Изкуство – Сцена

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Нямам насита на Талев, та затова всеки нов афиш с името на големия писател ме привлича неудържимо. И ето ти нова постановка в Театъра на армията. Асен Шопов в началото на второто десетилетие на ХХІ век се решава да палне „Железният светилник“.

Едно от най-милите неща в четирилогията на Димитър Талев са песните в началото на всяка глава.

Първият от романите „Железният светилник“ започва с

Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени – в сура земя;
гранки му са мили снаи,
а корени – синовите,

а връшките мили внуци!

Още с тази песен писателят ни подсказва, че ще разгърне пред нас епическа фреска за националната ни съдба през съдбата и историята на един род. И успява. Димитър Талев ни оставя едно от най-добрите български евангелия, по думите на големия режисьор Христо Христов.

В постановката на Асен Шопов час по час излиза Стойко Пеев и с могъщ и равен глас рамкира картините с рецитация на песните. Той не ги рецитира. Той ги убива. Утрепва ги. Тия същите песни, които хващат за гърлото, истискват сълзи и чути веднъж, остават за цял живот.

А вътре в спектакъла изборът на китка кръчмарски песни от Фолктиви те хвърля в потрес. Както банскалии пробутват капама насред лято на несведущия турист, така и тук ти предлагат някакви сурогати на македонската народна песен. Не зная публиката дали се усети, защото всички сме повредени от сватбарската и телевизионна ширпотреба.

Антоанета Добрева-Нети, в ролята на Ния при един диалог със Султана, от който остава с надеждата, че старата Глаушица ще да повлияе на сина си Лазар, да отвори сърцето си към нея, избликна:

Пуста младост, мале, не се трае...

Мила ми Нети, не се трае робство, бедност, старост, ама младост?! И невежство тоже не се трае.

Това е една от най-красивите, дълбоки и смислени песни, която се среща както в сборници така и в изпълнение на именити певци. Мъжка песен.  

Пуста младост, мале, не се среща,
не се среща, не се стига,
ни се с пари, мале, прекупува.
Младост тече като река,
старост деби като сенкя...

А пък зрителят в залата чува „не се трае“. Някакво внушение за напора на хормони ли във влюбената тиха и кротка Ния? Бива, бива, ама чак толкоз! Поне Нети като професионална певица трябваше да се усети и да не се подчини на най-чалгавия подбор на македонската песен.

Султана пък на умиращата в ръцете й дъщеря изрева:

Катериноооо момеее...

Така актрисата Татяна Цветковя по волята на режисьора успя да убие вълнението при една от най-вълнуващите сцени в българската възрожденска литература.

Как ни се размина „Македонско дЕвойче...“, не знам. Ако и този химн на пълното фолклорно невежество беше включен в репертоара на героите, профанизацията щеше да бъде пълна.

 

Казваше Александър Кокарешков, композитор, диригент и музикален ерудит, че македонската песен е родена от мелодиката на македонските наречия. Затова е красива, чувствена, певка, мелодична. И езикът на Талев, необятен и неповторим, е ашладисан върху тях. От всички в пиесата Стоян Глаушев беше талев герой. Но сал един Васил Михайлов може ли да изнесе на раменете на могъщия си талант такова произведение като „Железния светилник“?!

Излязох с притеснителното усещане, че актьорите не познават творчеството на Талев и нехаят за него. Сетне в едно телевизионно предаване Явор Бахаров си призна, че не си падал по четенето. Ами то си му и личеше, да ви кажа.

Защото ако актьорът  в „Стъклен дом“ играе себе си и поради това героят му е органичен, то драмата на Рафе Клинче не се разкрива само като се търкаляш пиян по сцената и го докарваш на типаж от онзи запой в Борисовата градина, който завърши на разсъмване със смърт.

Хватката да включиш някоя и друга звезда от моловите сериали, та белким привлечеш неизкушени зрители, е доста елементарна. Симпатичнатата иначе Стефка Янорова в раннозряла възраст трябваше да играе също симпатичната и простодушна мимичка с дебелите нозе Стойна. Ни в клин, ни ръкав.

Е, ако Талев не се е обърнал в гроба, па на! Да гледа как трите му свидни моми Ния, Божана и Катерина пушат, държат вирнато цигари с лакирани в червено нокти и си лафят в двора у Аврам Немтур.

Нескопосан напън за осъвременяване на класическо произведение.

И като цяло този приповдигнат самодеен тон, който взе Стойко Пеев в спектакъла,  заключен между „Ооо , неразумни йюроде“ и „Даваш ли даваш на Балканджи Йово...“ прилича на заглавие върху афиш от епохата на „Многострадалната Геновева“. Но тя, Многострадалната е наивна и без претенции и се играе в училищните стаи. Пък пектакълът на Асен Шопов е поставен баш на Софийския Бродуей.

Бойка Асиова
Бойка Асиова е българска писателка и журналистка. Автор е на книгите „Добрата дума“ (1985), публицистика, сборниците с разкази „Сребърна пара“ (1987), „Да излъжеш дявола“ (1999), „Мир вам, сто врабчета“ (2001), „Приписки“ (2003), „Време назаем“ (2004), „Песните на мама“ (2005) – сборник народни песни, както и комиксът за юноши The X Files skin Deep (1998). Сборникът с разкази „Мъжко можене“ (2002) и романът „Яловата вдовица“ (2007, II изд. 2007) са издадени от „Жанет 45.
Други статии от този автор
Посетители: 179

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 14 часа
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 15 часа
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 18 часа
  • Mustafa писа Още
    мария недева писа:
    Много обективен анализ...
    преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А тук – един по-стар... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ето и текста на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А ето тук и най-точният... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    След около две седмици... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Чрез личните си... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Може би е по-добре да не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Текстът е брилянтен,... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    означава ли, че ако... преди 2 седмици
  • Аллахкерим писа Още
    Тра-ла-ла. Щом ти харесва,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Риби в аквариум;... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е чак безсмислица, но... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Иван Димитров е задал... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Присъединявам се към... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    На проведената 20 юни 2017... преди 2 седмици
  • Р. Казаков писа Още
    Текстът е великолепен,... преди 2 седмици
  • Бойко Стефанов писа Още
    Не е необходимо да се... преди 3 седмици
  • Нина Стоянова писа Още
    Г-жо Кралева, след... преди 3 седмици
  • abdu писа Още
    Много ми харесва този текст! преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ok, нека да разгледаме... преди 3 седмици