Изкуство – Сцена

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

2014 07 kasiel-big thmbМожем да определим Касиел Ноа Ашер с три думи – артист, майка и любовница. Тя обича да флиртува и провокира, със себе си и другите, но го прави неподражаемо.

Видяхме се на 02 март, между едни от най-ярките български празници, за да поговорим за кино, театър, мода, еротика и една писалка Dupont.

Интересно ми е как се чувства Касиел, която е родена тук, но пък връзката ѝ с Израел е достатъчно силна, че синът ѝ е роден там. Какво е отношението ти към тези иконични традиционно-исторически празници?

По принцип не се чувствам по-специално, нося си червен конец около кръста против уроки, защото е красиво и секси. Той е блестящ, прилича на процедила се капка тропически сок покрай пъпа ми и действа много на мъжете.

(смях) Зададох ти въпрос за традиции, национален празник, Баба Марта а ти…

Е, нали си пожелаваме здраве, живот, щастие, а любенето си е точно това… Пък и аз съм гражданин на света, така че всеки един празник на който съм добре, срещам се с хора, с които ми е приятно, хапваме си хубавичко, словоблудстваме прекрасни приказки, зараждат се идеи – това за мен е празник, където и да се намирам по света.

Добро начало! Кино или театър?

И при двете изпитвам шеметното усещане – сякаш съм мушнала ръката си в задния джоб на съдбата. Аз не съм лакома, или алчна за ролите на другите, моите просто се спускат от някъде, аз не натискам за тях. Не са случайни. Абе, от мен колегите се плашат като цяло, заради бесния характер, заради компромиси, които отказвам да правя. В този смисъл, хората които ме искат, го правят страшно истински, на живот и смърт.

Има един Сталинов закон – всеки е заменяем, което е мото на целият ни народ – аз не вярвам в това. Аз вярвам, че има незаменими хора и ако аз съм незаменима за някой, и той е незаменим за мен.

Не си актриса на щат и работно време, не искаш да играеш всичко?

Не, може би аз мога да изиграя всички велики текстове, но не мога да работя в институции. Държавните театри са институции – с работно време, чиновнически правила, със заплахи… Не обичам правилата. Преди десет години напуснах Народния театър, след това имах една почти фатална заигравка с Модерен театър, за две години и така… До тук с институциите.

Имам свободата да избирам, между един живот смислено изживян в истории и екипи с които обичам да работя, или да бъда мижава сянка, върху стената на офис, който от немай къде е наречен държавен театър. Второто – благодаря, не е за мен.

В този смисъл, два въпроса в едно: от една страна какво ти е наблюдението върху тези „късметлии“ в НАТФИЗ, в момента, които заради бума на телевизионни сериали имат шанса да се учат директно на терен? И от друга страна, хитовият кастинг, например в Народния, където пък утвърдени актьори пълнят залите заради телевизионните си ангажименти?

Сред тях има много добри, вземи един Димо Алексиев – уникално лице и за театър, и за кино! В момента телевизията дава реална възможност те много бързо да се научат да бачкат пред камера. И дори да минат през някои не съвсем качествени продукти, това не е тяхна вина. Това е защото наистина се правят първи стъпки и всички се учат в крачка. И аз съм абсолютно убедена, че колкото повече сериали се правят, колкото повече кино се прави – толкова повече ще се появяват качествени неща.

В театъра все още няма адекватни мениджъри, които да знаят как да продадат едно представление, особено ако не е съвсем комерсиално. Така че тези актьори в момента могат да си позволят, благодарение на телевизията, да играят текстове, които са елитарни и публиката да идва с огромно удоволствие.

Бидейки неконвенционален артист и човек, кажи ми следиш ли най-масовия филмов жанр в момента – сериалите?

Имам няколко любими сериали, които следя. „Адвокатите“ с Джеймс Спейдър – доставя ми огромен кеф, страхотна игра, неочакван сюжет, талантливи сценаристи. Или „Сексът и градът“ – та аз исках да се обличам като Сара Джесика Паркър! Въпреки че винаги ми е приличала на епилиран травестит… Но е уникално как любовните чувства минават през призмата на модата.

Да, точно този сериал като че ли е еманацията на тази истерия по марки, логоманията изобщо. Не прецака ли култът към модата истинския ѝ смисъл?

Искаш да кажеш, че прецакаха аристократичения вкус на Коко Шанел, с вманиачаването на цял куп умствено угоени новобогаташи, които демонстрират кинтите си с огромни лога по тениските обсипани със Сваровски? (смях) Работата е там, че при големите дизайнери единственото, което промотират с гения си е това, че модата е еклектична и дава пълна свобода на избор. Не да се ангажираш с точно определена марка, а да търсиш своя собствен стил, да се чувстваш добре в кожата си, независимо дали си куку в очите на другите.

Големите имена правят една космическа мода, тя събира всичко – Мария Антоанета с късата пола, зоологическата градина, златото, фалшивите камъни, катарамата от скарабей или Дарт Вейдър с пачка.

Според теб ако трябва да преведеш всичко това в едно послание, какво е то?

Бъди свободен! Бъди свободен в един свят, който се отваря все повече, не се ограничавай! Бъди с другите, ако това те прави щастлив, или намери ъндърграунда в сърцето си.

Много ми харесва твоето, според мен, утопично отношение към модата! (смях)

Ами ти го каза – модата е утопия… сън… мечта!

Доколко си зависима от нея?

Мама ми казва, че съм способна да се облека ужасяващо, нетърпимо, без финес и в следващата вечер да скоча в малката черна рокля и принц Хари на колене да иска ръката ми. На крайности съм.

Аз ужасно обичам битаците и много тежко преживях, когато развалиха онзи битак на канала. Винаги съм ходила там с любовници. Битака отваряше в шест и половина сутринта, взимахме по пет лева и си разменяхме подаръци. Романтично е, а и можеш много да разбереш за душата на човека до теб. И няма да повярваш какви безценни неща сме намирали! Имам златна писалка, която се оказа, че е лимитирана серия и са само невероятни три в света – на Dupont, използвана, неработеща. Нито ние, нито продавачът знаеше каква стойност има. И така тази писалка, абсолютно автентична, се е озовала на битака на Перловската река, спазарих я за два и четиресет. Намалена от пет. Толкова ми хареса, веднага пожелах да стои някъде по чекмедженцата, за да си я гледам и да ме вдъхновява. Поисках веднага да напиша киносценарий!

Може ли една неработеща златна писалка от битака да направи филм?

Може, да! Защото около нея се завихри цял филм. Ситуацията беше на фона на следния мизансцен: двама мъже пишкаха в реката пред мен, след това мина една жена – луда, изпя почти цялото Евангелие на Матея, след което спряха две коли с мутри, с които почти се сбихме за въпросната писалка. Защото големите антиквариати пращат рано сутрин хора да купуват находки. На тези им се виждаха пистолетите и разни други неща за малтретиране и убийство под кожените якета. А аз бях с един мъж след любовна нощ и гаджето му по това време знаеше, че той никога вече няма да бъде с нея след тази нощ. Как да не напишеш сценарий за това, което се случи в рамките на половин час?

Това много силно ми асоциира едни сцени от „Девет седмици и половина“ на Ейдриън Лайн…

О, да… Само че разликата между моя любовник и онзи любовник – Мики Рурк, е че горката Ким Бейсингър със зор прояде мед и люти чушки, а в моят случай аз изядох най-вкусните банички, които едно цигане акробатически разнасяше на две тави. Бяха поне сто. Та тези банички, там на реката в шест и половина сутринта бяха най-вкусните в живота ми, след толкова изтощителна нощ… Кажи ми не е ли тази писалка достойна за филм?

Споменахме майка ти. Интересно ми е по какъв начин тя е повлияла на теб като вкус, чисто по женски?

Майка ми е уникална актриса. Тя също е била винаги много неглиже в живота. Ние артистите нямаме време за маникюр, нямаме време за гримове извън сцената и работата. Много прах, пот се лее по време на репетиции. Мама най-вече ме е учила на това – да се отстраня от себе си, да дам възможност самата ми героиня да слага цветове и форми върху тялото ми. Освен това, лицето ми е такова, тялото също, че става на всичко. Сутрин когато се погледна в огледалото, това лице го няма, то е нищо. То е, както обичам да казвам, на пъстърва – сивкаво. От това лице обаче може да стане абсолютно всичко: красиво, строго, наивно, на кралица, на плебей, на проститутка. Тялото и лицето ми търпят всякакви безобразия на стилисти. И слава тебе Господи! Това означава, че в мен има хиляди хора.

Сексуалноста при теб, въпреки че е на показ, стои много естествено безсрамно?

Защото аз не се занимавам със сексуалността, а с еротизма. Сексът се преоцени, навсякъде по сергиите се друсат задници, напомпани джуки, изпращели цици. Все повече усещам, че истинското привличане не е в близостта, а в дистанцията. И това много ме предизвиква. Търся седефа и прасковения цвят, изгубената невинност – това ми е наистина еротично. Иска ми се мъжете да се възбуждат от глезена на жената, а не от силикона ѝ.

Искаш да кажеш, да се научат да се възбуждат от липсата на жената, а не от присъствието ѝ?

Всъщност силикона е липсата на жената. И колкото свободомислеща да ти изглеждам, може би забелязваш, че аз никога не говоря какво се е случва в леглото, а фантазирам преди и след него. Защото около леглото има огромен друг свят, който прави историята вълнуваща.

По материали на списание „12“
Интервю и фотография от Слав

Източник

Касиел Ноа Ашер
Касиел Ноа Ашер е българска актриса и авторка.
Други статии от този автор
Посетители: 130

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    За „жестокост“ не става... преди 7 часа
  • Гост писа Още
    Последно това не... преди 8 часа
  • Гост писа Още
    Какво е било това... преди 8 часа
  • Златко писа Още
    Вярно, вярно. От едната... преди 13 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Браво на Valet! Излизам с... преди 15 часа
  • Valpet писа Още
    “Щото то не е само да се... преди 18 часа
  • Цончо писа Още
    Абе бай Златьо, аз не съм... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    ...това изглежда пример... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Преди месец канадския... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Какво се случва със... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Внимавай с използването... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Златьо, я обясни как... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Social and economic success

    On the other...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Орбан, Качински и...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    „Май че някои...
    преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Впрочем, добра статия (за... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко, ти не въобще не... преди 2 дни
  • Златко писа Още

    Ами хубаво. Питам се... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Тук съм, защото, както... преди 2 дни