1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Нямам насита на Талев, та затова всеки нов афиш с името на големия писател ме привлича неудържимо. И ето ти нова постановка в Театъра на армията. Асен Шопов в началото на второто десетилетие на ХХІ век се решава да палне „Железният светилник“.

Едно от най-милите неща в четирилогията на Димитър Талев са песните в началото на всяка глава.

Първият от романите „Железният светилник“ започва с

Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени – в сура земя;
гранки му са мили снаи,
а корени – синовите,

а връшките мили внуци!

Още с тази песен писателят ни подсказва, че ще разгърне пред нас епическа фреска за националната ни съдба през съдбата и историята на един род. И успява. Димитър Талев ни оставя едно от най-добрите български евангелия, по думите на големия режисьор Христо Христов.

В постановката на Асен Шопов час по час излиза Стойко Пеев и с могъщ и равен глас рамкира картините с рецитация на песните. Той не ги рецитира. Той ги убива. Утрепва ги. Тия същите песни, които хващат за гърлото, истискват сълзи и чути веднъж, остават за цял живот.

А вътре в спектакъла изборът на китка кръчмарски песни от Фолктиви те хвърля в потрес. Както банскалии пробутват капама насред лято на несведущия турист, така и тук ти предлагат някакви сурогати на македонската народна песен. Не зная публиката дали се усети, защото всички сме повредени от сватбарската и телевизионна ширпотреба.

Антоанета Добрева-Нети, в ролята на Ния при един диалог със Султана, от който остава с надеждата, че старата Глаушица ще да повлияе на сина си Лазар, да отвори сърцето си към нея, избликна:

Пуста младост, мале, не се трае...

Мила ми Нети, не се трае робство, бедност, старост, ама младост?! И невежство тоже не се трае.

Това е една от най-красивите, дълбоки и смислени песни, която се среща както в сборници така и в изпълнение на именити певци. Мъжка песен.  

Пуста младост, мале, не се среща,
не се среща, не се стига,
ни се с пари, мале, прекупува.
Младост тече като река,
старост деби като сенкя...

А пък зрителят в залата чува „не се трае“. Някакво внушение за напора на хормони ли във влюбената тиха и кротка Ния? Бива, бива, ама чак толкоз! Поне Нети като професионална певица трябваше да се усети и да не се подчини на най-чалгавия подбор на македонската песен.

Султана пък на умиращата в ръцете й дъщеря изрева:

Катериноооо момеее...

Така актрисата Татяна Цветковя по волята на режисьора успя да убие вълнението при една от най-вълнуващите сцени в българската възрожденска литература.

Как ни се размина „Македонско дЕвойче...“, не знам. Ако и този химн на пълното фолклорно невежество беше включен в репертоара на героите, профанизацията щеше да бъде пълна.

 

Казваше Александър Кокарешков, композитор, диригент и музикален ерудит, че македонската песен е родена от мелодиката на македонските наречия. Затова е красива, чувствена, певка, мелодична. И езикът на Талев, необятен и неповторим, е ашладисан върху тях. От всички в пиесата Стоян Глаушев беше талев герой. Но сал един Васил Михайлов може ли да изнесе на раменете на могъщия си талант такова произведение като „Железния светилник“?!

Излязох с притеснителното усещане, че актьорите не познават творчеството на Талев и нехаят за него. Сетне в едно телевизионно предаване Явор Бахаров си призна, че не си падал по четенето. Ами то си му и личеше, да ви кажа.

Защото ако актьорът  в „Стъклен дом“ играе себе си и поради това героят му е органичен, то драмата на Рафе Клинче не се разкрива само като се търкаляш пиян по сцената и го докарваш на типаж от онзи запой в Борисовата градина, който завърши на разсъмване със смърт.

Хватката да включиш някоя и друга звезда от моловите сериали, та белким привлечеш неизкушени зрители, е доста елементарна. Симпатичнатата иначе Стефка Янорова в раннозряла възраст трябваше да играе също симпатичната и простодушна мимичка с дебелите нозе Стойна. Ни в клин, ни ръкав.

Е, ако Талев не се е обърнал в гроба, па на! Да гледа как трите му свидни моми Ния, Божана и Катерина пушат, държат вирнато цигари с лакирани в червено нокти и си лафят в двора у Аврам Немтур.

Нескопосан напън за осъвременяване на класическо произведение.

И като цяло този приповдигнат самодеен тон, който взе Стойко Пеев в спектакъла,  заключен между „Ооо , неразумни йюроде“ и „Даваш ли даваш на Балканджи Йово...“ прилича на заглавие върху афиш от епохата на „Многострадалната Геновева“. Но тя, Многострадалната е наивна и без претенции и се играе в училищните стаи. Пък пектакълът на Асен Шопов е поставен баш на Софийския Бродуей.

Pin It
Бойка Асиова
Бойка Асиова е българска писателка и журналистка. Автор е на книгите „Добрата дума“ (1985), публицистика, сборниците с разкази „Сребърна пара“ (1987), „Да излъжеш дявола“ (1999), „Мир вам, сто врабчета“ (2001), „Приписки“ (2003), „Време назаем“ (2004), „Песните на мама“ (2005) – сборник народни песни, както и комиксът за юноши The X Files skin Deep (1998). Сборникът с разкази „Мъжко можене“ (2002) и романът „Яловата вдовица“ (2007, II изд. 2007) са издадени от „Жанет 45.
Други статии от този автор

Посетители

108

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Ружа Манолова писа Още
    Получих отговор защо... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Вижте, Вальо,... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Преди всичко,... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Ще го кажа пак, този... преди 2 дни
  • Виргиния писа Още
    Света се променя -... преди 3 дни
  • Виргиния писа Още
    Това е смешно... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Не разбрах каза ли... преди 3 дни
  • ПМ писа Още
    Текстът не е... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    При нас пък наскоро... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    А за хуманитарните... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Очевидно хората, с... преди 4 дни
  • skarif писа Още
    Хладна, пресметлива,... преди 4 дни
  • николаи писа Още
    Много добро разделяне... преди 4 дни
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ писа Още
    ОТ ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО... преди 4 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Koe "развитие" имате... преди 4 дни
  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 5 дни
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 5 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Това ли е нашия... преди 5 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Жалко за Костов. преди 5 дни
  • Ива писа Още
    Защо да не живеем в... преди 5 дни
  • Ива писа Още
    Точно моите мисли.... преди 5 дни
  • Димитър Николов писа Още
    Дрън Дрън ярина.... преди 5 дни
  • Борис Б. писа Още
    Господин Мадемджиев,... преди 5 дни