От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

1. Образование.

Образователното равнище на младите хора от турското етническо малцинство днес все още е много ниско. Неграмотността не е преодоляна и тази тенденция се задълбочава. Според статистиката, делът на неграмотните при турците възлиза на 7,4 % и е доста по-висок в сравнение със средния за страната, който е 2 %. Този факт създава сериозни затруднения за равностойното им участие в цялостния живот на българското общество и поражда редица проблеми не само в училище, но и в производствената и различните социални сфери.

Ако трябва да се посочат причините, то те се дължат на няколко обстоятелства. Първото е лошото финансово и материално състояние на мнозина семейства от турски произход, поради което доста ученици нямат възможност да посещават училище, най-вече през зимния период, тъй като родителите им се затрудняват да им купят обувки и дрехи през този сезон, което e проблем, особено за децата в многодетните семейства. Липсата на оптимална мотивация за завършване на някаква образователна степен, дължаща се на проявяваната дискриминация, която намира израз във фразата: „Дори и да имаш образование, щом не си Иван или Стоян, няма да си намериш подходяща работа“, е друг сериозен проблем. Трудното възприемане на преподавания учебен материал, поради лошото владеене на официалния български език, може да се посочи като трети аргумент. Четвърта причина е обстоятелството, че учебното съдържание се преподава от учителите по неподходяща методика поради липсата на необходимата квалификация за работа с ученици от етническите малцинства. Трябва да посочим още и грешното разбиране в някои учителски колективи и родители на самите деца-турчета, повлияни от водената пропаганда, че турският език пречи за изучаването на официалния български език.

В интерес на истината, децата от райони с компактно турско население, в ежедневието използват разваления, окупиран 50 % от проникнали чуждици, диалектен вариант на турския език. Това предполага, че същите нямат база за надграждане или по-точно казано – за изучаване на официалния език на литературно ниво и изучаването на чужд език. Така нареченият „майчин език“, който детето научава без да се съобразява с езиковите закони, е основата, върху която се надграждат другите знания. За да е стабилна тази основа, езикът, който съставлява тази база, трябва да се знае на литературно ниво, за да се използва сравнително-съпоставителният метод, сведен на подходящо ниво при усвояването на български език. Липсата на длъжностно лице, като например на помощник-учител, с подходящо образование и квалификация, носител на езика на малцинството, който би способствал за преодоляването на езикови и други проблеми, възникнали по време на преподаването на учебното съдържание, е съществен фактор, затрудняващ обучението. Сегашните помощник-учители (които са главно при ромите), нямат необходимата подготовка и служат главно за разводачи на децата при транспортирането им с автобусите и засега не изпълняват предвидената им роля, да не говорим, че мнозина от тях попадат в сферата на образованието на базата на случайността, поради факта, че няма други. Ниското финансово заплащане на тази позиция е друг съществен фактор, който не е привлекателен за по-подготвените специалисти. Не на последно място роля играе и лошата материална база на училищата, липсата на нагледни материали и на що-годе сносна учебна техника и консумативи.

Това са едни от основните причини за така наречената полуграмотност при етническите турци. Друга причина, която може би изглежда странична, маловажна, но не е така, е подготовката на самите преподаватели по турски език. По преките наблюдения на бившия експерт по турски език към МОН, г-н Ридван Мехмедов, който е бил хоноруван преподавател в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“, са направени следните няколко извода. Повечето от студентите записват да следват в катедрата по турски език, само за да получат диплома за висше образование, тъй като публична тайна е, че оценките там едва ли не се подаряват. Изключвайки хабилитираните преподаватели, които са приходящи, повечето от преподавателите нямат необходимия академичен капацитет и знания, назначени са или са спечелили конкурс за асистентско място по един или друг начин. За десетина години от съществуването си тази катедра не е дала нито един доктор по..., да не говорим за доцент и т.н.

Явно политиката на катедрата в това отношение не е на ниво, не е възможно всички турци да са с неподходяща квалификация, с нисък капацитет и да не могат да защитят докторантура, а след това и доцентура. Причината за това се корени пак в лицата, назначени на места, за които нямат необходимия интелектуален потенциал и за да се задържат на тези места, пречат с различни средства, за развитието и реализирането на хора, които притежават необходимия академичен капацитет.


Small Ad GF 1

Един от важните актуални проблеми, свързани с обучението на турски език е липсата на адекватни учебници, които освен, че са недостатъчни, са и с остаряло съдържание. Що-годе с добра снабденост са учебниците за първи клас, но повечето са ксерокопирани и почти негодни за употреба. От 1992 г. в МОН не е постъпил нито един проект на автори или издателство, което говори за степента на заинтересованост на различните правителства от този период насам, по отношение на изучаването на този майчин език. Учебниците по които се учи сега са напечатани в Анкара – Турция (Милли Егитим Баканлъгъ Басъмеви) през 1998 г. с автори Хайрие Сюлейманоглу и Мехмед Сюлейманоглу, но те не отразяват спецификата и културата на българските турци и са стандартни за Република Турция. Формите на изучаване са СИП до 4 часа и ЗИП до 3 часа.

Броят на изучаващите майчин турски език постоянно намалява, което се дължи по-малко на липса на интерес, и повече на демографския срив и на икономическите миграции на родителите в чужбина. В началото на демократичния процес техният брой бе около 80 хил., а сега варира между 24-25 хил. ученика (по данни от МОМН). Основни райони, където се изучава турски език, са областите с компактно население от този етнос: Кърджали, Разград, Шумен, Търговище, Силистра, Добрич, община Руен (Бургаска обл.). В други райони, където живеят български турци като Русенска обл., Ловешка обл., Плевенска обл., Хасковска обл., Сливенска обл., Пловдивска обл. (общ. Асеновград, общ. Карлово), той е слабо застъпен. Един особен факт, който прави впечатление, е неизучаването на майчиния език в гр. Никопол, Плевенска област, в който град доминира турското малцинство (2/3 от населението).

Всъщност публична тайна е, че изучаването на турски език се свързва с влиянието на ДПС и участието му във властта. Буди недоумение фактът, че от 22 май 2008 г. към МОН няма ресорен експерт по майчин (турски) език. В промяната на проекта за нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка се предвижда майчин език да се учи само в свободноизбираеми часове.

Що се отнася до дебата дали в училище децата от мюсюлмански произход ще могат да ходят със забрадки, той ще бъде прекратен с приемането на новия проектозакон. Още в първата му глава той забранява налагането на каквито и да е идеологически и верски доктрини по какъвто и да е начин. Светският характер на просветата ще е задача номер едно. Религия обаче може да се изучава, но само под исторически, културен или философски ъгъл. Запознаването с основите на световните вероизповедания може да става и в часовете по свободноизбираема подготовка. Програмата за тях обаче трябва да е утвърдена от самия министър. Всяка организация, регистрирана в Дирекцията по вероизповеданията, може да поиска да отвори свое училище. Документите и обаче преминават през просветното ведомство, защото обучението трябва да отговаря на държавните изисквания за завършване на средно образование. Иначе учениците не могат да получат диплома. Духовната гимназия се закрива, ако не изпълнява законодателните просветни разпоредби. Духовните училища ще бъдат само след завършване на основно образование (седми клас).

2. Изучаването на религия-ислям в училищата.

Във връзка с идеята за изучаването на този предмет се очертават следните мнения (взети от директори, учители, ученици, родители), за които може да се каже, че са разнопосочни. От една страна – служителите на регионалните звена на МОН и директорите на училищата посрещат идеята за изучаване на предмета религия-ислям недоброжелателно. Това се подразбира от възпрепятстването на правото за получаване на религиозно обучение чрез различни методи. Но не може да се скрие факта, че някои служители на МОН и директори, независимо от тяхното вероизповедание, постъпват толерантно и подпомагат усърдно за създаване на благоприятни условия за учебния процес.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

По отношение на родителите също можем да разгледаме няколко типа. Много рядко родители изцяло възпрепятстват децата си да получат религиозно възпитание. Някои родители пренебрегват религия-ислям за сметка на други предмети, например – английски език, турски език, информационни технологии (работа с компютри на различно ниво) и др. Родители, които са религиозни, т.е. религиозността им се изразява като вяра и начин на живот, полагат големи усилия за изучаването на предмета от своите деца и техните връстници. За самите ученици изучаването на религия-ислям по принцип е привлекателна дейност и много често те самите настояват да изучават ислямската религия.

Предметът религия-ислям се преподава и се изучава в българските училища от учебната 2000/2001 г. През седемте години на изучаване (до учебната 2010/2011 г.) броят на училищата, в които се изучава предмета и съответно броя на учениците е различен. Според данните, които са пристигнали в Главно мюфтийство през първата – 2000/2001 година предмета се изучава в 16 училища, през 2001/2002 г. – в 48 училища, от които в 8 се изучава експериментално като ЗИП, през 2002/2003 – към 80 (при около 5 ЗИП); както се вижда има рязък скок. През учебната 2003/2004 г. започва перманентен спад в тенденцията на обучение – около 40 училища(на няколко места ЗИП), 2008/2009 – около 35 (на няколко места ЗИП). Тенденцията с показателите за учебната 2010/2011 г. е сходна на последната.

За броя на учениците няма точна информация. Това се определя в зависимост от големината на населеното място, броя на паралелките, които изучават религия ислям и числеността на паралелките (в повечето случаи маломерни). Тъй като в някои училища предмета се изучава от I-ви до XI-ти клас, а в други учениците се събират в една сборна паралелка.

Дали знанията, които се предоставят на учениците са достатъчно достъпни е друга тема. По мнението на сегашния зам.-главен мюфтия Ведат Ахмед, на този въпрос трудно би се дал положителен отговор, защото някои от учебните помагала, по които се преподава са подготвени нецелесъобразно – на по-високо ниво. Приема се, че учителите успяват да редуцират материала в по достъпен за учениците чрез опростяване на съдържанието или прескачайки някои теми, които трудно биха се възприели. Вече е формирана комисия, която да преразгледа съдържанието на учебните помагала и според резултатите да подготви нови, а също и да се подготвят други средства, които биха дали възможност за едно по-ефективно обучение – нагледни, аудио и визуални материали.

Преподавателите по религия-ислям са възпитаници на Висшия ислямски институт (ВИИ) – София. Но поради липса на достатъчно кадри по изключение се разрешава да преподават и студенти от ВИИ-задочно обучение и лица завършили средните общообразователни духовни училища в Шумен, Русе и Момчилград. А също така преподават и учители, които са завършили друга педагогическа специалност, а заедно с това и преквалификационния курс, който се организира от Главното мюфтийство през определени години. Има и друг един проблем, който рефлектира върху недостига на кадри. По принцип в страната има лица, които са завършили ВИИ, но някои от тях се занимават с друга работа, а други – не се ангажират поради нестабилното заплащане. Тъй като до момента заплатите, може би по-точно ще е хонорарите, се заплащат от Главно мюфтийство. А кризата, от която Главното мюфтийство тепърва се опитва да излезе (между другото то е с обновена сграда и нова фасада), повлиява отрицателно и върху нормалното възнаграждение на учителите.

По отношение процеса на обучение се получават допълнителни финансови средства от неправителствени организации, без помощта на които за Главно мюфтийство е непосилно да посрещне финансовите нужди на процеса на обучение. Така например от 2002 г. с помощта на неправителствена организация се организират преквалификационните курсове, за които стана въпрос по-горе. С финансовата подкрепа на неправителствена организация от Република Турция се издават учебните помагала за I-VIII клас.

Що се отнася до връзката с родителите, организирането на чествания за различни празници Главно мюфтийство (и по-точно отдел „Образование“) до момента няма възможност да се срещне с родителите, но някои районни мюфтии като Гоце Делчевския са много старателни в тази насока, също така свещенослужители като имами, хатиби и ваизи, както и част от учителите често контактуват с родителите – не само заради обучението на децата, а поради факта, че те работят постоянно с тях, те са техните местни духовни водачи. Доколкото за мероприятия от рода на чествания на празници, такива също се провеждат. На свещените празници в някои населени места се организират чествания с участието на учениците, които изнасят програми, състоящи се от рецитиране на Свещения Коран, пеене на религиозни песни и представяне на сценки с религиозен и поучителен характер.

Ето и мнението на г-н Ведат Ахмед, по отношение на това, какво трябва да се промени в бъдеще.

– Първо трябва да се промени статутът на предмета – от СИП да стане ЗИП, а занапред и ЗП.

– МОН трябва да поеме финансовото осигуряване на обучението по религия-ислям.

– Трябва да се даде възможност на учениците, чиито майчин език е турски да изучават предмета религия-ислям на турски език.

– Необходимо е да се назначат експерти по религия към районните инспекторати – в това число и по ислям в някои райони с компактно мюсюлманско население.

– Някои ръководители – инспектори, експерти и директори – трябва да променят своето мислене спрямо този предмет. Във всяка цивилизована и демократична държава, в която живеят мюсюлмани, религия-ислям се преподава и за това се осигуряват възможности от компетентните власти.

Във връзка с най-важното послание и смисъла на този учебен предмет, както и неговите цели, представителят на Главно мюфтийство дава следния отговор: „Без религиозно възпитание човечеството не може да се развие в истинския смисъл на думата. Тъй като самият човек е сътворен като съчетание от дух и тяло. Не може да има пълноценно развитие, игнорирайки една от тези две неразделими части. Затова най-важната цел от изучаването на религия-ислям е човек да осъзнае своята същност и да положи усилия за уравновесеното и пълноценното си развитие, което ще допринесе и за развитието, благоденствието и спокойствието на цялото човечество“.

Отделно от изучаването на религия-ислям в училищата в гр. Сърница (Пазарджишка обл.) ежегодно се провежда курс за Имам-хатиби, в който се подготвят имами и хатиби за мюсюлманското изповедание. Целта е подготовката на висококвалифицирани кадри, отговарящи на изискванията на религиозните принципи и даденостите на съвремието. Обучението протича в рамките на девет месеца и обикновено включва около 30 младежи. Курсантите изучават следните дисциплини: Четене на Свещения Коран, Акида, Хадис, Фъкъх, Сира, Ахляк, Даует и Хитабет.

Завършилите курса получават сертификат от Главно мюфтийство и могат да бъдат назначени като преподаватели в Коран-курсовете, курсове по религия, имами или хатиби в сферата на изповеданието. Условията за кандидатите са да са мюсюлмани, които спазват религиозните предписания и се ползват с авторитет в обществото и да са на възраст от 17 до 30 години (изключения се правят за райони с недостиг на кадри). Завършилите СОДУ или средно образование се ползват с предимство, а кандидатите се одобряват от комисия за прием.

3. Турците във властта.

Участието на турците във властта фактически започва след възстановяването на българската държава през 1878 г., когато страната става отново независима и самостоятелна. Учредявайки своите държавни институции, България чрез новата Търновска конституция предизвестява пред Европа и света, че тръгва по един нов демократичен път на развитие, без да прави разлика между поданиците си, независимо от техния народностен, езиков и верски характер. Това особено добре проличава от списъка на депутатите, участвали в Търновското учредително събрание от 1879 г., където освен българи личат имената на евреи, турци, руси и др. Тогава в списъка на депутатите фигурират имената на общо 30 представители на турското малцинство. Не по-малко е интересен фактът, че 8 от тях участват в подписването на Търновската конституция. Така, още от възстановяването на Третата българска държава до наши дни, представители на турското население в България участват непрекъснато в управлението на държавата, макар това участие да се ограничава по най-различни начини.

Освен с депутати в Народното събрание, представителството на турското население във властта достига до участие и в местното самоуправление, като през 20-те и 30-те години на 20 век това става главно в листите на БЗНС. По време на тоталитарния комунистически режим, за периода 1944-1989 г. представителите на това население участваха формално във властта, т.е. за попълване на редиците на партията-държава – една ситуация, продължила до 10 ноември 1989 г., когато се сложи край на 45-годишното управление на комунизма.

При новите обстоятелства на демократизация на обществото, бяха възстановени имената на турците и мюсюлманите в България, започна процес на възвръщане правата на малцинствата. Учредени бяха нови политически партии, а турското население в страната чрез Движението за права и свободи (ДПС) с председател Ахмед Доган се включи активно в цялостния обществен живот. В изборите за Велико народно събрание ДПС (електорална партия на етническите турци и донякъде на помаците) бе третата политическа сила в страната. В коалиция със СДС, НДСВ и БСП, партията на етническите турци влезе устойчиво във властта и през повечето време след 1989 г. оказа решаващо влияние върху управлението на страната. В 36-тото Народно събрание в ръководството на Парламента ДПС изпрати етническия турчин Кадир Кадир, като зам. председател на институцията. Вече четвърти мандат също представител на българските турци изпълнява тази длъжност в НС – Юнал Лютфи. Депутатът Хасан Али бе зам. министър в преходно правителство на Стефан Софиянски. През периода за последните 15 години турските представители във законодателната власт варират между 10-20 души, в зависимост от успеха на ДПС на парламентарните избори. Не по-слабо бе представянето на Движението и на изборите за местна власт, където представителите на етноса изхождайки от националните интереси на българския народ ръководят около 25 общини, 600 кметства, при над 1000 общински съветници.

Още по-драстично се промени положението с участието на турците в законодателната и изпълнителната власт в коалицията на ДПС с управляващата партия НДСВ на Симеон Сакскобурготски (2001-2005) Освен народни представители с турски произход, ДПС пласира във властта и министри (М. Дикме, Н. Моллов, Н. Кабил, Ф. Хюсменова), зам. министри, областни и зам. областни управители, председатели на парламентарни комисии, шефове на агенции (Ш. Местан) и др.

Не по-различно бе положението в Тройната управляваща коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), където представители на ДПС (в болшинството си етнически турци), не остават незабелязани със своите действия в управлението на държавата – за пръв път в новата ни история и с назначен вицепремиер – Емел Етем. На последните парламентарни избори за 41-во Народно събрание (2009 г.), депутатите от листата на ДПС са 34 души. Движението в момента е в опозиция и няма представители в Изпълнителната власт. Дълг на традиционните български политически партии след 1989 г. е привличането на повече хора от турското етническо малцинство в редиците си и реализирането им в различните ешелони на властта.

Ибрахим Карахасан-Чънар е учредител на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Светът на исляма“, „Етническа и религиозна мозайка на България“ и „Мюсюлманската култура на град Никопол (края на ХІV – началото на ХХІ в.)”.

Pin It

Прочетете още...