Изкуство – Сцена

1 1 1 1 1 Оценка 100% (5 гласувания)

 

2015 12 hahaimpro

 

Най-просто казано ХаХаХаИмПро е театър, в който представлението се измисля на момента в непосредствен диалог между актьорите и публиката.

Друг по-подробен начин да се опише този театър е през играта с езика: тук високият стил на литературата се засича c гаменските изцепки; клишираните фрази се озовават в небивали ситуации, от което самите те оживяват със сепващо нови значения; пиесите преливат в сцени от екшън филми в рецепти за зарзават в скандирания в недомислици в сценарии за телевизионни предавания. Жанровете губят ясните си граници, оглеждат се един в друг и резултатът разсмива със своята спонтанна сюреалистичност. Някак неусетно става най-естествено една част от публиката енергично да вика: По-ве-че лю-те-ни-ца!, докато друга умозрително имитира звука на оризовата кокошка: Муууууц! Мууууц! Муууц! (В този театър и животинските видове са еднократно явление.)

Трети начин да се разбере концепцията зад ХаХаИмпро е през сравнението му с традиционния театър. Тук липсват много неща: липсва предварителен сценарий, липсват декори, липсват костюми, изобщо всички онези трикове, които се стремят да създадат у зрителя илюзията за друга реалност. Липсва и ясна граница между сцена и публика; между театрали, които произвеждат културен продукт, и зрители, която го потребява. Няма отчетливо деление между автор, актьор, режисьор и зрител: всеки е по малко от всичко.

И все пак ХаХаХаИмПро е нещо повече от театър, в който се тестват границите на асоциативното мислене. Не е и достатъчно да се изброят липсите в него, за да се разбере механизма, по който работи и съответно – посланието му. Много неща липсват, но какво всъщност е новото, което предлага този театър?

Нов модел на общуване, нова формула за диалог и заедност, както вече споменах в началото.

Това е театър, който възниква на границата между сцената и публиката; той създава реална ситуация на диалог, в която непрекъснато се генерират нови сюжети и идеи, но и нови правила, по които да се генерират тези сюжети и идеи.

Това е театър, който функционира като машина за производство на реалности. От нов тип. 

Този  театър съзнателно и открито се заиграва със собствените си конвенции за театър. Тук още от първата минута се съобщава на непосветения зрител: ние сме актьори и нямаме намерение да се преструваме в продължение на час и половина на персонажи от нечия пиеса; дори сме с еднакви тениски, на които пише „Всичко си е супер”. Ние можем да седим сред публиката и да се смеем заедно с нея, можем да разговаряме с колегите, които в този момент са на сцената, можем разбира се да се качим на сцената и там да изпробваме различни роли и ситуации. Можем и да поседнем на сцената като истинска публика и да се посмеем на случващото се. Всъщност според нас голяма разлика между актьор и зрител няма.

Ключова в този театър е фигурата на водещия – той дирижира диалога и работи като преводач между участниците, избрали да играят на сцената, и участниците, избрали да седят в публиката. Стимулира зрителите с въпроси, поема техните предложения и ги превежда на езика на театъра под формата на задачи, които актьорите след това реализират. Така водещият и публиката влизат за кратко в ролята на драматурзи (автори). Същевременно зрителят има пълна свобода – може да си мълчи и да се държи като класически зрител, може да си пусне гласа в груповите скандирания, но може и да се порови в килерите на паметта си и да извади оттам някое чудато същество като мурмундешката и после да гледа как то оживява на сцената. За актьорите е повече от необходимо да присъстват със своята личност тук – със своята памет, фантазия и сетивност – те не повтарят зазубрени фрази, а дават воля на потока от асоциации, който се поражда в съзнанието им. Колкото по-надълбоко гледат в себе си, толкова по-богата, широка и неочаквана е импровизацията им.

Всяка сценка в този театър може да се разчете като въпрос: как общуваме? По какви правила водим диалог? Кой измисля правилата и как можем да ги променяме? Как можем да създаваме нови сюжети и реалности, в които има място за всекиго и ни е добре заедно?

Всички се превиват от смях и всичко си е супер. Но най-важното правило в това упражнение по общ смях, кислородът на този театър, е: Грешки няма! Струва си да се подиша от него.

Радмила Младенова

Радмила Младенова (1977) е завършила Английска филология в Софийския университет, магистърската програма „Култура в епохата на модерноста“ в Манхаймския университет, в момента пише дисертация в Хайделберг. Автор е на романа „Бялата ни спалня“, на текстовете към фотографската изложба „360° България“, както и на множество пътеписи, интервюта и статии.

Други статии от този автор
Посетители: 124

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... преди 18 часа
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 3 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018