Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Темата ме занимава от 1992 година. Близо 10 години по-късно намерих кураж да я поставя на публично обсъждане – по време на втория ми мандат като общински съветник от Движение Гергьовден в София. Да кажем, че беше посрещната от моите колеги-политици с разбирането, с което людоеди биха посрещнали вегетерианско меню. Нямах с тях по-голям проблем от този, който е имал Кортес с Монтесума – пълно езиково разминаване. За жалост нямах и нито шанса, нито мускетите на Кортес.

Музей на модерното изкуство в София –  Съветската армия и българската модерност

В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове.

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Защо нямаме музей на модерното изкуство е по-сложна и по-нова тема. Вероятно това се дължи на обърканата, доста политизирана и провинциално плаха наша представа за модерността. Българската модерност е винаги нещо, което ни се случва отвън, а не нещо, което правим сами за себе си. Българската модерност е внос на артистични и политически модели, което честно навличаме с възторга на Алафрангата, без изобщо да ги осмислим или поставим в някаква естесвена традиционна среда.

От паметник – в носеща колона

Предложението ни беше Паметникът на съветската армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. Предлагаме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София музей на модерното изкуство. Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени зали, закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство. Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част и не много административни помещения. Булевардът предлага удобни влизания и излизания в комплекса. Паркът наоколо запазва целостта си. Сградата е „въздушна“, не затиска града, приятна за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета

Символът – закритият паметник

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение решава следните въпроси: сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство. Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат. От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим. Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човекът, градът и мечтите

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на съветската армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем. Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК. Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност. Всъщност ние заслужаваме това, което имаме. Няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. Превръщането на Паметника на съветската армия в музей на модерното изкуство е една смела крачка, която бих желал да направя заедно със столичани.

2010_10_Pametnik_syvetska_armia

Източник

Любен Дилов – син
Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син на известния български писател Любен Дилов.
Други статии от този автор
Посетители: 120

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • сухи писа Още
    Толкова сложно ли е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И така, ето тук... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    „Имитацията и... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Иван Кръстев, без... преди 5 дни
  • Атанасов писа Още
    Много се чудят как... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Днес попаднах на едно... преди 6 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    Не, НЯМА! Като не сте... преди 6 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    галка писа:
    Хората са жестоки...
    преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Четеш текста като... преди 6 дни
  • Kunev писа Още
    Само като прочетох... преди 6 дни
  • Атанасов писа Още
    По вече от осемдесет... преди 6 дни
  • Олег Витов писа Още
    Проекта на Паисий за... преди 1 седмица
  • Qwerty писа Още
    От този миш-маш... преди 1 седмица
  • Адвайзер писа Още
    Сега е моментът да се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Quoth the Raven, "Nevermore"...  преди 1 седмица
  • Kunev писа Още
    Национализмът е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, сега ще... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Саръ Салтък. преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А също и този важен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И, като послеслов към... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Почти винаги е имало... преди 2 седмици
  • Герган Ценов писа Още
    Чудесна статия - не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Кън Татяна: в България... преди 2 седмици
  • Татяна писа Още
    Страхотен текст!!!... преди 2 седмици
  • Татяна писа Още
    Към Валери: не е вярно... преди 2 седмици