дори отмирането им в по-далечно бъдеще. Но и разрастване на Службите за борба с безредиците, на разни Сили за Охрана и Обезпечаване на обществения ред, на полиция и жандармерия…

Ще ви кажа какво ми е забавно на този фон. Слепотата за това що е обществен принос и обществен отмък изглежда расте. Забавно ми е и че част от гражданството (хеле нашето) привижда най-големия Стопанин винаги другаде. В Берлин, в Москва, във Вашингтон или Брюксел.

Истински се радвах на една закана за оплакване на литератор до ЕС, която четох наскоро. Човекът роптае, загдето не бил премиран и награждаван достатъчно от нашата корумпирана държава. Той самият бил автор на н'ам що си, лауреат на н'ам какви си (полуграфомански) конкурси, член на някаква Лига на Гениите (има и такова образувание)…

Дори в тънката сравнително (но и постоянна) сфера на литераторството и съпътстващото го графоманство като че расте липсата на проницателност, удивлявах се аз. Па и добива международни измерения. Воистина хумористични са причудите на глобализацията.

Гаче и в тази сфера има деградация. Де ги тези като Уилям Фокнър, който казваше: Аз съм фермер, не съм литератор. Пиша само когато е лошо времето и не може да се работи на нивата.

Де ги тези като Осип Манделщам, който изгонил напорист младеж от дома си, защото онзи захванал да се оплаква: „Не ме признават, не ме печатат!“

– А Буда печатали ли са го? А Омир печатали ли са го? А Иисус Христос печатали ли са го? – пенел се маломощният поет и изтиквал досадника по стълбището.

Де ги тез като богаташа граф Лев Толстой, който напъвал ралото зад воловете и сам си шиел ботушите, защото тази работа смятал за най-важна – да произвеждаш с ръце?

О, не всеки може и трябва да произвежда с ръцете си, то е ясно. Иначе нямаше и машините да се множат така неистово. Но когато расте този, който събира и разпределя, а начоколилите го все повече заприличват на фитки, тогава бъдещето ми мирише на Оруел.

Който, впрочем, се оказа човек на Службите.

Източник

Pin It
Бойко Ламбовски
Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършва френска гимназия в родния си град и литература в Москва. Автор на стихосбирките „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“ (1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004).
Други статии от този автор

Посетители

104

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сигурен съм, че... преди 2 дни
  • Олег Витов, Кюстенди... писа Още
    "Нека да го кажем ясно... преди 2 дни
  • Искра Баева писа Още

    Извинявайте, чак сега... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Продължавам откъм... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да не говорим за това,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Сега, специално по... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Anna...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има два начина човек... преди 5 дни
  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици